Любомир Захаринов: При траен спад на криптото, европейската ай-гейминг индустрия ще е най-привлекателният работодател за IT специалисти
България е „ гореща “ дестинация за разработчици на игри като през последните години се сътвориха и продадоха няколко започващи компании за 8 и 9-цифрени суми. Това съобщи пред БГНЕС специалистът Любомир Захаринов.
Любомир Захаринов е приключил Breda University of Applied Sciences. Работи и става акционер в българското посланичество на 12-тата най-голяма одиторска мрежа в света HLB International. Създава онлайн хазартния оператор AlphaWin и веригата игрални зали AlphaBET.
Въпрос: Г-н Захаринов, в разгара на международното състезание по футбол се чуват следващи мнения за слабата регулация на онлайн хазарта или както е по-модерно да се назовава ай-гейминг бизнеса у нас. Как ще коментирате това?
Любомир Захаринов: За разлика от съвсем всички браншове в българската стопанска система, ай-геймингът не е разрастваща се, а зряла промишленост. Тоест, от една страна потребностите на българския консуматор от сходни развлечения са добре задоволени, а от друга държавната регулация е одобрена и работеща. Ако погледнете регулациите в най-развитите стопански системи като Съединени американски щати и Япония, то ще видите какъв брой на по-ранен стадий е не законодателството, а даже общественият спор там. Например, в Съединени американски щати към момента дебатират дали при онлайн залог, играта се организира там, където е мобилният телефон или където е сървърът. Тоест, дали в случай че изпращате поръчка за залог от хотел в Палм Бийч до сървър в индианския резерват Големият Кипарис, пред законодателя всичко е законно и играта се организира в резервата? Подобни проблеми се движат през американските щатски конституционни съдилища от години и евентуално няма да се изчистят най-малко още десетилетие. Япония пък е неразрешено на японски компании въобще да оферират ай-гейминг. Така японските играчи са принудени да вършат регистрации в задгранични уеб сайтове, което усложнява неведнъж целия развой, а за някои игри даже го прави неосъществим или рисково нерегулиран. На този декор, българската регулация може да не е съвършена, само че е задоволително цялостна и дейно функционираща.
Въпрос: Ако регулацията е добра и пазарът е в действителност зрял, тогава по какъв начин се развиват самите разработчици и дистрибутори на игри и обвързваните услуги?
Любомир Захаринов: България е „ гореща “ дестинация за разработчици на игри като през последните години се сътвориха и продадоха няколко започващи компании за 8 и 9-цифрени суми. Разработването на хазартни игри и обвързваните услуги изисква избрана композиция от точност и креативност, която се среща в нашата страна. Ние имаме както прецизни и даже перфекционисти програмисти, по този начин и изобретателни художници, композитори и саунд дизайнери, за което способстват както българските, по този начин и задграничните университети в страната. Например, въпреки и да е в областта на обичайния гейминг, през вчерашния ден получил обучение в България японски композитор бе отличен за саундтрака на най-хубавата екшън компютърна игра на годината. Тази композиция от гении притегля както започващи компании, по този начин и локални и интернационалните корпорации в ай-гейминга да основават свои офиси и клонове.
Въпрос: Повишават ли се заплатите на самите работещи, обаче? Знаем, че инфлацията в България изпреварва тази в Европа? Как се оправя вашият бранш с икономическия напън върху чиновниците?
Любомир Захаринов: Заплатите на световно равнище са се повишили с 12.5% като в някои сегменти като мениджъри и висококвалифицирани програмисти покачването е над 15%. За България не съм виждал статистически данни, само че съм сигурен, че растежът на заплащането и подобряването на изискванията на работа в ай-гейминга надвишават междинното за страната и се приближават, а може би и към този момент надминават равнищата в IT бранша. Всъщност, мисля, че при дълготраен спад на крипто промишлеността, европейската ай-гейминг промишленост ще е новият най-привлекателен бранш за IT експертите. Игрите и услугите стават все по-сложни и това дава нужните провокации и възнаграждение на програмистите, художниците и композиторите.
Въпрос: Устойчив ли е, обаче, този растеж, за който говорите?
Любомир Захаринов: Смятам, че растежът на промишлеността, който сега е към 10% годишно и се чака да се задържи на същия ритъм до края на това десетилетие е резистентен по две аргументи. Първо, имаме към 5-10% годишен растеж в зрелите европейски пазари, измежду които и България. Това демонстрира, че играчите правят оценка високо равнището на развлечение в онлайн хазарта и хазарта като цяло и самобитно индексират потреблението си с растежа на своите заплати и инфлацията. Второ, най-развитите стопански системи в света като Съединени американски щати и Япония не престават да са в категорията на разрастващи се хазартни пазари. Тоест, когато публичният спор там се консолидира към либерализирането и унифицирането на регулаторната рамка (второто е изключително значимо за федералните страни), то годишният растеж на хазарта и изключително ай-гейминга там ще е в двуцифрени цифри. Така че да, растежът е резистентен и както работещите може да са спокойни, че стартират кариера в една перспективна промишленост, по този начин и бизнесмените могат да са сигурни, че влагат времето и ресурсите си в поле с възходящи благоприятни условия.
Въпрос: Последният ми въпрос е за най-наболялата тематика във вашия бранш – моралната страна. Без да навлизаме във безконечния спор дали хазартът като цяло е честен, то по какъв начин се справяте с продължаващата частична стигма, която промишлеността носи? Най-малкото тя остава в една по-особена рубрика за фондовете за дялови вложения, университетите, банките, даже европейските фондове?
Любочил Захаринов: Няма за какво да отхвърляме нещо, което е реалност. Стигмата съществува, само че тя отслабва, тъй като самият артикул става по-сложен и по-стойностен. Това не е просто кутия с въртящи се картинки, която ти прибира половината пари, до момента в който пътуваш на корабче и пиеш бира, както беше преди 20 години. Днес ай-геймингът дава интерактивно, богато и мулти-сензорно усещане. Това е артикул, чието основаване е предизвикателство даже за най-талантливите IT експерти, художници, композитори и саунд дизайнери. Да, заради механически и регулаторни аргументи към момента не сме достигнали равнището на преживяване в обичайните видео игри, само че вървим в тази посока. Смятам, че обществото и чиновниците виждат, че в тази промишленост се влагат обилни старания, креативност и запас и надлежно тя се отваря все по-широко към гениите и бива оценена заслужено. Например, в компанията, която сътворих и управлявам, обмисляме дълготрайно партньорство с един американски университет в областта на изкуствата – те са отворени към нашата промишленост и техни фрагменти към този момент са осъществени в нея. Както са казвали бащите на пазарната стопанска система – хората гласоподават къде е най-добре с краката си, нали по този начин? /БГНЕС
Любомир Захаринов е приключил Breda University of Applied Sciences. Работи и става акционер в българското посланичество на 12-тата най-голяма одиторска мрежа в света HLB International. Създава онлайн хазартния оператор AlphaWin и веригата игрални зали AlphaBET.
Въпрос: Г-н Захаринов, в разгара на международното състезание по футбол се чуват следващи мнения за слабата регулация на онлайн хазарта или както е по-модерно да се назовава ай-гейминг бизнеса у нас. Как ще коментирате това?
Любомир Захаринов: За разлика от съвсем всички браншове в българската стопанска система, ай-геймингът не е разрастваща се, а зряла промишленост. Тоест, от една страна потребностите на българския консуматор от сходни развлечения са добре задоволени, а от друга държавната регулация е одобрена и работеща. Ако погледнете регулациите в най-развитите стопански системи като Съединени американски щати и Япония, то ще видите какъв брой на по-ранен стадий е не законодателството, а даже общественият спор там. Например, в Съединени американски щати към момента дебатират дали при онлайн залог, играта се организира там, където е мобилният телефон или където е сървърът. Тоест, дали в случай че изпращате поръчка за залог от хотел в Палм Бийч до сървър в индианския резерват Големият Кипарис, пред законодателя всичко е законно и играта се организира в резервата? Подобни проблеми се движат през американските щатски конституционни съдилища от години и евентуално няма да се изчистят най-малко още десетилетие. Япония пък е неразрешено на японски компании въобще да оферират ай-гейминг. Така японските играчи са принудени да вършат регистрации в задгранични уеб сайтове, което усложнява неведнъж целия развой, а за някои игри даже го прави неосъществим или рисково нерегулиран. На този декор, българската регулация може да не е съвършена, само че е задоволително цялостна и дейно функционираща.
Въпрос: Ако регулацията е добра и пазарът е в действителност зрял, тогава по какъв начин се развиват самите разработчици и дистрибутори на игри и обвързваните услуги?
Любомир Захаринов: България е „ гореща “ дестинация за разработчици на игри като през последните години се сътвориха и продадоха няколко започващи компании за 8 и 9-цифрени суми. Разработването на хазартни игри и обвързваните услуги изисква избрана композиция от точност и креативност, която се среща в нашата страна. Ние имаме както прецизни и даже перфекционисти програмисти, по този начин и изобретателни художници, композитори и саунд дизайнери, за което способстват както българските, по този начин и задграничните университети в страната. Например, въпреки и да е в областта на обичайния гейминг, през вчерашния ден получил обучение в България японски композитор бе отличен за саундтрака на най-хубавата екшън компютърна игра на годината. Тази композиция от гении притегля както започващи компании, по този начин и локални и интернационалните корпорации в ай-гейминга да основават свои офиси и клонове.
Въпрос: Повишават ли се заплатите на самите работещи, обаче? Знаем, че инфлацията в България изпреварва тази в Европа? Как се оправя вашият бранш с икономическия напън върху чиновниците?
Любомир Захаринов: Заплатите на световно равнище са се повишили с 12.5% като в някои сегменти като мениджъри и висококвалифицирани програмисти покачването е над 15%. За България не съм виждал статистически данни, само че съм сигурен, че растежът на заплащането и подобряването на изискванията на работа в ай-гейминга надвишават междинното за страната и се приближават, а може би и към този момент надминават равнищата в IT бранша. Всъщност, мисля, че при дълготраен спад на крипто промишлеността, европейската ай-гейминг промишленост ще е новият най-привлекателен бранш за IT експертите. Игрите и услугите стават все по-сложни и това дава нужните провокации и възнаграждение на програмистите, художниците и композиторите.
Въпрос: Устойчив ли е, обаче, този растеж, за който говорите?
Любомир Захаринов: Смятам, че растежът на промишлеността, който сега е към 10% годишно и се чака да се задържи на същия ритъм до края на това десетилетие е резистентен по две аргументи. Първо, имаме към 5-10% годишен растеж в зрелите европейски пазари, измежду които и България. Това демонстрира, че играчите правят оценка високо равнището на развлечение в онлайн хазарта и хазарта като цяло и самобитно индексират потреблението си с растежа на своите заплати и инфлацията. Второ, най-развитите стопански системи в света като Съединени американски щати и Япония не престават да са в категорията на разрастващи се хазартни пазари. Тоест, когато публичният спор там се консолидира към либерализирането и унифицирането на регулаторната рамка (второто е изключително значимо за федералните страни), то годишният растеж на хазарта и изключително ай-гейминга там ще е в двуцифрени цифри. Така че да, растежът е резистентен и както работещите може да са спокойни, че стартират кариера в една перспективна промишленост, по този начин и бизнесмените могат да са сигурни, че влагат времето и ресурсите си в поле с възходящи благоприятни условия.
Въпрос: Последният ми въпрос е за най-наболялата тематика във вашия бранш – моралната страна. Без да навлизаме във безконечния спор дали хазартът като цяло е честен, то по какъв начин се справяте с продължаващата частична стигма, която промишлеността носи? Най-малкото тя остава в една по-особена рубрика за фондовете за дялови вложения, университетите, банките, даже европейските фондове?
Любочил Захаринов: Няма за какво да отхвърляме нещо, което е реалност. Стигмата съществува, само че тя отслабва, тъй като самият артикул става по-сложен и по-стойностен. Това не е просто кутия с въртящи се картинки, която ти прибира половината пари, до момента в който пътуваш на корабче и пиеш бира, както беше преди 20 години. Днес ай-геймингът дава интерактивно, богато и мулти-сензорно усещане. Това е артикул, чието основаване е предизвикателство даже за най-талантливите IT експерти, художници, композитори и саунд дизайнери. Да, заради механически и регулаторни аргументи към момента не сме достигнали равнището на преживяване в обичайните видео игри, само че вървим в тази посока. Смятам, че обществото и чиновниците виждат, че в тази промишленост се влагат обилни старания, креативност и запас и надлежно тя се отваря все по-широко към гениите и бива оценена заслужено. Например, в компанията, която сътворих и управлявам, обмисляме дълготрайно партньорство с един американски университет в областта на изкуствата – те са отворени към нашата промишленост и техни фрагменти към този момент са осъществени в нея. Както са казвали бащите на пазарната стопанска система – хората гласоподават къде е най-добре с краката си, нали по този начин? /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ