Интервю | Айлин Секизкьок: Защо българските ни приятели толкова настояват да наричат себе си роби
Айлин Секизкьок е дипломат на Турция в България от 2020 година Преди да бъде назначена за дипломат в София, в интервала 2015-2019 година е заместник-ръководител на основната дирекция по сигурност и разузнаване. В дипломатическата си кариера е заемала разнообразни длъжности в посолствата на Турция в Киев, Стокхолм, Берлин и Аман, а в интервала 2011-2015 година е общоприет консул на Турция в Милано. Живеем в извънредно динамичен миг от историята, в който се смесват няколко разнообразни рецесии. Заради географското си състояние и политическите си упоритости Турция има доста близко отношение както към войната в Украйна и напрежението сред Армения и Азербайджан, по този начин и към към този момент остарели, само че към момента дейни спорове като този в Сирия, и в Либия. Кои са правилата, върху които стъпва Турция, когато преценя отношението си към всяка от войните и споровете?
Всички спорове сега са свързани между тях. Позволете ми да стартира с това по какъв начин Турция вижда света като цяло и нашия район, както и какво мислим за бъдещето. Сегашното интернационално състояние наподобява доста тъмно и бъдещето за жалост е дори по-мрачно и непредвидимо. Основната причина за това е, че най-важните стълбове на интернационалната система и международния ред сега се срутват. Организации като Организация на обединените нации и разнообразни районни институции са неефективни и несъответстващи. В момента те губят доверието в себе си и в качествата им да позволяват разнообразни рецесии и да оферират решения на извънредно сериозните провокации, пред които сме изправени през днешния ден. Държавите, които бяха извънредно преобладаващи в областта на интернационалните връзки започнаха да работят стимулирани от доста базови инстинкти - боязън, сигурност, оцеляване. Това са преобладаващите страсти, които за жалост могат да изкушат страните от време на време да работят ирационално. В допълнение на това имаме от ден на ден недържавни артисти - терористични групи, милиции и наемнически компании. Те се възползват от обстановката в провалените страни, с цел да си основат убежища, бази, от които да упражняват разрушителна мощ в разнообразни райони. Заедно с това имаме и неприятния феномен на пост-истината - операции, неверни тълкования и откровени неистини. Това прави доста сложна преценката кой е прав и кой неверен, и като цяло какво се случва в света. Това дава опция за лесни операции на страстите, което е доста значим феномен. В същото време светът сега е доста взаимнозависим - във връзка с търговията, силата, климатичните промени и обвързваните с това естествени бедствия, които се случват даже и в нашия район. Много значим миг в днешния свят е и всеобщата миграция - в мащаб, който не се е случвал от Средновековието насам. Това е ситуацията в света сега.
А каква е тактиката на Турция в него?
Ние, турците, обичаме да споделяме: " Географията е орис ". Понякога географията е и нашето проклинание. Намираме се на кръстопът, в сърцето на Евразия и в моменти на непоклатимост, на мир, това има голям капацитет. Може да бъдем енергиен хъб, транспортен хъб, място за търговия и производства. Но във времена на безредици и безпорядък, това основава големи провокации. И за жалост сега в нашия район виждаме тъкмо безпорядък и съществени безредици. От север, нашият огромен и упорит комшия през последното десетилетие стана доста настойчив.
Имате поради Русия?
Да. И когато погледнете към Близкия изток, там са Сирия с гражданската си война, Ирак, а също така и Либия също с революция. В светлината на всички тези рецесии и на това, че не можем да предвидим бъдещето, ние считаме, че би трябвало да сме подготвени за най-лошото. През последното десетилетие Турция осъзна изключителната значимост на пет фактора:
Реклама
Първо: мощна страна . Турската страна, нейните институции би трябвало да са задоволително мощни, с цел да дават сигурност и всички останали услуги на нашите жители. Това значи да не сме подвластни от благоволението и помощта на нашите другари и съдружници. През последните години имахме случаи, в които тази помощ не пристигна в точния момент, както да вземем за пример в коронавирус рецесията. Или не пристигна изобщо, случаи, в които бяхме оставени сами и даже по-лошо - приятелите и сътрудниците ни решаваха да поддържат други артисти, в несъгласие с нашите лични ползи в областта на националната сигурност.
Второ : би трябвало да сме бдителни и самодейни. Трябва да следим доста деликатно какво се случва в района и да сме подготвени да се намесим в точния момент, в случай че това е належащо.
Трето и доста значимо: главната цел на Турция е да се ограничи пожарът. Да се предотврати ескалацията и преливането на спорове към други страни и райони. Управлението на рецесиите би трябвало да се случва с доста явен филантропичен фокус. Ако оставим хората отвън вниманието на външната си политика сме обречени да загубим.
Четвърто : би трябвало да укрепваме съюзите, в които участваме и да сътворяваме нови партньорства. Въпреки, че Турция става все по-независима и все по-силна във военно отношение, има неща, които не можем да създадем сами.
Реклама
Пето : действаме рационално. Действаме с мъдрост, като не разрешаваме да бъдем заслепени от страстите, от идеологиите, от нерационалната ненавист към другите. Това е извънредно значимо и бих желала да подчертая, че сега това доста липсва в огромна част от другите играчи.
Тези пет правилото водят Турция освен във външната, само че и във вътрешната и икономическата политика. Прилагаме тези правила във връзка с Сирия, Либия, Нагорни Карабах и несъмнено Украйна. Те дефинират и политиката ни във връзка с неприятно развиване на връзките сред Израел и Палестина.
Изправянето против " Вагнер " в Сирия и Либия ни научи по какъв начин да действаме, в това число и по кое време да използваме военна мощ, само че в това време и по какъв начин да приказваме със своите съперници, с цел да намираме общото с тях, споделя дипломат Айлин Секизкьок Фотограф: Велко Ангелов Другата страна, която има общо с всички тези войни към нас - от Сирия, през Армения и Либия, до, несъмнено, Украйна е Русия. И на всички места тя е съперник на Турция. В същото време във връзка с войната против Украйна Турция не заема толкоз безапелационна позиция, колкото останалите членове на НАТО. Защо и по какъв начин да се оправим с Русия, тъй че споровете да спрат да се популяризират?
Това е извънредно значим въпрос. От позиция на Турция желая да подчертая нещо доста значимо: ние сме НАТО. Ние дефинираме нашата сигурност в границите на алианса и ценим доста груповата отбрана, която ни осигуряваше сигурност толкоз доста десетилетия. Без НАТО ние сме нищо. В същото време от над 10 години, започвайки от рецесията в Грузия нашите съдружници в НАТО започнаха да не ни чуват, те не послушаха ранните ни предизвестия. Искахме НАТО да има 360 градусов взор върху сигурността си. Искахме нашите сътрудници да видят освен какво се случва в Европа, само че и какво става в Кавказ, в Близкия изток, в Сирия, в Либия. Те отхвърлиха. Искахме НАТО да работи дружно във всички тези рецесии, само че за жалост бяхме оставени сами. Бяхме оставени сами в Сирия по време на гражданската война, която докара до появяването на ИДИЛ, усилването на ПКК, както и до намесата на Русия и Иран. Искахме да имаме общи дейности, само че бяхме оставени сами да пазиме освен личната си сигурност, само че и териториалната целокупност на Сирия и сирийския народ от неговия личен режим. Може да кажете, че Турция има политически упоритости и това несъмнено е по този начин, само че дейностите ни не са свързани с това да демонстрираме мощ отвън границите ни. Те са свързани с напъните ни да предотвратим ескалация и да възстановим стабилността. Отговорността, която поемаме има голяма цена, която се мери в това число в човешки животи. Турски бойци починаха в борбите против ИДИЛ в Сирия. В Либия ние поддържаме законната власт и сме против силите на " Вагнер " там. Турция беше първата страна, която обърна внимание върху наличието на " Вагнер " в Либия и други африкански страни. Тези спорове ни научиха по какъв начин да действаме, в това число и по кое време да използваме военна мощ, само че в това време и по какъв начин да приказваме със своите съперници, с цел да намираме общото с тях. Третото значимо умеене, на което Турция се научи е по какъв начин да разделя тематиките - не разрешаваме на една тематика да заеме задачите връзки с една страна. Ако това не се случва, в актуалната конюнктура, би трябвало да прекратиш всичките си връзки с всички. В Сирия тези правила бяха сполучливи - сега над 4 млн. индивида, които живеят в Идлиб са предпазени. Ако политиката ни беше друга тези 4 млн. индивида щяха да се движат към Турция и Европа. В момента има над 600 хиляди индивида, които се завръщат от Турция в тези региони от Сирия, които бяха прочистени от турската войска от ИДИЛ и където възстановихме цели градове. Цялата цена за това се заплаща от Турция.
А Украйна?
С Украйна съблюдаваме безусловно същите правила. Ние сме на 100% зад и до Украйна. Турция беше първата страна, която дефинира ясно агресора - Русия. Ние първи нарекохме протичащото се в Украйна от февруари 2022 година " война ". Затова и затворихме проливите за военни кораби, в това число съветски. Оказваме военна и филантропична помощ на Украйна. В същото време споделяме изрично на интернационалната общественост - от войната няма нито един успехите, от мира няма нито един изгубил. В края на краищата двете страни би трябвало да приказват за това по какъв начин да се приключи настоящето клане. Ние посредничим това да се случи - двете страни да спрат да си приказват с оръжие и да стартират да си приказват дипломатите. Това изисква Турция да си приказва с Русия, което не е лесна задача. Нашият президент споделя на водачите в Русия доста намерено какво съгласно него е хубаво и какво е неприятно. Много значимо е и, че заобикаляме по всевъзможен метод да демонизираме цялото съветско общество.
Ние не би трябвало да оставяме трети страни да вършат каквото си изискат в тази безредна конюнктура Айлин Секизкьок
Посланик на Турция в България
Всички спорове сега са свързани между тях. Позволете ми да стартира с това по какъв начин Турция вижда света като цяло и нашия район, както и какво мислим за бъдещето. Сегашното интернационално състояние наподобява доста тъмно и бъдещето за жалост е дори по-мрачно и непредвидимо. Основната причина за това е, че най-важните стълбове на интернационалната система и международния ред сега се срутват. Организации като Организация на обединените нации и разнообразни районни институции са неефективни и несъответстващи. В момента те губят доверието в себе си и в качествата им да позволяват разнообразни рецесии и да оферират решения на извънредно сериозните провокации, пред които сме изправени през днешния ден. Държавите, които бяха извънредно преобладаващи в областта на интернационалните връзки започнаха да работят стимулирани от доста базови инстинкти - боязън, сигурност, оцеляване. Това са преобладаващите страсти, които за жалост могат да изкушат страните от време на време да работят ирационално. В допълнение на това имаме от ден на ден недържавни артисти - терористични групи, милиции и наемнически компании. Те се възползват от обстановката в провалените страни, с цел да си основат убежища, бази, от които да упражняват разрушителна мощ в разнообразни райони. Заедно с това имаме и неприятния феномен на пост-истината - операции, неверни тълкования и откровени неистини. Това прави доста сложна преценката кой е прав и кой неверен, и като цяло какво се случва в света. Това дава опция за лесни операции на страстите, което е доста значим феномен. В същото време светът сега е доста взаимнозависим - във връзка с търговията, силата, климатичните промени и обвързваните с това естествени бедствия, които се случват даже и в нашия район. Много значим миг в днешния свят е и всеобщата миграция - в мащаб, който не се е случвал от Средновековието насам. Това е ситуацията в света сега.
А каква е тактиката на Турция в него?
Ние, турците, обичаме да споделяме: " Географията е орис ". Понякога географията е и нашето проклинание. Намираме се на кръстопът, в сърцето на Евразия и в моменти на непоклатимост, на мир, това има голям капацитет. Може да бъдем енергиен хъб, транспортен хъб, място за търговия и производства. Но във времена на безредици и безпорядък, това основава големи провокации. И за жалост сега в нашия район виждаме тъкмо безпорядък и съществени безредици. От север, нашият огромен и упорит комшия през последното десетилетие стана доста настойчив.
Имате поради Русия?
Да. И когато погледнете към Близкия изток, там са Сирия с гражданската си война, Ирак, а също така и Либия също с революция. В светлината на всички тези рецесии и на това, че не можем да предвидим бъдещето, ние считаме, че би трябвало да сме подготвени за най-лошото. През последното десетилетие Турция осъзна изключителната значимост на пет фактора:
Реклама
Първо: мощна страна . Турската страна, нейните институции би трябвало да са задоволително мощни, с цел да дават сигурност и всички останали услуги на нашите жители. Това значи да не сме подвластни от благоволението и помощта на нашите другари и съдружници. През последните години имахме случаи, в които тази помощ не пристигна в точния момент, както да вземем за пример в коронавирус рецесията. Или не пристигна изобщо, случаи, в които бяхме оставени сами и даже по-лошо - приятелите и сътрудниците ни решаваха да поддържат други артисти, в несъгласие с нашите лични ползи в областта на националната сигурност.
Второ : би трябвало да сме бдителни и самодейни. Трябва да следим доста деликатно какво се случва в района и да сме подготвени да се намесим в точния момент, в случай че това е належащо.
Трето и доста значимо: главната цел на Турция е да се ограничи пожарът. Да се предотврати ескалацията и преливането на спорове към други страни и райони. Управлението на рецесиите би трябвало да се случва с доста явен филантропичен фокус. Ако оставим хората отвън вниманието на външната си политика сме обречени да загубим.
Четвърто : би трябвало да укрепваме съюзите, в които участваме и да сътворяваме нови партньорства. Въпреки, че Турция става все по-независима и все по-силна във военно отношение, има неща, които не можем да създадем сами.
Реклама
Пето : действаме рационално. Действаме с мъдрост, като не разрешаваме да бъдем заслепени от страстите, от идеологиите, от нерационалната ненавист към другите. Това е извънредно значимо и бих желала да подчертая, че сега това доста липсва в огромна част от другите играчи.
Тези пет правилото водят Турция освен във външната, само че и във вътрешната и икономическата политика. Прилагаме тези правила във връзка с Сирия, Либия, Нагорни Карабах и несъмнено Украйна. Те дефинират и политиката ни във връзка с неприятно развиване на връзките сред Израел и Палестина.
Изправянето против " Вагнер " в Сирия и Либия ни научи по какъв начин да действаме, в това число и по кое време да използваме военна мощ, само че в това време и по какъв начин да приказваме със своите съперници, с цел да намираме общото с тях, споделя дипломат Айлин Секизкьок Фотограф: Велко Ангелов Другата страна, която има общо с всички тези войни към нас - от Сирия, през Армения и Либия, до, несъмнено, Украйна е Русия. И на всички места тя е съперник на Турция. В същото време във връзка с войната против Украйна Турция не заема толкоз безапелационна позиция, колкото останалите членове на НАТО. Защо и по какъв начин да се оправим с Русия, тъй че споровете да спрат да се популяризират?
Това е извънредно значим въпрос. От позиция на Турция желая да подчертая нещо доста значимо: ние сме НАТО. Ние дефинираме нашата сигурност в границите на алианса и ценим доста груповата отбрана, която ни осигуряваше сигурност толкоз доста десетилетия. Без НАТО ние сме нищо. В същото време от над 10 години, започвайки от рецесията в Грузия нашите съдружници в НАТО започнаха да не ни чуват, те не послушаха ранните ни предизвестия. Искахме НАТО да има 360 градусов взор върху сигурността си. Искахме нашите сътрудници да видят освен какво се случва в Европа, само че и какво става в Кавказ, в Близкия изток, в Сирия, в Либия. Те отхвърлиха. Искахме НАТО да работи дружно във всички тези рецесии, само че за жалост бяхме оставени сами. Бяхме оставени сами в Сирия по време на гражданската война, която докара до появяването на ИДИЛ, усилването на ПКК, както и до намесата на Русия и Иран. Искахме да имаме общи дейности, само че бяхме оставени сами да пазиме освен личната си сигурност, само че и териториалната целокупност на Сирия и сирийския народ от неговия личен режим. Може да кажете, че Турция има политически упоритости и това несъмнено е по този начин, само че дейностите ни не са свързани с това да демонстрираме мощ отвън границите ни. Те са свързани с напъните ни да предотвратим ескалация и да възстановим стабилността. Отговорността, която поемаме има голяма цена, която се мери в това число в човешки животи. Турски бойци починаха в борбите против ИДИЛ в Сирия. В Либия ние поддържаме законната власт и сме против силите на " Вагнер " там. Турция беше първата страна, която обърна внимание върху наличието на " Вагнер " в Либия и други африкански страни. Тези спорове ни научиха по какъв начин да действаме, в това число и по кое време да използваме военна мощ, само че в това време и по какъв начин да приказваме със своите съперници, с цел да намираме общото с тях. Третото значимо умеене, на което Турция се научи е по какъв начин да разделя тематиките - не разрешаваме на една тематика да заеме задачите връзки с една страна. Ако това не се случва, в актуалната конюнктура, би трябвало да прекратиш всичките си връзки с всички. В Сирия тези правила бяха сполучливи - сега над 4 млн. индивида, които живеят в Идлиб са предпазени. Ако политиката ни беше друга тези 4 млн. индивида щяха да се движат към Турция и Европа. В момента има над 600 хиляди индивида, които се завръщат от Турция в тези региони от Сирия, които бяха прочистени от турската войска от ИДИЛ и където възстановихме цели градове. Цялата цена за това се заплаща от Турция.
А Украйна?
С Украйна съблюдаваме безусловно същите правила. Ние сме на 100% зад и до Украйна. Турция беше първата страна, която дефинира ясно агресора - Русия. Ние първи нарекохме протичащото се в Украйна от февруари 2022 година " война ". Затова и затворихме проливите за военни кораби, в това число съветски. Оказваме военна и филантропична помощ на Украйна. В същото време споделяме изрично на интернационалната общественост - от войната няма нито един успехите, от мира няма нито един изгубил. В края на краищата двете страни би трябвало да приказват за това по какъв начин да се приключи настоящето клане. Ние посредничим това да се случи - двете страни да спрат да си приказват с оръжие и да стартират да си приказват дипломатите. Това изисква Турция да си приказва с Русия, което не е лесна задача. Нашият президент споделя на водачите в Русия доста намерено какво съгласно него е хубаво и какво е неприятно. Много значимо е и, че заобикаляме по всевъзможен метод да демонизираме цялото съветско общество.
Ние не би трябвало да оставяме трети страни да вършат каквото си изискат в тази безредна конюнктура Айлин Секизкьок
Посланик на Турция в България
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ