Арканзас изглежда е едно от местата в света, които раждат

Легендата за момчето-куче

Арканзас наподобява е едно от местата в света, които раждат най-вече страшни градски митове за призраци. По-голямата част от къщите там наподобяват като населявани от духове, само че в класацията на най-ужасните истории попада легендата за момчето-куче. Изследване на архивите на локалните вестници, полицейските досиета и следенето на разказите на някои локални поданици разкриват, че момчето-куче на град Куитмен, Северен Арканзас, фактически е съществувало.

Бруталната приказка стартира, когато Флойд и Алин Бетис се местят в огромна викторианска къща в центъра на градчето при започване на 50-те години на предишния век. Двойката, която доста години е бездетна, най-сетне се снабдява със наследник. Дългоочакваното дете се ражда през 1954 година и е наречено Джералд Флойд Бетис.

Още от дребен Джералд е мъчно дете. Запознати описват, че е злобен и нечовечен, за разлика от родителите си, които се славели като положителни и честни хора. Момчето-куче или Dog Boy се снабдява с този прякор поради проявената си свирепост от най-ранна детска възраст, когато отвлича и изтезава кварталните кучета и котки. Докато тези дейности сами по себе си са много жестоки, никой не би предположил кошмарите, които ще последват.

Тъй като неговата сласт за принуждение пораства неимоверно, размерът на плячката му нараства от изтезаване на животинки до нещо доста по-тревожно. Хора! Това, което е още по-обезпокоително, е, че човешките жертви на момчето-куче не са безлични познати. Предметът на неговото пренебрежение и грубо изпробване пада върху донорите на личния му живот, родителите му.

Той ги държи като пандизчии на тавана в личния им дом, подлагайки ги на всевъзможни заболели и изкривени актове на принуждение, които очевидно обича. Никой обаче не е напълно сигурен какъв брой дълго е траел терорът и насилието.

Свидетелствата на единствения свидетел - майка му, са били несигурни, заради крехкостта на умствените ѝ качества след годините на мъчения, които тя и брачният партньор ѝ били претърпели.

Краят на тази порочна история идва със гибелта на бащата на момчето-куче. Някои настояват, че остарелият Бетис умрял през 1981 година след болест в дома си. Има обаче и сведения, че той пада от горното ходило на стълбището, счупва врата си и приключва измъченото си битие.

Местните поданици на дребната селска общественост считат, че това е последната свирепост на болния мозък на сина му. Те имат вяра, и с право, че момчето-куче е бутнало татко си надолу по стълбите. При откриването на тялото държавната полиция в Арканзас разкрива шокиращата истина за това, и освобождава майката на момчето-куче от тъмницата на сина ѝ.

Властите го арестуват поради марихуаната, която отглеждал и продавал и въз основа на свидетелствата на майка му за злоупотребата над нея.

Бетис е бил в пандиза в края на 80-те и е умрял от свръхдоза опиати. Архивите удостоверяват гибелта на Джералд Флойд Бетис през май 1988 година, когато е на 34 години.

Оттогава доста хора настояват, че има паранормална интензивност в къщата. Странни шумове, мигащи светлини и движещи се обекти са единствено част от свидетелствата.

Смята се, че къщата е преследвана от духа на Джералд Бетис и евентуално от духа на татко му. Видението на огромен човек, облечен в кафяво яке и вратовръзка, от време на време гледа минувачите от прозореца на най-горния етаж. Дори и до ден сегашен някои чуват воя на измъчваните кучета от градската легенда, които не престават да плашат локалните поданици и да ги държат настрани.