Българката е силна и горда жена. Историята ни е пълна

Българката е мощна и горда жена.

Историята ни е цялостна с имена за образец - от Райна Княгиня до Баба Тонка.

За някои от тях е писано и говорено доста.

Имената на други обаче остават в дебелите летописи, макар че са за образец. Вестник Стандарт споделя за пет от тях.

Първият професионален посланик на токчета

Днес жена на поста външен министър, единствено по себе си, е изискване за триумф. Примерите са доста. Но в предишното дама на дипломатическото занятие е било сензация. И тя се свърза с името на една българка - Надежда Станчова. Тя се трансформира в първата в света жена професионален посланик.

Родената през 1894 година Надежда произлиза от богат и фамозен жанр - щерка е на българския политик и посланик Димитър Станчов и френската графиня Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и кралица Елеонора.

Тъй като знаела 8 езика и имала нужната класа и контакти, Александър Стамболийски я взима за своя преводачка, секретарка, само че въздействието й е голямо. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на печалния Ньойския контракт.

След гибелта на Стамболийски Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон и съгласно сведения на околните й, работи като публицист и продуцент в BBC. През 1924 година се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър.

Лейди Надежда Мюър урежда известното посещаване на цар Борис III и кралица Йоанна в английското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 година По време на Втората международна война лейди Мюър трансформирала родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се английски бойци. Умира на 15 април 1957 година

Първата дипломирана лекарка

Днес дамите в медицината покоряват върхове. Малцина обаче знаят историята на първата дипломирана лекарка - Тота Венкова Чехларова. Не знаем по кое време се е родила. Но знаем, че през 1871 година стартира да учи в основното девическо учебно заведение в Габрово като стипендиантка на женското благотворително сдружение "Майчина грижа ". Условието е да стане учителка там, където бъде разпределена.

През 1873 година Тота приключва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо учебно заведение, където тя преподава до 1878 година По време на Руско-Турската Освободителна война е самарянка във военния санитарен пункт, в който е превърната Априловата гимназия.

Точно там виждат интереса й към медицината и тя получава стипендия, с цел да учи в Санкт Петербург. Венкова има няколко специализации и работи в няколко града. Тя подарява цялото си имущество за щедрост. Умира на 23 декември 1921 година

Първата пътешественичка

Днес няма дама, която да не обича пътешествията. В Края на ХIХ век обаче това е било същинско предизвикателство. Анка Василева Ламбрева (22 февруари 1895 - 18 февруари 1976) прави гражданска война у нас. Пътешественичката, здравна сестра и писателка става първата жена, прелетяла със аероплан над Ламанша. Не като водач, а като пасажер. А по-късно и първата българка, обиколила света.

Анка е направила две околосветски пътешествия, като по пътя си не стопира да приказва с обич за България. Особено в Нова Зеландия, където разпространява българската история и просвета. Основава безвъзмезден кръжок по бродиране, в който англичанки и американски се учат на български шевици. Анка Ламбрева била извънредно съвременна за времето си - яздела кон, камила, карала мотоциклет.

Първата родна суфражетка

Правата на дамите в България се свързват с едно име - Димитрана Иванова. Родена е през 1881 в Русе. На 16 отпътува за Швейцария, с цел да учи в университет философия и педагогика. Остава мощно впечатлена от желанието на дамите за научно и обществено развиване.

И когато се връща у нас, е твърдо решена да се бори за правата на дамите. По това време в България се гледа скептично на девойките, които желаят да се изучат, а правата им за гласоподаване са просто мираж. Димитрана работи като учител в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 година стартира работа към Българския женски съюз - най-голямата национална организация, която се бори за правата на дамите.

За да пази професионално идеите на дамите, Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски " и става една от първите българки, на които е прието правото да упражнява адвокатската специалност.

Голямата фантазия на Димитрана е дамите у нас да имат право на глас. След дълга битка и благодарение на кралица Йоана, през януари 1938 година е обнародван нов изборен закон, съгласно който "избиратели са всички български жители, навършили 21-годишна възраст, мъже и дами. Последните - в случай че са омъжени, разведени или вдовици ".

Първият ни подводен археолог

Днес едни от най-големите археологически открития, в това число златни съкровища, са направени от дами. С името на дама се свърза и подводната ни археология. Люба Огненова (17 юни 1922 година - 18 ноември 2012 г.) е първата жена-подводен археолог у нас, а може би и въобще първата жена - археолог в България. Нейната компетентност е античната история и тракийската просвета.

Завършва история и класическа лингвистика с профил археология в СУ "Св. Климент Охридски ". Монографията й за античната бронзова пластика, издадена на френски, е водещо проучване в света по тематиката. Заедно с проф. Велизар Велков Огненова работи по разкопките в Несебър, като тя се гмурка наедно с опитните водолази.

Организира и организира редица подводни археологически проучвания край брега на Несебър, поради което е оповестена за почетен жител на града.