Пловдив влиза в епизод от световноизвестната поредица Съкровища с Бетани Хюз
В дълго чакания епизод за България от най-новия сезон на световноизвестната поредност " Съкровища с Бетани Хюз “ по Viasat History
Премиерата по Viasat History на епизода за България е на 24 май от 22:00 часа с повтаряне на 26 май от 09:55 часа
Хюз пътува до нашата страна, където мозайка от култури е основала невероятна история. Бетани е впечатлена от майсторството на направата на златното богатство на 6000 години от Варна, което демонстрира живота на хората, изковали една от първите култури в Европа.
В изгубеното гръцко населено място Хераклея Синтика покрай Петрич тя открива следи от базилика и антично светилище за богинята Немезида. По личните думи на Проф. Хюз това е едно от най-запомнящите се нейни пътувания в България, защото там участва на разкопки, които не престават и сега. Благодарение специфичен достъп в Долината на тракийските царе, Бетани влиза в климатично следената тракийска гробница на 2300 години, която е в листата на ЮНЕСКО на международното завещание, с изключителни живи фрески, които към момента са непокътнати. В Музея на Казанлък тя ни демонстрира изключителни находки Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а неповторимите мозайки от 4-6 век, ситуирани на две равнища провокираха интереса и на Проф. Бетани Хюз. През април в археологическия подлез на Пловдив, намиращ се на няколко метра от Епископската базилика, беше отворена след възобновяване, късноантичната постройка " Ирини ", чийто мозайки съперничат по хубост на тези в Базиликата.
Тази късноантична сграда, Епископската и Малката базилики са вписани в Индикативната листа на България в ЮНЕСКО през 2018 година, само че до окончателното одобрение редстои още доста работа по правенето на номинационното досие. Преживявайки огнения нестинарски обред в село Кости, където е разпозната и посрещната с извънредно гостолюбие и екстаз и ставайки очевидец на това по какъв начин помашката общественост рисува лицата на своите булки в село Рибново, Бетани открива какъв брой доста антични обичаи към момента съществуват в България.
Бетани приключва пътуването си пред паметника на Бузлуджа, комунистическа светиня, символизираща конфликта на болката от припомнянето на предишното и заплахата от забравянето на уроците му. Преди това, обаче, ще забележим Рилския манастир, езерата и Паневритмията и още традиции, културни обекти и забележителности на България през очите на международно известната историчка.
Премиерата по Viasat History на епизода за България е на 24 май от 22:00 часа с повтаряне на 26 май от 09:55 часа
Хюз пътува до нашата страна, където мозайка от култури е основала невероятна история. Бетани е впечатлена от майсторството на направата на златното богатство на 6000 години от Варна, което демонстрира живота на хората, изковали една от първите култури в Европа.
В изгубеното гръцко населено място Хераклея Синтика покрай Петрич тя открива следи от базилика и антично светилище за богинята Немезида. По личните думи на Проф. Хюз това е едно от най-запомнящите се нейни пътувания в България, защото там участва на разкопки, които не престават и сега. Благодарение специфичен достъп в Долината на тракийските царе, Бетани влиза в климатично следената тракийска гробница на 2300 години, която е в листата на ЮНЕСКО на международното завещание, с изключителни живи фрески, които към момента са непокътнати. В Музея на Казанлък тя ни демонстрира изключителни находки Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а неповторимите мозайки от 4-6 век, ситуирани на две равнища провокираха интереса и на Проф. Бетани Хюз. През април в археологическия подлез на Пловдив, намиращ се на няколко метра от Епископската базилика, беше отворена след възобновяване, късноантичната постройка " Ирини ", чийто мозайки съперничат по хубост на тези в Базиликата.
Тази късноантична сграда, Епископската и Малката базилики са вписани в Индикативната листа на България в ЮНЕСКО през 2018 година, само че до окончателното одобрение редстои още доста работа по правенето на номинационното досие. Преживявайки огнения нестинарски обред в село Кости, където е разпозната и посрещната с извънредно гостолюбие и екстаз и ставайки очевидец на това по какъв начин помашката общественост рисува лицата на своите булки в село Рибново, Бетани открива какъв брой доста антични обичаи към момента съществуват в България.
Бетани приключва пътуването си пред паметника на Бузлуджа, комунистическа светиня, символизираща конфликта на болката от припомнянето на предишното и заплахата от забравянето на уроците му. Преди това, обаче, ще забележим Рилския манастир, езерата и Паневритмията и още традиции, културни обекти и забележителности на България през очите на международно известната историчка.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ