Атентат разтърсва Софийското казино на този ден
Атентатът в Софийското казино на 14 февруари 1915 година (1 февруари по остарял стил), е един от най-зрелищните терористични актове в българската история. Трагедията се разиграва по време на маскения бал, проведен на 13 февруари вечерта.
Взривът е квалифициран от младотурското държавно управление за след дадените жертви от родната политическа върхушка да се повлияе на ориентацията на България в Първата международна война на страната на Централните сили. За същото упорства и Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров, а защото водачът на националните либерали доктор Никола Генадиев, след завръщането си от Рим, упорства за коалиция с Антантата, акцията цели и неговата дискредитация и премахване от политическата сцена.
Организаторът на заговора Наум Тюфекчиев, провел убийствата на Георги Вълкович и Стефан Стамболов, съумява против 30 000 лв. да подкупи полицейския контрольор Стефан Стоилов, отговарящ за защитата на казиното. Служителят на реда оставя единствено един служител на реда пред постройката на основния вход. Така наетите от Тюфекчиев трима реализатори на злокобната задача - Христо Иванов-Дежурния, Владо Чолаков и Иван Икилюлев, съумяват елементарно да влязат в постройката.
Чолаков възпламенява фитила и провокира гърмежа, раздрусал час след среднощ на 14 февруари 1915 година среднощна София. Четирима души са убити (между тях синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев - поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев - Мара Фичева-Багарова), а осем ранени.
За атентата Тюфекчиев получава от турците 227 000 златни лв. и в добавка се появява на мястото на престъплението, с цел да подмятна версията, че атентатът е дело на Викентий Попанастасов, някогашен служащ в Арсенала и служител в Сметната палата. Набеденият Попанастасов и още двама са наказани на гибел за атентата, който не са направили.
Година по-късно Тюфекчиев е разстрелян с 6 патрона на ул. " Раковски ".
Взривът е квалифициран от младотурското държавно управление за след дадените жертви от родната политическа върхушка да се повлияе на ориентацията на България в Първата международна война на страната на Централните сили. За същото упорства и Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров, а защото водачът на националните либерали доктор Никола Генадиев, след завръщането си от Рим, упорства за коалиция с Антантата, акцията цели и неговата дискредитация и премахване от политическата сцена.
Организаторът на заговора Наум Тюфекчиев, провел убийствата на Георги Вълкович и Стефан Стамболов, съумява против 30 000 лв. да подкупи полицейския контрольор Стефан Стоилов, отговарящ за защитата на казиното. Служителят на реда оставя единствено един служител на реда пред постройката на основния вход. Така наетите от Тюфекчиев трима реализатори на злокобната задача - Христо Иванов-Дежурния, Владо Чолаков и Иван Икилюлев, съумяват елементарно да влязат в постройката.
Чолаков възпламенява фитила и провокира гърмежа, раздрусал час след среднощ на 14 февруари 1915 година среднощна София. Четирима души са убити (между тях синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев - поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев - Мара Фичева-Багарова), а осем ранени.
За атентата Тюфекчиев получава от турците 227 000 златни лв. и в добавка се появява на мястото на престъплението, с цел да подмятна версията, че атентатът е дело на Викентий Попанастасов, някогашен служащ в Арсенала и служител в Сметната палата. Набеденият Попанастасов и още двама са наказани на гибел за атентата, който не са направили.
Година по-късно Тюфекчиев е разстрелян с 6 патрона на ул. " Раковски ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ