Генерал за ден, назначение за цял живот
„ Аз нося пагона, аз съм предопределение “. Така, директно откакто оглави службата, актуалният шеф на Националната работа за защита (НСО) Ангел Антонов разяснява случая със скалъпената небрежно процедура, по която от граждански беше създаден в военачалник единствено за един ден.
В края на предходната седмица стана ясно, че това има своята цена и евентуално той ще бъде заменен безславно. На пръв взор това надали е най-важната тематика в страната.
Но единствено на пръв взор. Защото обичайно службите за сигурност са точна епикриза за здравословното положение на властта. И най-много НСО, която, с безмълвното единодушие на ръководещите, продължава да „ усвоява “ публичен запас, с цел да охранява Сараите в Бояна или с цел да взе участие в дейни мероприятия, като това с развитите гайки от автомобила на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов .
По неофициална информация желанията на президента Румен Радев да в профил „ индивида на Цветанов “ в НСО удряли на камък. В същото време в последните месеци в службата се натрупало напрежение и тя съвсем е блокирана. Това крие заплаха за неуспех в мероприятията по време на европредседателството.
Именно това е повода да бъде потърсено решение за промяната на Антонов, което е коментирано в совалки сред президентството и държавното управление. Формално промяната му ще бъде отиграна със съществуващата все още нормативна празнота в назначението му - на процедура Антонов е назначен с декрет на президента Росен Плевнелиев през 2014 година, само че по това време службата работи по профилиран устав. Година по-късно беше признат Закон за НСО, където за пръв път се вкарва мандатност за началника, само че втори декрет за преназначаването на Антонов досега не е публикуван.
Случаят е подобен с този с ръководителя на организацията за подслушвания ДАТО.
Дотук няма нищо забавно. Въпросителните обаче идват по-късно.
За правоприемник на Антонов се спряга името на шефа на Охранителна полиция Тодор Гребенаров . Ако той е любимец за поста и в случай че президентът издаде декрет за назначението му, това би означавало възпроизвеждане на статуквото по върха на службите. Не поради личността на Гребенаров или професионализма му, а поради аналогичната процедура, която той би трябвало да извърви, с цел да стане шеф на НСО.
По закон службата е военизирана – обособен е въпросът какво постанова това, като умерено тя може да бъде дирекция към Министерство на вътрешните работи с орязани пълномощия и със доста по-малък кръг охраняеми лица. Това значи, че с цел да бъде назначен на военна работа, началникът на НСО би трябвало да има офицерско звание. Гребенаров е граждански, по този начин както граждански беше и Ангел Антонов, преди да поеме НСО.
За това обаче има „ малка врата “, която постоянно се употребява за „ поточна линия “ за произвеждане на генерали. И тази малка врата се споделя Постановление №148 ог 23 август 2013 година за привеждане в сходство на чиновниците от запаса в Министерство на вътрешните работи и ДАНС със званията на военните. Преведено на елементарен език постановлението цели да приравни във военно звание някогашни служители на реда и контраразузнавачи, минали в запаса.
И Антонов все още на „ произвеждането “ му в военачалник, и Гребенаров са в качеството си на чиновници на Министерство на вътрешните работи. Тоест те са цивилни и на процедура не се водят резервисти. За това обаче има друга малка врата. При Антонов тя беше член 50, алинея 2 от закона за защитата (вече анулиран, бел. ред.), съгласно който в запаса се водят чиновниците от други структури от системата за сигурност, които обаче преди този момент са били приобщени към въоръжените сили във време на война. НСО е такава „ приобщена “ работа, само че горецитираният текст важи единствено в изискванията на война , само че не и в спокойно време.
Към актуалният миг работи сходен текст в закона за запаса, като той също е настоящ във военно време.
С други думи, в случай че старши комисар Тодор Гребенаров би трябвало да получи генералско звание, той би трябвало да бъде заведен на боен доклад или в случай че се пенсионира и влезе в запаса, или в случай че страната разгласи война. Според въпросното разпореждане на Министерския съвет обаче той дава отговор навръх условието за шеф на НСО да бъде назначен съответстващият на „ старши комисар “ - „ военачалник майор “. Нещо, което при настоящия шеф не беше спазено и се наложи три месеца след назначението му президентът Плевнелиев да трансформира собствен декрет, с цел да „ напасне “ Антонов към заемания от него пост.
Всъщност Ангел Антонов не е първият образец за граждански, който внезапно се изстрелва към редиците на висшия офицерски състав и се подрежда измежду най-влиятелните генерали в армията, без на процедура да е минал през генерал-щабна академия.
В последна сметка президентът Радев е изправен пред аналогичната обстановка. Той може да разпише указа за назначението на новия шеф на НСО, въпросът е дали това ще стане с издържани правни причини, или в съучастничество по „ утъпканите пътеки “.
В края на предходната седмица стана ясно, че това има своята цена и евентуално той ще бъде заменен безславно. На пръв взор това надали е най-важната тематика в страната.
Но единствено на пръв взор. Защото обичайно службите за сигурност са точна епикриза за здравословното положение на властта. И най-много НСО, която, с безмълвното единодушие на ръководещите, продължава да „ усвоява “ публичен запас, с цел да охранява Сараите в Бояна или с цел да взе участие в дейни мероприятия, като това с развитите гайки от автомобила на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов .
По неофициална информация желанията на президента Румен Радев да в профил „ индивида на Цветанов “ в НСО удряли на камък. В същото време в последните месеци в службата се натрупало напрежение и тя съвсем е блокирана. Това крие заплаха за неуспех в мероприятията по време на европредседателството.
Именно това е повода да бъде потърсено решение за промяната на Антонов, което е коментирано в совалки сред президентството и държавното управление. Формално промяната му ще бъде отиграна със съществуващата все още нормативна празнота в назначението му - на процедура Антонов е назначен с декрет на президента Росен Плевнелиев през 2014 година, само че по това време службата работи по профилиран устав. Година по-късно беше признат Закон за НСО, където за пръв път се вкарва мандатност за началника, само че втори декрет за преназначаването на Антонов досега не е публикуван.
Случаят е подобен с този с ръководителя на организацията за подслушвания ДАТО.
Дотук няма нищо забавно. Въпросителните обаче идват по-късно.
За правоприемник на Антонов се спряга името на шефа на Охранителна полиция Тодор Гребенаров . Ако той е любимец за поста и в случай че президентът издаде декрет за назначението му, това би означавало възпроизвеждане на статуквото по върха на службите. Не поради личността на Гребенаров или професионализма му, а поради аналогичната процедура, която той би трябвало да извърви, с цел да стане шеф на НСО.
По закон службата е военизирана – обособен е въпросът какво постанова това, като умерено тя може да бъде дирекция към Министерство на вътрешните работи с орязани пълномощия и със доста по-малък кръг охраняеми лица. Това значи, че с цел да бъде назначен на военна работа, началникът на НСО би трябвало да има офицерско звание. Гребенаров е граждански, по този начин както граждански беше и Ангел Антонов, преди да поеме НСО.
За това обаче има „ малка врата “, която постоянно се употребява за „ поточна линия “ за произвеждане на генерали. И тази малка врата се споделя Постановление №148 ог 23 август 2013 година за привеждане в сходство на чиновниците от запаса в Министерство на вътрешните работи и ДАНС със званията на военните. Преведено на елементарен език постановлението цели да приравни във военно звание някогашни служители на реда и контраразузнавачи, минали в запаса.
И Антонов все още на „ произвеждането “ му в военачалник, и Гребенаров са в качеството си на чиновници на Министерство на вътрешните работи. Тоест те са цивилни и на процедура не се водят резервисти. За това обаче има друга малка врата. При Антонов тя беше член 50, алинея 2 от закона за защитата (вече анулиран, бел. ред.), съгласно който в запаса се водят чиновниците от други структури от системата за сигурност, които обаче преди този момент са били приобщени към въоръжените сили във време на война. НСО е такава „ приобщена “ работа, само че горецитираният текст важи единствено в изискванията на война , само че не и в спокойно време.
Към актуалният миг работи сходен текст в закона за запаса, като той също е настоящ във военно време.
С други думи, в случай че старши комисар Тодор Гребенаров би трябвало да получи генералско звание, той би трябвало да бъде заведен на боен доклад или в случай че се пенсионира и влезе в запаса, или в случай че страната разгласи война. Според въпросното разпореждане на Министерския съвет обаче той дава отговор навръх условието за шеф на НСО да бъде назначен съответстващият на „ старши комисар “ - „ военачалник майор “. Нещо, което при настоящия шеф не беше спазено и се наложи три месеца след назначението му президентът Плевнелиев да трансформира собствен декрет, с цел да „ напасне “ Антонов към заемания от него пост.
Всъщност Ангел Антонов не е първият образец за граждански, който внезапно се изстрелва към редиците на висшия офицерски състав и се подрежда измежду най-влиятелните генерали в армията, без на процедура да е минал през генерал-щабна академия.
В последна сметка президентът Радев е изправен пред аналогичната обстановка. Той може да разпише указа за назначението на новия шеф на НСО, въпросът е дали това ще стане с издържани правни причини, или в съучастничество по „ утъпканите пътеки “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ