Автомобилната треска започва малко след Втората Световна война. Преди автомобилите,

Автомобилната тресчица стартира малко след Втората Световна война. Преди колите, множеството фенове на свободния дух избират моторите, само че при съществуването на четири сезона, моторът разрешава каране в един. След края на втория световен спор, множеството фабрики за танкове бързо отстраняват купола и веригите и стартират да строят коли. Такава е историята с VW, Honda, Mitsubishi, BMW и още доста други. В Съюз на съветските социалистически републики потребността от коли е осезаема.

Докато се внасят коли от запад, като остават най-вече за по-високите постове в партията, елементарният човек няма тази независимост. Днес съветската автомобилна промишленост не се радва на толкоз внимание, само че преди да стартираме с шегите, дано разгледаме историята на един автомобил, за който вашите родители най-вероятно са мечтали. Това е историята на колите ВАЗ, чиято продукция стартира през далечната 1970 година Няколко години по-рано, руснаците търсят първообраз, върху който да стартират работа. Западните компании, които са подготвени да дават платформа за строене са Renault, Fiat и VW.

След много договаряния, най-разумното решение идва с избора на Fiat. Италия също има комунистическа партия, идеологията на двете страни се добавя и скоро се подписва контракт за доставка на Fiat 124. През 1966 година се подписва и контракт за партньорство и произвеждане на коли. Първият значим въпрос е къде тъкмо ще се случи това. Избраният град е Ставропол на брега на река Волга.

Старото име е Ставропол, само че откакто италианците подават ръка, бързо се преименува на Толиати в чест на италианския болшевик Палмиро Толяти. Всичко звучи прелестно, само че когато се подписва контракта, Толиати няма никакви следи, че въобще ще създава коли. Проблемът се взема решение по един от най-кардиналните способи – реалокират се хора, стартира строителство на завода, образоват се фрагменти и години по-късно от дребен град, Толиати се трансформира във втория максимален в Самарска област. Популацията е 719 484 души – преброени през 2011 година Само автозаводският регион се начислява от 435 хиляди индивида. След като заводите са издигнати, това е началото на една доста специфични автомобилна промишленост.

Представянето на идващото потомство руски коли в лицето на VAZ е впечатляващо. Руснаците приготвят една доста специфична стратегия и хвърлят с парашут прототипа Fiat 124 от аероплан. След приземяването, екип от водачи се качва в 4-местния седан и изчезва в необятна посока, най-вероятно към Толиати. Една година след подписването на контракта този модел е определен за кола на годината, затова не може да разочарова безусловно никого. Разполага с 4-дискови спирачки, синхронизирана скоростна кутия и положително окачване. Самият модел е привличал някои от най-хубавите дизайнери Пинин Фирина е направил спортна версия на машината единствено година по-късно, както и спортна и по-агресивна версия.

Италианските дизайнери желали да създадат машината си по-привлекателна, до момента в който руснаците имали други проблеми на дневен ред и въобще не се тормозили от визията – при липса на конкуренция е ясно, че няма какво повече да се чака. В началото се водели договаряния за Fiat 125, само че съгласно съветските инженери, той употребявал остарели технологии, затова изборът би трябвало да се насочи към 124. След като заводът е подготвен, италианците идват с машини за поточната линия, образоват съветските чиновници да работят с тях и откакто са спокойни, че всичко ще бъде наред, чакат скоро да се появи един доста сериозен руски автомобил. Няма по какъв начин да не са с високи прогнози, изключително откакто техният вид е печелил награди. Първите 6 автомобила не са пуснати в продажба.

Руснаците употребяват колите, с цел да ревизират здравината им и на серия от най-различни проби, откриват, че машината въобще не е готова за съветските пътища. Ако сте имали достойнството да се возите в подобен автомобил, единственият комплимент, който може да извършите е този за стабилност. Още при първите проби, съединените коли стартират да вършат проблеми. Шасито на някои се чупи, други имат проблеми с окачването и всичко това е леке по италианците. Фабриката в Торино изпраща 6 нови автомобила, които са с подсилено шаси. Проведените проби още веднъж не са приемливи. Суровата съветска зима демонстрира и още един минус. Снеговалежите в Москва били толкоз свирепи, че скоро задните дискови спирачки блокирали. Количеството сол, сняг и пясък, което оставало по пътищата, превръщало топлолюбивия Fiat в неконтролируема машина. За похлупак и предното окачване не издържало. Чисто нова кола от Италия, можела да издържи към 100-200 километра на студеното време. Руските инженери имали единствено един избор – да стартират да трансформират и каляват слабата структура. Нищо друго нямало значение.

Какво се случва? Първо по-лекото и фино стоманено тяло почнало да се укрепва и то безкомпромисно. Асфалт, въпреки и да се изливал в геометрична градация, към момента не бил повече от калните руски пътища, затова и окачването се повдига, с цел да се защищити. Качествените задни дискове са сменени с барабани. Първите притежатели на ВАЗ получават манивела за запалване, при положение, че акумулаторът се е предал през нощта. Повишаването на тежестта се отразява и върху мотора и вместо общоприетия италиански 1.2-литров, руснаците желаят мотор с усъвършенстване.

Скоростната кутия и съединителя също се радват на по-добро качество, като остава единствено една доста тежка задача – да изберат името на автомобила си. Автомобилът е кръстен на околните планини, които се виждат в далечината от фабриката – Жигули. И по този начин с покана за самия Хенри Форд II, който обикаля и инспектира завода – най-вероятно, с цел да се запознае с източните национални претекстове на автомобилостроенето, ВАЗ стартира своя живот. Работата стартира и през първата 1970 година напущат едвам 20 000 автомобила, през идната цифрата се покачва на 100 000. Започват да се уголемяват и моделите, като руският жител може да избира първокласна версия, взимаща някои от екстрите на Fiat 124 S, има избор от 1.5-литров мотор и още доста други.

Докато се вършат нововъведения, завода към този момент може да изкарва към 660 хиляди автомобила, само че още веднъж не може да отговори на големия пазар. Като независима страна, стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики е затворена за външния свят и търговията е извънредно редуцирана. Следователно най-хубавият вид е да се стартира експорт на коли. ВАЗ е евтина и здрава машина, въпреки всичко оцелява сибирските студове, само че още с предлагането на Жигули, някои зевзеци я прекръстват на жиголо. Проблемът е решен с ново име – Лада. Има и още положителни вести, през 1974 година FIAT публично стопира от произвеждане своя 124 и Лада бърза да запълни пазара, като продава съвсем същата машина. Италианската компания няма нищо срещу и договорката за експорт важи за целия свят, само че без Италия. Следователно комби и седан версията стартират да се създават за целия свят. Руснаците даже създават версия с десен волан. Изпратена във Англия, съветската машина се продава за  джобни пари – 979 паунда.

Определено е изкушаваща опция, изключително откакто приказваме за нов автомобил. Шоурумите на острова са над 200 и с това се чака английските лири да стартират да пълнят хазната на партията. Заводът стартира да работи непрекъснато, произвеждайки на година към 750 хиляди машини. Тази цифра ги трансформира в 3-я максимален авто производител в света. Въпреки това, руските жители би трябвало да чакат към година. Моделът 1600 към този момент разполага с 1.5-литров мотор и мощ от 75 конски сили. Руснаците даже слагат автоматизирана скоростна кутия, с цел да отговорят на условията на запада. Клиентът може да вземе първокласна версия с кожен салон и подлакътник за задните седалки.

Дизайнът остава същия по няколко аргументи – първо това е конвенция с Fiat и второ – ще коства необикновено доста средства за правенето на някакви промени. Дори и с стар дизайн, това е единственият вид, който руснаците могат да закупят. На запад към този момент няма никакъв интерес, само че това е без значение. Ако търсите място за развиване, то обърнете внимание на немската компания NSU, която в предишното е почнала да създава роторни мотори и умира някъде през 1969 година Преди това да се случи, в заводите им има забележително количество неупотребявани роторни мотори. Едва ли сте подозирали, че за малко време Жигули се е предложило даже с такава алтернатива.

През 1976 година съветските инженери стартират да слагат този мотор, само че едвам през 1978 година ще покажат цялостните си благоприятни условия. Двигатели с два ротора и мощ от 140 конски сили ще се оферират само и единствено за полицията и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). С повече коне под капака Жигули имало опция да форсира от 0 до 100 км/ч в границите на 9 секунди – един много обективен и актуален резултат. Това, което Япония  ще откри за този мотор, е същото, което и Лада ще разбере по-трудния метод – не е доходоносен. За страдание голямото закупено количество се изчерпва през 2004 година И би трябвало да се счита за една особена екзотика. Целият свят получава общоприетия мотор и откакто са създадени 4 милиона  автомобила, Съюз на съветските социалистически републики към този момент е достигнал територията на Канада.

Закупени са роботи от Япония, които да засилят производството и несъмнено дават резултат. През 1981 година заводът работи с цялостна мощ. Има една детайлност, до момента в който множеството страни се пробват да покачат качеството, Съюз на съветските социалистически републики се стреми да понижи разноските и един подобен ъпгрейд е събирането на всички задни светлини в един фар. Проблемите тук към този момент са явни, никакви промени по дизайна, същите слаби мотори и философия за ремонт с чук и жица. Това към този момент не минавало на запад и откакто никой не ги купува, на помощ идва рекламата. Във Англия се пускат реклами по малкия екран, основава се автомобилно съревнование, компанията е спонсор на шах шампионати и надпревари по снукър и още веднъж не се радва на никакво внимание.

Повечето консуматори били привличани само от ниската цена и евтините елементи, прочее това е единственото позитивно, което може да се каже за автомобила. Някъде в този интервал се прибавя и 5-степнната скоростна кутия – най-сетне. Ретро визията се радва на някакви фенове, само че единствено толкоз. Това обаче не пречи на множеството хумористи да измислят редица вицове:

Лада има нов модел с 16 клапана – 8 в мотор и 8 в радиото.

Как да разберем, че една Лада е екологично чиста?

Като не възпламени.

Как да избегнем фишовете за превишена скорост?

С Лада.

Въпреки това, автомобилът продължава да се продава зад граница. Подписана е договорка с Нова Зеландия, само че вместо пари, руснаците получават масла и други артикули от страната, в подмяна на коли. Свежият лъх и смяната на дизайна идва през 1984 година с Лада Самара. За малко време има вяра, че Самара ще попълни дупките, въпреки всичко единствено 30 000 автомобила са продадени във Англия с вярата за още доста и в други точки на планетата. Чуждата валута може да избави някои от главните проблеми за стопанската система, само че през 1991 година комунистическата приказка завършва. В този интервал се стига до промяната на остарелия карбуратор и се прибавя инжекция, а по-късно и катализатор.

През 1995 година с тези промени се продават близо 750 000 Лади във Англия – явно е, че някои решения са можели да спасят компанията доста по-рано, само че за жал не са взети в точния момент. Има единствено един проблем, откакто границите падат, западните коли стартират да се внасят в Русия и всеки, който може да закупи друга кола, друга от руската, бърза да направи тази инвестиция. Само 2 години по-късно Самара ще бъде на дъното на желаните коли във всяка една ранглиста и с това западното наличие завършва, освен това много бързо.

Остава само в произвеждане за Русия, като към момента е най-евтиният автомобил на пазара. През 2001 година се подписва договорка с General Motors и някои от доста положителните оферти са Chevy Niva – композиция от мотор на Chevrolet и окачването на Niva. Същите модели държат положителни цени и до през днешния ден. През 2008 година френският Renault взема решение да подпише контракт и да освежи доста съветските машини, употребявайки тяхната база за основаването на много по-привлекателни и съвременни машини. Въпреки това, положителното остаряло Жигули продължава да се създава. Едва през 2010 година след близо 40 години в произвеждане и нулеви усъвършенствания, тъгата на този руски автомобил е прекъсната.

В рамките на този интервал са създадени над 17 милиона автомобила. Руснаците не престават да я обичат, а забавното е, че ще открием притежатели в Бразилия, Канада, Куба, Египет – там даже се създава и още доста други места по света. В Египет краят на производството идва през 2015 година Можем да бъдем безапелационни, че тогавашният руски производител не е бил брилянтен в производството си, не е рискувал да трансформира доста, а и не е можел да влага толкоз средства, с цел да се изправи против западните коли.

Въпреки това, феновете на марката са имали здрави коли, които за разлика от своите по-крехки западни събратя, мъчно ръждясват, устоят удари от какво ли не и могат да се ремонтират с джобни пари. Кубинците модифицират своите Лади в лимузини, ще открием голям брой състезатели, които се включват в ралита с тях, като и до през днешния ден има задоволително мераклии. Красотата и естетиката са били последна грижа, само че и през днешния ден ще открием, че това е машина, която има своето добро име и фенове, които се снабдяват с нея без никакви проблеми.