Проф. Ганчо Ганчев: Имаме нужда от нов модел на икономически растеж
България се нуждае от нов модел на стопански напредък, който допуска по-високи темпове, защото сегашните към 3% не ни подсигуряват доближаване до междинното ниво на Европейския съюз.
Това е доста значимо и в подтекста на кандидатстването на страната за еврозоната. Има разнообразни отзиви, че преди да влезем еврозоната би трябвало да ускорим развиването, което обаче е малко евентуално, защото сме във валутен ръб, който постанова съществени ограничавания. Така че, влизането в еврозоната е по-скоро причина за по-високи темпове в бъдеще, в сравнение с противоположното.
15 професори се обединихме към концепцията, че е нужна нова сложна стратегия за по-ускорено развиване на страната. Нашата идея за развиване и ограниченията на Европейската централна банка за влизането в еврозоната се разграничават.
Банката се интересува на първо място от стабилността на банковата система, защото опитът с другите посткомунистически страни, които влязоха – Словения, Словакия, Прибалтийските страни, сподели, че банковата им система е изключително уязвима, в случай че не бъдат взети ограничения по линията на ръководството на риска и банковия надзор. Така че, специалистите на банката биха желали да се обезопасят точно от тази позиция. При постсоциалистическите страни нямаме особени проблеми при държавните задължения, само че пък имаме проблеми с частния банков бранш.
Нашият интерес е в по-друг проект – по-скоро макроикономическа, структурна политика. Разбира се, банковият бранш също играе голяма роля за ускорение на растежа. За стабилността би трябвало също да отнесем и финансовите пазари, данъчното облагане. Тоест, нужна е цяла система от ограничения за ускорение на растежа.
Най-важното нещо, по което би трябвало да се работи е стимулирането на задграничните вложения, защото след световната финансова рецесия имаме доста значителен отлив, което въздейства отрицателно върху развиването на страната, продуктивността на труда, опцията да увеличим приходите и да модернизираме стопанската система. С това закъснение на непознатите вложения ние мъчно бихме могли да модернизираме стопанската система и да реализираме висок напредък. Това е може би най-важната структурна мярка.
Също по този начин, насочване към електронно държавно управление, за което доста се приказва, само че към момента не съществува.
От позиция на фискалната политика може би е належащо по-интензивно финансиране на капиталовия развой. Например, виждате какво става с пътната инфраструктура и последният случай с авариралия рейс край Своге. Макар, че инфраструктурата е приоритет на държавното управление, съществено сме обезпокоени, защото вложенията в този бранш са съществено забавени. В момента новият акцент е върху новата тол система, само че това отново няма да бъде задоволително.
Има потребност от цялостна рационализация и по-специално на транспортната инфраструктура, както пътищата, по този начин и железницата.
В нашата стратегия, която предлагаме, подсигурява увеличение на темповете на напредък до 6-7 % годишно или 6-7 милиарда лв.. В основата са заложени 30 капиталови плана, които генерират доходи годишно от 4-6 милиарда евро непознати вложения.
Ресурсите за увеличение на заплатите за интервал от 3 години идват от увеличените темпове на напредък и непознатите вложения, от увеличените доходи от Данък добавена стойност (над 2 милиарда лева), на корпоративния налог - 1 милиарда лв., на акцизи – 0,8 милиарда лв..
Програмата за ускоряване на българското развиване е модел за стимулиране на вътрешното ползване, като генератор на растежа, само че и съчетано с огромни капиталови планове, структурни промени и нова система от тласъци за непознати вложения. Удвояването на заплатите се отнася освен за държавния, само че и за частния бранш, за което са планувани нови регулации.
Нашите разбори демонстрират, че тригодишната стратегия за удвояване на приходите ще понижи внезапно изоставането от другите източноевропейски страни и ще сведе до най-малко икономическа миграция. Програмата е създадена по този начин, че да не докара до дебалансиране на бюджета. /БГНЕС
-----------
Проф. Ганчо Ганчев, икономист.
Това е доста значимо и в подтекста на кандидатстването на страната за еврозоната. Има разнообразни отзиви, че преди да влезем еврозоната би трябвало да ускорим развиването, което обаче е малко евентуално, защото сме във валутен ръб, който постанова съществени ограничавания. Така че, влизането в еврозоната е по-скоро причина за по-високи темпове в бъдеще, в сравнение с противоположното.
15 професори се обединихме към концепцията, че е нужна нова сложна стратегия за по-ускорено развиване на страната. Нашата идея за развиване и ограниченията на Европейската централна банка за влизането в еврозоната се разграничават.
Банката се интересува на първо място от стабилността на банковата система, защото опитът с другите посткомунистически страни, които влязоха – Словения, Словакия, Прибалтийските страни, сподели, че банковата им система е изключително уязвима, в случай че не бъдат взети ограничения по линията на ръководството на риска и банковия надзор. Така че, специалистите на банката биха желали да се обезопасят точно от тази позиция. При постсоциалистическите страни нямаме особени проблеми при държавните задължения, само че пък имаме проблеми с частния банков бранш.
Нашият интерес е в по-друг проект – по-скоро макроикономическа, структурна политика. Разбира се, банковият бранш също играе голяма роля за ускорение на растежа. За стабилността би трябвало също да отнесем и финансовите пазари, данъчното облагане. Тоест, нужна е цяла система от ограничения за ускорение на растежа.
Най-важното нещо, по което би трябвало да се работи е стимулирането на задграничните вложения, защото след световната финансова рецесия имаме доста значителен отлив, което въздейства отрицателно върху развиването на страната, продуктивността на труда, опцията да увеличим приходите и да модернизираме стопанската система. С това закъснение на непознатите вложения ние мъчно бихме могли да модернизираме стопанската система и да реализираме висок напредък. Това е може би най-важната структурна мярка.
Също по този начин, насочване към електронно държавно управление, за което доста се приказва, само че към момента не съществува.
От позиция на фискалната политика може би е належащо по-интензивно финансиране на капиталовия развой. Например, виждате какво става с пътната инфраструктура и последният случай с авариралия рейс край Своге. Макар, че инфраструктурата е приоритет на държавното управление, съществено сме обезпокоени, защото вложенията в този бранш са съществено забавени. В момента новият акцент е върху новата тол система, само че това отново няма да бъде задоволително.
Има потребност от цялостна рационализация и по-специално на транспортната инфраструктура, както пътищата, по този начин и железницата.
В нашата стратегия, която предлагаме, подсигурява увеличение на темповете на напредък до 6-7 % годишно или 6-7 милиарда лв.. В основата са заложени 30 капиталови плана, които генерират доходи годишно от 4-6 милиарда евро непознати вложения.
Ресурсите за увеличение на заплатите за интервал от 3 години идват от увеличените темпове на напредък и непознатите вложения, от увеличените доходи от Данък добавена стойност (над 2 милиарда лева), на корпоративния налог - 1 милиарда лв., на акцизи – 0,8 милиарда лв..
Програмата за ускоряване на българското развиване е модел за стимулиране на вътрешното ползване, като генератор на растежа, само че и съчетано с огромни капиталови планове, структурни промени и нова система от тласъци за непознати вложения. Удвояването на заплатите се отнася освен за държавния, само че и за частния бранш, за което са планувани нови регулации.
Нашите разбори демонстрират, че тригодишната стратегия за удвояване на приходите ще понижи внезапно изоставането от другите източноевропейски страни и ще сведе до най-малко икономическа миграция. Програмата е създадена по този начин, че да не докара до дебалансиране на бюджета. /БГНЕС
-----------
Проф. Ганчо Ганчев, икономист.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ