Около 70% от българите вярват на новините по радиото и телевизията
България е измежду страните в Европейски Съюз със относително по-слабо доверие в медиите, само че все пак към 70% от жителите на страната в по-малка или по-голяма степен имат доверие към новините и информацията, която получават от радиото и малкия екран.
Това сочи изследване на Евробарометър, извършено по телефона сред 7 и 9 февруари 2018 година измежду жителите на Европейски Съюз на възраст над 15 година, обхващащо 26 576 души в 28-те страни членки. Изследването бе показано в понеделник дружно с отчет на Експертната група на високо ниво по отношение на онлайн разпространяването на подправени вести и дезинформация, който бе връчен на еврокомисаря за цифровото общество Мария Габриел. Докладът и материалите към него ще бъдат употребявани при правенето на оферти за битката с онлайн дезинформацията, което Еврокомисията ще разгласява напролет.
Телевизията е медията с най-високо доверие у нас
В Европейски Съюз медията, която се употребява с най-високо доверие измежду жителите, е радиото, като 70% от интервюираните дават отговор, че се доверяват напълно или в известна степен на новините и информацията, която получават от него. В България делът на доверяващите се е 59%, което я прави пета в Европейски Съюз по най-ниско доверие. Ако се вземат единствено българите, които слушат радио, доверието у нас се повишава на 74% при 78% приблизително в Европейски Съюз.
За разлика от наклонността в Европа, където хората най-вече имат вяра на новините по радиото, у нас малкия екран е медията с най-високо доверие. 70% от българите са дали отговор, че имат вяра напълно или до някаква степен на това, което чуват по малкия екран, което е над междинното за Европейски Съюз – 66%. Сред хората, които гледат телевизия, доверието скача до 73%, което още веднъж е над междинните за Европейски Съюз 69%.
Телевизията си остава и най-предпочитаният информативен източник. Проучването демонстрира, че в България (94%) и в останалата част на Европейски Съюз (89%) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%).
Едва 43% от българите имат вяра на вестниците и списанията
Всички останали типове осведомителни средства у нас се радват на доста по-ниско доверие спрямо обичайните електронни медии. Това важи и за обичайния щемпел. Само 43% от българите имат цялостно или отчасти доверие на печатните вестници и списания, до момента в който 41% настояват, че изпитват съмнение към изявленията в тях. Това слага страната на третата най-лоша позиция в Европейски Съюз със приблизително равнище на доверието 63%. Сред хората, които действително четат вестници и списания, доверието се качва до 58%, само че това още веднъж е втората най-лоша позиция след Унгария при приблизително доверие в съюза 74%.
При онлайн медиите недоверието е по-голямо от доверието
При онлайн вестниците и списанията у нас недоверието (39%) е по-високо от доверието (33%), което също е втората най-неблагоприятна позиция в Европейски Съюз. Сред хората, които употребяват този тип медии, доверието е 52% - най-ниското в Европейски Съюз, където приблизително 68% от потребителите на този тип медии им имат вяра в по-малка или по-голяма степен.
Ниско е и доверието в онлайн обществените мрежи – 31% доверие измежду всички респонденти и уебсайтовете за видео – 27%. И в двата случая недоверието е по-високо – 44% от българите не имат вяра на новините в обществените мрежи, а 42% - в уеб страниците за видео хостинг.
Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща вест (37% в ЕС). Едва 14% от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци подправените вести са проблем.
Мнозинството от българите (над 40%) и останалите в Европейски Съюз са на мнение, че битката с подправените вести следва да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
По-голям проблем от подправените вести е дезинформацията
Експертният отчет, показан на Мария Габриел в понеделник, насочва вниманието най-много към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към подправените вести.
В отчета определението за дезинформация е „ погрешна, неточна или подвеждаща информация, предопределена, показана и оповестявана за облага или умишлена щета на обществото “. Тя може да заплаши демократичните процеси и полезности и да навреди съответно на редица области, да вземем за пример опазване на здравето, просвета, обучение и финанси.
Докладът предлага явлението " подправени вести " да получи формулировка и насочва редица рекомендации.
Като мярка за битка с проблемите експертите от експертната група преди всичко предлагат саморегулиране.
Докладът се застъпва за основаването на Кодекс на правилата, с който да се ангажират онлайн платформите и обществените мрежи. В документа са посочени 10 съществени правилото, като да вземем за пример, че онлайн платформите би трябвало да подсигуряват бистрота, разяснявайки по какъв начин работят логаритмите за асортимент на вести. Препоръчва се платформите и мрежите да спомагат информацията от съществени източници да бъде виждана от потребителите с преимущество.
Отбелязва се, че сходни ограничения са изключително значими в навечерието на избори.
Групата предлага да се предизвиква медийната просветеност, да се разработят принадлежности за битка с дезинформацията особено за консуматори и публицисти, да се подсигуряват многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии, да не престават научните проучвания на дезинформацията в Европа.
От ноември до момента Европейска комисия е получила близо 3000 сигнала за умишлена дезинформация, обвързвана изключително с повлияването на изборния и миграционния развой. От изследване на Асоциацията на европейските публицисти през последните дни стана ясно, че подправените вести са ориентирани най-вече към сферата на политиката и по-малко – към стопанската система.
Според 83% от жителите на Европейски Съюз подправените вести са опасност за демокрацията.
Това сочи изследване на Евробарометър, извършено по телефона сред 7 и 9 февруари 2018 година измежду жителите на Европейски Съюз на възраст над 15 година, обхващащо 26 576 души в 28-те страни членки. Изследването бе показано в понеделник дружно с отчет на Експертната група на високо ниво по отношение на онлайн разпространяването на подправени вести и дезинформация, който бе връчен на еврокомисаря за цифровото общество Мария Габриел. Докладът и материалите към него ще бъдат употребявани при правенето на оферти за битката с онлайн дезинформацията, което Еврокомисията ще разгласява напролет.
Телевизията е медията с най-високо доверие у нас
В Европейски Съюз медията, която се употребява с най-високо доверие измежду жителите, е радиото, като 70% от интервюираните дават отговор, че се доверяват напълно или в известна степен на новините и информацията, която получават от него. В България делът на доверяващите се е 59%, което я прави пета в Европейски Съюз по най-ниско доверие. Ако се вземат единствено българите, които слушат радио, доверието у нас се повишава на 74% при 78% приблизително в Европейски Съюз.
За разлика от наклонността в Европа, където хората най-вече имат вяра на новините по радиото, у нас малкия екран е медията с най-високо доверие. 70% от българите са дали отговор, че имат вяра напълно или до някаква степен на това, което чуват по малкия екран, което е над междинното за Европейски Съюз – 66%. Сред хората, които гледат телевизия, доверието скача до 73%, което още веднъж е над междинните за Европейски Съюз 69%.
Телевизията си остава и най-предпочитаният информативен източник. Проучването демонстрира, че в България (94%) и в останалата част на Европейски Съюз (89%) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%).
Едва 43% от българите имат вяра на вестниците и списанията
Всички останали типове осведомителни средства у нас се радват на доста по-ниско доверие спрямо обичайните електронни медии. Това важи и за обичайния щемпел. Само 43% от българите имат цялостно или отчасти доверие на печатните вестници и списания, до момента в който 41% настояват, че изпитват съмнение към изявленията в тях. Това слага страната на третата най-лоша позиция в Европейски Съюз със приблизително равнище на доверието 63%. Сред хората, които действително четат вестници и списания, доверието се качва до 58%, само че това още веднъж е втората най-лоша позиция след Унгария при приблизително доверие в съюза 74%.
При онлайн медиите недоверието е по-голямо от доверието
При онлайн вестниците и списанията у нас недоверието (39%) е по-високо от доверието (33%), което също е втората най-неблагоприятна позиция в Европейски Съюз. Сред хората, които употребяват този тип медии, доверието е 52% - най-ниското в Европейски Съюз, където приблизително 68% от потребителите на този тип медии им имат вяра в по-малка или по-голяма степен.
Ниско е и доверието в онлайн обществените мрежи – 31% доверие измежду всички респонденти и уебсайтовете за видео – 27%. И в двата случая недоверието е по-високо – 44% от българите не имат вяра на новините в обществените мрежи, а 42% - в уеб страниците за видео хостинг.
Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща вест (37% в ЕС). Едва 14% от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци подправените вести са проблем.
Мнозинството от българите (над 40%) и останалите в Европейски Съюз са на мнение, че битката с подправените вести следва да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
По-голям проблем от подправените вести е дезинформацията
Експертният отчет, показан на Мария Габриел в понеделник, насочва вниманието най-много към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към подправените вести.
В отчета определението за дезинформация е „ погрешна, неточна или подвеждаща информация, предопределена, показана и оповестявана за облага или умишлена щета на обществото “. Тя може да заплаши демократичните процеси и полезности и да навреди съответно на редица области, да вземем за пример опазване на здравето, просвета, обучение и финанси.
Докладът предлага явлението " подправени вести " да получи формулировка и насочва редица рекомендации.
Като мярка за битка с проблемите експертите от експертната група преди всичко предлагат саморегулиране.
Докладът се застъпва за основаването на Кодекс на правилата, с който да се ангажират онлайн платформите и обществените мрежи. В документа са посочени 10 съществени правилото, като да вземем за пример, че онлайн платформите би трябвало да подсигуряват бистрота, разяснявайки по какъв начин работят логаритмите за асортимент на вести. Препоръчва се платформите и мрежите да спомагат информацията от съществени източници да бъде виждана от потребителите с преимущество.
Отбелязва се, че сходни ограничения са изключително значими в навечерието на избори.
Групата предлага да се предизвиква медийната просветеност, да се разработят принадлежности за битка с дезинформацията особено за консуматори и публицисти, да се подсигуряват многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии, да не престават научните проучвания на дезинформацията в Европа.
От ноември до момента Европейска комисия е получила близо 3000 сигнала за умишлена дезинформация, обвързвана изключително с повлияването на изборния и миграционния развой. От изследване на Асоциацията на европейските публицисти през последните дни стана ясно, че подправените вести са ориентирани най-вече към сферата на политиката и по-малко – към стопанската система.
Според 83% от жителите на Европейски Съюз подправените вести са опасност за демокрацията.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ