Къде изчезват лунните камъни?
С течение на времето цената на към 270-те лунни камъка, превозени до Земята от двете галактически задачи през 1969 и 1972 година и раздадени като блага, се усили неимоверно. Автентичните парчета, които американските астронавти от тези задачи превозиха до нашата планета, сега съставляват обект на интерес за колекционерите. Всяко автентично парче лунна канара от 70-те години през днешния ден може да бъде продадено на черния пазар за шестцифрена сума. Камъните от Луната, подарени на 130 страни, се считат за извънредно скъпи, а притежанието им в доста малко случаи е потвърдено държавна благосъстоятелност.
„ Според мен
няма подозрение, че доста камъни от Луната са изгубени или откраднатии сега са част от редица скъпи сбирки.” Това счита Джоузеф Гътайнц – учител в Университета на Финикс и някогашен американски държавен проверяващ. Преди време по негова самодейност беше основан план, който целеше да бъдат открити всички лунни съкровища, подарени на обособените страни.
„ Може да бъде открито местоположението на единствено 25 от всичките 135 лунни камъка, донесени от “Аполо 17”. До това умозаключение доближи онлайн порталът за галактическа история CollectSpace.com, който също следи случая с мистериозно изчезналите лунни камъни. Екипът, който прави уеб страницата, отдавна се пробва да сформира лист с местонахождението на всички изгубени парченца от Луната, подарени преди години на водачите на нациите. Амбициозната им цел обаче е мъчно осъществима, тъй като съхранените американски протоколи, които разказват станалото, напълно не са изчерпателни.
Новинарският колос Associated Press също се порови в тази ситуация и съумя да доближи до разкрита преписка сред Министерството на външните работи на Съединени американски щати и американските посолства. На базата на тези документи от 1973 година осведомителната организация можа да
проследи местонахождението на 10 камъка от “Аполо 17”,което преди този момент не беше известно. Лунните полезности бяха открити в Швейцария, Белгия, Италия, Барбадос, Франция, Полша, Норвегия, Коста Рика, Египет и Непал.
Правителствата на Еквадор и Кипър се оказаха едни от тези национални управляващи, които твърдо обявиха, че в никакъв случай не са чували за въпросните камъни от Луната. От изследваната преписка стана ясно, че в началото галактическите находки са били изложени в избрани национални музеи, след което по-късно са били предадени на разнообразни лица, чието име е документирано. Оказа се, че без подозрение пет от камъните са попаднали в ръцете на някогашни африкански диктатори, които сега са в неопределеност или са от дълго време мъртви.
И до момента в който търсенето на лунните камъни от “Аполо 17” беше сложна задача с неудовлетворителен резултат, то следенето на тези от “Аполо 11” се оказа даже по-безперспективно начинание. Местоположението на към 12 броя от лунните камъни на “Аполо 11” е незнайно и липсват сведения, благодарение на които да бъде намерено.
Преди няколко месеца Тоби Стърлинг от Associated Press направи свое лично следствие и се свърза посредством електронната поща с Дженифър Рос-Назал, която е историк на NASA. В отговор на въпросите му госпожа Рос-Назал писа, че NASA е предала лунните камъни на американското Министерство на външните работи, с цел да бъдат те по-късно разпределени и раздадени.
„ Канцеларията на Историческия музей не пази записи, свързани с това, което е останало от лунните камъни, и доколкото знам, няма друга институция, която да съхранява такива писмени документи”, отговори от своя страна Тифани Хамелин, историк на американското външно министерство.
Бившият американски проверяващ Джоузеф Гътайнц упорства, че пренебрежението към издирването и цената на камъните е директна покана към крадците. В хода на проведения и управителен от него план Гътайнц и студентите му са съумели да локализират огромна част от лунните камъни, които се намират в Съединени американски щати (освен на останалите страни през 70-те години държавното управление на Щатите раздава по няколко камъка от “Аполо 11” и “Аполо 17” и на всеки обособен американски щат). В момента екипът на Гътайнц работи по издирването на камъните, донесени от “Аполо 11”. Иначе съвсем всички лунни части от “Аполо 17”, които се намират на американска територия, са били преброени, макар че някои от тях са надълбоко скрити и до тях няма достъп.
Специално в Съединени американски щати
NASA съхранява под ключ по-голямата част от 382-та кг лунни скали,донесени от задачите “Аполо”. Камъните там са под непоколебим надзор. Малки образци се дават единствено на научни откриватели. По-големите комплекти се заемат краткотрайно само когато става дума за специфични изложби.
Иначе камъните - дарове на непознатите страни, в действителност са доста дребни. Обикновено раздадените лунни съкровища от “Аполо 11” са не по-тежки от 0,05 година Т.е. множеството от тях на тип са по-малки от зрънце ориз. Всяко харизано късче, превозено до земята от “Аполо 17”, тежи към 1,1 година Когато са били раздадени, камъните от задачите са били обгърнати с транспарантно найлоново покритие, което ги е предпазвало и по едно и също време е правело наблюдението им безпроблемно.
В момента всички подарени дребни късчета са извънредно скъпи. Особено като вземем поради да вземем за пример, че на легална ликвидация на истински лунни образци през 1993 година почва от Луната, тежаща 0,2 г, е била оценена в аукцион на „ Сотбис” на 442 500 $.
5 години по-късно, през 1998 година, по време на секретна интервенция на NASA, на гореспоменатия Джоузеф Гътайнц, който тогава е основен проверяващ и работи под прикритие, е бил препоръчан незаконно достоверният камък от “Аполо 17”, подарен на Хондурас. Сумата, която продавачът е желал, е била 5 млн. $. След следствие на случая и правосъдна борба в щата Флорида камъкът е бил конфискуван от предлагащите го на пазара и е бил върнат на Хондурас.
Това не е единственият случай на изгубване на подарен камък от Луната. През 2004 година камъкът на Малта от “Аполо 17” беше откраднат. Освен това испанският вестник „ Ел Мундо” писа това лято, че лунният камък от “Аполо 17”, който е бил подарен на Испания и след това е
взет от локалния деспот Франсиско Франко,сега липсва. В своето следствие вестникът цитира внука на Франко, който приказва за последните месеци преди гибелта на дядо си през 1975 година Наследникът отхвърля лунният камък на Испания да е бил продаден. Той твърди, че е допустимо майка му да го е изгубила, само че и не пропуща да подчертае, че този камък е бил считан за изключителна фамилна благосъстоятелност, и ако фамилията е желало да го продаде, е можело да го направи без проблем.
Подобна орис на неопределеност след гибелта на политическия водач в страната има и лунният камък от “Аполо 17”, подарен на Румъния. Според проучванията на Гътайнц парченцето от лунната повърхнина в страната изчезва след гибелта на Николае Чаушеску през 1989 година
Камъкът, даден на Пакистан, също липсва. Така е и в Никарагуа, откогато сандинистите поемат властта през 1979 година Местонахождението на камъка от “Аполо 17”, подарен на Афганистан, също е незнайно. Ясно е единствено, че до 1996 година той се е намирал в Националния музей в Кабул, след което музеят е бил обран.
Англия, Австралия, Канада и Нова Зеландия са едни от доста дребното страни, в които е известно къде се намират подарените лунни камъни - както от “Аполо 11”, по този начин и от “Аполо 17”. (Тук би трябвало да отбележим, че въпреки всичко нито една от тях не е разрешила дадените й късчета от Луната да бъдат на обществен показ. Повечето от тях са били укривани и съхранявани на сигурни места в продължение на десетилетия.)
България също има две парченца от Луната.Въпреки че през 1974 година страната ни и Щатите са в два враждуващи лагера, „ американският народ подарява на българския народ” две парченца от лунната повърхнина, донесени от астронавтите на “Аполо 17”. Днес всеки клиент на Националния природонаучен музей в София може да ги види.
Доскоро Холандия също се смяташе за една от страните по света, които знаеха къде се намират скъпите им дарове от двете задачи. Преди два месеца обаче от държавния музей „ Рийксмузеум”, по-известен с холандските си картини от 17. в., оповестиха, че са подложили лунния камък от “Аполо 11”, съхраняван при тях, на редица проби, като най-после са открили, че изследваното парченце не е нищо друго с изключение на късче вкаменено дърво, най-вероятно от Аризона. Геолозите от Амстердамския свободен университет разясниха, че скалата коства не повече от 50 $. (Трогателен факт предвид на това, че е била застрахована за 500 хиляди $.) По-късно от управата на музея обясниха, че преди да им бъде предаден за предпазване, „ лунният” камък е бил част от собствеността на някогашния холандски министър-председател Вилем Дреес. След гибелта му през 1988 година околните му дарили камъка на музея.
Неотдавна управата се обърнала към NASA с молба за информация, разясни представителят на музея Ксандра ван Гелдер.
От NASA дали отговор от разстояние,без специалисти да погледнат камъка, че „ е възможно” той да е от повърхността на Луната. Отговорът на галактическата организация на Съединени американски щати, естествено, не е бил задоволителен, с цел да бъде доказано, че това е същински лунен камък, превозен от астронавтите през 1969 година Още повече че със своите 89 грама той е бил прекомерно тежък, с цел да може да бъде лунен. А и на самата позлатена дървена табелка, която е вървяла с него като знак за идентификация, не е било изписано, че е специфичен камък от Луната. Инцидентът предизвика вълна от мнения и се трансформира в следващия мотив за полемики от страна на поддръжниците на така наречен лунна спекулация, които считат, че американското кацане на Луната е една огромна неистина.
Цялата история с подправения лунен камък в холандския „ Рийксмузеум” обърка и смути всички, тъй като същинските лунни камъни, подарени на Холандия, без подозрение се намират в Националния исторически музей в страната. Шумът, който се подвигна обаче, притегли вниманието в интернационален проект и породи въпроси, свързани с това какъв брой добре обособените страни съхраняват своите скъпи, остарели лунни дарове от Вашингтон.
