Очаквани промени в температурата за България и последствия от изменението на климата
България е ситуирана в един от районите, който е изключително уязвим към изменението на климата. Това по какъв начин ще се трансформира той зависи от измененията в температурата, атмосферното налягане, преваляванията, вятъра, които водят до измененията в климатичната система. Проучванията демонстрират, че най-видимите промени са в температурата. Всички данни демонстрират, че междинната температура на Земята се покачва, като България не е изключение. Различните климатични модели сочат, че междинната температурата в България до края на века ще се увеличи, само че какъв брой ще е това нарастване зависи от това какви ограничения ще бъдат подхванати.
Темата за климатичните промени е една от най-дискутираните в последните десетилетия, защото има отражение върху всички аспекти на човешкия живот. Проблемът, обвързван с климатичните промени, е комплициран, защото касае климатичната система: цялост от атмосферата, хидросферата, криосферата, литосферата и биосферата на нашата планета. Тези съставни елементи са в непрекъснато взаимоотношение между тях и всеки развой зародил в една от тях, води до промени в другите. Не на последно място е и човешкото въздействие върху климата, което в последно време се счита за съизмеримо с това на останалите съставни елементи от климатичната система. Последните проучвания откриват, че приносът на антропогенните излъчвания от парниковите газове е виновен за най-малко 50% от стоплянето на Земята. Всичко това прави климатичните промени комплициран за разглеждане теоретичен проблем.
Какво съставляват RCP сюжетите?
Информацията по какъв начин и какъв брой ще се промени климатът е от значително значение. Такава информация може да се получи единствено посредством потребление на сложни математически модели за взаимовръзките в климатичната система, посредством познаване на факторите, които въздействат на климата и по какъв начин те ще се трансформират. Такива математически числени принадлежности се наричат климатични модели и те дават опция да се направи бъдеща „ прогноза “, или по-точно проекция, на климата въз основата на догатки за бъдещото развиване на обществото.
При моделирането на предстоящите климатични промени към бъдещи времеви хоризонти най-много се регистрират измененията на парниковите газове. Счита се, че това е най-значимият принос на индивида върху климата. Обикновено се употребяват стандартизирани набори от сюжети, които обезпечават сравнимост на резултатите от климатичното моделиране. Чрез сюжетите се разказват вероятните траектории на бъдещото развиване на човечеството, които би трябвало да се вземат поради на входа на потребления климатичен модел. Употребата на един и същи модел, само че при разнообразни сюжети, дава разнообразни резултати.
Тъй като бъдещото развиване на човечеството е непредсказуемо, употребяваните сюжети не съставляват точни прогнози, а са субективни догатки за социално-икономическото развиване в световен и районен подтекст. Затова и
резултатите от климатичното моделиране, основани на съответните сюжети, не са точни прогнози,
а хипотетични реакции на климатичната система в отговор на оказания върху нея антропогенен напън, разказан в сюжетите. Поради тази причина в региона на климатичното моделиране вместо понятието „ климатична прогноза ”, се употребява понятието „ климатична проекция ”, с което се акцентира несигурността в предстоящите промени. Всъщност, един от основните източници на неустановеност на резултатите от моделирането на предстоящите климатични промени, са употребяваните сюжети.
Учените, които се занимават с създаването на сюжетите, се лимитират до избор на няколко от всички вероятни траектории на бъдещото развиване. Избраните траектории би трябвало да разказват в някакъв рационален диапазон бъдещите излъчвания на парниковите газове и на други съставни елементи с естествен и антропогенен генезис, които оказват влияние върху климатичната система.
RCP сюжетите, известни като „ Представителни пътища на концентрациите ” (Representative Concentration Pathways, RCPs), употребявани в AR5 показват необятен набор от вероятни бъдещи траектории на излъчванията и концентрациите на парниковите газове и аерозолите. Те са насочна точка най-малко до 2020 година за всички научни проучвания в региона на климатичните промени, както и за създаването на разбори, стратегически документи и политики за адаптиране и намаляване на последствията от предстоящите промени на климата в страните от целия свят, включително и в Европейския съюз.
- Сценарият RCP 2.6 е най-оптимистичният сюжет. Той изисква излъчванията на въглероден диоксид (CO2) да стартират да понижават до 2020 година и да стигнат до нула до 2100 година Той също по този начин изисква излъчванията на метан (CH4) да доближат почти половината от равнищата на CH4 от 2020 година
- Сценарият RCP 4.5 планува бързо осъществяване на съответни ограничения за ограничение на излъчванията. Очаква се пикът на излъчванията да бъде към 2040 – 2050 година, след което те да намалеят внезапно до 2080 година Радиационният напън към 2100 година се прави оценка на 4,5 W/m 2 , което подхожда почти на концентрации към 650 ppm CO 2 екв.
- За RCP 6 пикът на излъчванията се чака да бъде към 2080 година и по-късно да стартира да спада.
- Сценарият RCP 8.5 може да бъде наименуван „ нормална процедура “ („ business-as-usual scenario “) с възходящи излъчвания на парникови газове във времето и надлежно увеличаващи се концентрации на парникови газове. Радиационното влияние нараства до 8,5 W/m 2 до 2100 година, което подхожда на концентрации от към 1370 ppm в CO 2 еквивалентно. Това е най-песимистичният сюжет.
Тези сюжети могат да бъдат употребявани за всички елементи на света, в това число и за България.
България е ситуирана в един от районите, който е изключително уязвим към изменението на климата
(главно посредством повишение на температурата и интензивни валежи) и към възходящата периодичност на рискови събития, свързани с изменението на климата, като суши и наводнения.
За задачите на сегашния разбор са осъществени компютърни симулации за предстоящите промени на температурите по четирите RCP-сценария (RCP 2.6, RCP 4.5, RCP 6 и RCP 8.5) на IPCC AR5 (2013/2014) до края на века. Графиките съставляват хода на предстоящите промени във времето на средногодишната температура за интервала 2013 – 2100 година, като аномалии по отношение на референтния интервал 1961 – 1990 година Използвани са модели от плана CMIP5 (Coupled model intercomparison project phase five).
Очаквани промени за България на средногодишните температури на въздуха на 2 м височина
В взаимозависимост от потребления сюжет (RCP 2.6, RCP 4.5, RCP 6, RCP 8.5) се чака стойностите на средногодишната температура да са по-високи с от 1°C до 7°C спрямо тези през базисния интервал (1961 – 1990 г.). Най-големи промени (повишение с от 5°C до 7°C) биха настъпили към края на века, в случай че се извърши сюжетът RCP 8.5, при който излъчванията и концентрациите на парниковите газове и аерозолите непрестанно се усилват. Според оптимистичния сюжет RCP 2.6 повишението на температурата до края на века няма да е с повече от 2°C. По сюжетите RCP 4.5 и RCP 6 предстоящото покачване на средногодишната температурата през 2081 – 2100 година ще е с към 3 – 4°C.
Фиг. 2 илюстрира времевите серии и статистическото систематизиране на стойностите за предстоящите промени за интервала 2013 – 2100 година на средногодишната температура на въздуха по четирите RCP-сценария, а Фиг. 3 и Фиг. 4 – стойностите за предстоящите промени надлежно на средногодишните минимални и оптимални температури. От графиките можем да забележим, че към края на века се чака покачването на средногодишните минимални и оптимални температури да варира сред под 2°C (по сюжета RCP 2.6) и 6°C (по сюжета RCP 8.5).
Графиките ясно демонстрират, че
междинната температура ще се увеличи до края на века и по четирите сюжета ,
само че според от това какви ограничения биха били взети от страна на човечеството, цената в това повишаване на температурата би била друга. Тъй като съставените елементи на климатичната система са свързани и си влияят, увеличението на междинната температура ще докара до промени и при другите метеорологични детайли като преваляванията, вятъра, атмосферното налягане. Всичко това би повлияло върху метода на човешкия живот, а последствията биха били доста – понижени водни ресурси, последствия за здравето, нарушение на селскостопанското произвеждане, стрес върху биоразнообразието и горите, увреждане на инфраструктурата и частната благосъстоятелност и други. Изменението на климата е от огромно значение върху другите браншове, заради което би трябвало да сме готови за адаптиране към тези промени.
Според климатичните проекции какви промени предстоят у нас?
България е богата на гори и изменението на климата е евентуален мотор на значителни промени и в този бранш. Основната накърнимост се образува от характерни за типа физиологични реакции. Някои типове може даже да нямат адаптивност, с цел да се оправят с новите климатични условия. Други уязвимости включват неустановеност за взаимоотношението сред типовете, фактът, че огромни площи с иглолистни насаждения са на прекомерно ниска височина. Изменението на климата може също да провокира нараснала възможност от големи пожари и други разстройства, дружно с усъвършенстваните условия за инвазивни типове.
Изменението на климата, като промени в температурата и влажността, оказва въздействие върху човешкото здраве. Част от образците са предстоящо покачване на сърдечно-съдови болести, инсулти, заболеваемост, пренасяна от вектори, инфекциозни и паразитни болести, респираторни болести, алергии, рискови метеорологични феномени и пожари (смъртност, заболеваемост от вода и храна, посттравматично стресово разстройство) и смяна във преваляванията (бактериални и диарейни инфекции).
Туризмът в България също е уязвим към изменението на климата .
Уязвимостта се състои от краткосрочни и дълготрайни закани, макар че по-високите температури по-рано и по-късно през годината могат да създадат дейните сезони по-привлекателни. Основните опасности, свързани с изменението на климата, включват по-малък брой туристи, по-кратък зимен сезон, по-кратък междинен престой, здравословни проблеми с туристите, по-лоши условия за отдих навън, увреждане на туристическата инфраструктура, по-лош достъп до туристически дестинации и дефицит на вода. Възможностите от изменението на климата включват по-дълги летни сезони, създаване на нови туристически артикули, привличане на нови пазари и по-малка потребност от сила за отопление през зимния сезон.
В градските региони предстоящите въздействия от климатичните феномени включват вреди на здания и градска инфраструктура, последствия за здравето, застрашени основни услуги, в това число доставяне с храна и електричество, понижена подвижност и досегаемост и дефицит на вода, както и повишен финансов напън върху общините за инфраструктура поддръжка и за уреди и личен състав за незабавна помощ.
Екстремните метеорологични феномени ще създадат огромните градове по-уязвими,
тъй като централните им региони нормално имат по-висока плътност, натоварен трафик, понижени зелени и открити пространства и остаряла инфраструктура с стеснен потенциал. Екстремните метеорологични феномени също ще обиден по-значително уязвимите групи, в това число тези, които живеят под прага на бедността, в неприятни жилища, бездомните, възрастните и болните.
Изменението на климата се чака да има забележителен резултат върху хидрологията на българските реки, като се чака дебитът да спадне с към 10% през идващите 30 година Може да настъпят обилни промени в сезонното систематизиране на оттока на реките, показващи нарастване през зимата и пролетта и спад през лятото и есента. Свързаните с водата опасности и уязвимости включват рискове от наводнения и суша. Рисковете от наводнения засягат цялата страна, до момента в който суша заплашва райони с планиран дефицит на вода. Регионите, употребяващи подземни води, са изложени на по-нисък риск. Вероятни са по-високи опасности в райони, които употребяват повърхностни води и имат обилни туристически действия.
Черноморските райони наподобява са най-уязвими към рисковете от дефицит.
Основни уязвимости към изменението на климата са системите за произвеждане на хидроенергия, водните услуги (снабдяване, канализация и мелиорация), положението и готовността на водната инфраструктура и подготвеността на операторите и популацията заради липса на исторически опит с наводнения и суши. Последствията от световното стопляне и климатичните промени са факт, който се отразява на човечеството по целия свят – по-чести пожари, наводнения, стихии, разтопяване на ледовете, топлинни талази, всичко това е резултат от измененията, които се случват в климата и в случай че не вземем ограничения, тези рискови феномени ще ни навестяват все по-често, което ще се отрази във всички аспекти на човешкия живот. Поради тази причина ние имаме потребност от тези сюжети и от все по-сложни и точни модели, които да ни оказват помощ да предвидим какво може да се случи и които да ни оказват помощ както да вземем съответни ограничения, с цел да понижим резултатите от климатичните промени, по този начин и да разработим политики, които да ни оказват помощ да се приспособяваме към неизбежните промени.
Автор: Мирна Матов / Климатека
Мирна Матов е част от авторския екип на Климатека, докторант по метеорология към катедра „ Метеорология и геофизика “ във Физически факултет на Софийски университет. Научната ѝ работа е обвързвана с климата и климатичните промени в региона на Черно море, на Балканския полуостров и Европа. Като физик и метеоролог се интересува от измененията в атмосферната циркулация, в резултат на световното стопляне и човешката активност, и по какъв начин тези промени въздействат върху нашата планета и до какво могат да доведат. Автор е на научно наличие и публикации, като част от просветителния екип на Детски теоретичен център „ Музейко “.
В обявата са употребявани материали от:
- https://www.ipcc.ch/report/ar5/wg1/
- https://link.springer.com/article/10.1007/s10584-011-0148-z
- https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/obshta_chast5ea57b35e2e39fef724cd5e98a2514dd.pdf
- https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/Strategy%20and%20Action%20Plan%20-%20Full%20Report%20-BGcd6d12eb7bc7294e29ac9ee4762fd2d8.pdf
