Защо ресорът на Мария Габриел е толкова важен
България получи сектор “Цифрова стопанска система и цифрово общество ” в Европейска комисия, а вчерашното сполучливо чуване на Мария Габриел остави мощно чувство за готовност, експертиза и увереност. Важно е да кажем какво значи този сектор на процедура, какви тематики включва и какво място може да откри в него България за себе си.
Ресорът е сериозен, тъй като цифровата стопанска система става все по-важна за Европейски Съюз, и изключително за огромните стопански системи в него. Статистиката демонстрира, че секторът на цифровите технологии дава доста добра добавена стойност. В него Европейска комисия вижда късмет европейската стопанска система да стане по-конкурентоспособна на световния пазар, само че също по този начин и опция тя да продължава да дава това благополучие, което дава през днешния ден на огромна част от европейците. Проблемът е, че Европейски Съюз изостава в съпоставяне със Съединени американски щати, Китай, Япония, както като нововъведения, по този начин и като произвеждане в този бранш. Замислете се какъв брой от електронните устройства и стратегиите, с които по през целия ден работим, са основани в Европейски Съюз?
За да промени моментното положение, Европа има съществени проекти и упования към този бранш. Целите са ясни: повече бизнес, по-голям дял на цифровата стопанска система, по-добра позиция на Европейски Съюз като място за нововъведения, само че и по-голяма сигурност в интернет. Прегледът на постигнатото по тактиката за Единен дигитален пазар, който Европейска комисия направи през месец май обаче сподели, че доста от процесите се движат по-бавно от предстоящото. А какво е предстоящото?
Образно казано има три кита, върху които цифровото общество в Европа лежи.
Първият е възстановяване на достъпа ни до цифрови услуги и артикули – по какъв начин да стигаме и използваме по-лесно филми и музика да вземем за пример в интернет. Все още има доста спънки пред потреблението на цифрови артикули в Европейски Съюз. Една от тях е така наречен блокиране по географски принцип – геоблокиране. Неговото унищожаване е основно, тъй като този метод на процедура дели европейците на разнообразни категории. Така фирмите, които оферират наличие в интернет – филми, музика и други могат да лимитират достъпа на едни или да оферират разнообразни цени за една и съща услуга в разнообразни елементи на Европа. Вече сме свършили много работа по това, като чакам финалното съглашение сред Екологичен потенциал и Съвета да се случи преди края на тази година и от 2018г да няма геоблокинг.
Друга още по-интересна тематика е смяната на законодателството в региона на авторското право. Това е огромна борба за правото на достъп за всички европейци до културни артикули. Вече направихме и първа стъпка в вярната посока, а точно - приехме регламент*, с който от 2018-а на хората, които купуват филми, музика и публикации у дома, да им се любуват и до момента в който пътуват в Европа.
Европейски Съюз се занимава и с една друга група въпроси, свързани с равнопоставеността на пазара в интернет. Как ще решим тези въпроси въздейства директно на това по какъв начин ще употребяваме интернет – какъв брой информация ще събират фирмите за съществуването ни в мрежа, по какъв начин ще я употребяват. Тук влиза и въпросът, който неотдавна сложи министър председателят на Англия Тереза Мей: по какъв начин огромните онлайн платформи (YouTube, Фейсбук, Wikipedia и др.) ще поемат своята част от отговорността за наличието, което разгласяват. Как реагираме на наличие, което подстрекава към тероризъм или такова, което злоупотребява с деца? Тук влиза и въпросът какво вършим с подправените вести – може ли да контролираме това, тъй че по едно и също време да сме добре осведомени, само че и да няма цензура в мрежата.
В този дирек влиза и различен значим въпрос по какъв начин да се защитим от офанзивите в интернет. Европейски Съюз цели да стане отворен пазар, в който свободно да се движат големи масиви от информация. Но виждаме, че вируси, сходни на WannaCry, в бъдеще могат да имат капацитет да унищожават цели промишлености.
Трета група ограничения са по-меки, само че значими тематики като поощряване на новите умения на европейците. Защото крайният резултат – мощна цифрова стопанска система – не може да се реализира, в случай че липсват хора с умения да употребяват интернет и да вършат бизнес там. Тук е и концепцията, по която към този момент се работи – свързване на институционални регистри от цяла Европа, като комерсиалните регистри да вземем за пример. Това ще подсигурява, че предприятията и жителите би трябвало да дават на обществените администрации своите данни единствено един път.
Какви са ползите на България в ресора Цифрова стопанска система и цифрово общество?
С две думи – доста и разнообразни. На първо четене това са разнообразни начинания и процеси като електронното ръководство, които могат да получат още по-голяма скорост. Но не би трябвало да се пропущат и доста други благоприятни условия. България е напред в класациите за качество на хората, заети в ИТ бранша, само че има да настига във връзка с навлизането на цифровите технологии в останалите браншове на стопанската система. А това в действителност значи рационализация. Това е ментален и софтуерен преход, за който огромни елементи от бизнеса и обществото са подготвени, само че са нужни още няколко стъпки, с цел да стартира той.
Най-голямата опция обаче е, посредством ресора и посредством напъните на бизнеса у нас, България да си издейства доста по-добра позиция в дебата по какъв начин Европа да развива цифровите си благоприятни условия. Това ще постави България на картата на водачите в Европейски Съюз. Убедена съм, че това е късмет, който няма да пропуснем, а в противен случай, дружно с нашия нов еврокомисар Мария Габриел, ще успеем да станем значима част от цифровото бъдеще на Европа.
----------
*Ева Майдел бе докладчик за групата на ЕНП в Комисията по вътрешен пазар и отбрана на потребителите по Регламента по отношение на трансграничната преносимост на услугите за онлайн наличие.
Ресорът е сериозен, тъй като цифровата стопанска система става все по-важна за Европейски Съюз, и изключително за огромните стопански системи в него. Статистиката демонстрира, че секторът на цифровите технологии дава доста добра добавена стойност. В него Европейска комисия вижда късмет европейската стопанска система да стане по-конкурентоспособна на световния пазар, само че също по този начин и опция тя да продължава да дава това благополучие, което дава през днешния ден на огромна част от европейците. Проблемът е, че Европейски Съюз изостава в съпоставяне със Съединени американски щати, Китай, Япония, както като нововъведения, по този начин и като произвеждане в този бранш. Замислете се какъв брой от електронните устройства и стратегиите, с които по през целия ден работим, са основани в Европейски Съюз?
За да промени моментното положение, Европа има съществени проекти и упования към този бранш. Целите са ясни: повече бизнес, по-голям дял на цифровата стопанска система, по-добра позиция на Европейски Съюз като място за нововъведения, само че и по-голяма сигурност в интернет. Прегледът на постигнатото по тактиката за Единен дигитален пазар, който Европейска комисия направи през месец май обаче сподели, че доста от процесите се движат по-бавно от предстоящото. А какво е предстоящото?
Образно казано има три кита, върху които цифровото общество в Европа лежи.
Първият е възстановяване на достъпа ни до цифрови услуги и артикули – по какъв начин да стигаме и използваме по-лесно филми и музика да вземем за пример в интернет. Все още има доста спънки пред потреблението на цифрови артикули в Европейски Съюз. Една от тях е така наречен блокиране по географски принцип – геоблокиране. Неговото унищожаване е основно, тъй като този метод на процедура дели европейците на разнообразни категории. Така фирмите, които оферират наличие в интернет – филми, музика и други могат да лимитират достъпа на едни или да оферират разнообразни цени за една и съща услуга в разнообразни елементи на Европа. Вече сме свършили много работа по това, като чакам финалното съглашение сред Екологичен потенциал и Съвета да се случи преди края на тази година и от 2018г да няма геоблокинг.
Друга още по-интересна тематика е смяната на законодателството в региона на авторското право. Това е огромна борба за правото на достъп за всички европейци до културни артикули. Вече направихме и първа стъпка в вярната посока, а точно - приехме регламент*, с който от 2018-а на хората, които купуват филми, музика и публикации у дома, да им се любуват и до момента в който пътуват в Европа.
Европейски Съюз се занимава и с една друга група въпроси, свързани с равнопоставеността на пазара в интернет. Как ще решим тези въпроси въздейства директно на това по какъв начин ще употребяваме интернет – какъв брой информация ще събират фирмите за съществуването ни в мрежа, по какъв начин ще я употребяват. Тук влиза и въпросът, който неотдавна сложи министър председателят на Англия Тереза Мей: по какъв начин огромните онлайн платформи (YouTube, Фейсбук, Wikipedia и др.) ще поемат своята част от отговорността за наличието, което разгласяват. Как реагираме на наличие, което подстрекава към тероризъм или такова, което злоупотребява с деца? Тук влиза и въпросът какво вършим с подправените вести – може ли да контролираме това, тъй че по едно и също време да сме добре осведомени, само че и да няма цензура в мрежата.
В този дирек влиза и различен значим въпрос по какъв начин да се защитим от офанзивите в интернет. Европейски Съюз цели да стане отворен пазар, в който свободно да се движат големи масиви от информация. Но виждаме, че вируси, сходни на WannaCry, в бъдеще могат да имат капацитет да унищожават цели промишлености.
Трета група ограничения са по-меки, само че значими тематики като поощряване на новите умения на европейците. Защото крайният резултат – мощна цифрова стопанска система – не може да се реализира, в случай че липсват хора с умения да употребяват интернет и да вършат бизнес там. Тук е и концепцията, по която към този момент се работи – свързване на институционални регистри от цяла Европа, като комерсиалните регистри да вземем за пример. Това ще подсигурява, че предприятията и жителите би трябвало да дават на обществените администрации своите данни единствено един път.
Какви са ползите на България в ресора Цифрова стопанска система и цифрово общество?
С две думи – доста и разнообразни. На първо четене това са разнообразни начинания и процеси като електронното ръководство, които могат да получат още по-голяма скорост. Но не би трябвало да се пропущат и доста други благоприятни условия. България е напред в класациите за качество на хората, заети в ИТ бранша, само че има да настига във връзка с навлизането на цифровите технологии в останалите браншове на стопанската система. А това в действителност значи рационализация. Това е ментален и софтуерен преход, за който огромни елементи от бизнеса и обществото са подготвени, само че са нужни още няколко стъпки, с цел да стартира той.
Най-голямата опция обаче е, посредством ресора и посредством напъните на бизнеса у нас, България да си издейства доста по-добра позиция в дебата по какъв начин Европа да развива цифровите си благоприятни условия. Това ще постави България на картата на водачите в Европейски Съюз. Убедена съм, че това е късмет, който няма да пропуснем, а в противен случай, дружно с нашия нов еврокомисар Мария Габриел, ще успеем да станем значима част от цифровото бъдеще на Европа.
----------
*Ева Майдел бе докладчик за групата на ЕНП в Комисията по вътрешен пазар и отбрана на потребителите по Регламента по отношение на трансграничната преносимост на услугите за онлайн наличие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ