Парламентът избира: Трети пол или домашно насилие
Асоциация в отбрана на фамилните полезности и представители на църквата молят българския парламент да не ратифицира спогодба против насилието над дами.
Според тях документът за първи път вкарва определение за пол, който не зависи от биологичния ни тип, заяви „ Дарик”.
Въпросният документ е Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието против дамите и домашното принуждение, известна още като Истанбулската спогодба (финалният й текст е утвърден в Истанбул през 2011 г.).
Целта на конвенцията, която следва да се ратифицира от българския парламент, е в националните законодателства на европейските страни да се вкарат единни ограничения против неспиращия проблем с насилието над дами и интимни сътрудници.
Крещящи проявления на този вид принуждение от време на време влизат в новините. Такъв беше случая от софийския квартал „ Лагера” това лято, при който брачен партньор невъзмутимо разстреля жена си в намерено кафене. Оказа се, че дамата дълго време се е борила с издевателството му.
Ратифицирането на конвенцията би нараснало средствата за битка с насилието, само че проблем в нея се оказва дефиницията на пол: „ социално-конструираните функции, държания, дейности и атрибути, което обещано общество счита за отговарящи на дамите и мъжете”.
Проблемът на български и непознати традиционалисти е точно, че по този начин страната признава съществуването на обществен пол (на англ. – gender), отличаващ се от вродения биологичен пол (на англ. – sex), а оттова легитимира правото на самоопределение на хората в ЛГБТ-общностите (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални).
„ Наред с чудесните ограничения, които се одобряват по отношение на отбрана на дамите от домашно принуждение, този документ се употребява да се вкара за първи път определение за пол и полова еднаквост, която е самостоятелна от биологичния пол на лицето. Подобна формулировка отхвърля естествените разлики сред половете, вкарва една неустановеност в връзките сред мъжете и жените”, счита Мария Джоргова от Асоциацията „ Общество и ценности”.
Оттам са почнали петиция Народното събрание в София да не ратифицира Конвенцията за предварителна защита на насилието над дами и домашното принуждение. Водеща полезност на асоциацията е „ гарантиране на достолепието и свободата на личността, брака и семейството”.
„ Много е значимо да се гласоподава умно и да се гласоподава осведомено, а не да се размиват тези понятия “, акцентира Джоргова апела към депутатите.
Тя добавя, че неслучайно половината страни-членки на съдебна експертиза не са подкрепили документа.
Реално доста от тези страни, както България, към този момент са подписали конвенцията, само че парламентите им не са я утвърдили, което би почнало процеси на смяна на законодателствата.
Заради дефиницията за обществен пол в някои страни като Словакия неодобрение има от християнското духовенство. Такова има и у нас.
„ Аз съм срещу това, където и да е да се вкарва пол, който не съществува, което Господ не е основал. Има два пола - мъжки и женски. Друг няма “, е мнението на ловчанския митрополит Гавраил, представен от „ Дарик”.
„ По принцип домашното принуждение може да бъде и против мъже, а може да бъде и против хора, които имат визия за себе си за пол, който се разминава от биологичния и смисълът на тази дефиниция е била, с цел да може оптимално необятно да покрие случаите, в които може да разясняваме домашното насилие”, коментира някогашният външен министър и евродепутат Кристиан Вигенин. Той сега е народен представител от Българска социалистическа партия.
Според него ратификацията на Истанбулската спогодба обаче не значи, че дефиницията за „ обществен пол” би трябвало да се вкара в българското законодателство.
Същевременно деятели против насилието над дами и домашното принуждение не престават да приканват за ратификацията, обезпокоени от закононарушенията с подобен темперамент.
Убийствата на дами не се случват внезапно, а а са резултат от стандарти на патриархалната просвета, наслагвани с години – “от това да обличаме дребните момченца и момиченца единствено в розово и синьо до това да имаме вяра към момента, в 21 век, че има мъжки и женски сфери на работа”, счита Надежда Дерменджиева от Българския фонд за дамите, представена от уеб страницата „ Евромегдан”.
Именно „ джендър” образованието, в което се обяснява функционалността на обществения пол, е част от предварителната защита на домашното принуждение, счита Дермеджиева.
В редица свои действия от фонда се пробват да прекратят порочната патриархална процедура за домашното принуждение да се мълчи и да се счита за нещо обикновено. В този смисъл, ограничения би трябвало да има и в националното законодателство.
Истанбулската спогодба към този момент е утвърдена както в страни от Западна Европа като Испания, Франция, Норвегия, Швеция, Дания, само че също и такива в Източна като Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и Босна и Херцеговина.
Сред тези, които като България са подписали конвенцията, само че към момента не са я утвърдили, са Англия, Унгария, Словакия, Чехия, Беларус и други.
Според тях документът за първи път вкарва определение за пол, който не зависи от биологичния ни тип, заяви „ Дарик”.
Въпросният документ е Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието против дамите и домашното принуждение, известна още като Истанбулската спогодба (финалният й текст е утвърден в Истанбул през 2011 г.).
Целта на конвенцията, която следва да се ратифицира от българския парламент, е в националните законодателства на европейските страни да се вкарат единни ограничения против неспиращия проблем с насилието над дами и интимни сътрудници.
Крещящи проявления на този вид принуждение от време на време влизат в новините. Такъв беше случая от софийския квартал „ Лагера” това лято, при който брачен партньор невъзмутимо разстреля жена си в намерено кафене. Оказа се, че дамата дълго време се е борила с издевателството му.
Ратифицирането на конвенцията би нараснало средствата за битка с насилието, само че проблем в нея се оказва дефиницията на пол: „ социално-конструираните функции, държания, дейности и атрибути, което обещано общество счита за отговарящи на дамите и мъжете”.
Проблемът на български и непознати традиционалисти е точно, че по този начин страната признава съществуването на обществен пол (на англ. – gender), отличаващ се от вродения биологичен пол (на англ. – sex), а оттова легитимира правото на самоопределение на хората в ЛГБТ-общностите (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални).
„ Наред с чудесните ограничения, които се одобряват по отношение на отбрана на дамите от домашно принуждение, този документ се употребява да се вкара за първи път определение за пол и полова еднаквост, която е самостоятелна от биологичния пол на лицето. Подобна формулировка отхвърля естествените разлики сред половете, вкарва една неустановеност в връзките сред мъжете и жените”, счита Мария Джоргова от Асоциацията „ Общество и ценности”.
Оттам са почнали петиция Народното събрание в София да не ратифицира Конвенцията за предварителна защита на насилието над дами и домашното принуждение. Водеща полезност на асоциацията е „ гарантиране на достолепието и свободата на личността, брака и семейството”.
„ Много е значимо да се гласоподава умно и да се гласоподава осведомено, а не да се размиват тези понятия “, акцентира Джоргова апела към депутатите.
Тя добавя, че неслучайно половината страни-членки на съдебна експертиза не са подкрепили документа.
Реално доста от тези страни, както България, към този момент са подписали конвенцията, само че парламентите им не са я утвърдили, което би почнало процеси на смяна на законодателствата.
Заради дефиницията за обществен пол в някои страни като Словакия неодобрение има от християнското духовенство. Такова има и у нас.
„ Аз съм срещу това, където и да е да се вкарва пол, който не съществува, което Господ не е основал. Има два пола - мъжки и женски. Друг няма “, е мнението на ловчанския митрополит Гавраил, представен от „ Дарик”.
„ По принцип домашното принуждение може да бъде и против мъже, а може да бъде и против хора, които имат визия за себе си за пол, който се разминава от биологичния и смисълът на тази дефиниция е била, с цел да може оптимално необятно да покрие случаите, в които може да разясняваме домашното насилие”, коментира някогашният външен министър и евродепутат Кристиан Вигенин. Той сега е народен представител от Българска социалистическа партия.
Според него ратификацията на Истанбулската спогодба обаче не значи, че дефиницията за „ обществен пол” би трябвало да се вкара в българското законодателство.
Същевременно деятели против насилието над дами и домашното принуждение не престават да приканват за ратификацията, обезпокоени от закононарушенията с подобен темперамент.
Убийствата на дами не се случват внезапно, а а са резултат от стандарти на патриархалната просвета, наслагвани с години – “от това да обличаме дребните момченца и момиченца единствено в розово и синьо до това да имаме вяра към момента, в 21 век, че има мъжки и женски сфери на работа”, счита Надежда Дерменджиева от Българския фонд за дамите, представена от уеб страницата „ Евромегдан”.
Именно „ джендър” образованието, в което се обяснява функционалността на обществения пол, е част от предварителната защита на домашното принуждение, счита Дермеджиева.
В редица свои действия от фонда се пробват да прекратят порочната патриархална процедура за домашното принуждение да се мълчи и да се счита за нещо обикновено. В този смисъл, ограничения би трябвало да има и в националното законодателство.
Истанбулската спогодба към този момент е утвърдена както в страни от Западна Европа като Испания, Франция, Норвегия, Швеция, Дания, само че също и такива в Източна като Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и Босна и Херцеговина.
Сред тези, които като България са подписали конвенцията, само че към момента не са я утвърдили, са Англия, Унгария, Словакия, Чехия, Беларус и други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ