Пристрастяване към драмата
Автор: Дорийн Върчу
Пристрастяването към житейските драми е събитие, което съм следила у хората по целия свят. Хората, пристрастени към драмата, не го осъзнават, просто усещат боязън, усещат се изнервени и все се тормозят за нещо. Повечето от нас (ако не всички) се оправят с следствията от персонални и световни контузии.
И всичко това е вследствие на действителна физиологична основа за пристрастяване към драмата. Във всеки извънредно трагичен човек се крие неразрешена контузия. Драмата е неговият или нейният метод да помоли за обич, помощ и схващане.
Ето какви са признаците на пристрастяването към драмата:
– Постоянно повтарящ се модел от предизвикателни връзки.
– Чувство, че си като в капан или затънал в токсична обстановка.
– Оплакване и/или отрицателен фокус.
– Свръхреакции на дребни проблеми, като че ли те са огромни рецесии.
– Натрапчиво терзание за бъдещето.
– Липса на мотивация или възприятие на изтощение що се отнася до възстановяване на живота.
– Пристрастявания от вида на редовно преяждане, корист с субстанции, задължения или други саморазрушителни модели.
– Трудности с концентрацията и фокуса.
Всички ние групово страдаме от заболяването „ контузия “, която непрекъснато подхранва апетита ни за драми. Всички на тази планета сме били допрени по един или различен метод от контузия, изключително вторичната контузия от това да гледаме прекомерно доста снимани ужаси и нещастия. Травмата е и повода за какво сме пристрастени към реалити шоутата, слуховете за звездите, страшните филми и трагичните другари. Неразрешената контузия въздейства на нашето здраве, тегло, пристрастявания, сън и проблеми с връзките.
Когато прегледах най-скорошните научни и психически проучвания за това по какъв начин контузията се отразява на нашето физическо и прочувствено здраве, аз открих, че е налице международна зараза. Проучванията са безапелационни: можете да развиете вторични пост-травматични признаци от гледане, четене и слушане на разстройващи вести. Ето за какво е належащо да подходим умно към избора на медии.
Основна характерност на това да си травматизиран е отричането. “Това не беше кой знае какво! ” и “Аз съм мощен, мога да го понеса ” са изречения, които омаловажават по какъв начин изживяното е раздрусало нашето възприятие за сигурност и сигурност. Да се надигнем пред това е първата стъпка към лекуването и възобновяване на нашия вътрешен мир, тъй че да се усещаме спокойни и в сигурност.
Психологическите проучвания от едно време са се фокусирали само върху това по какъв начин мозъкът е повлиян от напрежението, драмата и контузията. Днес проучванията безапелационно демонстрират, че и тялото реагира и променя реакцията си на житейските събития. Ключът към излекуването на контузията и връщането на искрата и спокойствието в живота ни се крие в това да слушаме сигналите на тялото, с които то вика за помощ.
Ако сте израснали в дом, изпълнен с трагични събития, тази сила ви се вижда позната, дори удобна. Това познавате, дори може би усещате като че ли трагичните събития са това, което можете да контролирате и предскажете.
Някои психолози имат вяра, че пристрастяването към драмата произтича от занемаряване в детството. Ако единственият метод, по който сте получавали внимание от родителите си, е било трагично държание, този модел може да продължи и когато към този момент сте възрастни.
В допълнение към това мощно стресовите обстановки у дома, в учебно заведение или на работа основават пристрастителен хормон и невронни модели. Например, в случай че си давал всичко от себе си да се справяш чудесно в учебно заведение, мозъкът и тялото ти привикват с нарасналите равнища адреналин, кортизол и хистамин.
Стресовите хормони се отделят тогава, когато има разбиране на заплаха. Те дават подтик, който носи позитиви като ясно мислене, увеличено равнище сила и даже супер мощ (всички сме чували истории за дребнички майки, които са съумели да издигнат автомобил, с цел да спасят децата си).
Това свръхчовешко чувство става пристрастително по същия метод, по който хората зависят от кофеина, с цел да получат своята ежедневна доза сила. Никой няма потребност от кофеин или адреналин, само че вярата в противното може да сътвори психическа взаимозависимост в допълнение към каквото и да е физическо влияние.
Тези, които са пристрастени към стресови химически субстанции като адреналин, кортизол и хистамин, страдат от признаци на абстиненция, когато животът е спокоен и без рискове. Скуката се настанява и те неумишлено раздрусват нещата с драма, с цел да си обезпечат дозата адреналин.
Стресовите хормони са потребни в рискови обстановки от вида „ бий се или бягай “, тъй като те ти дават опция да предприемеш бързо и уверено животоспасяващо деяние. Но в случай че хормоните са непрекъснато налице в тялото ти заради схващането, че животът постоянно е рисков, резултатите могат да се изразят в отслабена имунната система, нараснало кръвно налягане и сърцетуптене, акне, проблеми с храносмилането, затлъстяване и понижено либидо.
Хората с пристрастяване към стресовите хормони подхождат към живота като към рисково предизвикателство. Те непрекъснато се състезават с часовника, пробват се да свършат нещата час по-скоро, да реализират повече и да надминат конкуренцията. Но в действителност всички ние е належащо да поемем отговорност за своя вътрешен мир и да се излекуваме групово от въздействието на контузията.
Дорийн Върчу приказва повече по тематиката в книгата си „ Don’t let anything dull your sparkle “.
Инфо: angeltherapy.com
Превод: Емилия Цанева
