Георги Бенковски обявява преждевременно началото на Априлското въстание
Априлското въстание избухва прибързано на днешния ден (20 април по остарял стил) в Копривщица. Въпреки че е несполучливо, то съставлява връх на българското националноосвободително придвижване. Макар и незавършило с боен триумф, въстанието реализира другата своя съществена цел - политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в страните от Западна Европа и изключително в Русия.
Въстанието е квалифицирано в рамките едвам на едвам месец-два, с което се изясняват и неуспехите в организацията и провеждането му. Решението за експлоадиране на въстанието е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за протеста е била осъществена единствено в IV и I революционни окръзи.
Единствено в IV окръг под управлението на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за "предприятието " обаче те получили едвам след Оборище от един от участниците в събранието - Ненко Терзийски от село Балдово.
Властта незабавно взела ограничения. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната парадайса ". При опит да бъде хванат Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното "Кърваво писмо ". То е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за два часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Георги Бенковски (с рождено име: Гаврил Груев Хлътев ) е съществена фигура в организацията и началник на Априлското въстание през 1876 година в 4-ти Революционен окръг, и като цяло.
Досега се знаеше, че съгласно проекта на Гюргевския комитет Георги Бенковски е определен за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и основен деятел Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов непринудено му отстъпва мястото си на пръв деятел. Най-нови открити документи обаче потвърждават, че и двамата - и Волов, и Бенковски, са имали идентични компетенции за образуване и управление на въстанието.
По време на оповестяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище дружно с множеството други апостоли. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, той афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.
Родният дом на Бенковски в град Копривщица е трансфорат в музей и там се пази една неповторима светиня - персоналната пушка на Бенковски.
Въстанието е квалифицирано в рамките едвам на едвам месец-два, с което се изясняват и неуспехите в организацията и провеждането му. Решението за експлоадиране на въстанието е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за протеста е била осъществена единствено в IV и I революционни окръзи.
Единствено в IV окръг под управлението на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за "предприятието " обаче те получили едвам след Оборище от един от участниците в събранието - Ненко Терзийски от село Балдово.
Властта незабавно взела ограничения. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната парадайса ". При опит да бъде хванат Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното "Кърваво писмо ". То е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за два часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Георги Бенковски (с рождено име: Гаврил Груев Хлътев ) е съществена фигура в организацията и началник на Априлското въстание през 1876 година в 4-ти Революционен окръг, и като цяло.
Досега се знаеше, че съгласно проекта на Гюргевския комитет Георги Бенковски е определен за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и основен деятел Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов непринудено му отстъпва мястото си на пръв деятел. Най-нови открити документи обаче потвърждават, че и двамата - и Волов, и Бенковски, са имали идентични компетенции за образуване и управление на въстанието.
По време на оповестяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище дружно с множеството други апостоли. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, той афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.
Родният дом на Бенковски в град Копривщица е трансфорат в музей и там се пази една неповторима светиня - персоналната пушка на Бенковски.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ