Робърт Мугабе – Залез над Замбези
Аз съм Хитлер на нашето време. И този Хитлер има една единствена цел: правдивост за народа му, суверенитет за народа му, самопризнание на независимостта на народа му и правото му да извлича ресурсите си. Ако това ме прави Хитлер, то дано бъда Хитлер десетократно. Десет пъти повече е това, което желаеме!
Това сподели през 2003 година Робърт Мугабе – най-дълголетният деспот на планетата и единствен водач в историята на Зимбабве , откогато страната е оповестила независимостта си. Коментарът му тогава беше в отговор на сравненията, правени в западната преса сред него и печално известния „ фюрер ”. Като прибавим две от най-известните му сентенции, че „ единственият бял човек, на който можеш да вярваш, е мъртвият ”, и че неговата „ партия ” и някогашна партизанска формация, ЗАНУ-ПФ, „ има една единствена цел: да всява боязън в сърцата на белите хора, които са същинският зложелател ”, и сравнението към този момент би трябвало да добива ясни контури.
На 93-годишна възраст, Робърт Мугабе би бил заслужен лауреат на хипотетичната интернационална премия за тиранични деспоти „ Златната секира на Пиночет ”, в случай че някой ден циничното човечеството реши да я присъжда. Да се надяваме, постоянно посмъртно. Но преди да осъдим Мугабе изцяло, можем да отбележим, че за 37 години под негово ръководство, измъчваното 16-милионно население на Зимбабве е с 89,9% просветеност, преди всичко от всички страни в Африка. Което, при шестнадесет публично приети езика (основните два от които „ шона ” и „ ндебеле ”, на имената на народите, които ги говорят), си е същинско държавническо достижение.
За сметка на това Зимбабве няма функционираща стопанска система – през 2008 година на Мугабе се наложи да анулира националната си валута поради годишна хиперинфлация от 231 млн. % (зимбабвийският $ се обезценяваше с 98% на денонощие). От американски и австралийски долари, и евро, до южноафрикански ранд, ботсуанска пула или китайски юан, всичко важи на територията на страната (левове евентуално не). За правата на индивида в Зимбабве какво да приказваме: един от посочените за най-възможен правоприемник на Мугабе, Емерсън Мнангагуа, е някогашен пълководец на силите за сигурност, ласкаво именуван от сънародниците си „ Крокодилът ” – не поради физически прилики, а поради характера и „ професионалното ” му отношение към тях – само че отново се счита за по-умерен сатрап от Мугабе. И изобщо е доста подозрително дали е допустимо Зимбабве като страна да отиде на още по-зле.
Но да се върнем на индивида, който във вторник вечерта е допустимо да е гледал последния си залез над река Замбези (която въпреки и в Зимбабве, е доста надалеч от столицата Хараре, само че пък звучи по-добре от „ залез над река Маняме ”, съгласете се).
Робърт Габриел Мугабе е роден на 21 февруари 1924 година в селцето Кутама, тогавашна Южна Родезия, в фамилията на дърводелец. Като дете Мугабе получава образованието си в локалната католическа задача, където също се образова и за преподавател. След учебно заведение, редом на преподавателската кариера в Гана, която бъдещия президент практикува в продължение на 15 години, приключва стопанска система в университета във Форт Хеър, Южна Африка. През 1960 година Робърт Мугабе се завръща в Родезия и се включва интензивно в политическия живот на страната. След няколко несполучливи опита да се нарежда високо, през 1963 година, дружно с свещеник Ндабанинги Ситхол основават Зимбабвийския Африкански Национален Съюз (ЗАНУ). В резултат на това, година по-късно Робърт Мугабе е задържан от Родезийските колониални управляващи на премиера Иън Смит и наказан на 10 години затвор за „ подривни заявления ”. По време на престоя си зад решетките, Мугабе се снабдява по преписка с две дипломи по право от английски университети и преподава британски език на другите пандизчии. С излизането от пандиза Робърт Мугабе оглавява ЗАНУ и обединявайки напъните си с Патриотичния фронт (ПФ) на Джошуа Нкомо се включва в гражданската война против бялото държавно управление на самообявилата през 1975 година самостоятелност Родезия. Подписването на мирния контракт сред бялото малцинство и черното болшинство през 1979 година трансформира името на страната на истинското й на езика „ шона ” Зимбабве, а след първите (и последни) демократични избори през 1980 година Мугабе я оглавява. Досега.
Безпощаден през цялото време
Само две години откакто е оглавил Зимбабве, през 1982 година Мугабе взема решение за първи път да показва по какъв начин схваща ръководството на страната. Специално тренираната в Северна Корея по време на гражданската война „ Пета бригада ” е настанена на територията на народа ндебеле, представлявани от опозиционната на ЗАНУ партия, ЗАПУ на някогашния сподвижник Джошуа Нкомо. Двете партии се сливат дефинитивно в ЗАНУ-ПФ през 1987 година, откакто над 20 000 души от народа ндебеле падат жертви на акцията на систематични репресии на Пета Бригада, водена по заповед на Мугабе.
За него
Вероятно ще остане отпред
С идването в Хараре на уволнения някогашен вицепрезидент Емерсън Мнангагуа обстановката се обяснява. Той постоянно се е употребил с огромна поддръжка от страна на армията и е доста евентуално да поеме властта “де факто ”, а Мугабе да резервира единствено представителните си функционалности.
Джейсън Бърк, сътрудник за Африка на вестник “Гардиън ”
Да си върви в Сингапур
Много положително решение на тази обстановка (в Зимбабве) ще е Робърт Мугабе да замине в заточение в Сингапур. И без това последните години го употребява като втори дом. Ако Мугабе и красивата му жена желаят да отидат в Сингапур, никой не би трябвало да ги стопира да постъпят по този начин.
Тендаи Бити, опозиционен водач и някогашен министър на финансите
Допусна груба неточност
Политическата и физическата кончина на Мугабе са били предсказвани неведнъж, само че той постоянно е успявал да подведе мнозината си критици – до този миг. В последна сметка, заставайки на страната на брачната половинка си, в борбата кой да го наследи, отиде прекомерно надалеч и загуби поддръжката на военните, които до момента го крепяха на власт.
Джоузеф Уинтър, публицист за Би Би Си
Ще е водач и на 100 година
Ще създадем специфичен преносим стол на колела, с цел да може президентът Мугабе да ръководи до момента в който навърши 100 години, тъй като това е, което желаеме. Такава е волята на хората. Всички желаеме да имаме водач, който ни почита.
Грейс “Гучи ” Мугабе, брачна половинка на президента, пред тълпите в Хараре през 2015 година
Това сподели през 2003 година Робърт Мугабе – най-дълголетният деспот на планетата и единствен водач в историята на Зимбабве , откогато страната е оповестила независимостта си. Коментарът му тогава беше в отговор на сравненията, правени в западната преса сред него и печално известния „ фюрер ”. Като прибавим две от най-известните му сентенции, че „ единственият бял човек, на който можеш да вярваш, е мъртвият ”, и че неговата „ партия ” и някогашна партизанска формация, ЗАНУ-ПФ, „ има една единствена цел: да всява боязън в сърцата на белите хора, които са същинският зложелател ”, и сравнението към този момент би трябвало да добива ясни контури.
На 93-годишна възраст, Робърт Мугабе би бил заслужен лауреат на хипотетичната интернационална премия за тиранични деспоти „ Златната секира на Пиночет ”, в случай че някой ден циничното човечеството реши да я присъжда. Да се надяваме, постоянно посмъртно. Но преди да осъдим Мугабе изцяло, можем да отбележим, че за 37 години под негово ръководство, измъчваното 16-милионно население на Зимбабве е с 89,9% просветеност, преди всичко от всички страни в Африка. Което, при шестнадесет публично приети езика (основните два от които „ шона ” и „ ндебеле ”, на имената на народите, които ги говорят), си е същинско държавническо достижение.
За сметка на това Зимбабве няма функционираща стопанска система – през 2008 година на Мугабе се наложи да анулира националната си валута поради годишна хиперинфлация от 231 млн. % (зимбабвийският $ се обезценяваше с 98% на денонощие). От американски и австралийски долари, и евро, до южноафрикански ранд, ботсуанска пула или китайски юан, всичко важи на територията на страната (левове евентуално не). За правата на индивида в Зимбабве какво да приказваме: един от посочените за най-възможен правоприемник на Мугабе, Емерсън Мнангагуа, е някогашен пълководец на силите за сигурност, ласкаво именуван от сънародниците си „ Крокодилът ” – не поради физически прилики, а поради характера и „ професионалното ” му отношение към тях – само че отново се счита за по-умерен сатрап от Мугабе. И изобщо е доста подозрително дали е допустимо Зимбабве като страна да отиде на още по-зле.
Но да се върнем на индивида, който във вторник вечерта е допустимо да е гледал последния си залез над река Замбези (която въпреки и в Зимбабве, е доста надалеч от столицата Хараре, само че пък звучи по-добре от „ залез над река Маняме ”, съгласете се).
Робърт Габриел Мугабе е роден на 21 февруари 1924 година в селцето Кутама, тогавашна Южна Родезия, в фамилията на дърводелец. Като дете Мугабе получава образованието си в локалната католическа задача, където също се образова и за преподавател. След учебно заведение, редом на преподавателската кариера в Гана, която бъдещия президент практикува в продължение на 15 години, приключва стопанска система в университета във Форт Хеър, Южна Африка. През 1960 година Робърт Мугабе се завръща в Родезия и се включва интензивно в политическия живот на страната. След няколко несполучливи опита да се нарежда високо, през 1963 година, дружно с свещеник Ндабанинги Ситхол основават Зимбабвийския Африкански Национален Съюз (ЗАНУ). В резултат на това, година по-късно Робърт Мугабе е задържан от Родезийските колониални управляващи на премиера Иън Смит и наказан на 10 години затвор за „ подривни заявления ”. По време на престоя си зад решетките, Мугабе се снабдява по преписка с две дипломи по право от английски университети и преподава британски език на другите пандизчии. С излизането от пандиза Робърт Мугабе оглавява ЗАНУ и обединявайки напъните си с Патриотичния фронт (ПФ) на Джошуа Нкомо се включва в гражданската война против бялото държавно управление на самообявилата през 1975 година самостоятелност Родезия. Подписването на мирния контракт сред бялото малцинство и черното болшинство през 1979 година трансформира името на страната на истинското й на езика „ шона ” Зимбабве, а след първите (и последни) демократични избори през 1980 година Мугабе я оглавява. Досега.
Безпощаден през цялото време
Само две години откакто е оглавил Зимбабве, през 1982 година Мугабе взема решение за първи път да показва по какъв начин схваща ръководството на страната. Специално тренираната в Северна Корея по време на гражданската война „ Пета бригада ” е настанена на територията на народа ндебеле, представлявани от опозиционната на ЗАНУ партия, ЗАПУ на някогашния сподвижник Джошуа Нкомо. Двете партии се сливат дефинитивно в ЗАНУ-ПФ през 1987 година, откакто над 20 000 души от народа ндебеле падат жертви на акцията на систематични репресии на Пета Бригада, водена по заповед на Мугабе.
За него
Вероятно ще остане отпред
С идването в Хараре на уволнения някогашен вицепрезидент Емерсън Мнангагуа обстановката се обяснява. Той постоянно се е употребил с огромна поддръжка от страна на армията и е доста евентуално да поеме властта “де факто ”, а Мугабе да резервира единствено представителните си функционалности.
Джейсън Бърк, сътрудник за Африка на вестник “Гардиън ”
Да си върви в Сингапур
Много положително решение на тази обстановка (в Зимбабве) ще е Робърт Мугабе да замине в заточение в Сингапур. И без това последните години го употребява като втори дом. Ако Мугабе и красивата му жена желаят да отидат в Сингапур, никой не би трябвало да ги стопира да постъпят по този начин.
Тендаи Бити, опозиционен водач и някогашен министър на финансите
Допусна груба неточност
Политическата и физическата кончина на Мугабе са били предсказвани неведнъж, само че той постоянно е успявал да подведе мнозината си критици – до този миг. В последна сметка, заставайки на страната на брачната половинка си, в борбата кой да го наследи, отиде прекомерно надалеч и загуби поддръжката на военните, които до момента го крепяха на власт.
Джоузеф Уинтър, публицист за Би Би Си
Ще е водач и на 100 година
Ще създадем специфичен преносим стол на колела, с цел да може президентът Мугабе да ръководи до момента в който навърши 100 години, тъй като това е, което желаеме. Такава е волята на хората. Всички желаеме да имаме водач, който ни почита.
Грейс “Гучи ” Мугабе, брачна половинка на президента, пред тълпите в Хараре през 2015 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ