Колко древна е българската история?
Българската страна има публично приета хиляда и триста годишна история. Това прави нашата страна една от най-старите в Европа. Въпреки че България е страна, която не е променяла името си от хиляда и триста години, за разлика от страните да вземем за пример в Западна Европа, се следи един абсурд. Тези страни като предписание свързват началото на своята история с времето на Римската империя и нейното владичество в Европа, почнало още във втори-първи век преди новата епоха и траяло няколко века по-късно. Тези страни - Франция, Англия, Германия, Испания - свързват началото на своята държавност, на законодателството, на техническите постижения, на военните умения и така нататък точно с времената към новата епоха и господството на Рим освен над Европа, а и над целия Средиземноморски свят.
За средностатистическия българин, съгласно това което е изучавал в учебно заведение, всичко обвързвано с Римската империя е тера инкогнита – непозната територия. Българинът нормално пита – Това преди Аспарух ли се е случило или по-късно? Буквалното капсулиране на българската история в тези хиляда и триста години е налагано от българските учебни заведения и университети, а оттова навлиза и в политика и в нашето разбирането към нас самите и към света. Още тук може да кажем, че по този метод ние сме съществено осакатени като нация, във връзка с личната история, макар тези впечатляващи тринадесет века България.
Имаме ли право да претендираме за по-дълбока античност от тези тринадесет века, откакто в учебните заведения учим, че към 5-6-7 век на Балканите са пристигнали нови племена – славяни, а малко по-късно и прабългари, които са основали българската страна, а остарялото население съвсем напълно било изчезнало, а и било преди този момент „ романизирано” и „ елинизирано”?
Каква е действителността и до каква степен може да извлечем от нея истината за българската история?
Още преди 100 и петдесет години, Г.С. Раковски, в своите исторически проучвания върху българската история, обръща внимание на разнообразни национални песни, пеещи се сред българите, които носят загатна за античните времена, още отпреди времето на Христа. В една от тези песни за Драганка, представена от Раковски, се пее за галатите, т.е. келтите, които отровили един извор с водата. Известно е, че келтите (галите) нахлуват на Балканите в края на 4-ти, началото на 3-ти век преди новата епоха. Те не престават своя поход освен през днешните сръбски, македонски и български земи, само че и на юг към Южна Гърция, а след това и към Мала Азия, днешна Турция. Тези келти оплячкосали и известното светилище в Делфи, днешна Гърция, където имало известни дами гадателки, едни от най-известните в древността, апропо от тракийски генезис. Част от келтите се заселват в днешните български земи и основават страна със столица Тиле или Туле (вероятно днешно Тулово), която съществува към 60 години, във трети век преди новата епоха.
Но да приемем, че в тази ария се пее за някакви други келти (галати), а не за тези от трети век преди Христа. Без подозрение обаче в българският фолклор са се запазили многочислени мемоари от времето на римското настъпление на Балканите и изключително за времето на цар Траян Римски. Император Траян управлявал от 98 до 117 година голямата към този момент по това време Римска империя фактически е обвързван мощно с Балканите. Той минава няколкократно през днешните български земи на път за владенията на даките, в днешна Румъния. За задачите на военната си акция и развиването на империята, император Траян строи доста пътища на Балканите, градове и военни лагери, строи и впечатляващ мост на Дунава, по който да преминат войските в похода към владенията на даките в днешна Румъния. И до през днешния ден в България срещаме названия като Траянов път, Траянов град и сходни, както и доста митове за самия цар Траян. Най-известната без подозрение е тази за цар Траян с магарешките (кози) уши, която е известна и измежду сърбите, само че изключително измежду българите. Как се е стигнало до запазването на тези митове нашите историци не можеха да обяснят. Нали популацията от това време било към този момент изчезнало, било се изгубило, кой е предал тези митове на новите заселници по тази земя? Беше основана една комплицирана скица, от историците, съгласно която славяните в днешна Украйна, Молдова, Северна Румъния, които граничели със завоюваните от Траян дакийски земи били приели някакви митове, които след това с разнообразни славянски племена пристигнали на Балканите и така нататък, само че тази скица не изяснява доста неща… Но да продължим нататък.
В българските земи в разнообразни райони са непокътнати доста мемоари за наличието на Римската империя на Балканите. Запазени са мемоари за трудова тегоба при създаване на мостове, военни лагери, впечатляващи крепостни стени, като тази при град Хисаря. Запазени са мемоари за похищение и принуждение над девици, само че забележете не от османски, а от латински (римски) времена. Запазени са мемоари за лишаване на деца, момчета, нещо като кръвен налог, само че забележете още веднъж, не от турски, а от римски времена.
В Северозападна България има разкази за времето на хунския водач Атила(434-453), който съгласно легендата бил заровен от синовете си в три ковчега - златен, сребърен и стоманен - някъде край Видин. Легендата има и голям брой други разновидности. Но да кажем, че и това са едни по-късни времена от пети век, когато на Балканите или най-малко някъде наоколо имало към този момент прабългари и славяни.
Ако се върнем обаче още веднъж обратно във времето, няма по какъв начин да разбираем със славяни и прабългари легендата от Петричкия край, за царското братоубийство, станало в подножието на Кожух планина, хълмът, който се извисява над Рупите. Самата Ванга е разказвала тази легенда, която археолозите, около разкопките на античния град Хераклея Синтика, свързаха с македонския цар Персей. Персей умъртвил брат си Деметрий, като желал да отнеме короната, а и двамата имали друга политика, към настъпващата на Балканите Римска империя. Персей е прочут като последния цар на Македония, на славната династия, от която били и Филип и Александър Македонски, управлявал сред 179 и 168 година пр.н.е. Въпреки проримската си политика, цар Персей по този начин или другояче приключва живота си през 162 година пр.н.е като заложник в Италия.
Но даже и известните митове, свързани с българското Средновековие, т.е. времето на Първата Българска страна, имат доста по античен генезис, като това важи съвсем без изключение. Например легендата за това, че цар Крум изкоренил лозята, която е известна на всички и се учи в учебните заведения и даже още по-известната легенда за снопа с пръчки и петте сина на цар/хан/кан/кхан ю/княз сюбиги Кубрата. Известният древногръцки баснописец Езоп, живял от 620 до 560 година пр.н.е. споделя баснята за татко, който имал няколко синове, които непрекъснато се карали между тях. Един ден той има споделил да му донесат вързоп пръчки и по-нататък легендата всички я познаваме…
Примери може да се дават още доста. Но и тези са задоволителни с цел да се разбере, че има нещо освен главно, само че и съществено сбъркано, в нашия метод към българската история. Пак да повторим, че прекомерното фиксиране върху тези хиляда и триста години история, колкото и да наподобяват забележителни, може да ни изиграе неприятна смешка. Вижда се сега и по повод разногласията сред Република България и Република Северна Македония. Едно обосновано или може би не толкоз обосновано сгъстяване на позиции, което пречи на разрешението на разногласието? В последна сметка всичко е въпрос на държавна политика, даже и историята.
Автор: Андрей КИРЯКОВ, археолог
За средностатистическия българин, съгласно това което е изучавал в учебно заведение, всичко обвързвано с Римската империя е тера инкогнита – непозната територия. Българинът нормално пита – Това преди Аспарух ли се е случило или по-късно? Буквалното капсулиране на българската история в тези хиляда и триста години е налагано от българските учебни заведения и университети, а оттова навлиза и в политика и в нашето разбирането към нас самите и към света. Още тук може да кажем, че по този метод ние сме съществено осакатени като нация, във връзка с личната история, макар тези впечатляващи тринадесет века България.
Имаме ли право да претендираме за по-дълбока античност от тези тринадесет века, откакто в учебните заведения учим, че към 5-6-7 век на Балканите са пристигнали нови племена – славяни, а малко по-късно и прабългари, които са основали българската страна, а остарялото население съвсем напълно било изчезнало, а и било преди този момент „ романизирано” и „ елинизирано”?
Каква е действителността и до каква степен може да извлечем от нея истината за българската история?
Още преди 100 и петдесет години, Г.С. Раковски, в своите исторически проучвания върху българската история, обръща внимание на разнообразни национални песни, пеещи се сред българите, които носят загатна за античните времена, още отпреди времето на Христа. В една от тези песни за Драганка, представена от Раковски, се пее за галатите, т.е. келтите, които отровили един извор с водата. Известно е, че келтите (галите) нахлуват на Балканите в края на 4-ти, началото на 3-ти век преди новата епоха. Те не престават своя поход освен през днешните сръбски, македонски и български земи, само че и на юг към Южна Гърция, а след това и към Мала Азия, днешна Турция. Тези келти оплячкосали и известното светилище в Делфи, днешна Гърция, където имало известни дами гадателки, едни от най-известните в древността, апропо от тракийски генезис. Част от келтите се заселват в днешните български земи и основават страна със столица Тиле или Туле (вероятно днешно Тулово), която съществува към 60 години, във трети век преди новата епоха.
Но да приемем, че в тази ария се пее за някакви други келти (галати), а не за тези от трети век преди Христа. Без подозрение обаче в българският фолклор са се запазили многочислени мемоари от времето на римското настъпление на Балканите и изключително за времето на цар Траян Римски. Император Траян управлявал от 98 до 117 година голямата към този момент по това време Римска империя фактически е обвързван мощно с Балканите. Той минава няколкократно през днешните български земи на път за владенията на даките, в днешна Румъния. За задачите на военната си акция и развиването на империята, император Траян строи доста пътища на Балканите, градове и военни лагери, строи и впечатляващ мост на Дунава, по който да преминат войските в похода към владенията на даките в днешна Румъния. И до през днешния ден в България срещаме названия като Траянов път, Траянов град и сходни, както и доста митове за самия цар Траян. Най-известната без подозрение е тази за цар Траян с магарешките (кози) уши, която е известна и измежду сърбите, само че изключително измежду българите. Как се е стигнало до запазването на тези митове нашите историци не можеха да обяснят. Нали популацията от това време било към този момент изчезнало, било се изгубило, кой е предал тези митове на новите заселници по тази земя? Беше основана една комплицирана скица, от историците, съгласно която славяните в днешна Украйна, Молдова, Северна Румъния, които граничели със завоюваните от Траян дакийски земи били приели някакви митове, които след това с разнообразни славянски племена пристигнали на Балканите и така нататък, само че тази скица не изяснява доста неща… Но да продължим нататък.
В българските земи в разнообразни райони са непокътнати доста мемоари за наличието на Римската империя на Балканите. Запазени са мемоари за трудова тегоба при създаване на мостове, военни лагери, впечатляващи крепостни стени, като тази при град Хисаря. Запазени са мемоари за похищение и принуждение над девици, само че забележете не от османски, а от латински (римски) времена. Запазени са мемоари за лишаване на деца, момчета, нещо като кръвен налог, само че забележете още веднъж, не от турски, а от римски времена.
В Северозападна България има разкази за времето на хунския водач Атила(434-453), който съгласно легендата бил заровен от синовете си в три ковчега - златен, сребърен и стоманен - някъде край Видин. Легендата има и голям брой други разновидности. Но да кажем, че и това са едни по-късни времена от пети век, когато на Балканите или най-малко някъде наоколо имало към този момент прабългари и славяни.
Ако се върнем обаче още веднъж обратно във времето, няма по какъв начин да разбираем със славяни и прабългари легендата от Петричкия край, за царското братоубийство, станало в подножието на Кожух планина, хълмът, който се извисява над Рупите. Самата Ванга е разказвала тази легенда, която археолозите, около разкопките на античния град Хераклея Синтика, свързаха с македонския цар Персей. Персей умъртвил брат си Деметрий, като желал да отнеме короната, а и двамата имали друга политика, към настъпващата на Балканите Римска империя. Персей е прочут като последния цар на Македония, на славната династия, от която били и Филип и Александър Македонски, управлявал сред 179 и 168 година пр.н.е. Въпреки проримската си политика, цар Персей по този начин или другояче приключва живота си през 162 година пр.н.е като заложник в Италия.
Но даже и известните митове, свързани с българското Средновековие, т.е. времето на Първата Българска страна, имат доста по античен генезис, като това важи съвсем без изключение. Например легендата за това, че цар Крум изкоренил лозята, която е известна на всички и се учи в учебните заведения и даже още по-известната легенда за снопа с пръчки и петте сина на цар/хан/кан/кхан ю/княз сюбиги Кубрата. Известният древногръцки баснописец Езоп, живял от 620 до 560 година пр.н.е. споделя баснята за татко, който имал няколко синове, които непрекъснато се карали между тях. Един ден той има споделил да му донесат вързоп пръчки и по-нататък легендата всички я познаваме…
Примери може да се дават още доста. Но и тези са задоволителни с цел да се разбере, че има нещо освен главно, само че и съществено сбъркано, в нашия метод към българската история. Пак да повторим, че прекомерното фиксиране върху тези хиляда и триста години история, колкото и да наподобяват забележителни, може да ни изиграе неприятна смешка. Вижда се сега и по повод разногласията сред Република България и Република Северна Македония. Едно обосновано или може би не толкоз обосновано сгъстяване на позиции, което пречи на разрешението на разногласието? В последна сметка всичко е въпрос на държавна политика, даже и историята.
Автор: Андрей КИРЯКОВ, археолог
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ