Баалбек - Едно от мистичните места по света
Баалбек е град в Източен Ливан, прочут основно със своите прелестни, чудесно непокътнати руини на римски храмове. Баалбек е бил финикийски град в своя подем, когато гърците го завземат през 331 година прочие Хр. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето).
Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 година прочие Хр. Върху неговия акропол, в течение на идващите три века, римляните построяват колосален отбор от три храма, три двора и стена, построена от някои от най-гигантските камъни, в миналото сътворени от човек.
На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са били рязрязвани и оформяни камъните, употребявани за изграждане на храмовете. Огромен блок, считан за най-големия дялан камък в света, към момента седи, където е бил отсечен преди съвсем 2000 години. Наречен е " камък на бременната жена ", има размери 21.5 метра x 4.8 метра x 4, 2 метра и тежи към 1000 тона.
Според античните предания, строителството на храмовете на Баалбек е почнало някъде към края на третото хилядолетие пр.Хр. В хода на първото хилядолетие пр.Хр. е бил издигнат заварден двор. В центъра на този двор е подложен олтар в традицията на библейските семитски места.
По време на елинистическия интервал (333-64 година прочие Хр.) античните гърци уголемяват този двор и издигат подиум до западната страна на храма, с цел да запазят класическата му форма.
На мястото на античния двор, римляните построяват съществуващия и до през днешния ден Велик двор на Храма на Юпитер. Строителството на този храм стартира през последната четвърт на 1-ви век прочие Хр. и е съвсем приключено към края на царуването на Неро (37-68 г.). Великият дворен комплекс на Храма на Юпитер със своите олтари и басейни, е приключен през 2-ри век. Строителството на по този начин наречения храм на Бакхус стартира към това време.
Дворът „ Propylaea ” и Шестоъгълният двор на Храма на Юпитер са добавени през 3-ти век по време на династията Северан (193-235 г.) Малката, кръгла конструкция, известна като Храм на Венера, евентуално е приключена по същото време.
Когато християнството е оповестено за публична вяра на Римската империя през 313 година, византийският император Константин публично затваря храмовете на Баалбек. В края на 4-ти век, император Теодосий унищожава олтарите във Великия двор на Юпитер и построява базилика, употребявайки камъни и архитектурни детайли от храма.
След завладяването на Баалбек от арабите през 636 година, храмовете са превърнати в цитадела или още наречена „ qal'a ”, термин, който към момента се употребява за Акропола в наши дни.
Храмовият комплекс на Баалбек се състои от храма на Юпитер и близкостоящият до него Храм на Бакхус. Недалече от тях е ситуирана кръгова конструкция, известна като Храм на Венера. Само част от стълбището се е съхранила от четвърия храм, отдаден на Меркурий, на хълма Кхейк Абдалах.
