Юрист посочи голяма заблуда с Истанбулската конвенция
България може да бъде съдена поради Истанбулската спогодба, само че по-лошото е, че сега върви една гигантска илюзия в българското общество, подхранвано от страните институции. Това съобщи някогашният парламентарен арбитър проф. Пламен Киров, съобщи " Канал3 ". " Заблудата е, че можем да я ратифицираме и със съпътстваща декларация ", изясни проф. Киров и даде съответен образец с Полша.
" Полша я е утвърдила през 2015 година При подписването през 2013 година и при ратификацията през 2015 Полша прави такава декларация - че я приема, само че съгласно правилата на полската конституция.
Впоследствие Холандия, Австрия споделят, че Полша слага конституцияти си над нормите на конвенцията, затова това не е декларация, а е запаса. А съгласно самата спогодба, запаси не са възможни ", обясни юристът.
Конвенцията позволява опция за запаси, само че те единствено по 3 текста и изобщо не засягат понятията в член 3 и член 4 от конвенцията, провокирали бурните реакции против нея у нас.
А един път утвърдена от Народно събрание, тази спогодба става наложителна за България и ще има преимущество над националното законодателство при несъгласия сред тях, посочи професор Киров.
" За да стане Истанбулската спогодба част от вътрешното ни право, би трябвало да се разгласява в Държавен вестник, само че на български, и в случай че имаме един подправен превод, кой е тогава текстът, който ще влезе и ще стане наложителен за Република България ", пита се юристът.
" Защото утвърдените по конституционна процедура интернационалните контракти стават част от вътрешното законодателство на страната. В случай на колизия, несъгласия сред вътрешен закон и интернационален контракт, всички жители и институции би трябвало да съблюдават условията на външния контракт ", обясни проф. Киров.
Той разясни, че обяснителният отчет за конвенцията няма особена правна стойност.
" Първо, тъй като не е част от самия текст на конвенцията. Той се създава от Дирекция по правни съвещания към Съвета на Европа, една по-широка организация от Европейски Съюз. Най-вероятно те са подготвили и този неблаговиден текст към конвенцията, в който джендър се превежда като пол.
В самия пояснителен отчет понятието джендър не изместна понятието пол, т.е. да използваме британското " джендър ", тъй като нямаме българско сходство. Цялата ни Конституция е стъпила на понятието пол като биологично разбиране.
Да сте чули някой да излезе и да каже - джендър е това, а това е правното му наличие. Чух всевъзможни уточнения, за обществен пол, само че правната ни система не борави с такива понятия ", изясни проф. Киров.
Според него утвърждението й не подсигурява автоматизирано сигурността на дамите, като уточни образеца с Турция.
" Понеже е Истанбулска спогодба, Турция ратифицира Конвенцията от момента, в който е призната - 2011 година Само че откакто Турция я е утвърдила, особено за страната има публична статистика, че от 2010 до 2017 година, когато Турция ползва конвенцията като наложителна, 377 дами са били убити до момента в който водят бракоразводен развой със съпрузите си ", посочи проф. Киров.
Той смята, че българското общество е надживяло предразсъдъците по отношение на дамите и то от дълго време.
" Аз мисля, че ние сме надживели тези предубеждения малко преди демократичния свят. Най-малкото вижте какъв брой доста войводи дами имаме. Нима си мислите, че някой българин счита, че дамата би трябвало да седи до печката, да гледа децата и да прави салата? ", уверен е проф. Киров.
Той предвижда, че ще има разногласия още 6 месеца, когато е крайният период да я ратифицираме, " а след това би трябвало да се подчиним ".
" Можем да се обзаложим, че тя ще бъде призната ", сподели в студиото проф. Киров.
На въпрос на водещата Мая Костадинова дали България може да излезе от конвенцията, в случай че преди този момент я е утвърдила, проф. Киров отсече: " Всеки интернационален контракт може да бъде денонсиран, само че в случай че се случи, ще стане огромен скандал. Политически е еднакво на ритуално сепуку в центъра на Европа. И това няма да стане в никакъв случай! "
" Полша я е утвърдила през 2015 година При подписването през 2013 година и при ратификацията през 2015 Полша прави такава декларация - че я приема, само че съгласно правилата на полската конституция.
Впоследствие Холандия, Австрия споделят, че Полша слага конституцияти си над нормите на конвенцията, затова това не е декларация, а е запаса. А съгласно самата спогодба, запаси не са възможни ", обясни юристът.
Конвенцията позволява опция за запаси, само че те единствено по 3 текста и изобщо не засягат понятията в член 3 и член 4 от конвенцията, провокирали бурните реакции против нея у нас.
А един път утвърдена от Народно събрание, тази спогодба става наложителна за България и ще има преимущество над националното законодателство при несъгласия сред тях, посочи професор Киров.
" За да стане Истанбулската спогодба част от вътрешното ни право, би трябвало да се разгласява в Държавен вестник, само че на български, и в случай че имаме един подправен превод, кой е тогава текстът, който ще влезе и ще стане наложителен за Република България ", пита се юристът.
" Защото утвърдените по конституционна процедура интернационалните контракти стават част от вътрешното законодателство на страната. В случай на колизия, несъгласия сред вътрешен закон и интернационален контракт, всички жители и институции би трябвало да съблюдават условията на външния контракт ", обясни проф. Киров.
Той разясни, че обяснителният отчет за конвенцията няма особена правна стойност.
" Първо, тъй като не е част от самия текст на конвенцията. Той се създава от Дирекция по правни съвещания към Съвета на Европа, една по-широка организация от Европейски Съюз. Най-вероятно те са подготвили и този неблаговиден текст към конвенцията, в който джендър се превежда като пол.
В самия пояснителен отчет понятието джендър не изместна понятието пол, т.е. да използваме британското " джендър ", тъй като нямаме българско сходство. Цялата ни Конституция е стъпила на понятието пол като биологично разбиране.
Да сте чули някой да излезе и да каже - джендър е това, а това е правното му наличие. Чух всевъзможни уточнения, за обществен пол, само че правната ни система не борави с такива понятия ", изясни проф. Киров.
Според него утвърждението й не подсигурява автоматизирано сигурността на дамите, като уточни образеца с Турция.
" Понеже е Истанбулска спогодба, Турция ратифицира Конвенцията от момента, в който е призната - 2011 година Само че откакто Турция я е утвърдила, особено за страната има публична статистика, че от 2010 до 2017 година, когато Турция ползва конвенцията като наложителна, 377 дами са били убити до момента в който водят бракоразводен развой със съпрузите си ", посочи проф. Киров.
Той смята, че българското общество е надживяло предразсъдъците по отношение на дамите и то от дълго време.
" Аз мисля, че ние сме надживели тези предубеждения малко преди демократичния свят. Най-малкото вижте какъв брой доста войводи дами имаме. Нима си мислите, че някой българин счита, че дамата би трябвало да седи до печката, да гледа децата и да прави салата? ", уверен е проф. Киров.
Той предвижда, че ще има разногласия още 6 месеца, когато е крайният период да я ратифицираме, " а след това би трябвало да се подчиним ".
" Можем да се обзаложим, че тя ще бъде призната ", сподели в студиото проф. Киров.
На въпрос на водещата Мая Костадинова дали България може да излезе от конвенцията, в случай че преди този момент я е утвърдила, проф. Киров отсече: " Всеки интернационален контракт може да бъде денонсиран, само че в случай че се случи, ще стане огромен скандал. Политически е еднакво на ритуално сепуку в центъра на Европа. И това няма да стане в никакъв случай! "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ