Започва проект за изследване и мониторинг на състоянието на местни екосистеми и Черно море
България и Турция стартират построяването на два проучвателен центъра за проучване и мониторинг на екологичното положение на локалните екосистеми и акваторията на Черно море в пограничния район на двете страни, оповестиха от Министреството на районното развиване и благоустройството.
„ Син Растеж “
е първият стратегически план сред двете страни и се финансира с над 2.3 млн. евро по ръководената от Министерството на районното развиване и благоустройството стратегия Interreg - ИПП България - Турция 2014 - 2020 година. Договорът за осъществяване на плана към този момент е подписан. От българска страна водещ сътрудник е университетът "Проф. Д-р Асен Златаров " в Бургас, с сътрудник Професионално учебно заведение по химическа технология "Акад. Н. Д. Зелински " – Бургас, а от турска взе участие Тракийският университет в Одрин.
Проектът е в благозвучие с дълготрайната тактика на Европейски Съюз за така наречен „ наследник напредък “ в поддръжка одобряването на
морските браншове, като мотори на европейската стопанска система
посредством най-подходящата композиция от климатични, океанографски, стопански, културни и обществени фактори.
Двата центъра ще се оформят като основа за съдействие сред учени, откриватели, локалните институции, общности и специалисти от двете страни на границата. Те ще създават общи подходи, методологии и модели за отговорно потребление на естествените запаси. Със средства по плана двата центъра ще бъдат оборудвани с всички нужни уреди, принадлежности и системи за информация, които дават данни за екологичното положение на водните екосистеми в граничния район. Предвидено е още създаването на разнообразни начинания, свързани с опазването на природата и образование на виновното държание от страна локалните общности. Проектът ще надгради и съществуващия потенциал за проучване и мониторинг на екологичното положение на локалните екосистеми, добавяйки нови данни и информация за екологичното положение и проблемите на околната среда, развиването и опазването на речните и морски екосистеми.
„ Подобен център е от извънредно значение за
устойчивото развиване на региона на Черно море
и опазването на природата “, отбелязва заместник-министър Десислава Николова. За първи път европейски средства от трансграничната стратегия се насочват към университетските среди и приложната просвета за ръководството на естествените запаси в района. Това е и значим стадий от двустранното съдействие и маркира стратегическите насоки, които двете ни страни подхващат за идващия програмен интервал. Програмата след 2020 година ще се насочи към планове с осезаеми резултати и засилено влияние за целия трансграничен район и в интерес на необятен кръг от заинтригувани страни.
През сегашния програмен интервал са осъществени 99 финансирани плана на стойност 24 милиона евро, вложени в развиването на трансграничния район сред България и Турция. Едновременно с това продължава и взаимната работа за правене на новата стратегия.
Черно море
е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море посредством Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море посредством Керченския пролив.
Поради изобилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3), в сравнение с в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост към 36‰.
Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, противоположна на придвижването на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
Замърсяване
Изчислено е, че 70% от общото количество боклуци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези боклуци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат изход на Черно море) се вливат в Черно море посредством Дунав. Като се прибави неналичието на огромни течения, незадоволителната циркулация на водата и огромните количества вливащи се хранителни субстанции, екологичното положение на Черно море от ден на ден се утежнява.
Отчитайки сериозното утежняване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски страни – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 година в Букурещ Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която съставлява правна и дипломатическа платформа за взаимни дейности.
В Черно море, сходно на всеки различен морски басейн, има екологични проблеми, провокирани от човешката активност, и доколкото то е много изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени спрямо отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.
„ Син Растеж “
е първият стратегически план сред двете страни и се финансира с над 2.3 млн. евро по ръководената от Министерството на районното развиване и благоустройството стратегия Interreg - ИПП България - Турция 2014 - 2020 година. Договорът за осъществяване на плана към този момент е подписан. От българска страна водещ сътрудник е университетът "Проф. Д-р Асен Златаров " в Бургас, с сътрудник Професионално учебно заведение по химическа технология "Акад. Н. Д. Зелински " – Бургас, а от турска взе участие Тракийският университет в Одрин.
Проектът е в благозвучие с дълготрайната тактика на Европейски Съюз за така наречен „ наследник напредък “ в поддръжка одобряването на
морските браншове, като мотори на европейската стопанска система
посредством най-подходящата композиция от климатични, океанографски, стопански, културни и обществени фактори.
Двата центъра ще се оформят като основа за съдействие сред учени, откриватели, локалните институции, общности и специалисти от двете страни на границата. Те ще създават общи подходи, методологии и модели за отговорно потребление на естествените запаси. Със средства по плана двата центъра ще бъдат оборудвани с всички нужни уреди, принадлежности и системи за информация, които дават данни за екологичното положение на водните екосистеми в граничния район. Предвидено е още създаването на разнообразни начинания, свързани с опазването на природата и образование на виновното държание от страна локалните общности. Проектът ще надгради и съществуващия потенциал за проучване и мониторинг на екологичното положение на локалните екосистеми, добавяйки нови данни и информация за екологичното положение и проблемите на околната среда, развиването и опазването на речните и морски екосистеми.
„ Подобен център е от извънредно значение за
устойчивото развиване на региона на Черно море
и опазването на природата “, отбелязва заместник-министър Десислава Николова. За първи път европейски средства от трансграничната стратегия се насочват към университетските среди и приложната просвета за ръководството на естествените запаси в района. Това е и значим стадий от двустранното съдействие и маркира стратегическите насоки, които двете ни страни подхващат за идващия програмен интервал. Програмата след 2020 година ще се насочи към планове с осезаеми резултати и засилено влияние за целия трансграничен район и в интерес на необятен кръг от заинтригувани страни.
През сегашния програмен интервал са осъществени 99 финансирани плана на стойност 24 милиона евро, вложени в развиването на трансграничния район сред България и Турция. Едновременно с това продължава и взаимната работа за правене на новата стратегия.
Черно море
е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море посредством Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море посредством Керченския пролив.
Поради изобилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3), в сравнение с в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост към 36‰.
Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, противоположна на придвижването на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
Замърсяване
Изчислено е, че 70% от общото количество боклуци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези боклуци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат изход на Черно море) се вливат в Черно море посредством Дунав. Като се прибави неналичието на огромни течения, незадоволителната циркулация на водата и огромните количества вливащи се хранителни субстанции, екологичното положение на Черно море от ден на ден се утежнява.
Отчитайки сериозното утежняване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски страни – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 година в Букурещ Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която съставлява правна и дипломатическа платформа за взаимни дейности.
В Черно море, сходно на всеки различен морски басейн, има екологични проблеми, провокирани от човешката активност, и доколкото то е много изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени спрямо отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ