Артур е признат по целия свят като един от най-известните

Артур е приет по целия свят като един от най-известните персонажи от легенди и митове. И въпреки всичко, в случай че той въобще съществува (за което се съгласяват малко учени), няма да е крал, а главнокомандващ елитна мощ от бойци. Освен това той би живял повече от 500 години по-рано, в сравнение с средновековните митове допускат.

Всичко, което ни е известно, даже с минимална степен на сигурност, е, че човек на име Артър или Артур, управлява група героични воини, които оглавяват съпротивата на британците против нахлуващите сакси, юти и други от северната част на Европа, някъде през 5 и 6 век след н. е.

Друга доктрина твърди, че Артур е римски центурион на име Луций Арторий Каст, който се е бори против пиктите (северните племена, съставляващи най-голямото царство в Шотландия през тъмната епоха) при Адриановия вал през 200 от н.е. – към 300 години по-рано от времето на Артур от митовете.

Дори родното място и земите, където е оперирал, са под въпрос. Камелот – града, обвързван с крал Артур – евентуално е фиктивен от френския стихотворец от 12 век Кретиен де Троа. Свързването на Артур с Корнуол и елементи от Уелс е концепция, насърчавана от антиквари от 18 век като Уилям Стъкли, който прави едно от първите археологически следствия в замъка Кадбъри в Съмърсет, тъй като от дълго време има вяра на локалния фолклор, съгласно който там се е намирал истинският Камелот.

Каквато и да е истината – която може би в никакъв случай няма да разберем сигурно – приключенията на именития крал Артур и Кръглата му маса рицари, основана в митичния град Камелот, са разказани и преразказани сред 11 и 15 век в стотици ръкописи на най-малко дузина езици.

Днес историите за крал Артур се описват на британски, френски, немски, италиански, испански, исландски, холандски, съветски, иврит и доста друхи езици, в това число, несъмнено, и български. Ето няколко потребни обстоятелството за краля и легендите за него.

Кръглата маса е в центъра на света на легендите за краля. Според поета от 13 век Лаямон, Артур е поръчал масата да бъде издигната за него от прочут корнишки дърводелец, който по някакъв метод я е направил да побира 1600 души (очевидно преувеличение), само че елементарно портативна на всички места, където Артур открива лагера си.

Други истории допускат, че Мерлин, магьосникът на краля, е направил масата – „ кръгла “, споделя той, „ по сходство на света “ – и способна да изпраща апел към най-смелите и същински рицари да се причислят към това огромно общество, чиято задача е да се грижи за хората в потребност (особено за жените) и което не предизвиква зло на някой, който не го заслужава.

Говори се, че към 150 рицари седят на кръглата маса. Техните завършения ни водят в магическо царство, където „ приказни дами “ изпитват благородството на рицарите, като ги изпращат на на пръв взор невъзможни задания, до момента в който странни същества дебнат в сенките на обширна гора, в чиито дълбини се крият крепости, параклиси, ермитажи и руини – някои празни, а други с рискови врагове.

Когато до огромна степен преборват всички чудовища, дракони и проклятия, рицарите поемат по най-голямата си задача – търсенето на Свещения Граал. Мнозина не се връщат.

Немалка част от историите произлизат не от Англия, а от Бретан – или, както е било известно тогава, Armorica или Aermorica, където преобладава вярата в античните божества и феите. Тези вярвания се вплитат в историите за рицарство, които придворния кръг доста харесва. Там те се описват от трубадури, които знаят десетки артурски приказки наизуст.

Някъде през 1150 година Джефри от Монмут споменава за 9 сестри в своята Vita Merlini, които са владетелки на омагьосания остров Авалон. Сред тях е Морген (по-познат ни като Морган льо Фай), която в по-късните истории е разказана като полусестрата на Артур и се трансформира в най-непримиримия му зложелател. Сър Томас Малъри в своя популярен разказ от 15 век „ Смъртта на Артур “ ни споделя, че Морган е „ настанена в учебно заведение в женски манастир, където научава магия и некромантия “.

Най-голямата задача, поета от рицарите на Артур, е търсенето на мистериозния съд, обвързван с Христос. Според поета от 12 век Робърт Де Борон, граалът е употребен за празнуване на Тайната вечеря, а по-късно от „ чичото “ на Христос, Йосиф от Ариматея, за хващане на част от кръвта, която тече от Спасителя при свалянето на тялото му от кръста.

Но знаете ли, че по-ранните истории от митологията на келтите могат да се преглеждат като прародители на Граала? Те разказват за „ казани на изобилието “, които обезпечават храна за героите и даже могат да съживят мъртвите. Но откакто връзките с християнската религия са открити през 12 век, граалът се трансформира в свещена светиня, търсена от мистици и герои – и от рицарите на Артур.

Смята се, че всички 150 рицари от Кръглата маса са тръгнали да търсят свещения съд, откакто той се появява в Камелот по време на Петдесетница (празник, празнуван всяка година на 50-ия ден след Великия и Свети празник на Пасха и 10 дни след празника Възнесение Христово. От тези, които се пробват, единствено трима съумяват да намерят граала: сър Галахад, сър Пърсивал и сър Борс.

Много други умират и това безспорно отслабва както кръглата маса, по този начин и двора на Артур, подготвяйки пътя за идните тъмни дни, когато противозаконният наследник на Артур Мордред се надигa против него и слага край на фантазията на Камелот.

Вярата в завръщане на Артур в страната му се резервира жива в истории в продължение на доста години от хората на Англия. Предполага се, че костите на краля са открити в абатството Гластънбъри през 1191 година, въпреки че това не е нищо повече от небивалица, предопределена да отстрани вярата, че Артур ще се върне, с цел да изгони нахлуващите нормани.

И до през днешния ден не престават да се основават безчет нови книги, филми, телевизионни излъчвания и пиеси за крал Артур, добавяйки към известността на легендите, които остават измежду най-познатите и най-обичани на всички времена.