Статуетка на странно божество на 8500 години е открита в Турция
Археолози от Анадолския университет са приключили следващия сезон на разкопки в Чаталхьоюк – населено място от неолита и халколита в южната част на Турция. Резултатът бил откриването на нови градски площади (т.нар. Източна тераса), огромен брой предмети от обсидиан: накрайници на стрели - някои от които учените считат, че имат оброчна (сакрална), а не военна цел - и дребна, само че доста необикновена дребна статуетка.
Нека напомним какво съставлява мястото на разкопките.
През 1958 година група английски археолози, водени от Джеймс Меларт, почнали разкопки на един от анадолските хълмове. Тогава археологията била на огромна мода и единствено мързеливите не копаели в Мала Азия. Екипът на Меларт имал шанс: бързо намерил произведения от керамика и обсидиан. Станало ясно, че на това място е имало огромно населено място от времето на неолита-халколита. През 1961 година Меларт провел пълномащабно проучване на Чаталхьоюк. Най-ранните пластове датирали от към 7400 година пр.н.е.
Резултатът за археолозите бил замайващ. Във времената, когато доста представители на човешкия тип се радвали на суха пещера, на два хълма на място, наречено по-късно Мала Азия, някой бил построил цялостен град - учени допускат, че в него са живели минимум 10 хиляди души. Къщите били издигнати от кирпич, покривите се крепели на дървени греди. Строителството било компактно - стена до стена. Съдейки по находки на покривите, точно те изпълнявали роля на улици - там се водел публичен живот. Градът бил разграничен на квартали: обща стена отделяла към 40 къщи от други сходни обединявания.
Божествен олтар в храм на Деметра е открит в Турция
Останки от жертвен олтар в храм в чест на древногръцката богиня Деметра е открит при разкопки в античния град Блаундус в Турция, издигна...
Прочети повече
В античните пластове археолозите разкрили зърно, кости от домашни животни (кози, свине, овце и - изненадващо - кучета), както и остатъци от диви животни и риби, риболовни куки, съдове със следи от мед. Едно от най-важните открития били красиво направени глинени съдове. За 7000 години пр.н.е. това било невероятна находка.
Освен това количеството открита керамика разрешавало да се наблюдава нейната еволюция: за към пет до седем века почнали да я покриват с глазура и по-късно - да я украсяват. Между другото, жителите на града не познавали грънчарското колело. С други думи, там живеели земеделци, ловци, пчелари и разнообразни занаятчии.
Археолозите разкрили минимум три храма, а за още два сходни обекта не престават научни разногласия. Храмовете били вградени в градските квартали: това не били обособени здания, а по-скоро пространства за осъществяване на свещени дейности. Стените на такива стаи били изрисувани. Освен орнаменти рисунките съдържали изображения на стрелци, танцьори, както и женски фигури, които учените считат за знак на локалната Богиня майка.
Статуетка от Чаталхьоюк, изобразяваща Богинята-майка. Снимка: Roweromaniak / CC BY-SA 2.5
Находки в турска пещера пренаписали историята на античен град
Пещера със скални рисунки е открита на два километра северозападно от 3500-годишния античен град Алинда в квартал Карпузлу в западната п...
Прочети повече
Факт е, че в селището са разкрили голям брой фигурки на обилни дами, които Меларт интерпретирал по този метод. Повечето от фигурките са направени от керамика или от кост. В този смисъл новата находка се откроява мощно.
Първо, материалът на фигурката - мрамор - бил много необичаен за такава работа. По статуетката са останали следи от инструмента, употребен за нейното изсичате. Второ, това явно не била обилна женска фигура, а по-скоро лице на мъж, и изглеждала по този начин, като че ли статуетката е имала продължение (или е служила като неразделна част от някаква скулптурна композиция). Редкият материал подсказвал, че фигурката е била значима за нейния занаятчия или клиент – въпросът е какво ѝ е придало такава стойност. Едно от догатките е, че това е още едно провидение от пантеона на хората, населявали Чаталхьоюк.
Учените не знаят за какво хората са престанали да живеят в Чаталхьоюк (от към 5600 година пр.н.е.). Факт е, че това населено място наподобява извънредно необичайно: в него не е имало престъпност (няма следи от плячкосване на гробове с скъпи погребални принадлежности), не е имало изтезания, убийства (съдейки по проучване на останки), не е имало войни. Но какво е предиздвикало тези хора да изоставят своя парадайс? Може би отговор на този въпрос ще дадат по-нататъшните разкопки.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Нека напомним какво съставлява мястото на разкопките.
През 1958 година група английски археолози, водени от Джеймс Меларт, почнали разкопки на един от анадолските хълмове. Тогава археологията била на огромна мода и единствено мързеливите не копаели в Мала Азия. Екипът на Меларт имал шанс: бързо намерил произведения от керамика и обсидиан. Станало ясно, че на това място е имало огромно населено място от времето на неолита-халколита. През 1961 година Меларт провел пълномащабно проучване на Чаталхьоюк. Най-ранните пластове датирали от към 7400 година пр.н.е.
Резултатът за археолозите бил замайващ. Във времената, когато доста представители на човешкия тип се радвали на суха пещера, на два хълма на място, наречено по-късно Мала Азия, някой бил построил цялостен град - учени допускат, че в него са живели минимум 10 хиляди души. Къщите били издигнати от кирпич, покривите се крепели на дървени греди. Строителството било компактно - стена до стена. Съдейки по находки на покривите, точно те изпълнявали роля на улици - там се водел публичен живот. Градът бил разграничен на квартали: обща стена отделяла към 40 къщи от други сходни обединявания.
Божествен олтар в храм на Деметра е открит в Турция
Останки от жертвен олтар в храм в чест на древногръцката богиня Деметра е открит при разкопки в античния град Блаундус в Турция, издигна...
Прочети повече
В античните пластове археолозите разкрили зърно, кости от домашни животни (кози, свине, овце и - изненадващо - кучета), както и остатъци от диви животни и риби, риболовни куки, съдове със следи от мед. Едно от най-важните открития били красиво направени глинени съдове. За 7000 години пр.н.е. това било невероятна находка.
Освен това количеството открита керамика разрешавало да се наблюдава нейната еволюция: за към пет до седем века почнали да я покриват с глазура и по-късно - да я украсяват. Между другото, жителите на града не познавали грънчарското колело. С други думи, там живеели земеделци, ловци, пчелари и разнообразни занаятчии.
Археолозите разкрили минимум три храма, а за още два сходни обекта не престават научни разногласия. Храмовете били вградени в градските квартали: това не били обособени здания, а по-скоро пространства за осъществяване на свещени дейности. Стените на такива стаи били изрисувани. Освен орнаменти рисунките съдържали изображения на стрелци, танцьори, както и женски фигури, които учените считат за знак на локалната Богиня майка.
Статуетка от Чаталхьоюк, изобразяваща Богинята-майка. Снимка: Roweromaniak / CC BY-SA 2.5
Находки в турска пещера пренаписали историята на античен град
Пещера със скални рисунки е открита на два километра северозападно от 3500-годишния античен град Алинда в квартал Карпузлу в западната п...
Прочети повече
Факт е, че в селището са разкрили голям брой фигурки на обилни дами, които Меларт интерпретирал по този метод. Повечето от фигурките са направени от керамика или от кост. В този смисъл новата находка се откроява мощно.
Първо, материалът на фигурката - мрамор - бил много необичаен за такава работа. По статуетката са останали следи от инструмента, употребен за нейното изсичате. Второ, това явно не била обилна женска фигура, а по-скоро лице на мъж, и изглеждала по този начин, като че ли статуетката е имала продължение (или е служила като неразделна част от някаква скулптурна композиция). Редкият материал подсказвал, че фигурката е била значима за нейния занаятчия или клиент – въпросът е какво ѝ е придало такава стойност. Едно от догатките е, че това е още едно провидение от пантеона на хората, населявали Чаталхьоюк.
Учените не знаят за какво хората са престанали да живеят в Чаталхьоюк (от към 5600 година пр.н.е.). Факт е, че това населено място наподобява извънредно необичайно: в него не е имало престъпност (няма следи от плячкосване на гробове с скъпи погребални принадлежности), не е имало изтезания, убийства (съдейки по проучване на останки), не е имало войни. Но какво е предиздвикало тези хора да изоставят своя парадайс? Може би отговор на този въпрос ще дадат по-нататъшните разкопки.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ