Защо дисциплината е по-важна от мотивацията
Авторът на блога Wisdomination - Збинек Драб, споделя любопитна позиция по отношение на това, за какво дисциплината е по-важна от мотивацията.
Съществуват два съществени метода, които могат да ви принуждават да действате:
• първи – най-популярен и съкрушително-грешен – да опитате да се мотивирате
• втори – по-малко прочут и верен избор – да развиете своята дисциплинираност
Това е една от тези обстановки, когато приемането на първия или втория метод водят до по-добър резултат. Къде е разликата и кой вид работи по-успешно?
Мотивацията, най-общо казано, е учредена на неправилното съмнение, че за осъществяването на дадена задача е нужно съответно умствено или прочувствено положение, подготвеност. И това е изцяло неправилно схващане.
Дисциплината, в противен случай, тя отделя действието от настроенията и възприятията, и по този метод заобикаля казуса. Резултатите са изумителни.
Нагласата за сполучливо осъществяване на дилемите води до вътрешно положение, което ни кара хронически да отлагаме нуждата от пристъпване към реализация на задачите.
Казано с елементарни думи – с цел да започнете подготовка, не е нужно да чакате мига, в който ще бъдете в олимпийска форма. Напротив – тренирайте, с цел да достигнете такава форма.
Ако дейностите са обусловени от възприятията, упованието на вярната конфигурация се трансформира в изключително подла форма на отсрочване. Ако вие очаквате оня миг, когато ще почувствате, че сте подготвен да извършите нещо, свършено е с вас. Именно тогава стартират да се обаждат гласовете на отлагането и подозрението.
В своята същина, стремежът към мотивация – това е детската настойчива фикция за това, че е нужно да вършим единствено това, за което сме се настроили. Проблемът се оформя по следния метод – " Как да се настроя да направя това, което моя мозък към този момент е решил да прави? ".
Правилният въпрос звучи по този начин – " Как да призная, че моите усеща са несъществени и да стартира да върша нещата, които умишлено бих желал да върша? ". Уловката е в това, да прекъснем връзката сред своите дейности и усеща, и да вършим това, което е нужно. Преодолеете ли това положение с воля, вие ще се почувствате доста по-уверени и енергични след това.
Мотивацията е погрешен път. Това неправилно ограничаване е основна причина доста хора от развитите страни просто да си седят на задника, да играят до самозабравяне на Xbox и да мастурбират, вместо да станат и да свършат нещо потребно.
Вярата в мотивацията е разследване на психически проблеми.
Защото действителният живот в действителния свят от време на време изисква от хората да вършат неща, които безстопанствен здрав разсъдък не възприема с възторг, а мотивацията се натъква на непреодолимо затруднение в опит да провокира възторг към нещо, което обективно не го заслужава.
Опитът да се поддържа възторг към кардинално скучни и убийствени дейности е форма на предумишлено нанасяне на психическа щета на самите нас, тип непринудено безумство – " Така одобрявам тия таблици, които върша от заран до вечер с годишни доклади, по този начин обичам своята работа! ". в случай че в действителност не обичате по този начин буйно своята работа, повтарянето на сходна мантра, с цел да се мотивирате е цялостно безумство.
Ето един по-добър сюжет – съхранете хубавичко си мисъл, която за жалост
постоянно погрешно е тълкувана като честен крах или проваляне – " Аз не обичам своята безцелна работа, която ме кара да заставам покрит със сметки и книжа по през целия ден ", " Много ми се ще да отслабна, но не мога да спра да хапвам баници, очевидно просто нямам воля ", " Нужно ми е да си купя още една книга за мотивацията " – но в действителност ли?!
Мотивацията има нежен период на валидност, подвластна е от настроенията, нужно е непрекъснато да я подхранвате. Мотивацията е сходна на ръкохватка, която би трябвало непрекъснато да натискате с ръка, с цел да увеличавате натиска. В най-хубавия случай тя съхранява и преобразува силата за съответна цел. Има обстановки, когато това е верния метод – идва олимпийското състезание и побягвате от пандиза.
Но това е непостоянна основа за нормалните ежедневни действия и не оказва помощ за достигането на дълготрайни резултати.
Дисциплината е моторът, който един път задействан, непрекъснато зарежда вашата система с сила.
Продуктивността не разчита на психологични положения. За постигането на поредни дълготрайни резултати, дисциплината превъзхожда мотивацията. Дисциплината е система, а мотивацията – цел. Първото е непрекъснато, второто – мимолетно. Вие избирате.
По материал на AdMe.ru
