Будим ли се фалшиво?
Артинсталацията " Фалшиво пробуждане " на художничката Виляна Миланова в изложба " УниАрт " към Нов български университет показва тематиката за човешката лакомия, парите, властта и обществената ангажираност. Работата преглежда индивида, сънуващ съзнателен сън. Сънуващият обаче играе роля на елементарен наблюдаващ в фиктивен свят, до момента в който в действителния той бездейства. Основни детайли на инсталацията са захарният памук, мрежестите торби и индивидът – намеци за свят, в който индивидът е единствено непряк наблюдаващ. Като материали Виляна употребява вълна, вата, глина, сизал, фибран:
" Идеята се роди преди няколко години. Ако слушателят посети изложбата, той е разположен в неговия личен сън, това, което той знае, че това е неговата действителност, че е място, където би трябвало да работи, където би трябвало да осъществя нещата, само че той не го прави, той осъзнато избира да спи. Цялото нещо е обвързвано с явлението в обществото ни на непрекъснатото циврене, непрекъснато искане какво ще направи някой за мен, рядко се питаме какво върша аз, с цел да осъществявам фантазиите си, работя ли, или просто желая нещо.
Силно се надявам, че няма да звуча лицемерна, показвайки значимостта на тази концепция. Искам да стигне и до по-малките, на които би трябвало да демонстрираме, че са значими постъпките и делата ни и ние сме тези, които би трябвало да променяме. И че не материалното, а постъпките са това, което остава. Възрастният човек желае от ден на ден и повече, това е обвързвано и със зависимостта от сладкото като асоциация, а питаме ли се какво от това, тъй като не това са нещата, които трансформират света и остават след нас, когато желаеме от ден на ден и повече да получаваме материалното. "
В работата си Виляна прави отпратка към захарния памук като знак на човешката суетливост – алчността, парите и всичко това, което желаеме да имаме, само че, когато получим, се топи като захар. Друг знак, на който залага, са мрежестите торби. Т.нар. " социалистическа торбичка ", известна в България през ХХ век и основана, с цел да събира обемно количество артикули, само че употребена във време, когато магазините са празни. В инсталацията се изобразяват тези, които имат доста, само че не могат да скрият нищо.
Въпросите, които творбата цели да зададе, са: Какво върша аз, с цел да трансформира това, което не ми харесва? Ангажиран ли съм? Действам ли в посока, в която развъртвам и оказвам помощ освен на себе си, само че и на други? " Всяка дребна постъпка има стойност. Недей да спиш, действай! " – споделя Виляна Миланова с тази артинсталация, която може да бъде забелязана до 12 май в изложба УНИАРТ към Нов български университет.
" Идеята се роди преди няколко години. Ако слушателят посети изложбата, той е разположен в неговия личен сън, това, което той знае, че това е неговата действителност, че е място, където би трябвало да работи, където би трябвало да осъществя нещата, само че той не го прави, той осъзнато избира да спи. Цялото нещо е обвързвано с явлението в обществото ни на непрекъснатото циврене, непрекъснато искане какво ще направи някой за мен, рядко се питаме какво върша аз, с цел да осъществявам фантазиите си, работя ли, или просто желая нещо.
Силно се надявам, че няма да звуча лицемерна, показвайки значимостта на тази концепция. Искам да стигне и до по-малките, на които би трябвало да демонстрираме, че са значими постъпките и делата ни и ние сме тези, които би трябвало да променяме. И че не материалното, а постъпките са това, което остава. Възрастният човек желае от ден на ден и повече, това е обвързвано и със зависимостта от сладкото като асоциация, а питаме ли се какво от това, тъй като не това са нещата, които трансформират света и остават след нас, когато желаеме от ден на ден и повече да получаваме материалното. "
В работата си Виляна прави отпратка към захарния памук като знак на човешката суетливост – алчността, парите и всичко това, което желаеме да имаме, само че, когато получим, се топи като захар. Друг знак, на който залага, са мрежестите торби. Т.нар. " социалистическа торбичка ", известна в България през ХХ век и основана, с цел да събира обемно количество артикули, само че употребена във време, когато магазините са празни. В инсталацията се изобразяват тези, които имат доста, само че не могат да скрият нищо.
Въпросите, които творбата цели да зададе, са: Какво върша аз, с цел да трансформира това, което не ми харесва? Ангажиран ли съм? Действам ли в посока, в която развъртвам и оказвам помощ освен на себе си, само че и на други? " Всяка дребна постъпка има стойност. Недей да спиш, действай! " – споделя Виляна Миланова с тази артинсталация, която може да бъде забелязана до 12 май в изложба УНИАРТ към Нов български университет.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ