От Стопанската камара не очакват ръст на цените след приемане на еврото
„ България от доста от дълго време е въвела еврото, нашият лев е с закрепен курс. Не чакаме повишаване на цените след приема на страната ни в еврозоната ”. Това съобщи ръководителят на УС на БСК Добри Митрев по NOVA NEWS.
Той подчертава върху плюсовете от включването ни в еврозоната – присъединение към една от най-стабилните валути, икономисване на разноски при конвертиране на валутите. Като затруднение пред скорошния ни банкет в еврозоната Митрев посочи високата инфлация. Той даде образец с Хърватска, която след влизането си в еврозоната и в Шенген, е с инфлация 0,2%. „ В края на м.г. междинната инфлация в еврозоната е 2,9%, а в България – 4,7% ”, изясни ръководителят на Стопанската камара.
Митрев посочи като пробив участието на България в шенгенското пространство по въздух и вода. „ Това стана по време на огромна мигрантска вълна, напрежение в самата Австрия, Нидерландия беше сериозен конкурент на участието на България и на Румъния в Шенген. Икономическите загуби на страната ни не престават, тъй като доста малко от стоките се транспортират по въздух и вода ”, изясни представителят на бизнеса.
Относно концепцията за ответни дейности против австрийски компании у нас той сподели, че бизнесът на Австрия е напълно на българска страна. „ Въпросът е политически, решенията ги взимат политиците ”, сподели Митрев.
Да се отсеят специалностите на бъдещето и занапред децата да бъдат осведомени, предложи ръководителят на БСК за навлизането на изкуствения разсъдък. „ Не е нужно да се понижава броят на студентите, само че да има студенти по специалности, които ще са търсени на пазара на труда в идващите 10-20 години ”, изясни той измененията, свързани със самообучаващите се стратегии.
„ ИИ няма да заеме мястото на един миньор, металург, асансьорен механик.Той ще заеме работните места на приблизително квалифицираните хора, на хората с бели якички. Трябва да мислим по какъв начин да използваме този човешки запас, който има опция да бъде освободен поради съществуването на новите технологии. Трябва да намерим салдото сред технологиите и човешкото достолепие ”, съобщи Митрев. Той цитира сравнението за навлизането на изкуствения разсъдък с откриването на огъня от първобитния човек. „ Едва ли има човек, който знае какво ни чака след 3-4 или 10 години ”, добави Митрев.
Той подчертава върху плюсовете от включването ни в еврозоната – присъединение към една от най-стабилните валути, икономисване на разноски при конвертиране на валутите. Като затруднение пред скорошния ни банкет в еврозоната Митрев посочи високата инфлация. Той даде образец с Хърватска, която след влизането си в еврозоната и в Шенген, е с инфлация 0,2%. „ В края на м.г. междинната инфлация в еврозоната е 2,9%, а в България – 4,7% ”, изясни ръководителят на Стопанската камара.
Митрев посочи като пробив участието на България в шенгенското пространство по въздух и вода. „ Това стана по време на огромна мигрантска вълна, напрежение в самата Австрия, Нидерландия беше сериозен конкурент на участието на България и на Румъния в Шенген. Икономическите загуби на страната ни не престават, тъй като доста малко от стоките се транспортират по въздух и вода ”, изясни представителят на бизнеса.
Относно концепцията за ответни дейности против австрийски компании у нас той сподели, че бизнесът на Австрия е напълно на българска страна. „ Въпросът е политически, решенията ги взимат политиците ”, сподели Митрев.
Да се отсеят специалностите на бъдещето и занапред децата да бъдат осведомени, предложи ръководителят на БСК за навлизането на изкуствения разсъдък. „ Не е нужно да се понижава броят на студентите, само че да има студенти по специалности, които ще са търсени на пазара на труда в идващите 10-20 години ”, изясни той измененията, свързани със самообучаващите се стратегии.
„ ИИ няма да заеме мястото на един миньор, металург, асансьорен механик.Той ще заеме работните места на приблизително квалифицираните хора, на хората с бели якички. Трябва да мислим по какъв начин да използваме този човешки запас, който има опция да бъде освободен поради съществуването на новите технологии. Трябва да намерим салдото сред технологиите и човешкото достолепие ”, съобщи Митрев. Той цитира сравнението за навлизането на изкуствения разсъдък с откриването на огъня от първобитния човек. „ Едва ли има човек, който знае какво ни чака след 3-4 или 10 години ”, добави Митрев.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ