Бет Хармън и Джоджо Заека влезли в един бар...
Аня-Тейлър Джой, звездата от хитовия сериал " Дамски гамбит ", още веднъж демонстрира какъв брой й отиват прическите и роклите от 60-те години - въпреки че в " Последна нощ в Сохо " тя не играе шах, а пее и танцува във вариетета. А Томасин Макензи, позната от " Джоджо Заека " (тя, несъмнено, не бе самото момченце Джоджо, а еврейската госпожица, която той криеше в килера си), на 20 към този момент е подготвена за основни функции.
" Последна нощ в Сохо " е жанрово необикновен филм. Зад него стои забавният режисьор Едгар Райт, пробил си път дотук с " Шон от мъртвите ", " Горещи палки " и " Зад кормилото " (идиотски неопределен превод на истинското Baby Driver). За него знаем, че си пада по известната просвета от 60-те и 70-те години и че музиката постоянно играе основна роля във филмите му. Така е и в " Последна нощ в Сохо ", където песните на Сила Блек, Дъсти Спрингфилд и Петула Кларк са пълноправен партньор на двете основни героини.
Филмът стартира като обикновена история за съзряване и конфликт с огромния неприятен свят, в която основната героиня Елоиз е изгубила майка си и мечтае да стане успешен дизайнер. Тя живее с баба си (звездата от английските филми от 60-те Рита Тушингъм) в дълбоката провинция и шие сама облеклата си, а Лондон и разгулът в студентското общежитие я удрят като парен чук още в първите ден-два. Пред алтернативата да бъде новобранецът на курса, страхливо гледащата Елоиз избира по-необичаен курс: наема независима стая наоколо, в къща с ретро обзавеждане и дух... повече от един дух. Нейна хазяйка е Даяна Риг в последната си кино роля - момичето на Бонд от " В работа на нейно величество " (където се омъжи за сътрудник 007) и злодейката Олена Тайрел от " Игра на тронове " умря току след завършването на "... Сохо ", който в началните си надписи носи посвещение към нея.
Духовете на предишното изплуват нощем, когато Елоиз (Макензи) слиза в подземията на Сохо от 60-те - желан от нея свят на искра и музика, който бързо се оказва призрачен сън за алтер егото й Сенди (Тейлър-Джой) и разплодник на токсична неустрашимост. Двете имат разнообразни физически характерности, само че сюжетът размива границата сред самоличностите им, карайки фена да се чуди дали са или не са едно и също. Визуално това пътешестване във времето е ослепително осъществено (с помощта на южнокорейския оператор Чун Чун-хун), само че изненадите в сюжета бързо се изчерпват и наративът завива към принципен филм на ужасите, който върти все едни и същи страшни номера.
Още една застаряваща икона - Терънс Стамп, превъзходни костюми, декори и музика държат " Последна нощ в Сохо " над водата, само че видимо феминистките му послания остават неубедителни и неразбираеми - за разлика да вземем за пример от много сходния " Момиче с капацитет ", където реализацията на сюжет и постановка бе дело на жена.
" Последна нощ в Сохо " е жанрово необикновен филм. Зад него стои забавният режисьор Едгар Райт, пробил си път дотук с " Шон от мъртвите ", " Горещи палки " и " Зад кормилото " (идиотски неопределен превод на истинското Baby Driver). За него знаем, че си пада по известната просвета от 60-те и 70-те години и че музиката постоянно играе основна роля във филмите му. Така е и в " Последна нощ в Сохо ", където песните на Сила Блек, Дъсти Спрингфилд и Петула Кларк са пълноправен партньор на двете основни героини.
Филмът стартира като обикновена история за съзряване и конфликт с огромния неприятен свят, в която основната героиня Елоиз е изгубила майка си и мечтае да стане успешен дизайнер. Тя живее с баба си (звездата от английските филми от 60-те Рита Тушингъм) в дълбоката провинция и шие сама облеклата си, а Лондон и разгулът в студентското общежитие я удрят като парен чук още в първите ден-два. Пред алтернативата да бъде новобранецът на курса, страхливо гледащата Елоиз избира по-необичаен курс: наема независима стая наоколо, в къща с ретро обзавеждане и дух... повече от един дух. Нейна хазяйка е Даяна Риг в последната си кино роля - момичето на Бонд от " В работа на нейно величество " (където се омъжи за сътрудник 007) и злодейката Олена Тайрел от " Игра на тронове " умря току след завършването на "... Сохо ", който в началните си надписи носи посвещение към нея.
Духовете на предишното изплуват нощем, когато Елоиз (Макензи) слиза в подземията на Сохо от 60-те - желан от нея свят на искра и музика, който бързо се оказва призрачен сън за алтер егото й Сенди (Тейлър-Джой) и разплодник на токсична неустрашимост. Двете имат разнообразни физически характерности, само че сюжетът размива границата сред самоличностите им, карайки фена да се чуди дали са или не са едно и също. Визуално това пътешестване във времето е ослепително осъществено (с помощта на южнокорейския оператор Чун Чун-хун), само че изненадите в сюжета бързо се изчерпват и наративът завива към принципен филм на ужасите, който върти все едни и същи страшни номера.
Още една застаряваща икона - Терънс Стамп, превъзходни костюми, декори и музика държат " Последна нощ в Сохо " над водата, само че видимо феминистките му послания остават неубедителни и неразбираеми - за разлика да вземем за пример от много сходния " Момиче с капацитет ", където реализацията на сюжет и постановка бе дело на жена.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ