Мнозинството българи искат ЕС да инвестира само в бедните райони на страната
Българите имат вяра, че финансираните от Европейския съюз планове за възстановяване на районите им водят до позитивни промени. Това дават отговор 81% от интервюираните, които са чували за такива план, демонстрира най-новият Евробарометър, отдаден на развиването на градовете и районите. Той бе оповестен при откриването на Европейската седмица на градовете и районите, където Economic.bg има свои представители.
Данните демонстрират, че българите са по-позитивни по отношение на осъществените промени с европейски стратегии по отношение на междинния европеец. Според резултатите приблизително в Европейския съюз утвърждението към тях е 79%. Най-голямо е в Полша и Ирландия, а най-ниско – в Нидерландия и Италия.
Все още обаче огромна част от българите показват, че не са осведомени с плановете за възстановяване на региона им, съфинансирани от Европейския съюз. Едва 29% показват, че са осведомени, до момента в който 70% – че не са.
В България най-популярните форми на поддръжка от страна на Европейски Съюз са Кохезионният фонд, Програмата „ Еразъм “ и Планът за възобновяване. Това е относително в синхрон със страните от Блока.
Българите са и по-осведомени от междинния европеец за обстоятелството, че районната политика на Европейски Съюз е подкрепила страните членки по време на пандемията, както и при възобновяване им от нея.
68% от сънародниците ни споделят, че са наясно с това, до момента в който приблизително за Блока този дял е две трети от интервюираните.
Резултатите демонстрират още, че повече от половината българи са на мнение, че Европейският съюз би трябвало да влага единствено в бедните райони. Това показват 55% от интервюираните против приблизително една трета в Европейския съюз. 42% от българите пък са на мнение, че Европейският съюз би трябвало да продължи да влага във всички райони. На това мнение са и 63% приблизително в страните членки.
Българите всеобщо дефинират и като най-важни за своя район инфраструктурата – просветителна, здравна и обществена, околната среда и поддръжката за дребния и междинен бизнес. Важни за българите са още и професионалното образование и транспортните уреди, туризма и културата и възобновимата чиста сила и енергийни мрежи.
Средно в Европейски Съюз
Средно в границите на Европейския съюз информираността за съфинансираните от Европейския съюз планове за възстановяване положението на районите остава високо, въпреки и малко под измереното през 2021 година Повечето европейци считат, че вложенията на Европейския съюз трябват да имат за приоритет райони с висока безработица, нуждаещи се градски райони и отдалечени селски или планински региони.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Данните демонстрират, че българите са по-позитивни по отношение на осъществените промени с европейски стратегии по отношение на междинния европеец. Според резултатите приблизително в Европейския съюз утвърждението към тях е 79%. Най-голямо е в Полша и Ирландия, а най-ниско – в Нидерландия и Италия.
Все още обаче огромна част от българите показват, че не са осведомени с плановете за възстановяване на региона им, съфинансирани от Европейския съюз. Едва 29% показват, че са осведомени, до момента в който 70% – че не са.
В България най-популярните форми на поддръжка от страна на Европейски Съюз са Кохезионният фонд, Програмата „ Еразъм “ и Планът за възобновяване. Това е относително в синхрон със страните от Блока.
Българите са и по-осведомени от междинния европеец за обстоятелството, че районната политика на Европейски Съюз е подкрепила страните членки по време на пандемията, както и при възобновяване им от нея.
68% от сънародниците ни споделят, че са наясно с това, до момента в който приблизително за Блока този дял е две трети от интервюираните.
Резултатите демонстрират още, че повече от половината българи са на мнение, че Европейският съюз би трябвало да влага единствено в бедните райони. Това показват 55% от интервюираните против приблизително една трета в Европейския съюз. 42% от българите пък са на мнение, че Европейският съюз би трябвало да продължи да влага във всички райони. На това мнение са и 63% приблизително в страните членки.
Българите всеобщо дефинират и като най-важни за своя район инфраструктурата – просветителна, здравна и обществена, околната среда и поддръжката за дребния и междинен бизнес. Важни за българите са още и професионалното образование и транспортните уреди, туризма и културата и възобновимата чиста сила и енергийни мрежи.
Средно в Европейски Съюз
Средно в границите на Европейския съюз информираността за съфинансираните от Европейския съюз планове за възстановяване положението на районите остава високо, въпреки и малко под измереното през 2021 година Повечето европейци считат, че вложенията на Европейския съюз трябват да имат за приоритет райони с висока безработица, нуждаещи се градски райони и отдалечени селски или планински региони.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ