Представи си, че е полунощ. Слънцето обаче стои над хоризонта

Представи си, че е среднощ. Слънцето обаче стои над хоризонта - умерено, златно и будно, а денят като че ли просто няма край. Часовникът го демонстрира ясно - нощ е, само че светът отхвърля да се подчини. И това не е изненада, просто в някои точки на Земята нощта от време на време не идва. Това неизмеримо прекарване си има и име - среднощно слънце, известно още като полярен ден, и е едно от най-впечатляващи естествени феномени на планетата.

Между вълшебството и действителността

Среднощното слънце се следи в териториите над Полярния кръг. Там наклонът на Земята разрешава на слънцето да остане очевидно в продължение на цели 24 часа като в Рованиеми в Лапландия това се случва близо месец - от началото на юни до началото на юли. В този интервал слънцето не залязва нито за момент, а даже и по-късно нощите остават извънредно светли чак до края на лятото.

Интересен факт е обаче, че светлината там сама по себе си е друга - тя не заслепява, а обгръща. Цветовете са приглушени, а пейзажите наподобяват съвсем нереални, като че ли извадени от сън.

Среднощното слънце трансформира чувството за време. Биологичният часовник се обърква, само че по най-хубавия вероятен метод. Местните постоянно споделят, че през този интервал имат повече сила, повече предпочитание за живот и чувството, че един ден не стига - като че ли живеят по два едновременно. Животът под среднощното слънце пък не забавя ритъма си, даже в противен случай. Хората излизат на разходки и походи в часове, които другаде са непокътнати за сън. Карат колело, гребат с кану, събират се край езера и посещават сауни, без да поглеждат часовника. Това е лято без пауза и ден до безкрайност.

Неслучайно в Лапландия това време е културен празник. Около лятното слънцестоене финландците означават Midsummer - интервал на празненства, които като че ли в никакъв случай не свършват. Това е алегоричен празник на светлината и свободата.

Истинската магия в това в никакъв случай да не настава мрак

Среднощното слънце не е просто естествен феномен, а покана да преосмислиш ритъма си на живот. Да забавиш темпото, да останеш малко по-дълго на открито, да осъзнаеш, че светът може да бъде по-светъл.

В Лапландия несъмнено животът е някак по-магичен. А най-хубавото е, че с Палмите можеш да се докоснеш до това чудо напълно скоро, без значение дали търсиш премеждие или просто успокоение. Защото когато нощта не идва, времето като че ли губи властта си и ти оставаш уединено със светлината и мислите си. Какво по-хубаво?