Българските спортисти пристигат в Италия за участие в зимните Олимпийски игри с много талант, надежди и оптимизъм
Състав от а упованията - въпреки и премерени - са по-скоро оптимистични.
България още веднъж няма да разчита на повсеместност, а на обособени гении, посочили, че са способни да се преборят с съперниците от международния хайлайф в своите дисциплини, с което да сложат завършек на 20-годишното очакване за орден.
Името на Владимир Илиев към този момент се записва в златната страница на българския олимпизъм - пет участия на Зимни игри - връх при мъжете. Постижение, което го изравнява с легендата в шорттрека Евгения Раданова - дамата, донесла половината от всичките шест български медали от зимни Олимпиади.
Раданова се окичва със сребро на 500 метра и с бронз на 1500 метра в Солт Лейк Сити 2002, а в още веднъж в Италия – в Торино през 2006 година, прибавя още едно сребро на 500 метра, което е и последното отличие за България на зимни Игри.
Тя има присъединяване и на лятна Олимпиада в колоезденето на писта в Атина 2004, което я прави единственият състезател от страната с сходно достижение.
В исторически проект българското присъединяване на зимни Игри стартира тъкмо преди девет десетилетия - през 1936 година в Гармиш-Партенкирхен. Състезателите от страната дебютират в влиятелния конгрес, а в делегацията са спортисти по ски алпийски дисциплини, ски тичане и северна композиция.
Като първи по-забележителен български резултат може да се означи шестото място в тройната композиция на скиора алпиец Георги Димитров в Кортина д’Ампецо през 1956 година, откакто той заема 13-о място в слалома, 18-о в спускането и 34-о в гигантския слалом.
Първият орден за България идва през 1980 година с бронза на Иван Лебанов в ски бягането на 30 километра, а единственото олимпийско злато за страната на зимни Игри печели биатлонистката Екатерина Дафовска в Нагано 1998 в самостоятелния старт на 15 километра.
В най-успешната за българските състезатели зимна Олимпиада като сбор оценки - тази в Солт Лейк Сити 2002, Ирина Никулчина също стига до бронз в преследването на биатлона.
След Торино 2006 националите остават отвън подиума на идващите четири зимни Олимпиади, като означават няколко класирания в топ 10 в разнообразни дисциплини, последното от които Но в подтекста на голямата конкуренция и това достижение е много сериозен триумф.
Днес действителността е ясна: медалите са сложна, не и невъзможна цел, а положителните класирания са изцяло по силите на родните състезатели.
Българските спортисти идват в Италия с очаквания за пробив в първата десетка най-много в алпийските ски, сноуборда, биатлона и ски скока.
20-годишният сноубордист Тервел Замфиров ще се дебютира на зимни Игри като и, единствено три седмици преди Милано-Кортина 2026.
Формата му го слага измежду любимците, а до него стои и опитният 36-годишен Радослав Янков – име, което повече от десетилетие държи България в елита на алпийския сноуборд. С четири победи и 13 класирания в топ 3 за Световната купа, при четвъртото си олимпийско присъединяване Янков също е кадърен да се пребори за призово място, както в Банско на 18 януари, когато заслужи бронз и се качи на почетната стълбичка дружно с спечелилия Тервел Замфиров.
А зад тях изгрява и нова звезда в паралелните дисциплини на сноуборда - 16-годишната Малена Замфирова, която е не просто обещаваща, а действително се конкурира с най-хубавите в света, и
В алпийските ски главният фокус пада върху 28-годишния Алберт Попов. Италианските писти му пасват, а формата се приближава до най-хубавата в кариерата му. предходната година още повече затвърди чувството, че Попов към този момент не е просто участник, а действителен претендент за подиум във всеки старт.
В биатлона България ще бъде показана с цялостни сформира от по четирима състезатели в двата пола, а погледите ще бъдат ориентирани към Милена Тодорова - водачът на женската национална селекция. 28-годишната Тодорова изпрати най-силния сезон в кариерата си за Световната купа, записвайки през януари 2025-а и през март. С още няколко призови класирания в последната година тя сподели, че в случай че успее да съчетае положително ски тичане и точна пукотевица, може да бъде измежду претендентките.
Съпругът на Тодорова – 38-годишният Владимир Илиев, е основна фигура в мъжкия тим. Той неведнъж е показвал, че има качествата да изненада любимците, както го направи на Световното състезание в Йостерсунд през 2019 година, когато завоюва сребро в самостоятелния старт на 20 километра. Илиев ще бъде и знаменосец на българската делегация на церемонията по откриването на Игрите на 6 февруари в Кортина, а на главната гала в Милано националният байрак в парада на спортистите на „ Сан Сиро “ ще носи фигуристката Александра Фейгин.
В ски скока 32-годишният Владимир Зографски е в най-хубавата форма в кариерата си преди четвъртото си присъединяване на зимна Олимпиада. Той записа историческо на България ) през ноември, през декември, през януари на най-престижната верига „ Четирите шанци “, а дни преди старта на Игрите стигна до
Българските спортисти са в последната фаза от подготовката за стартовете си на Игрите в Италия, където идват без гръмки обещания, само че с добре премерени упования. В изискванията на мощна конкуренция, всяко класиране в топ 10 ще бъде триумф, а всеки един орден би се трансформирал в същински успех.
България още веднъж няма да разчита на повсеместност, а на обособени гении, посочили, че са способни да се преборят с съперниците от международния хайлайф в своите дисциплини, с което да сложат завършек на 20-годишното очакване за орден.
Името на Владимир Илиев към този момент се записва в златната страница на българския олимпизъм - пет участия на Зимни игри - връх при мъжете. Постижение, което го изравнява с легендата в шорттрека Евгения Раданова - дамата, донесла половината от всичките шест български медали от зимни Олимпиади.
Раданова се окичва със сребро на 500 метра и с бронз на 1500 метра в Солт Лейк Сити 2002, а в още веднъж в Италия – в Торино през 2006 година, прибавя още едно сребро на 500 метра, което е и последното отличие за България на зимни Игри.
Тя има присъединяване и на лятна Олимпиада в колоезденето на писта в Атина 2004, което я прави единственият състезател от страната с сходно достижение.
В исторически проект българското присъединяване на зимни Игри стартира тъкмо преди девет десетилетия - през 1936 година в Гармиш-Партенкирхен. Състезателите от страната дебютират в влиятелния конгрес, а в делегацията са спортисти по ски алпийски дисциплини, ски тичане и северна композиция.
Като първи по-забележителен български резултат може да се означи шестото място в тройната композиция на скиора алпиец Георги Димитров в Кортина д’Ампецо през 1956 година, откакто той заема 13-о място в слалома, 18-о в спускането и 34-о в гигантския слалом.
Първият орден за България идва през 1980 година с бронза на Иван Лебанов в ски бягането на 30 километра, а единственото олимпийско злато за страната на зимни Игри печели биатлонистката Екатерина Дафовска в Нагано 1998 в самостоятелния старт на 15 километра.
В най-успешната за българските състезатели зимна Олимпиада като сбор оценки - тази в Солт Лейк Сити 2002, Ирина Никулчина също стига до бронз в преследването на биатлона.
След Торино 2006 националите остават отвън подиума на идващите четири зимни Олимпиади, като означават няколко класирания в топ 10 в разнообразни дисциплини, последното от които Но в подтекста на голямата конкуренция и това достижение е много сериозен триумф.
Днес действителността е ясна: медалите са сложна, не и невъзможна цел, а положителните класирания са изцяло по силите на родните състезатели.
Българските спортисти идват в Италия с очаквания за пробив в първата десетка най-много в алпийските ски, сноуборда, биатлона и ски скока.
20-годишният сноубордист Тервел Замфиров ще се дебютира на зимни Игри като и, единствено три седмици преди Милано-Кортина 2026.
Формата му го слага измежду любимците, а до него стои и опитният 36-годишен Радослав Янков – име, което повече от десетилетие държи България в елита на алпийския сноуборд. С четири победи и 13 класирания в топ 3 за Световната купа, при четвъртото си олимпийско присъединяване Янков също е кадърен да се пребори за призово място, както в Банско на 18 януари, когато заслужи бронз и се качи на почетната стълбичка дружно с спечелилия Тервел Замфиров.
А зад тях изгрява и нова звезда в паралелните дисциплини на сноуборда - 16-годишната Малена Замфирова, която е не просто обещаваща, а действително се конкурира с най-хубавите в света, и
В алпийските ски главният фокус пада върху 28-годишния Алберт Попов. Италианските писти му пасват, а формата се приближава до най-хубавата в кариерата му. предходната година още повече затвърди чувството, че Попов към този момент не е просто участник, а действителен претендент за подиум във всеки старт.
В биатлона България ще бъде показана с цялостни сформира от по четирима състезатели в двата пола, а погледите ще бъдат ориентирани към Милена Тодорова - водачът на женската национална селекция. 28-годишната Тодорова изпрати най-силния сезон в кариерата си за Световната купа, записвайки през януари 2025-а и през март. С още няколко призови класирания в последната година тя сподели, че в случай че успее да съчетае положително ски тичане и точна пукотевица, може да бъде измежду претендентките.
Съпругът на Тодорова – 38-годишният Владимир Илиев, е основна фигура в мъжкия тим. Той неведнъж е показвал, че има качествата да изненада любимците, както го направи на Световното състезание в Йостерсунд през 2019 година, когато завоюва сребро в самостоятелния старт на 20 километра. Илиев ще бъде и знаменосец на българската делегация на церемонията по откриването на Игрите на 6 февруари в Кортина, а на главната гала в Милано националният байрак в парада на спортистите на „ Сан Сиро “ ще носи фигуристката Александра Фейгин.
В ски скока 32-годишният Владимир Зографски е в най-хубавата форма в кариерата си преди четвъртото си присъединяване на зимна Олимпиада. Той записа историческо на България ) през ноември, през декември, през януари на най-престижната верига „ Четирите шанци “, а дни преди старта на Игрите стигна до
Българските спортисти са в последната фаза от подготовката за стартовете си на Игрите в Италия, където идват без гръмки обещания, само че с добре премерени упования. В изискванията на мощна конкуренция, всяко класиране в топ 10 ще бъде триумф, а всеки един орден би се трансформирал в същински успех.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ