Българската академия на науките (БАН) предложи проект за национални цели

Българската академия на науките (БАН) предложи план за национални цели и целите за развиването на България, съобщи кореспондент на БГНЕС.

По този мотив в Българска академия на науките се събраха водещи български учени, а също представители на бизнеса, с цел да обсъдят и създадат своите оферти по плана.

България се обезвери от опълчване и боричкания, от липса на вероятности и бездуховност, забравени са исконни полезности като родолюбие, толерантност, образование, обучение, духовната рецесия е по-страшна от икономическата, съобщи при откриването на срещата проф. доктор Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и ръководител на Съвета на ректорите. При комплицираната конюнктура Европейски Съюз и неговите институции се оказаха неподготвени, предлаганите решения постоянно са палиативни, несъответстващи на мащаба на казуса, одобрявани са крачка от политиците, без изчерпателен разбор и нужна експертиза, уточни още той. Според него укрепването и оптимизацията на институциите би трябвало да де първата национална цел.

Председателят на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров показа по какъв начин се е развила концепцията за този план. Всъщност академичната ни общественост не стартира от нулата. През 2013 година екип от български учени и интелектуалци по негова самодейност създава първичен план. По думите му планът бе препоръчан на 43-то Народно заседание, само че то не намерило време да е запознае с него. Тогава екипът го показал на българските индустриалци, които вършат своите оферти, а обобщение от този допълнен вид на плана бе показан на сегашната среща под форма на брошурата "Възгледи за национални цели и пироритети за стабилно развиване на България". Той може да се види от линка ims.bas.bg/национални-цели/.

Предстоят разисквания из страната и с разнообразни пластове на обществото и дефинитивно доработване на плана. В последна сметка на националните цели като артикул на целокупното българско общество ще бъдат показани на държавното управление и Народното събрание, с цел да се трансфорат в управление за деяние.

В хода на едночасовата среща изказалите се направиха редица оферти. Историкът акад. Георги Марков разкритикува партиите задето считат, че политиката стартира и свършва с тяхното ръководство и ги прикани са мислят национално отговорно. Директорът на националния спектакъл Мариус Донкин уточни насоките за развиване на театъра като национално културно средище. Инженер Роберт Джераси акцентира на образованието, където ситуацията е доста тежко. Правистът и дипломатът Стоян Сталев счита задачите да регистрират принадлежността ни към Европейски Съюз с неговото надълбоко въздействие върху страната ни, само че той се разгласи против бюрократизирането на общността и отнемането на пълномощия на страните-членки, изключително в икономическата област. /БГНЕС