Има ли живот в океана под повърхността на Плутон?
Астрономите са разкрили съществуването на амоняк, измежду ръждиво оцветената повърхнина на Плутон. Това би могло да има впечатляващи последствия за ледената планета-джудже, както откривателите разказват в две нови изследвания.
Първо, че нечистият с амоняк лед загатва за солен, богат на органични води океан, прикрит под повърхността на Плутон – подобен, който може да съдържа верните съставки за поддържане на живот. Наличието на амоняк също по този начин загатва за наличието на неуловими до момента ледени вулкани, привличане на водата и амоняка от под повърхността и изхвърлянето им по цялата повърхнина на планетата.
Данните идват от New Horizons, галактическият транспортен съд, прелетял около планетата джудже през 2015 година При най-близката им среща, инструментариумът на сондата е събирал данни – в това число в инфрачервения набор в район, който е надълбоко обагрен в кафяво алено.
Данните от близкия инфрачервен набор са в сходство с амонячния лед, разбъркан с воден лед в някои елементи, а в други – с амонячен лед без воден лед.
„ Това изобретение на Плутон беше голяма изненада за всички нас “, декларира планетарният академик Дейл Круикшанк от Научния център на НАСА Еймс.
„ Това значи, че в тази част на Слънчевата система се чакат доста изненади “.
Откритието е още по-изненадващо тъй като амонякът не устоя дълго (в галактически план) навън в Слънчевата система. Ултравиолетовата светлина и галактическата радиация го разграждат относително бързо (в рамките на милиони години).
Плутон е на милиарди години, тъй че нещо се е случило с цел да го има там амоняка и той се е появил неотдавна.
Някакъв отговор дава метода, по който се популяризира амонякът: той наподобява е бил изхвърлен от няколко криовулканични отвора – вулкани, от които изригват течни летливи субстанции с минусови температури, като вода, метан и амоняк, вместо разтопена канара.
Това способства за увеличение на доказателствата, подкрепящи тезата за съществуване на течни океани под заледената повърхнина на Плутон, чиято температура може да падне до -230 градуса по Целзий.
Изследването оповестено по-рано този месец акцентира, че пласт газ, уловен под повърхностния лед на Плутон, може да изолира водата и да я защищава от заледяване, откакто се стопи от топлината идваща от ядрото на Плутон.
Наличието на амоняк е друга част от пъзела. Това е натурален антифриз, който може да намали точката на заледяване на водата с до 100 градуса по Целзий.
Дълго се е считало, че ледени тела като Плутон могат да имат криовулкани, тъй че намирането на подкрепящи доказателства за тази доктрина е обнадеждаващо, както и поддръжка за съществуването на до момента хипотетичните подземни океани.
Но съществуването на амоняк може да има и други последствия. Смята се, че червеникавият цвят на Плутон идва от молекули, известни като толини, органични съединения, които се образуват, когато ултравиолетовата или галактическата радиация „ подготвя “ съединения, които съдържат въглерод, като метан или въглероден диоксид.
Фактът, че червеникавият цвят се появява по отношение на водата и амоняка, демонстрира, че във водата може да има и органични съединения.
Лабораторните опити демонстрират, че облъчването на амоняк и органични съединения с ултравиолетова светлина може да създаде молекули, които основават витални градивни детайли, като да вземем за пример нуклеобазите, които образуват РНК и ДНК.
„ Червеният материал, обвързван с водния лед, може да съдържа нуклеобази, произлизащи от енергийната обработка на повърхността на Плутон или на неговата сърцевина “, съгласно Крюикшанк и неговия екип.
Това значи ли, че има живот на Плутон? Вероятно не. Това са -230 градуса по Целзий! Но защото получаваме доказателства за подземни океани, които са евентуално богати на органични субстанции, в този момент наподобява най-малко малко по-възможно.
Нямаме метод да разберем дали има живителни хидротермални отвори долу на дъното на Плутон, само че с целия този амоняк във водата, всяка форма на живот, която се е появила – в случай че въобще е съумяла – би трябвало да има някои много рискови акомодации.
Ако това се е случило значи, че прекурсорите на живота могат да бъдат по-издръжливи, в сравнение с сме си мислили.
Изследването е оповестено в Astrobiology and Science Advances.
