ВМРО: България да поиска обяснение от Сърбия за намесата в изборите за НС на малцинството ни
България да насочи публично искане до сръбското държавно управление за повече информация по случая с грубата интервенция на Република Сърбия в изборите за Национален съвет на българското малцинство.
Това се споделя в позиция на Патриотите от Вътрешна македонска революционна организация във връзка извършените избори за Национален съвет на българското национално малцинство в прилежащата страна.
От Вътрешна македонска революционна организация приканват, при доказване на вмешателството на Република Сърбия в малцинствените права на българите в Западните околности, държавните институции на Р. България да преразгледат формалното мнение на българската външна политика за поддръжка за участието на Сърбия в Европейския съюз.
По случая ще сезираме Съвета на Европа и Европейската комисия, декларират Патриотите.
Състоялите се в неделя избори за Национален съвет на българското малцинство в Република Сърбия се организираха в атмосфера на напън и груба интервенция в работата на националното малцинство от страна на сръбската страна, в лицето на ръководещата Сръбска прогресивна партия.
Макар че Националният съвет на българите има лимитирани пълномощия в региона на образованието, информирането, културата и формалната приложимост на български език, Сръбска прогресивна партия с познати от предишното процедурни способи сътвори условия, при които да постави под цялостен надзор на сръбската страна българското малцинство, откъснато по силата на Ньойския контракт през 1919 година
Българската страна към този момент обществено се разграничи от Владимир Захариев – кмет на Босилеград и доскорошен ръководител на българското национално малцинство, през чийто мандат българите в Западните околности срещаха проблеми както с издаването на учебници на български език, по този начин и с естественото действие на медиите на български език. Освен това, доста монументи на българското културно-историческо завещание биваха поругавани от сръбските управляващи, а против изявени българи се предприемаха репресии поради изява на националното им съзнание. При всички случаи Захариев заемаше непроменяемо страната на сръбските управляващи. Това настрои против него по-голяма част от българите в Западните околности.
С наближаването на изборите за Национален съвет на българското малцинство българските организации са известени с писмо, подписано от държавния секретар на Министерството за държавно ръководство и локално самоуправление Иван Бошняк, за „ измененията “ в Закона за националните препоръки на националните малцинства. Според тях, ръководител на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на ръководещите органи на малцинствена партия, каквито са ръководител, членове на централното и изпълнителното управление. С това се подсказва, че щом водачите на малцинствените партии не могат да бъдат ръководители на Националния съвет, няма смисъл и да се кандидатират на изборите. В следствие се оказва, че това е авансово умислен ход, с който се цели да бъдат отстранени водачите на българското малцинство.
Въпреки това същинските българи в Сърбия записват листа „ Съединение на българите в Сърбия “, в която са включени представители на съвсем всички български общности от Цариброд, Босилеград, Южна и Източна Сърбия, Войводина. Шансовете за триумф на тази листа са съществени. Естествено, за изборите е издигната и листата „ Това сме ние “ на Владимир Захариев.
Междувременно Дарко Глишич – ръководител на Изпълнителния комитет на Сръбската прогресивна партия, слага ултимативно искане към Зоран Гюров, Владица Димитров – кмет на Цариброд, и Стефан Костов - членове на Сръбската прогресивна партия, за евакуиране на листата „ Съединение на българите в Сърбия “. Под напън на ръководещата партия листата е изтеглена.
Тъй като съгласно изборния закон, в малцинствените избори би трябвало да вземат участие минимум две листи, в последния миг е записана трета листа на българите „ Да върнем достолепието на народа “, отпред със Стефан Костов.
Целта е ясна, да се спасят изборите и да се легитимира безапелационната победа на Захариев.
Освен всичко това са въведени и така наречен „ обособени изборни описи “, в които стотици жители от небългарски генезис се записват като „ българи “, с цел да могат да гласоподават на изборите.
Целият този фарс се разиграва в миг, в който в България се вихри гневна медийна акция против издаването на документи за идентичност на българи от чужбина, в това число и за българи от Западните околности. На 1 ноември – Ден на националните будители, и единствено три дни преди изборите за Национален съвет на българите, в Цариброд са задържани четири лица, изявени представители на българските организации в града.
Според нас, тези дейности са явен образец за груба интервенция на формалните сръбски управляващи в работата на едно от националните малцинства. Съвсем не в унисон с неведнъж изразената позиция пред българската страна от най-високо равнище - на срещи сред държавните глави на двете страни, министър председател, дипломат и общоприет консул на България. Оказва се, че обещанията на сръбските държавни ръководители са част от одобрената политика на лъжливи обещания на междудържавно ниво и безусловно противоположни на практика дейности.
Какво цели Сърбия? Вероятно да си обезпечи едно чинно и спазващо всички „ рекомендации “ на страната малцинство на фона на договарянията на страната за еврочленство и отварянето на преговорните глави, засягащи правата на малцинствата. При всички случаи въпросното жестоко посягане е целеустремен удар върху българското малцинство, само че то е гласовит пестник и върху българската външна политика.
Това се споделя в позиция на Патриотите от Вътрешна македонска революционна организация във връзка извършените избори за Национален съвет на българското национално малцинство в прилежащата страна.
От Вътрешна македонска революционна организация приканват, при доказване на вмешателството на Република Сърбия в малцинствените права на българите в Западните околности, държавните институции на Р. България да преразгледат формалното мнение на българската външна политика за поддръжка за участието на Сърбия в Европейския съюз.
По случая ще сезираме Съвета на Европа и Европейската комисия, декларират Патриотите.
Състоялите се в неделя избори за Национален съвет на българското малцинство в Република Сърбия се организираха в атмосфера на напън и груба интервенция в работата на националното малцинство от страна на сръбската страна, в лицето на ръководещата Сръбска прогресивна партия.
Макар че Националният съвет на българите има лимитирани пълномощия в региона на образованието, информирането, културата и формалната приложимост на български език, Сръбска прогресивна партия с познати от предишното процедурни способи сътвори условия, при които да постави под цялостен надзор на сръбската страна българското малцинство, откъснато по силата на Ньойския контракт през 1919 година
Българската страна към този момент обществено се разграничи от Владимир Захариев – кмет на Босилеград и доскорошен ръководител на българското национално малцинство, през чийто мандат българите в Западните околности срещаха проблеми както с издаването на учебници на български език, по този начин и с естественото действие на медиите на български език. Освен това, доста монументи на българското културно-историческо завещание биваха поругавани от сръбските управляващи, а против изявени българи се предприемаха репресии поради изява на националното им съзнание. При всички случаи Захариев заемаше непроменяемо страната на сръбските управляващи. Това настрои против него по-голяма част от българите в Западните околности.
С наближаването на изборите за Национален съвет на българското малцинство българските организации са известени с писмо, подписано от държавния секретар на Министерството за държавно ръководство и локално самоуправление Иван Бошняк, за „ измененията “ в Закона за националните препоръки на националните малцинства. Според тях, ръководител на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на ръководещите органи на малцинствена партия, каквито са ръководител, членове на централното и изпълнителното управление. С това се подсказва, че щом водачите на малцинствените партии не могат да бъдат ръководители на Националния съвет, няма смисъл и да се кандидатират на изборите. В следствие се оказва, че това е авансово умислен ход, с който се цели да бъдат отстранени водачите на българското малцинство.
Въпреки това същинските българи в Сърбия записват листа „ Съединение на българите в Сърбия “, в която са включени представители на съвсем всички български общности от Цариброд, Босилеград, Южна и Източна Сърбия, Войводина. Шансовете за триумф на тази листа са съществени. Естествено, за изборите е издигната и листата „ Това сме ние “ на Владимир Захариев.
Междувременно Дарко Глишич – ръководител на Изпълнителния комитет на Сръбската прогресивна партия, слага ултимативно искане към Зоран Гюров, Владица Димитров – кмет на Цариброд, и Стефан Костов - членове на Сръбската прогресивна партия, за евакуиране на листата „ Съединение на българите в Сърбия “. Под напън на ръководещата партия листата е изтеглена.
Тъй като съгласно изборния закон, в малцинствените избори би трябвало да вземат участие минимум две листи, в последния миг е записана трета листа на българите „ Да върнем достолепието на народа “, отпред със Стефан Костов.
Целта е ясна, да се спасят изборите и да се легитимира безапелационната победа на Захариев.
Освен всичко това са въведени и така наречен „ обособени изборни описи “, в които стотици жители от небългарски генезис се записват като „ българи “, с цел да могат да гласоподават на изборите.
Целият този фарс се разиграва в миг, в който в България се вихри гневна медийна акция против издаването на документи за идентичност на българи от чужбина, в това число и за българи от Западните околности. На 1 ноември – Ден на националните будители, и единствено три дни преди изборите за Национален съвет на българите, в Цариброд са задържани четири лица, изявени представители на българските организации в града.
Според нас, тези дейности са явен образец за груба интервенция на формалните сръбски управляващи в работата на едно от националните малцинства. Съвсем не в унисон с неведнъж изразената позиция пред българската страна от най-високо равнище - на срещи сред държавните глави на двете страни, министър председател, дипломат и общоприет консул на България. Оказва се, че обещанията на сръбските държавни ръководители са част от одобрената политика на лъжливи обещания на междудържавно ниво и безусловно противоположни на практика дейности.
Какво цели Сърбия? Вероятно да си обезпечи едно чинно и спазващо всички „ рекомендации “ на страната малцинство на фона на договарянията на страната за еврочленство и отварянето на преговорните глави, засягащи правата на малцинствата. При всички случаи въпросното жестоко посягане е целеустремен удар върху българското малцинство, само че то е гласовит пестник и върху българската външна политика.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ