Властта мижи с широко затворени очи
България е отворена стопанска система с огромен експорт и импорт - преподават професорите във висшите образователни заведения. Да, по този начин е. Ама какъв брой "отворена " е тази стопанска система, каква е нейната динамичност и протичащите се промени - не е доста ясно.
Ако отворите уеб страницата на българската статистика, ще видите, че последните дефинитивни (проверени и доказани данни) за вноса и износа са за 2016-а. За повече от 18 месеца - от онази година насам, данните са предварителни. На същия уебсайт няма по какъв начин да се намерят конкретизирани масиви информация за разнообразни сечения по индикатори на вноса, износа и комерсиалния баланс - примерно за цялата 2017-а, по типове страни - търговски сътрудници и съответно за всеки от тях.
Съществува и втори проблем - всички събирани у нас данни се разминават в числовите си индикатори. Тези на статистиката напълно не кореспондират с тези на Българска народна банка, а двата масива информация пък се разминават в стойностите си с този на Министерството на стопанската система. На всичко от горната страна те се разминават и с данните на Евростат и Световната комерсиална организация. Националният статистически институт отбелязва за предходната година експорт от 52.246 милиарда лева, равностойни на 26.712 млн. евро, до момента в който икономическото министерство регистрира засъщия интервал 25.818 милиарда евро, което е с съвсем 1 милиарда по-малко. А милиард е забележителна сума за българските мащаби и изкривява съществено динамичността на данните. Според международната и европейската организация пък износът ни за 2017-а е 26.577 милиарда евро. А за Българска народна банка той е със 135 млн. евро по-висок.
Според Евростат България е изнесла артикули за 16.7 милиарда евро за страните от Европейски Съюз, до момента в който за статистиката към момента няма обществени данни. Колкото до Министерството на стопанската система, в тази ситуация то не събира информация, а се доверява на други ведомства.
Разминаване с 3 милиарда евро
При вноса картината освен е неразбираема, само че напряко е объркваща до степен на абсурдност. Евростат регистрира през предходната година импорт от страните от общността за 19.324 милиарда евро, нашият Национален статистически институт показва 37.794 милиарда лева, което като равноценност в евро е същата големина, само че Българска народна банка дава единствено 15.454 милиарда евро и разликата е фрапираща - съвсем 3 милиарда!
Разбира се, една от аргументите за разминаванията е в потреблението на другите методики. Но освен. Експерти и анализатори считат, че разликата от 3 милиарда евро (почти 6 милиарда лева.) при данните за вноса се дължи на контрабандата.
Българска народна банка в своите разбори се опира на информацията, която получава от комерсиалните банки. Поради направените преводи те имат най-достоверни данни за фактически осъществените разплащания - по страни, по търговски контрагенти, по участващи в търговията български и задгранични компании. Като необикновен тип обществени институции банките напълно правилно, точно и тъкмо осведомят Българска народна банка за фактически осъществените външнотърговски покупко-продажби. В същото време статистиката и икономическото ведомство събират сведенията си по декларациите на компаниите от митниците и съответните документи, показана с тях. Освен това вносът от Евросъюза се употребява с особени, преференциални правила - липсват мита и данък или са в понижени размери, може да се употребява посочена екстра на завършено Данък добавена стойност в друга европейска страна и така нататък
Изводът може да е единствено един - разминаването на другите данни с 3 милиарда евро се дължи на събитието, че една значима част от вноса в България се оформя с фиктивни, подправени документи, с цел да се понижи или избегне облагането.
Експорт на петрол към... Близкия изток
Съществуват и други парадокси. Износът за доста близкоизточни страни през 2017-а и преди всичко за Обединените арабски емирства е намалял. Този спад се е формирал главно от експорта на… нефт! В емирствата, които са измежду най-големите негови международни производители?! На всеки обаче е ясно, че отплувалите от нашите пристанища към оня регион танкери, цялостни с "черно злато ", са фиктивни - курсовете им съществуват единствено по документи, до момента в който в реалност петролът е бил модифициран и надлежно неговите артикули са изконсумирани в сивата стопанска система - нерегламентирано, без Данък добавена стойност и данък.
Макар дълго време да си е затваряла очите за тези злоупотреби, сага властта може да се похвали, че най-накрая ги е забелязала и прозряла. Защото тези "танкерни интервенции " в предходни години са били на стойност над 200 млн. лева, през 2016-а са спадали на 117 млн. лева, а през предходната година "експортът " изцяло е спрял.
Всъщност не е напълно по този начин, защото танкерите с нефт, пътуващи към ОАЕ, са сменени с танкери с петрол, пътуващи към Египет. Освен като важен производител на природен газ и в по-малки количества на нефт, Египет е прочут и като най-важната директна страна, през която минава цялата част от добития петрол в Близкия и Средния изток по пътя си към Европа. И няма логичност танкерът да прекоси Суецкия канал, цялостен с нефт, да го разтовари у нас, а след това същият или различен транспортен съд да го върне назад в Египет.
Документацията на митниците, Национална агенция за приходите, икономическото министерство и статистика демонстрират, че размерът на този експорт в неговата левова равноценност е повишен предходната година със 168 млн. лева и е над половин милиард лв.. Тази сума съставлява чиста контрабанда, за която властта продължава да мижи с необятно затворени очи.
Тревожи динамичността
Далеч по-притеснително във външната ни търговия от обстоятелствата, подсказващи за съществуването на доста огромен сив бранш, от който хазната губи маса пари, са индикаторите за нейната динамичност. Вариациите в стойностите й общо, както и поотделно за вноса и износа по месеци, надминават стотици милиони и даже над милиард лв.. Тези величини в редица случаи са от една трета до към половината от целия размер на експорта или импорта в дадения месец. И при отворения темперамент на стопанската система на България, при който търговията й с други страни надминава цената на нейния брутен артикул, такава хронична неустойчивост е дестабилизиращ механизъм. А е известно, че интернационалният стокообмен е релативно консервативна система и връзките в него се крепят главно на дълготрайни контракти.
Вариациите по месеци демонстрират, че значима част от нашата външна търговия - сред една пета до една четвърт от годишния й размер, не се опира и няма за основа дълготрайни взаимоотношения сред българските и задграничните компании, а е плод на разнообразни инцидентни покупко-продажби. Като се споделя, през днешния ден може и да ги има, а на следващия ден - да не се осъществят.
Типичен образец е стокообменът с Русия. През 2017-а той пораства с чутовните 83% спрямо 2016-а, или съвсем двойно. Бумът идва от... износа на чугун и стомана, който е почнал в края на май и траял до септември. Но след затварянето на металургичните ни комбинати страната към този момент не е експортьор, а импортьор на такива произведения. Затова на пръв взор учудва повишаването на износа за Русия тъкмо по това перо по отношение на година по-рано с цели 621 млн. лв.. Той обаче съответствува по време със градежа на газопровода "Турски поток " по дъното на Черно море. И в реалност става дума за тръбите, които бяха складирани на пристанищата в Бургас и Варна за неосъществения план "Южен поток ".
Тенденцията на неустановеност се резервира и през 2018-а. През първото тримесечие износът е повишен със скромните 2.6% по отношение на съответния интервал на предходната година. До края на май (последните данни) индикаторът е 2%, т.е. продължава да понижава. Има и добра вест - разрезът по браншове демонстрира, че се усилва високотехнологичният износ за трети страни. Но като цяло изводите са, че износът ни последователно и трайно понижава своята роля на стопански мотор. В подобен случай компенсацията би трябвало да се потърси в оживяването на вътрешното и публичното ползване и повишаването на обществените разноски, което обаче не се вижда.
Прави усещане също по този начин, че вносът пораства с изпреварващите по отношение на износа 5.6% за първите пет месеца на тази година и не е подложен на динамичността на измененията, които се виждат при експорта.
Неясни данни - неверни решения
При цялата тази обстановка общата макрофинансова и икономическа картина не е напълно достоверна основа за разбори и преценка на трендовете за развиването на България. Оценките за положението на платежния й баланс - вместо да са меродавни, внасят неустановеност. А тя автоматически се придвижва и във финансовата система. Допълнително своята милостиня в тази неустановеност внася и процесът на евакуиране на задграничните капиталовложения, ускорил се тази година и добил тревожни размери.
Специалистите са на мнение, че наред с неотложното елиминиране на големия сив бранш във външната търговия е належащо незабавно да се уеднаквят методиките на другите институции, които наблюдават икономическите индикатори. Без надеждна информация всякакво ръководство на тези процеси и съответните решения съдържат заплахата да се окажат не напълно съответни.
Колкото до капацитета на експорта - с неговата водеща роля в нашето стопанско развиване, той може да се резервира единствено с бързи промени с акцент върху междинните и дребните компании, които да основават и експортират избрани артикули с по-висока принадена стойност. Обемът на тази търговия към този момент гони една пета част от общата стойност на целия експорт на страната. Постепенно изделията на електротехниката и електрониката се трансфораха в първо перо на българския износ. Износът на разнообразни машини и апарати също пораства през годините и към този момент е трето перо в износната ни листа. При това тази наклонност у нас е още по-стойността на фона на задържането на международната търговия в тези области.
Григор Лилов
Ако отворите уеб страницата на българската статистика, ще видите, че последните дефинитивни (проверени и доказани данни) за вноса и износа са за 2016-а. За повече от 18 месеца - от онази година насам, данните са предварителни. На същия уебсайт няма по какъв начин да се намерят конкретизирани масиви информация за разнообразни сечения по индикатори на вноса, износа и комерсиалния баланс - примерно за цялата 2017-а, по типове страни - търговски сътрудници и съответно за всеки от тях.
Съществува и втори проблем - всички събирани у нас данни се разминават в числовите си индикатори. Тези на статистиката напълно не кореспондират с тези на Българска народна банка, а двата масива информация пък се разминават в стойностите си с този на Министерството на стопанската система. На всичко от горната страна те се разминават и с данните на Евростат и Световната комерсиална организация. Националният статистически институт отбелязва за предходната година експорт от 52.246 милиарда лева, равностойни на 26.712 млн. евро, до момента в който икономическото министерство регистрира засъщия интервал 25.818 милиарда евро, което е с съвсем 1 милиарда по-малко. А милиард е забележителна сума за българските мащаби и изкривява съществено динамичността на данните. Според международната и европейската организация пък износът ни за 2017-а е 26.577 милиарда евро. А за Българска народна банка той е със 135 млн. евро по-висок.
Според Евростат България е изнесла артикули за 16.7 милиарда евро за страните от Европейски Съюз, до момента в който за статистиката към момента няма обществени данни. Колкото до Министерството на стопанската система, в тази ситуация то не събира информация, а се доверява на други ведомства.
Разминаване с 3 милиарда евро
При вноса картината освен е неразбираема, само че напряко е объркваща до степен на абсурдност. Евростат регистрира през предходната година импорт от страните от общността за 19.324 милиарда евро, нашият Национален статистически институт показва 37.794 милиарда лева, което като равноценност в евро е същата големина, само че Българска народна банка дава единствено 15.454 милиарда евро и разликата е фрапираща - съвсем 3 милиарда!
Разбира се, една от аргументите за разминаванията е в потреблението на другите методики. Но освен. Експерти и анализатори считат, че разликата от 3 милиарда евро (почти 6 милиарда лева.) при данните за вноса се дължи на контрабандата.
Българска народна банка в своите разбори се опира на информацията, която получава от комерсиалните банки. Поради направените преводи те имат най-достоверни данни за фактически осъществените разплащания - по страни, по търговски контрагенти, по участващи в търговията български и задгранични компании. Като необикновен тип обществени институции банките напълно правилно, точно и тъкмо осведомят Българска народна банка за фактически осъществените външнотърговски покупко-продажби. В същото време статистиката и икономическото ведомство събират сведенията си по декларациите на компаниите от митниците и съответните документи, показана с тях. Освен това вносът от Евросъюза се употребява с особени, преференциални правила - липсват мита и данък или са в понижени размери, може да се употребява посочена екстра на завършено Данък добавена стойност в друга европейска страна и така нататък
Изводът може да е единствено един - разминаването на другите данни с 3 милиарда евро се дължи на събитието, че една значима част от вноса в България се оформя с фиктивни, подправени документи, с цел да се понижи или избегне облагането.
Експорт на петрол към... Близкия изток
Съществуват и други парадокси. Износът за доста близкоизточни страни през 2017-а и преди всичко за Обединените арабски емирства е намалял. Този спад се е формирал главно от експорта на… нефт! В емирствата, които са измежду най-големите негови международни производители?! На всеки обаче е ясно, че отплувалите от нашите пристанища към оня регион танкери, цялостни с "черно злато ", са фиктивни - курсовете им съществуват единствено по документи, до момента в който в реалност петролът е бил модифициран и надлежно неговите артикули са изконсумирани в сивата стопанска система - нерегламентирано, без Данък добавена стойност и данък.
Макар дълго време да си е затваряла очите за тези злоупотреби, сага властта може да се похвали, че най-накрая ги е забелязала и прозряла. Защото тези "танкерни интервенции " в предходни години са били на стойност над 200 млн. лева, през 2016-а са спадали на 117 млн. лева, а през предходната година "експортът " изцяло е спрял.
Всъщност не е напълно по този начин, защото танкерите с нефт, пътуващи към ОАЕ, са сменени с танкери с петрол, пътуващи към Египет. Освен като важен производител на природен газ и в по-малки количества на нефт, Египет е прочут и като най-важната директна страна, през която минава цялата част от добития петрол в Близкия и Средния изток по пътя си към Европа. И няма логичност танкерът да прекоси Суецкия канал, цялостен с нефт, да го разтовари у нас, а след това същият или различен транспортен съд да го върне назад в Египет.
Документацията на митниците, Национална агенция за приходите, икономическото министерство и статистика демонстрират, че размерът на този експорт в неговата левова равноценност е повишен предходната година със 168 млн. лева и е над половин милиард лв.. Тази сума съставлява чиста контрабанда, за която властта продължава да мижи с необятно затворени очи.
Тревожи динамичността
Далеч по-притеснително във външната ни търговия от обстоятелствата, подсказващи за съществуването на доста огромен сив бранш, от който хазната губи маса пари, са индикаторите за нейната динамичност. Вариациите в стойностите й общо, както и поотделно за вноса и износа по месеци, надминават стотици милиони и даже над милиард лв.. Тези величини в редица случаи са от една трета до към половината от целия размер на експорта или импорта в дадения месец. И при отворения темперамент на стопанската система на България, при който търговията й с други страни надминава цената на нейния брутен артикул, такава хронична неустойчивост е дестабилизиращ механизъм. А е известно, че интернационалният стокообмен е релативно консервативна система и връзките в него се крепят главно на дълготрайни контракти.
Вариациите по месеци демонстрират, че значима част от нашата външна търговия - сред една пета до една четвърт от годишния й размер, не се опира и няма за основа дълготрайни взаимоотношения сред българските и задграничните компании, а е плод на разнообразни инцидентни покупко-продажби. Като се споделя, през днешния ден може и да ги има, а на следващия ден - да не се осъществят.
Типичен образец е стокообменът с Русия. През 2017-а той пораства с чутовните 83% спрямо 2016-а, или съвсем двойно. Бумът идва от... износа на чугун и стомана, който е почнал в края на май и траял до септември. Но след затварянето на металургичните ни комбинати страната към този момент не е експортьор, а импортьор на такива произведения. Затова на пръв взор учудва повишаването на износа за Русия тъкмо по това перо по отношение на година по-рано с цели 621 млн. лв.. Той обаче съответствува по време със градежа на газопровода "Турски поток " по дъното на Черно море. И в реалност става дума за тръбите, които бяха складирани на пристанищата в Бургас и Варна за неосъществения план "Южен поток ".
Тенденцията на неустановеност се резервира и през 2018-а. През първото тримесечие износът е повишен със скромните 2.6% по отношение на съответния интервал на предходната година. До края на май (последните данни) индикаторът е 2%, т.е. продължава да понижава. Има и добра вест - разрезът по браншове демонстрира, че се усилва високотехнологичният износ за трети страни. Но като цяло изводите са, че износът ни последователно и трайно понижава своята роля на стопански мотор. В подобен случай компенсацията би трябвало да се потърси в оживяването на вътрешното и публичното ползване и повишаването на обществените разноски, което обаче не се вижда.
Прави усещане също по този начин, че вносът пораства с изпреварващите по отношение на износа 5.6% за първите пет месеца на тази година и не е подложен на динамичността на измененията, които се виждат при експорта.
Неясни данни - неверни решения
При цялата тази обстановка общата макрофинансова и икономическа картина не е напълно достоверна основа за разбори и преценка на трендовете за развиването на България. Оценките за положението на платежния й баланс - вместо да са меродавни, внасят неустановеност. А тя автоматически се придвижва и във финансовата система. Допълнително своята милостиня в тази неустановеност внася и процесът на евакуиране на задграничните капиталовложения, ускорил се тази година и добил тревожни размери.
Специалистите са на мнение, че наред с неотложното елиминиране на големия сив бранш във външната търговия е належащо незабавно да се уеднаквят методиките на другите институции, които наблюдават икономическите индикатори. Без надеждна информация всякакво ръководство на тези процеси и съответните решения съдържат заплахата да се окажат не напълно съответни.
Колкото до капацитета на експорта - с неговата водеща роля в нашето стопанско развиване, той може да се резервира единствено с бързи промени с акцент върху междинните и дребните компании, които да основават и експортират избрани артикули с по-висока принадена стойност. Обемът на тази търговия към този момент гони една пета част от общата стойност на целия експорт на страната. Постепенно изделията на електротехниката и електрониката се трансфораха в първо перо на българския износ. Износът на разнообразни машини и апарати също пораства през годините и към този момент е трето перо в износната ни листа. При това тази наклонност у нас е още по-стойността на фона на задържането на международната търговия в тези области.
Григор Лилов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ