Красота! Автоматичната междупланетна станция “Касини” засне Сатурн в целия му блясък!
Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Касини ”, която през днешния ден работи в покрайнините на Сатурн, прелетя над пръстеновидната планета на 10-ти октомври и направи фотоси. По-късно хърватският специалист по обработка на галактически изображения Гордан Угаркович взе фотосите и ги съши в огромно мозаечно изображение. И ето ви Сатурн в целия му искра. Не забравяйте да разгледате цялостната версия на фотографията на уеб страницата на НАСА (връзка – тук). А по-надолу на страниците на нашия уеб страница следват пояснения по отношение на това, което се вижда на фотографията.
Изображението е с разграничителна дарба 4000 на 3200 пиксела. Сатурн е гигантска планета и размерът на този същински Властелин на пръстените възлиза на 120 536 километра (екваториален диаметър).
Високо над Сатурн. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute/Gordan Ugarkovic
Едно от първите неща, които се виждат, е че Сатурн е мощно сплеснат (можете да го измерите). Всъщност екваториалният му диаметър в действителност е по-широк от полярния.
В горната част на Северния полюс можете да забележите известния сатурниански Хексагон (или Шестоъгълник). Това съставлява голям ураган в атмосферата на Сатурн. Полярните вортекси не са нещо извънредно – самата наша Земя има подобен, както и някои други планети. Те не са стихии или урагани – по-скоро са постоянни атмосферни обединения, които не престават с течението на години. На Сатурн този Хексагон e в действителност с великански размери, като страните на шестоъгълника са дълги 13 800 километра. Това значи, че Хексагонът е с по-големи размери и от нашата Земя.
Но същинската хубост на Сатурн са неговите пръстени – като на тази панорамна фотография те наподобяват по-кръгли от нормално. Доскоро “Касини ” се е намирал в относително екваториална орбита, с цел да може да извърши главната си задача – освен да следи Сатурн, само че и неговите луни. Днес обаче автоматизираната междупланетна станция е излязла от рамките на екваториалната низина и виждаме пръстените от доста по-стръмен ъгъл.
И по този начин, необятният и ослепителен пръстен B се намира в центъра, по-тъмният A пръстен е външен, а бледият C пръстен се намира от вътрешната страна. А отвън основните пръстени се намира извънредно тънкият пръстен F. Луните Прометей и Пандора обикалят от вътрешната страна и извън на пръстена F, тяхната гравитация спомага по тази причина пръстенът да е толкоз тъничък.
И най-после, няколко думи за неосветената от Слънцето страна на Сатурн (вляво). Ако сте обърнали внимание, тя не е тъмна! Как може да е по този начин? Защото самите пръстени отразяват слънчевата светлина и тя осветява тъмната страна на планетата. По същия метод от време на време нашата Луна свети толкоз блестящо, че е допустимо да четем книга даже на лунна светлина. На Сатурн светят пръстените – с отразена светлина.
Самите пръстени, за разлика от планетата, са тъмни там, където не доближава светлината от Слънцето.
За повече информация: НАСА, Bad Astronomy
