The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?
Автор Димитри К. Саймс, The National Interest
Тъй като войната сред Русия и Украйна навлиза в четвъртия си месец, става все по-очевидно, че нито една от страните евентуално няма скоро да реализира решителна победа. По същия метод е явно, че просто да бъдат оставени страните да се обезкървят една друга, с допускането, че спорът ще остане стеснен, е неразумно.
Новият спор сред Москва и Вилнюс по отношение на решението на Литва мощно да ограничи превоза на съветски артикули до Калининград е единствено последният образец за това какъв брой елементарно може да излезе отвън надзор борбата сред двете страни. Разходите за неопределени военни дейности в този момент са огромни, вариращи от пагубното локално влияние върху самата Украйна до тежки световни стопански последствия – изключително в хранителния и енергийния бранш – надхвърлящи Украйна и Европа като цяло – с капацитет да дестабилизират самата интернационална система.
НАТО безспорно може да укрепи ситуацията на Украйна с даването на повече оръжия и военно образование, позволявайки на Киев да реализира лимитирани тактически триумфи. Но в случай че тези триумфи — обратно на общоприетото разбиране — надвишават териториите, завладени от Русия след 24 февруари, и стартират да наподобяват като унизително проваляне за държавното управление на Путин, Москва е повече от способна на забележителна ескалация, както посредством военна готовност, по този начин и посредством слагане на стопанската система на военна основа. Подобно развиване може да принуди Съединените щати да изберат сред това да претърпят сериозен боен крах в Украйна или да се придвижат нагоре по стълбата на ескалация - все по-близо и по-близо до нуклеарния предел.
Тези, които отхвърлят способността на Москва да усъвършенства военното си състояние, не помнят, че Русия през днешния ден води не просто „ специфична военна интервенция “, а в действителност лимитирана война, много друга от пълномащабна война, в която Москва ще разположи всички запаси, които може да събере… военни, стопански и политически — в случай че е безусловно належащо за отбраната на режима.
Междувременно Вашингтон продължава да покачва залозите до седмица. Колкото по-модерни тежки и нападателни оръжия на Съединени американски щати и НАТО отиват при държавното управление на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел показват Украйна като основен бранител на западните ползи и полезности, толкоз по-бързо те стават де факто притежатели на украинския план. Следователно сривът на този план под силата на съветските оръжия не просто би бил позорен за Съединените щати, само че в действителност би подкопал световното доверие и успеваемост на Америка. Подобен резултат би бил гибелен за администрацията на Байдън и демократите в навечерието на междинните избори през ноември и сигурно ще има мощен напън за предприемане на по-нататъшни стъпки за посрещане на непрекъснатите претенции на украинския президент Владимир Зеленски за увеличение на оръжията и поддръжка. Как Москва би гледала на тези старания, не е мъчно да се предвиди; позоваванията на президента Джо Байдън за Третата международна война не са хипербола, а отразяват действителна заплаха.
Изключително рядко се прави сериозна оценка за това по какъв начин стигнахме до тази рискова точка. Руското навлизане в Украйна е необятно и постоянно описвано като нелегално и непровокирано. Обвинението в незаконност евентуално е правилно, в случай че критериите за законна инвазия изискват някой да бъде нападнат първи или да получи утвърждение за военните си дейности посредством резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. По същите тези критерии обаче офанзивата на НАТО против Югославия през 1999 година и нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година също бяха противозаконни. И в двата случая множеството други народи – в това число Русия – не се усещаха принудени да подхващат каквото и да е доста противопоставяне, изключително до степен да трансфорат сходно опълчване в определящ детайл от тяхната външна политика. Доколкото се приказва за непровокирано нахлуване, прекомерно мъчно е да се преглежда такова обвиняване като освен това от комфортно факсимиле.
От 90-те години на предишния век Русия постоянно изпитва паника от разширението на НАТО към нейните граници, в това число и в страни със мощна позиция против Русия, като съществена опасност за нейната сигурност. Човек може да не е склонен с съветската позиция, само че тя беше добре известна и взета съществено от доста американски специалисти по външна политика, в това число Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от запасите си в това списание.
Според Москва актуалният украински режим идва на власт през 2014 година посредством въоръжен протест, който съумя да смъкна корумпирания и несръчен, само че законно определен украински президент Виктор Янукович. Това въстание провокира гореща поддръжка от водещите европейски държавни управления и Съединените щати. За да разберете съветския яд, просто си представете дали офанзивата на 6 януари против Капитолия на Съединени американски щати, (която включваше доста по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, в сравнение с събитията в Киев през февруари 2014 г.) би намерила въодушевената поддръжка на Владимир Путин, или пък, в случай че Москва беше съумяла да смъкна мексиканското държавно управление и да провежда замяната му с съветски поддръжници.
Нахлуването на Русия в Украйна не пристигна без предизвестие или без опити да се отговори на нейните опасения посредством дипломатически средства. Точно противоположното. В края на 2021 година Москва показа лист с претенции за сигурност, най-много за формалното участие на Украйна в НАТО, което тя преглежда като военно усвояване на Украйна от НАТО. Москва формулира тези претенции по метод, който беше явно недопустим за Съединените щати и техните съдружници, само че все пак имаше опция — изключително откакто нямаше проекти да бъде препоръчано на Украйна участие в НАТО в скоро време — да ангажира руснаците в сериозен диалог по въпроса и да се опитаме да намерим взаимно допустима дипломатическа формула. Вместо това Съединените щати и НАТО пренебрежително отхвърлиха съветския ултиматум – освен риторично, само че с нови кръгове от наказания и нови доставки на оръжие за Киев. Това беше тъкмо противоположното на това, което Путин се стремеше да получи. Отговорът на Запада пристигна по толкоз безапелационен и — както руснаците го възприеха — високомерен метод, че много специалисти от съветската държавна телевизия настояват, че Съединените щати може би са имали желание да предизвикат Русия, с цел да я подбуден да нападна Украйна и да основат ново тресавище като това, която Съветският съюз претърпя в Афганистан през 80-те години.
По това време президентът Зеленски беше прав да бъде песимистичен към предизвестията на президента Байдън, че е неизбежна съветската инвазия в Украйна, тъй като такава офанзива нито е неизбежна, нито даже е решена от Путин. Русия употребява военните си маневри с Беларус, с цел да нарежда силите си и да ги употребява като боен лост против Украйна – само че нямаше задоволително сили за пълномащабна военна инвазия, както стана ясно, когато нашествието фактически се състоя. Не единствено основни хора в съветското държавно управление, само че и висшите военни командири не знаеха авансово, че е неизбежна инвазия, което способства за обърканото начало на съветската военна интервенция.
Основната причина, заради която толкоз малко хора – даже тези, близки до Путин, в това число висши чиновници на външната политика и националната сигурност – не знаеха за нашествието съвсем до последния миг, е, че към момента не е било взето такова решение. Както ми сподели един почитан чиновник, считан за осведомен с мисленето на съветския водач, Путин „ в действителност се надяваше, че в края на деня ще стартират съществени договаряния и няма да са нужни военни дейности “. Вместо това Вашингтон назова това блъф на Москва, оставяйки Путин пред мъчителния избор или да наподобява слаб и дискредитиран, или да натисне бутона за инвазия.
Разбира се, президентът Путин беше този, който подреди офанзивата и точно той би трябвало да поеме отговорност за следствията. Както обаче неотдавна означи папа Франциск, водачите във Вашингтон, Лондон и Брюксел – водачи, които бяха толкоз пренебрежителни към съветските претенции, даже когато участието в НАТО въобще не беше измежду картите за Украйна – сътвориха това, което сигурно изглеждаше на руснаците като умишлена провокация.
Докато часовникът тиктакаше за Москва да реши какво да прави, откакто Западът отхвърли ултиматума, редица водещи съветски специалисти допуснаха, че отхвърлянето на съветските претенции от Вашингтон и Брюксел е толкоз изрично и в действителност излишно – в края на краищата Украйна не бе на път за участие в НАТО и администрацията на Байдън се отхвърли от потреблението на военна мощ за отбраната й – тъй че най-логичното пояснение беше, че Байдън и неговите съветници в действителност съзнателно предизвикат Русия да нападна Украйна. Този мотив беше бележит, да вземем за пример, в токшоу по Първи канал от Константин Ремчуков, без значение мислещ, само че с положителни връзки издател на видния вестник „ Независимая газета “. В края на деня Путин ясно реши, че - провокация или не - той като цяло би трябвало да продължи с това, което в Москва назовават " специфична военна интервенция " против Украйна.
След четири месеца е заслужено да се каже, че интервенцията не се разви по метода, по който съветското държавно управление се надяваше нито във военно, нито политическо отношение. Украинските военни до момента оказваха по-твърда опозиция, в сравнение с администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо изтеглиха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски помощ при бягството му от столицата. Администрацията на Байдън без подозрение е удовлетворена от невижданото единение, което реализира в НАТО и в по-широк проект в груповия Запад. Тази несравнима проява на единение пристигна в допълнение към неповторимо тежките и необятни наказания против Русия. Също толкоз изключителна бе военната помощ от 5,6 милиарда $, обещана от Вашингтон на Киев от февруари. Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съдружници — общо четиридесет страни — разреши на украинската войска да реализира в действителност впечатляващи резултати в битката против съветската войска с нейната надалеч по-превъзхождаща по мощ артилерия и военновъздушни сили.
Основният проблем за администрацията на Байдън е, че държавното управление на Путин също реализира впечатляващи лични триумфи. Изправена на практика сама против груповия Запад – в това число най-развитите демократични народи в Северна Америка, Европа и Тихия океан – Русия през днешния ден остава непобедена и предизвикателна. След първичните неуспехи, които принудиха Москва да ограничи първичните си цели, Русия реализира тактически триумфи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори след замразяването на половината от златните и твърди валутни запаси на съветската централна банка, западните наказания до момента не нанесоха огромна щета на способността на Русия да поддържа рационално обикновено равнище на икономическа интензивност и да поддържа високи равнища на произвеждане на оръжия и муниции. Освен груповия Запад, множеството народи просто отхвърлиха да изолират Русия. Дори тези, които гласоподаваха на Общото заседание на Организация на обединените нации в поддръжка на необвързващи резолюции, критикуващи дейностите на Русия, го направиха в множеството случаи под натиска на Запада, а не заради същинско разбиране. Дори на алегорично равнище, основни страни като Китай и Индия отхвърлиха да осъдят Русия, давайки ясно да се разбере, че желаят да поддържат естествени връзки с Москва и в действителност да засилят икономическите си връзки доколкото е допустимо, без очевидно да нарушават западните наказания и да провокират мъчителни репресии. Може би най-важното е, че единството на Запада към тежките и всеобхватни наказания има висока цена: консолидирането на по-голямата част от съветското общество към Путин. Многобройни изследвания на публичното мнение, в това число тези, извършени от самостоятелни и опозиционно настроени групи, допускат, че след четири месеца на военни дейности, нуклеарно въоръжена Русия е обединена и подготвена да се изправи пред западното предизвикателство.
Досега военната интервенция на Москва в Украйна бе лимитирана и то освен по име. От самото начало просто нямаше задоволително войски за огромно навлизане, изключително за амбициозна офанзива против Киев, която съветските военни в началото започнаха. Този факт беше една от аргументите държавното управление на Зеленски да изрази песимизъм по това време, че Русия възнамерява пълномащабна инвазия. Докато Русия през днешния ден остава с предимство в множеството типове военна техника, що се отнася до жива мощ, доста специалисти считат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече бойци на бойното поле, в сравнение с съветската войска. Русия до момента не е почнала военни мобилизации; новите наборници, изпратени в Украйна при започване на нашествието, се оказаха изключение. Има дълъг лист от дейности, които Москва не е подхванала, които в началото бяха планувани от НАТО при положение на пълномащабна инвазия. Макар Русия да не се поколеба да продължи с безразборни бомбардировки, когато й липсваха задоволително точно насочвани муниции и разследваща информация, тя действаше като цяло със забележителна въздържаност – да вземем за пример, без да нападна огромни държавни здания, електроцентрали и телевизионни станции и президентски резиденции в Киев. Чуждестранни водачи даже посетиха Зеленски, идвайки в Киев с трен без забележими старания от страна на Русия да блокира придвижването им или да се прицелва с ракети или въздушни сили.
Въпреки множеството риторични закани от Москва, съветските сили не са атакували хранилища, летища, гари и автомагистрали отвън Украйна, през които прилежащите страни доставят военна помощ на Киев. Големите хакерски атаки и саботажни интервенции, които се смятат за част от съветския действен проект, също не съумяха да се осъществят.
Путин в действителност е решен да продължи допустимо най-дълго с лимитирана военна интервенция, която му разрешава да поддържа относителна нормалност в Русия. Въпреки това западните наказания не престават да нарастват и са все по-насочени към лица, които имат единствено инцидентни връзки с режима на Путин, като да вземем за пример потомци на по-ранни бракове на съветски публични лица или сполучливи бизнесмени без открити връзки с Путин. Много от тях бяха вписани в описи със наказания просто поради принадлежност към избрана целева категория, без значение дали в медиите или в енергийния бранш. Подобни наказания предсказуемо сътвориха усещане в Русия, че същинската цел не е режимът на Путин или съветските военни, а по-скоро съветският народ като цяло. За благополучие Путин се опълчи на насочването на възходящия антизападен яд на съветския народ към ескалация, като трансформира специфичната си военна интервенция в „ отечествена война “. Обаче, би било сериозна неточност в изчисленията да не се оцени същинският капацитет за сходен сюжет.
Няма сигурност какви червени линии има Путин, с цел да реши да ескалира от лимитираната военна интервенция до равнище на „ отечествена война “. Тактическите неуспехи в Донбас, изключително в териториите, окупирани от Русия след 24 февруари, евентуално няма да бъдат в тази категория, само че остават няколко правдоподобни сюжета, които биха могли да провокират качествена ескалация от съветска страна. Украинските публични лица, да вземем за пример, в този момент приказват за потребление на нови оръжия на НАТО за заличаване на Кримския мост и даже приказват за наново завладяване на Крим. В съзнанието на Русия сходен ход би представлявал огромна офанзива против съветска територия. След това има Полша и балтийските страни, които гледат на Русия не просто като на опасност, а като на омразно страшилище, което би трябвало да бъде разрушено или най-малкото унизено, създавайки усещане, че надали не търсят борба с Москва.
След като преди малко ограничи транспортните линии през територията си до Калининград, Литва остави съветската провинция подвластна от доставките по море. Може елементарно да си представим, че в случай че тези ограничавания продължат, съветската реакция няма да се разграничава радикално от реакцията на Съединени американски щати на блокадата на Западен Берлин от Съветския съюз през 1948 година За да налеят масло в огъня, полските управляващи в този момент заплашват да лимитират достъпа на Русия до морето Калининград и даже допуснаха, че може да поемат отговорност за обезпечаването на противовъздушна защита на Западна Украйна. Както самият президент Байдън означи от време на време, сходни дейности от страна на НАТО биха могли да трансфорат алианса в директен участник във войната в Украйна. Надеждите, че тогава Русия ще се поколебае да продължи с боен отговор, може да се окажат единствено благопожелание.
Американското разузнаване предвижда редица враждебни дейности от страна на Русия в навечерието на 24 февруари, които до момента не са се осъществили, само че може да се чакат – вариращи от безшумно, само че устойчиво създаване на връзки с враждебни страни и придвижвания ( като Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните) до създаването на проекти за кибернетични и нуклеарни набези. Американското разузнаване твърди, че до момента не са виждали Русия да прави нуклеарни мерки, само че не е ясно за какъв тип подготовка става дума. Ако сходни мерки бяха елементарно явни, Русия, несъмнено, щеше да бъде упрекната в подпалване на нуклеарна война, ядосвайки освен западните страни, само че даже и тези, които другояче симпатизират на Москва – измежду тях Китай и Индия.
За разлика от американските медии, където постоянно се разискват напъните на администрацията на Байдън за осъществяване на хибридна война против Русия, в съветското обществено пространство няма да намерите сходни подробни полемики на институции, подготвящи враждебни дейности против Съединените щати, сходни на Службата за надзор на задграничните активи на Министерството на финансите. В Москва обаче има възходяща инерция да приготви лист с варианти за Русия, вариращи от стопански контрасанкции до дейни ограничения, които могат да бъдат предоставени на Путин сега на поискване. Относно крайната заплаха от нуклеарна злополука, най-обсъжданият, само че минимум евентуалният сюжет е този, който от време на време се чува по съветската телевизия, където гостите – откровено или насмешливо – се нахвърлят с потреблението на стратегически ракети против Съединените щати и унищожаването на източното крайбрежие.
Ако Русия претърпи огромни неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и сила или самата финансова и вътрешна непоклатимост, потреблението на тактическо нуклеарно оръжие би било тъкмо в сходство с съветската военна теория. Този сюжет евентуално ще бъде съществено премислен от висши съветски чиновници, доста от които са склонни да считат, че водачите на Съединени американски щати и Европейски Съюз не са нито луди, нито желаят да рискуват пълномащабна нуклеарна война поради нещо, което не дава отговор на екзистенциалните им ползи. Разбира се, дефиницията на екзистенциален интерес може елементарно да се промени, в случай че са включени нуклеарни оръжия с всякаква мощ.
Предвид спорните цели на Русия и Украйна, техните контрастиращи очаквания за това по какъв начин ще се развие спорът и променливата обстановка на бойното поле, постигането на съглашение в този миг остава малко евентуално. Признаването на тази действителност обаче не значи, че просто би трябвало да се задоволим с продължаваща война на обстрел сред Москва и Киев, без никакъв логичен разговор сред Вашингтон и Москва. Опасността през днешния ден не е замразен спор, а по-широк пожар – подобен, който може да избухне съвсем всеки миг, провокиран от ненадейно събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 година
Едно е да се твърди, че не би трябвало да има съглашение без присъединяване и единодушието на украинското държавно управление, само че друго е напълно да се разпореждат договаряния с друга нуклеарна мощ на Киев. Най-основната отговорност на администрацията на Байдън е да обезпечи оцеляването на републиката. Украинците имат право да постановат право на несъгласие върху всяко териториално съглашение с Русия, само че те не могат – и не би трябвало – да упражняват право на несъгласие върху вземането на решения от Съединени американски щати, в това число и какви типове и количества оръжия Съединените щати да дават на Украйна, и даже повече, какви общи връзки (включително санкциите) Вашингтон избира да предприеме против единствената друга нация, способна да унищожи Съединените щати. Путин показва, че желае и може да взема безмилостни и дръзки военни решения. Независимо от стратегическата му визия, той също е артикул на друга политическа просвета и има собствен личен роман за случилото се сред Русия и Запада. Този разказ е много друг от този, който доминира във Вашингтон и може да накара Путин да стигне до разнообразни изводи от тези, необятно публикувани на Запад. Ако приемем, че Москва ще работи съгласно американските дефиниции за нерешителност, това може да докара до съдбовна неточност в изчисленията.
Димитри К. Саймс е президент на The Center for the National Interest и издател и основен изпълнителен шеф на National Interest
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник: nationalinterest.org
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Тъй като войната сред Русия и Украйна навлиза в четвъртия си месец, става все по-очевидно, че нито една от страните евентуално няма скоро да реализира решителна победа. По същия метод е явно, че просто да бъдат оставени страните да се обезкървят една друга, с допускането, че спорът ще остане стеснен, е неразумно.
Новият спор сред Москва и Вилнюс по отношение на решението на Литва мощно да ограничи превоза на съветски артикули до Калининград е единствено последният образец за това какъв брой елементарно може да излезе отвън надзор борбата сред двете страни. Разходите за неопределени военни дейности в този момент са огромни, вариращи от пагубното локално влияние върху самата Украйна до тежки световни стопански последствия – изключително в хранителния и енергийния бранш – надхвърлящи Украйна и Европа като цяло – с капацитет да дестабилизират самата интернационална система.
НАТО безспорно може да укрепи ситуацията на Украйна с даването на повече оръжия и военно образование, позволявайки на Киев да реализира лимитирани тактически триумфи. Но в случай че тези триумфи — обратно на общоприетото разбиране — надвишават териториите, завладени от Русия след 24 февруари, и стартират да наподобяват като унизително проваляне за държавното управление на Путин, Москва е повече от способна на забележителна ескалация, както посредством военна готовност, по този начин и посредством слагане на стопанската система на военна основа. Подобно развиване може да принуди Съединените щати да изберат сред това да претърпят сериозен боен крах в Украйна или да се придвижат нагоре по стълбата на ескалация - все по-близо и по-близо до нуклеарния предел.
Тези, които отхвърлят способността на Москва да усъвършенства военното си състояние, не помнят, че Русия през днешния ден води не просто „ специфична военна интервенция “, а в действителност лимитирана война, много друга от пълномащабна война, в която Москва ще разположи всички запаси, които може да събере… военни, стопански и политически — в случай че е безусловно належащо за отбраната на режима.
Междувременно Вашингтон продължава да покачва залозите до седмица. Колкото по-модерни тежки и нападателни оръжия на Съединени американски щати и НАТО отиват при държавното управление на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел показват Украйна като основен бранител на западните ползи и полезности, толкоз по-бързо те стават де факто притежатели на украинския план. Следователно сривът на този план под силата на съветските оръжия не просто би бил позорен за Съединените щати, само че в действителност би подкопал световното доверие и успеваемост на Америка. Подобен резултат би бил гибелен за администрацията на Байдън и демократите в навечерието на междинните избори през ноември и сигурно ще има мощен напън за предприемане на по-нататъшни стъпки за посрещане на непрекъснатите претенции на украинския президент Владимир Зеленски за увеличение на оръжията и поддръжка. Как Москва би гледала на тези старания, не е мъчно да се предвиди; позоваванията на президента Джо Байдън за Третата международна война не са хипербола, а отразяват действителна заплаха.
Изключително рядко се прави сериозна оценка за това по какъв начин стигнахме до тази рискова точка. Руското навлизане в Украйна е необятно и постоянно описвано като нелегално и непровокирано. Обвинението в незаконност евентуално е правилно, в случай че критериите за законна инвазия изискват някой да бъде нападнат първи или да получи утвърждение за военните си дейности посредством резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. По същите тези критерии обаче офанзивата на НАТО против Югославия през 1999 година и нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година също бяха противозаконни. И в двата случая множеството други народи – в това число Русия – не се усещаха принудени да подхващат каквото и да е доста противопоставяне, изключително до степен да трансфорат сходно опълчване в определящ детайл от тяхната външна политика. Доколкото се приказва за непровокирано нахлуване, прекомерно мъчно е да се преглежда такова обвиняване като освен това от комфортно факсимиле.
От 90-те години на предишния век Русия постоянно изпитва паника от разширението на НАТО към нейните граници, в това число и в страни със мощна позиция против Русия, като съществена опасност за нейната сигурност. Човек може да не е склонен с съветската позиция, само че тя беше добре известна и взета съществено от доста американски специалисти по външна политика, в това число Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от запасите си в това списание.
Според Москва актуалният украински режим идва на власт през 2014 година посредством въоръжен протест, който съумя да смъкна корумпирания и несръчен, само че законно определен украински президент Виктор Янукович. Това въстание провокира гореща поддръжка от водещите европейски държавни управления и Съединените щати. За да разберете съветския яд, просто си представете дали офанзивата на 6 януари против Капитолия на Съединени американски щати, (която включваше доста по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, в сравнение с събитията в Киев през февруари 2014 г.) би намерила въодушевената поддръжка на Владимир Путин, или пък, в случай че Москва беше съумяла да смъкна мексиканското държавно управление и да провежда замяната му с съветски поддръжници.
Нахлуването на Русия в Украйна не пристигна без предизвестие или без опити да се отговори на нейните опасения посредством дипломатически средства. Точно противоположното. В края на 2021 година Москва показа лист с претенции за сигурност, най-много за формалното участие на Украйна в НАТО, което тя преглежда като военно усвояване на Украйна от НАТО. Москва формулира тези претенции по метод, който беше явно недопустим за Съединените щати и техните съдружници, само че все пак имаше опция — изключително откакто нямаше проекти да бъде препоръчано на Украйна участие в НАТО в скоро време — да ангажира руснаците в сериозен диалог по въпроса и да се опитаме да намерим взаимно допустима дипломатическа формула. Вместо това Съединените щати и НАТО пренебрежително отхвърлиха съветския ултиматум – освен риторично, само че с нови кръгове от наказания и нови доставки на оръжие за Киев. Това беше тъкмо противоположното на това, което Путин се стремеше да получи. Отговорът на Запада пристигна по толкоз безапелационен и — както руснаците го възприеха — високомерен метод, че много специалисти от съветската държавна телевизия настояват, че Съединените щати може би са имали желание да предизвикат Русия, с цел да я подбуден да нападна Украйна и да основат ново тресавище като това, която Съветският съюз претърпя в Афганистан през 80-те години.
По това време президентът Зеленски беше прав да бъде песимистичен към предизвестията на президента Байдън, че е неизбежна съветската инвазия в Украйна, тъй като такава офанзива нито е неизбежна, нито даже е решена от Путин. Русия употребява военните си маневри с Беларус, с цел да нарежда силите си и да ги употребява като боен лост против Украйна – само че нямаше задоволително сили за пълномащабна военна инвазия, както стана ясно, когато нашествието фактически се състоя. Не единствено основни хора в съветското държавно управление, само че и висшите военни командири не знаеха авансово, че е неизбежна инвазия, което способства за обърканото начало на съветската военна интервенция.
Основната причина, заради която толкоз малко хора – даже тези, близки до Путин, в това число висши чиновници на външната политика и националната сигурност – не знаеха за нашествието съвсем до последния миг, е, че към момента не е било взето такова решение. Както ми сподели един почитан чиновник, считан за осведомен с мисленето на съветския водач, Путин „ в действителност се надяваше, че в края на деня ще стартират съществени договаряния и няма да са нужни военни дейности “. Вместо това Вашингтон назова това блъф на Москва, оставяйки Путин пред мъчителния избор или да наподобява слаб и дискредитиран, или да натисне бутона за инвазия.
Разбира се, президентът Путин беше този, който подреди офанзивата и точно той би трябвало да поеме отговорност за следствията. Както обаче неотдавна означи папа Франциск, водачите във Вашингтон, Лондон и Брюксел – водачи, които бяха толкоз пренебрежителни към съветските претенции, даже когато участието в НАТО въобще не беше измежду картите за Украйна – сътвориха това, което сигурно изглеждаше на руснаците като умишлена провокация.
Докато часовникът тиктакаше за Москва да реши какво да прави, откакто Западът отхвърли ултиматума, редица водещи съветски специалисти допуснаха, че отхвърлянето на съветските претенции от Вашингтон и Брюксел е толкоз изрично и в действителност излишно – в края на краищата Украйна не бе на път за участие в НАТО и администрацията на Байдън се отхвърли от потреблението на военна мощ за отбраната й – тъй че най-логичното пояснение беше, че Байдън и неговите съветници в действителност съзнателно предизвикат Русия да нападна Украйна. Този мотив беше бележит, да вземем за пример, в токшоу по Първи канал от Константин Ремчуков, без значение мислещ, само че с положителни връзки издател на видния вестник „ Независимая газета “. В края на деня Путин ясно реши, че - провокация или не - той като цяло би трябвало да продължи с това, което в Москва назовават " специфична военна интервенция " против Украйна.
След четири месеца е заслужено да се каже, че интервенцията не се разви по метода, по който съветското държавно управление се надяваше нито във военно, нито политическо отношение. Украинските военни до момента оказваха по-твърда опозиция, в сравнение с администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо изтеглиха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски помощ при бягството му от столицата. Администрацията на Байдън без подозрение е удовлетворена от невижданото единение, което реализира в НАТО и в по-широк проект в груповия Запад. Тази несравнима проява на единение пристигна в допълнение към неповторимо тежките и необятни наказания против Русия. Също толкоз изключителна бе военната помощ от 5,6 милиарда $, обещана от Вашингтон на Киев от февруари. Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съдружници — общо четиридесет страни — разреши на украинската войска да реализира в действителност впечатляващи резултати в битката против съветската войска с нейната надалеч по-превъзхождаща по мощ артилерия и военновъздушни сили.
Основният проблем за администрацията на Байдън е, че държавното управление на Путин също реализира впечатляващи лични триумфи. Изправена на практика сама против груповия Запад – в това число най-развитите демократични народи в Северна Америка, Европа и Тихия океан – Русия през днешния ден остава непобедена и предизвикателна. След първичните неуспехи, които принудиха Москва да ограничи първичните си цели, Русия реализира тактически триумфи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори след замразяването на половината от златните и твърди валутни запаси на съветската централна банка, западните наказания до момента не нанесоха огромна щета на способността на Русия да поддържа рационално обикновено равнище на икономическа интензивност и да поддържа високи равнища на произвеждане на оръжия и муниции. Освен груповия Запад, множеството народи просто отхвърлиха да изолират Русия. Дори тези, които гласоподаваха на Общото заседание на Организация на обединените нации в поддръжка на необвързващи резолюции, критикуващи дейностите на Русия, го направиха в множеството случаи под натиска на Запада, а не заради същинско разбиране. Дори на алегорично равнище, основни страни като Китай и Индия отхвърлиха да осъдят Русия, давайки ясно да се разбере, че желаят да поддържат естествени връзки с Москва и в действителност да засилят икономическите си връзки доколкото е допустимо, без очевидно да нарушават западните наказания и да провокират мъчителни репресии. Може би най-важното е, че единството на Запада към тежките и всеобхватни наказания има висока цена: консолидирането на по-голямата част от съветското общество към Путин. Многобройни изследвания на публичното мнение, в това число тези, извършени от самостоятелни и опозиционно настроени групи, допускат, че след четири месеца на военни дейности, нуклеарно въоръжена Русия е обединена и подготвена да се изправи пред западното предизвикателство.
Досега военната интервенция на Москва в Украйна бе лимитирана и то освен по име. От самото начало просто нямаше задоволително войски за огромно навлизане, изключително за амбициозна офанзива против Киев, която съветските военни в началото започнаха. Този факт беше една от аргументите държавното управление на Зеленски да изрази песимизъм по това време, че Русия възнамерява пълномащабна инвазия. Докато Русия през днешния ден остава с предимство в множеството типове военна техника, що се отнася до жива мощ, доста специалисти считат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече бойци на бойното поле, в сравнение с съветската войска. Русия до момента не е почнала военни мобилизации; новите наборници, изпратени в Украйна при започване на нашествието, се оказаха изключение. Има дълъг лист от дейности, които Москва не е подхванала, които в началото бяха планувани от НАТО при положение на пълномащабна инвазия. Макар Русия да не се поколеба да продължи с безразборни бомбардировки, когато й липсваха задоволително точно насочвани муниции и разследваща информация, тя действаше като цяло със забележителна въздържаност – да вземем за пример, без да нападна огромни държавни здания, електроцентрали и телевизионни станции и президентски резиденции в Киев. Чуждестранни водачи даже посетиха Зеленски, идвайки в Киев с трен без забележими старания от страна на Русия да блокира придвижването им или да се прицелва с ракети или въздушни сили.
Въпреки множеството риторични закани от Москва, съветските сили не са атакували хранилища, летища, гари и автомагистрали отвън Украйна, през които прилежащите страни доставят военна помощ на Киев. Големите хакерски атаки и саботажни интервенции, които се смятат за част от съветския действен проект, също не съумяха да се осъществят.
Путин в действителност е решен да продължи допустимо най-дълго с лимитирана военна интервенция, която му разрешава да поддържа относителна нормалност в Русия. Въпреки това западните наказания не престават да нарастват и са все по-насочени към лица, които имат единствено инцидентни връзки с режима на Путин, като да вземем за пример потомци на по-ранни бракове на съветски публични лица или сполучливи бизнесмени без открити връзки с Путин. Много от тях бяха вписани в описи със наказания просто поради принадлежност към избрана целева категория, без значение дали в медиите или в енергийния бранш. Подобни наказания предсказуемо сътвориха усещане в Русия, че същинската цел не е режимът на Путин или съветските военни, а по-скоро съветският народ като цяло. За благополучие Путин се опълчи на насочването на възходящия антизападен яд на съветския народ към ескалация, като трансформира специфичната си военна интервенция в „ отечествена война “. Обаче, би било сериозна неточност в изчисленията да не се оцени същинският капацитет за сходен сюжет.
Няма сигурност какви червени линии има Путин, с цел да реши да ескалира от лимитираната военна интервенция до равнище на „ отечествена война “. Тактическите неуспехи в Донбас, изключително в териториите, окупирани от Русия след 24 февруари, евентуално няма да бъдат в тази категория, само че остават няколко правдоподобни сюжета, които биха могли да провокират качествена ескалация от съветска страна. Украинските публични лица, да вземем за пример, в този момент приказват за потребление на нови оръжия на НАТО за заличаване на Кримския мост и даже приказват за наново завладяване на Крим. В съзнанието на Русия сходен ход би представлявал огромна офанзива против съветска територия. След това има Полша и балтийските страни, които гледат на Русия не просто като на опасност, а като на омразно страшилище, което би трябвало да бъде разрушено или най-малкото унизено, създавайки усещане, че надали не търсят борба с Москва.
След като преди малко ограничи транспортните линии през територията си до Калининград, Литва остави съветската провинция подвластна от доставките по море. Може елементарно да си представим, че в случай че тези ограничавания продължат, съветската реакция няма да се разграничава радикално от реакцията на Съединени американски щати на блокадата на Западен Берлин от Съветския съюз през 1948 година За да налеят масло в огъня, полските управляващи в този момент заплашват да лимитират достъпа на Русия до морето Калининград и даже допуснаха, че може да поемат отговорност за обезпечаването на противовъздушна защита на Западна Украйна. Както самият президент Байдън означи от време на време, сходни дейности от страна на НАТО биха могли да трансфорат алианса в директен участник във войната в Украйна. Надеждите, че тогава Русия ще се поколебае да продължи с боен отговор, може да се окажат единствено благопожелание.
Американското разузнаване предвижда редица враждебни дейности от страна на Русия в навечерието на 24 февруари, които до момента не са се осъществили, само че може да се чакат – вариращи от безшумно, само че устойчиво създаване на връзки с враждебни страни и придвижвания ( като Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните) до създаването на проекти за кибернетични и нуклеарни набези. Американското разузнаване твърди, че до момента не са виждали Русия да прави нуклеарни мерки, само че не е ясно за какъв тип подготовка става дума. Ако сходни мерки бяха елементарно явни, Русия, несъмнено, щеше да бъде упрекната в подпалване на нуклеарна война, ядосвайки освен западните страни, само че даже и тези, които другояче симпатизират на Москва – измежду тях Китай и Индия.
За разлика от американските медии, където постоянно се разискват напъните на администрацията на Байдън за осъществяване на хибридна война против Русия, в съветското обществено пространство няма да намерите сходни подробни полемики на институции, подготвящи враждебни дейности против Съединените щати, сходни на Службата за надзор на задграничните активи на Министерството на финансите. В Москва обаче има възходяща инерция да приготви лист с варианти за Русия, вариращи от стопански контрасанкции до дейни ограничения, които могат да бъдат предоставени на Путин сега на поискване. Относно крайната заплаха от нуклеарна злополука, най-обсъжданият, само че минимум евентуалният сюжет е този, който от време на време се чува по съветската телевизия, където гостите – откровено или насмешливо – се нахвърлят с потреблението на стратегически ракети против Съединените щати и унищожаването на източното крайбрежие.
Ако Русия претърпи огромни неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и сила или самата финансова и вътрешна непоклатимост, потреблението на тактическо нуклеарно оръжие би било тъкмо в сходство с съветската военна теория. Този сюжет евентуално ще бъде съществено премислен от висши съветски чиновници, доста от които са склонни да считат, че водачите на Съединени американски щати и Европейски Съюз не са нито луди, нито желаят да рискуват пълномащабна нуклеарна война поради нещо, което не дава отговор на екзистенциалните им ползи. Разбира се, дефиницията на екзистенциален интерес може елементарно да се промени, в случай че са включени нуклеарни оръжия с всякаква мощ.
Предвид спорните цели на Русия и Украйна, техните контрастиращи очаквания за това по какъв начин ще се развие спорът и променливата обстановка на бойното поле, постигането на съглашение в този миг остава малко евентуално. Признаването на тази действителност обаче не значи, че просто би трябвало да се задоволим с продължаваща война на обстрел сред Москва и Киев, без никакъв логичен разговор сред Вашингтон и Москва. Опасността през днешния ден не е замразен спор, а по-широк пожар – подобен, който може да избухне съвсем всеки миг, провокиран от ненадейно събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 година
Едно е да се твърди, че не би трябвало да има съглашение без присъединяване и единодушието на украинското държавно управление, само че друго е напълно да се разпореждат договаряния с друга нуклеарна мощ на Киев. Най-основната отговорност на администрацията на Байдън е да обезпечи оцеляването на републиката. Украинците имат право да постановат право на несъгласие върху всяко териториално съглашение с Русия, само че те не могат – и не би трябвало – да упражняват право на несъгласие върху вземането на решения от Съединени американски щати, в това число и какви типове и количества оръжия Съединените щати да дават на Украйна, и даже повече, какви общи връзки (включително санкциите) Вашингтон избира да предприеме против единствената друга нация, способна да унищожи Съединените щати. Путин показва, че желае и може да взема безмилостни и дръзки военни решения. Независимо от стратегическата му визия, той също е артикул на друга политическа просвета и има собствен личен роман за случилото се сред Русия и Запада. Този разказ е много друг от този, който доминира във Вашингтон и може да накара Путин да стигне до разнообразни изводи от тези, необятно публикувани на Запад. Ако приемем, че Москва ще работи съгласно американските дефиниции за нерешителност, това може да докара до съдбовна неточност в изчисленията.
Димитри К. Саймс е президент на The Center for the National Interest и издател и основен изпълнителен шеф на National Interest
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник: nationalinterest.org
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ