Биоикономиката като двигател за развитието на България
България има отличен капацитет за поощряване на биоикономиката, само че е нужна смела и амбициозна визия за нейното развиване. Това сочат резултатите от изследването, озаглавено „ Количествена оценка на биомасата в България и опциите за нейното стабилно прилагане “, направено от природозащитната организация WWF.
Този разбор е бил показан на конференцията, проведена взаимно от националните клъстерни асоциации на България и Румъния, WWF, Асоциацията за дребните и междинни предприятия и други сътрудници. Форумът се е провел в границите на „ Зелената седмица “ на Европейската комисия, отдадена на тематиката за биоикономиката като мотор за зелен, резистентен и приобщаващ напредък.
Сред основните представители на форума са били Ула Енгелман от Европейската комисия и Нело Емеренсия, началник „ Развитие “ към Био-базирания промишлен консорциум – взаимна самодейност сред ЕК и бизнеса, която цели внедряване биоикономиката в Европейския Съюз.
Проучването е направено от природозащитната организация WWF с присъединяване на университета Вагенинген, Холандия, както и с експертната помощ на Енергийна организация - Пловдив, която разполага с единствената у нас аналитична лаборатория за тестване на твърди биогорива, компост и биологични боклуци, акредитирана по ISO. То сподели, че изкуствената и застроена повърхност в България съставлява едвам 4% от земната повърхнина, до момента в който най-доминиращите класове земна завивка са горите (40%), обработваемите площи (29%) и тревните площи (18%). На база разбора, специалистите са на безапелационното мнение, че страната ни разполага с релативно огромни запаси от аграрни и горски площи, които, изчислено на база глава на популацията, са два пъти по-мащабни от междинното за Европа ниво. Освен това, те са равнопоставени в народен мащаб - горите са ситуирани в южната, а земеделските площи – в северната част на страната, оповестяват от WWF.
„ По отношение на развиването на био-базираната стопанска система, България има да измине още доста дълъг път. Темата стартира да навлиза в общественото пространство едвам неотдавна. В Европа са наясно, че у нас имаме по-ниски количества на биологични боклуци – приблизително към 400 кг. годишно на глава от популацията. Но също по този начин България е на пето място по количество битови боклуци на глава от популацията. Що се отнася до оползотворяването на тези боклуци, които в действителност съставляват суоровини за нови стопански действия и основаване на трудова претовареност, България се намира на дъното на Европейския съюз “, това е коментирал по време на форума ръководителят на процедура „ Климат и Енергия “ към WWF - Георги Стефанов.
Проучването демонстрира още и че едвам 4% от дребните и междинни предприятия у нас употребяват най-вече възобновима сила (предпоследно място в Европийския Съюз). Само 15% от тях оферират екологични артикули или услуги (трето място отзад-напред в ЕС). Малко над 1/3 от дребните и междинни предприятия подхващат енергоспестяващи дейности (трето място отзад-напред в ЕС).
В навечерието на влезането в действие (на 1 януари 2021 г ) на новия закон за отпадъците в частта за бизнеса, към момента няма публични данни или проекти за минимизиране на отпадъците за дребните и междинни предприятия, оповестяват от природозащитната организация.
„ Основните бариери пред въвеждането на био-базирана стопанска система у нас са стопански: лимитирано финансиране, от което предприятията имат потребност, с цел да модернизират оборудването си, както и ниско равнище на частни вътрешни и външни финансови вложения. Най-големият фактор, способствуващ за неприятното ни показване, обаче е неналичието на държавна поддръжка. Администрацията занапред стартира създаването на стратегически документи за развиване на кръгова стопанска система, които да дадат отговори на въпросите къде и какво е допустимо да се случи “, това е допълнил още Стефанов.
От всичко казано до тук, от WWF вършат извода, че България има незабравим капацитет за развиване на био-базирана стопанска система, заради съществуването на големи количества остатъчни и неусвоени артикули от земеделието, в това число от производството на храни – запас, който съвсем не се употребява у нас. В същото време обаче се наблюдаваоще по-голямо фокусиране върху употребата на горските запаси, като горите у нас към този момент се подложени на сериозен напън, както заради размерите на незаконния дърводобив, по този начин и в следствие от климатичните промени. Всичко това води до съществени екологични последствия като смяна на местообитанията, спиране на значими биокоридори, загуба на типове, ерозия на почвата и така нататък
Именно това е основанието, България да се опита да минимизира добива на дървесина и да стартира да оползотворява по-ефективно наличния запас, фокусирайки се главно върху биологичните останки и отпадъците от икономическите действия в горския бранш, считат природозащитниците.
За да подкрепи внедряването на био-базираната стопанска система у нас като в същото време сведе до най-малко негативното влияние от неефективното потребление на естествените запаси в горския бранш, от WWF оповестяват, че ще работят в няколко посоки. Първо -за идентифициране на капацитета от стабилно ръководена биомаса, който да се влее в стопанската система под формата на възобновима сила, второ - за основаване на контакт с био-базирани промишлености и правене на общи рекомендации за други възможности на горската биомаса, чието произвеждане води до изсичане на горите и трето - за използване на постигнатото на териториите на три пилотни общности в сходство с националните цели за климатична индиферентност.
Природозащитната организация WWF взе участие като съорганизатор на събитието в границите на план „ Central European Leaders of Bioeconomy Network “ – CELEBio, изпълняван по програмата на Европейския съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Проектът цели правене на количествени оценки на евентуална на биомасата в района на Западните Балкани и България, защото това са последните елементи на Европа, за които няма такива систематизирани данни. Следващата стъпка е основаване на проект за деяние, който да ангажира заинтригуваните страни в посока развиване на био-базирана стопанска система.
Този разбор е бил показан на конференцията, проведена взаимно от националните клъстерни асоциации на България и Румъния, WWF, Асоциацията за дребните и междинни предприятия и други сътрудници. Форумът се е провел в границите на „ Зелената седмица “ на Европейската комисия, отдадена на тематиката за биоикономиката като мотор за зелен, резистентен и приобщаващ напредък.
Сред основните представители на форума са били Ула Енгелман от Европейската комисия и Нело Емеренсия, началник „ Развитие “ към Био-базирания промишлен консорциум – взаимна самодейност сред ЕК и бизнеса, която цели внедряване биоикономиката в Европейския Съюз.
Проучването е направено от природозащитната организация WWF с присъединяване на университета Вагенинген, Холандия, както и с експертната помощ на Енергийна организация - Пловдив, която разполага с единствената у нас аналитична лаборатория за тестване на твърди биогорива, компост и биологични боклуци, акредитирана по ISO. То сподели, че изкуствената и застроена повърхност в България съставлява едвам 4% от земната повърхнина, до момента в който най-доминиращите класове земна завивка са горите (40%), обработваемите площи (29%) и тревните площи (18%). На база разбора, специалистите са на безапелационното мнение, че страната ни разполага с релативно огромни запаси от аграрни и горски площи, които, изчислено на база глава на популацията, са два пъти по-мащабни от междинното за Европа ниво. Освен това, те са равнопоставени в народен мащаб - горите са ситуирани в южната, а земеделските площи – в северната част на страната, оповестяват от WWF.
„ По отношение на развиването на био-базираната стопанска система, България има да измине още доста дълъг път. Темата стартира да навлиза в общественото пространство едвам неотдавна. В Европа са наясно, че у нас имаме по-ниски количества на биологични боклуци – приблизително към 400 кг. годишно на глава от популацията. Но също по този начин България е на пето място по количество битови боклуци на глава от популацията. Що се отнася до оползотворяването на тези боклуци, които в действителност съставляват суоровини за нови стопански действия и основаване на трудова претовареност, България се намира на дъното на Европейския съюз “, това е коментирал по време на форума ръководителят на процедура „ Климат и Енергия “ към WWF - Георги Стефанов.
Проучването демонстрира още и че едвам 4% от дребните и междинни предприятия у нас употребяват най-вече възобновима сила (предпоследно място в Европийския Съюз). Само 15% от тях оферират екологични артикули или услуги (трето място отзад-напред в ЕС). Малко над 1/3 от дребните и междинни предприятия подхващат енергоспестяващи дейности (трето място отзад-напред в ЕС).
В навечерието на влезането в действие (на 1 януари 2021 г ) на новия закон за отпадъците в частта за бизнеса, към момента няма публични данни или проекти за минимизиране на отпадъците за дребните и междинни предприятия, оповестяват от природозащитната организация.
„ Основните бариери пред въвеждането на био-базирана стопанска система у нас са стопански: лимитирано финансиране, от което предприятията имат потребност, с цел да модернизират оборудването си, както и ниско равнище на частни вътрешни и външни финансови вложения. Най-големият фактор, способствуващ за неприятното ни показване, обаче е неналичието на държавна поддръжка. Администрацията занапред стартира създаването на стратегически документи за развиване на кръгова стопанска система, които да дадат отговори на въпросите къде и какво е допустимо да се случи “, това е допълнил още Стефанов.
От всичко казано до тук, от WWF вършат извода, че България има незабравим капацитет за развиване на био-базирана стопанска система, заради съществуването на големи количества остатъчни и неусвоени артикули от земеделието, в това число от производството на храни – запас, който съвсем не се употребява у нас. В същото време обаче се наблюдаваоще по-голямо фокусиране върху употребата на горските запаси, като горите у нас към този момент се подложени на сериозен напън, както заради размерите на незаконния дърводобив, по този начин и в следствие от климатичните промени. Всичко това води до съществени екологични последствия като смяна на местообитанията, спиране на значими биокоридори, загуба на типове, ерозия на почвата и така нататък
Именно това е основанието, България да се опита да минимизира добива на дървесина и да стартира да оползотворява по-ефективно наличния запас, фокусирайки се главно върху биологичните останки и отпадъците от икономическите действия в горския бранш, считат природозащитниците.
За да подкрепи внедряването на био-базираната стопанска система у нас като в същото време сведе до най-малко негативното влияние от неефективното потребление на естествените запаси в горския бранш, от WWF оповестяват, че ще работят в няколко посоки. Първо -за идентифициране на капацитета от стабилно ръководена биомаса, който да се влее в стопанската система под формата на възобновима сила, второ - за основаване на контакт с био-базирани промишлености и правене на общи рекомендации за други възможности на горската биомаса, чието произвеждане води до изсичане на горите и трето - за използване на постигнатото на териториите на три пилотни общности в сходство с националните цели за климатична индиферентност.
Природозащитната организация WWF взе участие като съорганизатор на събитието в границите на план „ Central European Leaders of Bioeconomy Network “ – CELEBio, изпълняван по програмата на Европейския съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Проектът цели правене на количествени оценки на евентуална на биомасата в района на Западните Балкани и България, защото това са последните елементи на Европа, за които няма такива систематизирани данни. Следващата стъпка е основаване на проект за деяние, който да ангажира заинтригуваните страни в посока развиване на био-базирана стопанска система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ