Проф. Христо Пимпирев пред Lupa.bg: Антарктида е магично място, там се срещат Земята и Космоса
Антарктида е моята огромна обич, признава най-известният български полярен академик, странник и доайенна българските полярни проучвания проф. Христо Пимпирев. Ръководителят на годишните национални научни експедиции до Антарктида прибавя, че Леденият континент дотолкоз го е завладял, че към този момент над 30 години не е пропущал нито една година без да пътува до такава степен. Бележитият академик е доайен и измежду международните откриватели на Антарктида. През 2023 година той ще означи 70-ия си празник, а в скоро време следва още веднъж да пропътува десетки хиляди километри, с цел да бъде приветстван от коренните поданици на Белия континент - пингвините.
31-та българска полярна експедиция към този момент започва, като първата група учени към този момент е в българската база Св. Климент Охридски ” на остров " Ливингстън ". Навръх Стефановден - 27 декември се чака първият български боен научноизследователски транспортен съд “Св. св. Кирил и Методий ” да потегли от Варна на историческото си корабоплаване – през Световния океан и в средата на февруари да доближи до Антарктида. Българските учени да не са полярни стопаджии, а да разполагат с наш транспортен съд, който да ги води до Ледения континент е отколешна фантазия на проф. Пимпирев, за който той се бори безрезервно три десетилетия.
Като дете бъдещият знаменит академик мечтае да бъде капитан на транспортен съд. Донякъде той сбъдва тази детска фантазия, тъй като е обиколил Земята няколко пъти, бил е на всички континенти с най-различни проучвателен експедиции. Христо Пимпирев е дълготраен учител в Софийския университет, любим е на студентите в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", където е професор по геология.
Той е основател и ръководител на Българския антарктически институт от 1993 година, шеф е и на Националния център за полярни проучвания от 2007 година Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, в план за търсене на злато във Виетнам, в научни проучвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров в Канадска Арктика.
За пръв път проф. Пимпирев стъпва на Белия континент през 1978 година като част от състава на английската антарктическа експедиция. Десет години по-късно той взе участие в Първата национална антарктическа експедиция. Известният академик е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 година
Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на интернационална експедиция, отдадена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят името на професора.
Христо Пимпирев е създател на книги, на документални кино лентата, както и на голям брой научни изявления. Тази година издаде и първата си биографична книга " Антарктическият стопаджия ", която се радва на огромен интерес. Носител е на доста национални и задгранични награди и почетни звания. В средата на декември ръководителят на българските антарктически експедиции беше почетен с испанския медал „ Командор на Ордена на Исабел Католическа “. Високото отличие му бе връчено от посланика на Кралство Испания в България Алехандро Поланко Мата с декрет на краля на Испания Фелипе VI.
Защо се счита, че Антарктида е земният път към Космоса и какво прави това място толкоз магично? Защо Антарктида е континентът на бъдещето и за какво е значимо България да взе участие в научни експедиции на Ледения континент? Защо е значимо за България като страна да има собствен научноизследователски транспортен съд, с който да доближава до Антарктида, пресичайки Световния океан? Кои са акцентите в 31-та наша полярна експедиция? С тези въпроси Lupa.bg се обърна към проф. Христо Пимпирев малко преди корабът " Св. св. Кирил и Методий " да започва своето историческо корабоплаване към Белия континент. Полярник номер 1 на България описа и по какъв начин честват Коледа и Нова година на Антарктида.
Проф. Пимпирев пред българския боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", който ще отплава от Варна към остров Антарктида. Корабът коства 1 200 000 лева Той се стопанисва от консорциум сред Софийския университет, Българския антарктически институт и Висшето военноморско учебно заведение във Варна
- Проф. Пимпирев, сбъдна ли се вашата фантазия българските полярни учени да не са антарктически стопаджии и към този момент да разполагат с наш проучвателен транспортен съд, с който да плават до Ледения континент?
- Доста изстрадахме и изчакахме да пристигна и това време, когато ще имаме личен транспортен съд, който да тръгне от Варна. Това в действителност е моя фантазия – да тръгне от Варна, да мине през Проливите, да влезе в Средиземно море, да излезе от него през Гибралтар, да преплува Атлантика, да влезе в Южния океан, да доближи най-южната точка на Южна Америка - нос Хорн, да премине през протока Дрейк, който свързва Атлантическия с Тихия океан и да доближи до българската база на остров Ливингстън. Там корабът " ще се сблъска " с ледени блокове, с айсберги, тъй че това ще бъде едно доста прочувствено корабоплаване.
За пръв път български боен научноизследователски транспортен съд ще направи толкоз дълго корабоплаване. Но то е в полза на науката, на мира, тъй че България ще се подреди до тези страни, които изследват съществено освен крайбрежните води на Антарктида, само че ще стартират да изследват и Световния океан.
В момента тече декада на океаните. Това събитие е под егидата на Организация на обединените нации, която е оповестила тази декада до края на 2030 година Дава се международен приоритет за проучване на океаните, включително на Северния ледовит и Южния океан към Антарктида, защото те са извънредно значими за бъдещето и живота на нашата планета. Сушата, на която живеят хората и доста други организми и растения, е единствено 1/3 от цялата повърхнина на Земята.
Полярник №1 на България на борда на кораба, който потегля на историческо странствуване
Основно Земята е покрита с водни басейни – океани и морета, които са извънредно богати на хранителни субстанции. Те са извънредно значими за климата. Така да вземем за пример, в случай че морските течения сменят посоката си поради световните промени в климата, ще настъпят колосални промени в едни богато обитаеми райони.
Представете си Гълфстрийма да не минава около Англия – тогава там, както и в Норвегия, Швеция и северноевропейските страни ще настъпи ледникова ера и всички тези страни ще станат необитаеми.
Затова научните проучвания за климатичните промени са доста значими за изхранването на човечеството.
Човечеството надвиши 8 милиарда и би трябвало да се изхранва отнякъде. Океаните са доста богати, с изключение на на риба и на доста други хранителни субстанции, каквито например са скаридите и рибите.
Кметът на Варна Иван Портних връчи флага на града на ръководителя на 31-та експедиция до Ледения континент проф. Христо Пимпирев, на командира на кораба " Св. св. Кирил и Методий " капитан ІІ сан Николай Данаилов и на началника на Висшето военноморско учебно заведение " Н. Й. Вапцаров " флотилен адмирал проф. Боян Медникаров
Основната храна идва от моретата и океаните. Да вземем да вземем за пример Япония – японците не могат без морска храна, китайците - също. Става дума за големи страни с голямо население.
С нашия първи и единствен към този момент научноизследователски боен транспортен съд ние ще се включим към флотилията с научни кораби на останалия свят. А това дава опция за прогнозиране на бъдещето на нашата планета.
Изследователските планове са извънредно значими. Съвсем неотдавна в Европейския парламент бе основан Алианс за проучване на океаните, като главен акцент е подложен върху значимостта на океаните и образованието измежду подрастващите. Идеята е да се ускори просветителната активност в учебните заведения и в университетите. В този алианс са включени единствено 14 страни, България я няма, тъй като ние нямахме научноизследователски транспортен съд. Имаме го, само че още не е тръгнал. Като тръгне и като се върне към този момент умерено и нашата страна може да стане член на този алианс. В този алианс към този момент членуват Румъния и Гърция. С този транспортен съд ще имаме опция да участваме в щурма на човечеството и на Европейския съюз в проучване на тази голяма част, която покрива земната повърхнина.
- Българските полярници осъществихте българската фантазия – България на три морета, в тази ситуация България е и на два континента. Все още ли Антарктида остава мистерия за човечеството?
- Много от българите може би си споделят: „ Аман от тази Антарктида! Какво толкоз я изследват?! ” Но Антарктида е един континент, който е по-голям от Европа, по-голям от Австралия, освен това той е открит единствено преди 200 години. Тогава за пръв път на континента стъпва човешки крайник. А на Ледения континент предстоят големи открития, които касаят цялото човечество.
Продължават научните проучвания и на останалите континенти, като за тази активност се дават големи средства. За другите континенти научните проучвания датират още от античните римляни, египтяни, от античните гърци. Тези проучвания са от преди новата епоха, до момента в който проучванията на Антарктида са почнали едвам преди 200 години. Така че има доста, което този континент ще даде за човечеството и България взе участие в този взлом в проучването на Антарктида, изключително с кораба, който отива до такава степен.
Ние сме доста издирван сътрудник и ще участваме в огромни интердисциплинарни планове за проучване освен на сушата на континента Антарктида, само че и на Южния океан, който го заобикаля. Тези интернационалните планове се финансират доста съществено, не е като при нас, в България, финансират се с милиони. Включвайки се в подобен интернационален план, България може да си покрие огромна част от разноските за потреблението на този транспортен съд и за действието му. Ние имаме инфраструктура, която е включена към пътната карта за научна инфраструктура към Министерство на образованието и науката и тя може да носи доходи.
Защото в случай че нямаме научна инфраструктура, която да предлагаме за взаимна работа, ние единствено може да си продаваме труда и да сме едни наемни служащи в Европейския съюз. Затова би трябвало да се стремим България да излезе от това изолирано състояние, в което сме, дори и в науката. Ако погледнем %, който се отделя за просвета от бюджета на България, спрямо това на останалите европейски страни, единствено може да се усмихнем.
Проф. Пимпирев с горделивост демонстрира, че България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия контракт. По силата на това интернационално съглашение всяка от 29-те страни-членки има 1/29 част от континента. Договорът преглежда Антарктика като теоретичен резерват и открива независимост на научните изследвания, като не разрешава военна активност на континента
- За страдание това се отнася и за културата и за образованието.
- Не би трябвало да бъде по този начин, тъй като виждаме една страна като Хърватия, която беше призната за член на Европейския съюз след нас - тя претърпя убийствена война и сега е и в Шенген, и в еврозоната. А ние какво вършим? Очевидно би трябвало да се промени политиката, която водим. Освен това проучването на океаните с нашия транспортен съд е една доста сериозна геополитика.
Русия владее една огромна част от Арктика. Досега имаше взаимни планове за проучване с научните институции на Руската федерация, само че след началото на войната на Русия против Украйна тези връзки бяха прекратени. Така че Европа би трябвало да се консолидира и да изследва доста съществено, както Южния океан, по този начин и Северния ледовит океан. Защото от световното стопляне тези океани се освобождават от леда и се трансформират морските и комерсиалните пътища за транспорт на полутечен нефт, на газ. Това е един огромен бизнес, това е геополитика.
Ръководителят на българските полярни експедиции по време на среща в Берлин на страните от Антарктическия контракт през 2022 г.
- Става дума за запаси и нагледно казано за това кой ще ги владее - петрол, газ, злато, редки метали.
- Да, тъкмо по този начин. С кораба " Св. св. Кирил и Методий " ние излизаме на международния пазар, тъй като ние вършим просвета, ние ставаме морска нация. Срамота е 30 години да няма транспортен съд, който да плава под български байрак. Преди 30 години ние фактически бяхме морска нация – имахме риболовна флота, като корабите-майки стояха целогодишно в пристанището на Монтевидео, а настрана целогодишно ловяхме риба съвсем до Шетландските острови. Имахме моряци, привикнали с сложни условия за работа.
Цели градове като Созопол и Поморие се изхранваха, защото популацията имаше работа на тези кораби. Изведнъж след измененията това изчезна и тези кораби към този момент ги няма. И някой си постави милионите в джоба и никой не приказва за това. Оттогава ние не сме морска нация, което е срамотия за нас. И с този транспортен съд, който ще прекоси Световния океан ние ще си върнем самочувствието освен на полярна, само че и на морска нация. Има всевъзможни завистници, които споделят: „ Какъв е този остарял транспортен съд, на 38 години. “ Те да прочетат, че междинната възраст на канадската научноизследователска флота е 35 години. И тогава да приказват какъв остарял транспортен съд сме били купили.
- Да, изпреварихте моя въпрос – желаех да ви помоля да коментирате отзиви от типа „ Цялата Мара втасала в този момент ще изследваме Антарктика и за какво е нужно да се хвърлят толкоз доста пари за полярни експедиции? "
- Антарктида е най-голямата естествена научна лаборатория в света. Антарктида е цялостен континент, където няма антропогенни замърсявания, провокирани от човешката активност. Там могат да се вършат най-чистите проучвания. Освен това на Ледения континент са и най-суровите условия на Земята. През зимата температурите доближават до -90 градуса, каквито са температурите на Марс. Така че умерено може да кажем, че Антарктида е земният път на човечеството към Космоса. НАСА приготвят екипажа си за Марс точно в Антарктида. Има проучвания, които не могат да бъдат осъществени на другите континенти и могат да бъдат направени единствено на Белия континент.
В българската база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън
- В екипа, който ще отплава с кораба " Св. св. Климент Охридски " има географ, биолог, радиолог, сеизмолог, кожен лекар. Върху какви научни планове ще се концентрирайте по време на 31-та полярна експедиция?
- Акцентът на съвсем всички наши антарктически експедиции е върху научните проучвания, тъй като този континент ни дава опция да вършим проучвания, които засягат цялото човечество. Ние сме в колаборация със страните от целия свят, със страни като Аржентина, Чили, Бразилия, несъмнено с европейските страни. Почти всички полярни европейски страни са работили на нашата база. Там са работили и учени от Япония, Съединени американски щати, Канада, Южна Корея, от всички развити страни.
Ние сме търсени за научни проучвания. И точно по тази причина аз доста се веселя, че тази година български учени показаха доста положителни планове за утвърждение от Комисията към Националния център за научни проучвания към Министерството на образованието и науката. Тези планове имат искания за приемане на доста влиятелни научни резултати.
Едната област, която изследваме, са биоложките науки, тъй като на Антарктида има неповторим скотски и растителен свят, който живее единствено там. Никъде другаде го няма. Не приказвам единствено за лишеи и мъхове и животни като тюлени, пингвини, китове. Говоря за микроорганизми, които обитават почвата – така наречен перма почва – замръзнала почва, която сега се разтапя от световното стопляне. Важно е да бъдат изучавани ензимите, които отделят тези микроорганизми.
Лаболаторията в Пловдив към Института по микробиология особено се занимава с проучване на дрождите, които се отделят, тъй като от тях се вършат нови медикаменти. Тези дрожди се намират единствено в Антарктида, образуват се при характерни условия и се намират единствено там.
В тази замръзнала почва могат да се намерят някои бактерии, които са били хибернирали, т.е. те са в замръзнало положение, само че в този момент се съживяват и могат да донесат и доста гибелни варианти и вируси, за които няма лек. Затова е значимо да се организират сходен вид проучвания, те са значими за цялото човечество и ние имаме планове за проучвания на тези дрожди и микроорганизми.
Изследваме и неповторимия скотски и растителен свят – изследваме каква е замърсеността, дали замърсеността от останалите континенти доближава до Антарктида. Това е значимо за екологията на този най-чист континент. Освен това има и доста планове, които изследват минерализациите в скалите, тъй като по продължение на океана, където климатът е по-мек и по-топъл, се разкриват коренни скали, които са богати на доста метали.
По време на предходната експедиция нашите учени потвърдиха за пръв път, че на остров Ливингстън, покрай нашата база, има злато. Има и доста редки метали като тантал и ниобий, без които не може да се направи нито една батерия за мобилни телефони, не може да се направи нито един акумулатор за електрическите коли. Говорим, че ще минем на електрически коли, само че нали, с цел да се построи акумулаторът, който ще дава ток и с цел да върви този автомобил, ще би трябвало да извлекат скъпите метали от земята. А те свършват и не се възобновяват. Но ето в Антарктида ги има.
Коренните поданици на Антарктида наоколо до българската полярна база
Когато стане въпрос да се разпределят тези благосъстояния, тъй като те се изчерпаха на останалите континенти, тогава ние ще сложим нашите проучвания на масата и можем да имаме искания какво да вземем.
По този метод ние гледаме в бъдещето, тъй като българинът доста рядко гледа в бъдещето. Той гледа по какъв начин да оцелее в днешния ден и по тази причина сме на това състояние. А великите народи гледат постоянно в бъдещето. Затова преди повече от 500 години са изпращали флотилиите на Колумб и Магелан да търсят нови светове. Те не знаят къде отиват в безбрежния океан, само че търсят нови земи с дървени кораби с платна. Докато на нас тогава това не ни е минавало през мозъка.
Тогава нациите са откривали Новия свят. Испания, Португалия, Англия, викингите са се впускали в тази голяма за времето си случка. И аз съм благополучен, че ето към този момент българите още веднъж се връщаме да изследваме Световния океан след 30-годишен застой. Защото ние спряхме да бъдем морска нация, спряхме да бъдем и галактическа нация. Сега най-малко се връщаме към морската нация, което въпреки всичко е по-реално.
Българската полярна база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън, който се намира в архипелага Южни Шетландски острови в Западна Антарктика
- Един от научноизследователските планове на Антарктида е обвързван с проучването на сънищата на хора, които стъпват за пръв път на Ледения континент. Бихте ли споделили до какви открития стигнаха учените?
- Миналата експедиция имахме един специфичен план, който да изследва този феномен.
Обикновено новите полярници, които идват за пръв път сънуват умряли близки като живи. Те идват при тях, беседват и там има някакви неповторими прекарвания. Аз персонално също съм сънувал през първите години, когато вървях на Антарктида. Но защото към този момент 30 пъти съм ходил на Ледения континент, там съм си у дома и към този момент не сънувам сходни сънища. Но който идва за пръв, му се случват сходни необикновени неща. Може би на Антарктида има някаква сила, някакъв тунел, който отива някъде в отвъдното. Не мога към момента да кажа.
Искахме да забележим какво ще каже науката, по тази причина държим на този план. Неврологът доктор Нейко Нейков носеше специфична инсталация, която изследваше мозъка по време на сън. Действително има някакви импулси, които са по-загадъчни. Той е в развой на проучване на този феномен, само че към момента няма дефинитивни изводи, готви се обява по тематиката. И ние чакаме.
- Какво беше възприятието, което изпитахте, когато за пръв път стъпихте на Антарктида и връщате ли се в оня миг преди 44 години?
- Връщам се, несъмнено. Това е неповторимо възприятие. Имах възприятието, че ходя на друга планета. Ти идваш от един свят, който е обитаем и който има различен метод и темп на живот. Преди да отида на Антарктида бях в хималайска експедиция за нанагорнище на хималайския връх – Ама Даблам. Върнах се в София и след една седмица отпътувах за Антарктида. Можех да направя сравнението сред хималайските върхове, тъй като вървях на базовия лагер на Еверест – на Анапурна – там също има ледници, само че там всичко е обитаемо. Вървиш в една джунгла и отиваш в ледени полета и това няма нищо общо с Антарктида.
На Ледения континент попадаш в една яловост, в една непорочност и пингвините ти се костват като някакви извънземни. Все едно си попаднал на друга планета. Това е неповторимо чувство. Тази непорочност, този безспир на бяло и черно със скалите, безконечният ден, който имаме, т.е слънцето не залязва 24 часа – това е неповторимо чувство. Няма по какъв начин да не се връщам към тези мемоари. Така че изпитвам завист на тези, които отиват за пръв път на Антарктида.
Известният академик бе почетен с почетното звание " Доктор хонорис идея " на Висшето военноморско учебно заведение във Варна на тържествена гала през октомври 2021 година
- Проф. Пимпирев, и вие ли заминавате с кораба на Стефановден?
- Не, аз ще пътувам през януари с друга група от 27 души – учени и логистици, с които ще продължим градежа на научната лаборатория на българската база и несъмнено ще продължим и с научните планове. В групата ще има 8 публицисти, които ще отразят 31-та полярна експедиция. Цялата тази група ще се качи в Мар дел Плата – това е едно от най-големите пристанища на Атлантическия океан – в Аржентина, където нашият транспортен съд, откакто е минал Атлантика, ще спре да зареди с гориво, вода, пресни хранителни артикули. В момента към този момент повече от 10 дни зареждаме кораба във Варна - тирове с храна, с съоръжение, с пречиствателни съоръжения, инсинератори. Това е една много сложна и виновна работа.
Български полярници отпред с проф. Пимпирев на път за Ледения континент
- Как празнувате Коледа и Нова година на Антарктида?
- Много пъти съм чествал Коледа и Нова година там, тъй като това е сезонът на полярните проучвания. На Антарктида в този момент е лято. Ние там сме си в България – полярната ни база е едно малко парче от България. И честваме по този начин, както честваме и у дома, там е нашето семейство. На Бъдни вечер някоя дама или някой полярник, измежду тях има доста положителни готвачи, вършат питката с парата, вършат се постни ястия, имаме и изкуствена елха, която украсяваме.
Всеки поставя обичан амулет на елхата, взет от вкъщи, да му припомня за уюта. Но при нас също става уютно. Всички сядаме към масата. Най-възрастният разчупва питката, виждаме на кой се пада парата. Това е едно фамилно празнуване, както си е обикновено и в България. Например нашите съседи по база испанците за Бъдни вечер носят особено от Испания огромни лангусти. На Коледа всички отиваме в параклиса " Свети Иван Рилски ", палим по свещичка и по-късно се готвим към този момент за празнуването на Коледа. Ако не сме си купили прасенце от Южна Америка, хапваме или пилета, или свински пържоли.
Испанският дипломат Алехандро Поланко Мата връчи на проф. Христо Пимпирев високото отличие „ Командор на Ордена на Исабел Католическа “, с което го награди крал Фелипе VI
- Проф. Пимпирев, преди дни бяхте отличен с висок испански медал. Лично крал Фелипе VI подписа указа за вашето награждаване. Зарадва ли това самопризнание?
- Мога да кажа, че съм извънредно благополучен, тъй като това е медал, който е един от най-високите в Испания и е учреден през 1812 година Ние тогава не сме имали страна. Този медал от този момент не е променян и до момента се връчва с лента. Аз съм Командор на Ордена на Исабел Католическа - доста почетно звание. Чувствам се доста поласкан, че точно на мен се връчва подобен медал и то от една велика колониална мощ като Испания. За мен той е доста по-ценен от всички други ордени, които ще получа, тъй като тук като знам на кого се дават ордените, няма да съм доста удовлетворен да се наредя до някои хора.
- Какво е вашето благопожелание за Новата година и каква е вашата вяра за 2023 година?
- Мога да пожелая единствено здраве – това е най-важното, тъй като човек като е болен нищо не може да направи. Затова дано първо сме здрави, дано да се обичаме, да спрем да си завиждаме, да спрем да се подлагаме на критика, дано работим в екип, дано дружно да се борим с компликациите и по този начин и страната ще върви напред.
Снимки: Личен списък,
Български антарктически институт
и Булфото
31-та българска полярна експедиция към този момент започва, като първата група учени към този момент е в българската база Св. Климент Охридски ” на остров " Ливингстън ". Навръх Стефановден - 27 декември се чака първият български боен научноизследователски транспортен съд “Св. св. Кирил и Методий ” да потегли от Варна на историческото си корабоплаване – през Световния океан и в средата на февруари да доближи до Антарктида. Българските учени да не са полярни стопаджии, а да разполагат с наш транспортен съд, който да ги води до Ледения континент е отколешна фантазия на проф. Пимпирев, за който той се бори безрезервно три десетилетия.
Като дете бъдещият знаменит академик мечтае да бъде капитан на транспортен съд. Донякъде той сбъдва тази детска фантазия, тъй като е обиколил Земята няколко пъти, бил е на всички континенти с най-различни проучвателен експедиции. Христо Пимпирев е дълготраен учител в Софийския университет, любим е на студентите в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", където е професор по геология.
Той е основател и ръководител на Българския антарктически институт от 1993 година, шеф е и на Националния център за полярни проучвания от 2007 година Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, в план за търсене на злато във Виетнам, в научни проучвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров в Канадска Арктика.
За пръв път проф. Пимпирев стъпва на Белия континент през 1978 година като част от състава на английската антарктическа експедиция. Десет години по-късно той взе участие в Първата национална антарктическа експедиция. Известният академик е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 година
Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на интернационална експедиция, отдадена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят името на професора.
Христо Пимпирев е създател на книги, на документални кино лентата, както и на голям брой научни изявления. Тази година издаде и първата си биографична книга " Антарктическият стопаджия ", която се радва на огромен интерес. Носител е на доста национални и задгранични награди и почетни звания. В средата на декември ръководителят на българските антарктически експедиции беше почетен с испанския медал „ Командор на Ордена на Исабел Католическа “. Високото отличие му бе връчено от посланика на Кралство Испания в България Алехандро Поланко Мата с декрет на краля на Испания Фелипе VI.
Защо се счита, че Антарктида е земният път към Космоса и какво прави това място толкоз магично? Защо Антарктида е континентът на бъдещето и за какво е значимо България да взе участие в научни експедиции на Ледения континент? Защо е значимо за България като страна да има собствен научноизследователски транспортен съд, с който да доближава до Антарктида, пресичайки Световния океан? Кои са акцентите в 31-та наша полярна експедиция? С тези въпроси Lupa.bg се обърна към проф. Христо Пимпирев малко преди корабът " Св. св. Кирил и Методий " да започва своето историческо корабоплаване към Белия континент. Полярник номер 1 на България описа и по какъв начин честват Коледа и Нова година на Антарктида.
Проф. Пимпирев пред българския боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", който ще отплава от Варна към остров Антарктида. Корабът коства 1 200 000 лева Той се стопанисва от консорциум сред Софийския университет, Българския антарктически институт и Висшето военноморско учебно заведение във Варна
- Проф. Пимпирев, сбъдна ли се вашата фантазия българските полярни учени да не са антарктически стопаджии и към този момент да разполагат с наш проучвателен транспортен съд, с който да плават до Ледения континент?
- Доста изстрадахме и изчакахме да пристигна и това време, когато ще имаме личен транспортен съд, който да тръгне от Варна. Това в действителност е моя фантазия – да тръгне от Варна, да мине през Проливите, да влезе в Средиземно море, да излезе от него през Гибралтар, да преплува Атлантика, да влезе в Южния океан, да доближи най-южната точка на Южна Америка - нос Хорн, да премине през протока Дрейк, който свързва Атлантическия с Тихия океан и да доближи до българската база на остров Ливингстън. Там корабът " ще се сблъска " с ледени блокове, с айсберги, тъй че това ще бъде едно доста прочувствено корабоплаване.
За пръв път български боен научноизследователски транспортен съд ще направи толкоз дълго корабоплаване. Но то е в полза на науката, на мира, тъй че България ще се подреди до тези страни, които изследват съществено освен крайбрежните води на Антарктида, само че ще стартират да изследват и Световния океан.
В момента тече декада на океаните. Това събитие е под егидата на Организация на обединените нации, която е оповестила тази декада до края на 2030 година Дава се международен приоритет за проучване на океаните, включително на Северния ледовит и Южния океан към Антарктида, защото те са извънредно значими за бъдещето и живота на нашата планета. Сушата, на която живеят хората и доста други организми и растения, е единствено 1/3 от цялата повърхнина на Земята.
Полярник №1 на България на борда на кораба, който потегля на историческо странствуване
Основно Земята е покрита с водни басейни – океани и морета, които са извънредно богати на хранителни субстанции. Те са извънредно значими за климата. Така да вземем за пример, в случай че морските течения сменят посоката си поради световните промени в климата, ще настъпят колосални промени в едни богато обитаеми райони.
Представете си Гълфстрийма да не минава около Англия – тогава там, както и в Норвегия, Швеция и северноевропейските страни ще настъпи ледникова ера и всички тези страни ще станат необитаеми.
Затова научните проучвания за климатичните промени са доста значими за изхранването на човечеството.
Човечеството надвиши 8 милиарда и би трябвало да се изхранва отнякъде. Океаните са доста богати, с изключение на на риба и на доста други хранителни субстанции, каквито например са скаридите и рибите.
Кметът на Варна Иван Портних връчи флага на града на ръководителя на 31-та експедиция до Ледения континент проф. Христо Пимпирев, на командира на кораба " Св. св. Кирил и Методий " капитан ІІ сан Николай Данаилов и на началника на Висшето военноморско учебно заведение " Н. Й. Вапцаров " флотилен адмирал проф. Боян Медникаров
Основната храна идва от моретата и океаните. Да вземем да вземем за пример Япония – японците не могат без морска храна, китайците - също. Става дума за големи страни с голямо население.
С нашия първи и единствен към този момент научноизследователски боен транспортен съд ние ще се включим към флотилията с научни кораби на останалия свят. А това дава опция за прогнозиране на бъдещето на нашата планета.
Изследователските планове са извънредно значими. Съвсем неотдавна в Европейския парламент бе основан Алианс за проучване на океаните, като главен акцент е подложен върху значимостта на океаните и образованието измежду подрастващите. Идеята е да се ускори просветителната активност в учебните заведения и в университетите. В този алианс са включени единствено 14 страни, България я няма, тъй като ние нямахме научноизследователски транспортен съд. Имаме го, само че още не е тръгнал. Като тръгне и като се върне към този момент умерено и нашата страна може да стане член на този алианс. В този алианс към този момент членуват Румъния и Гърция. С този транспортен съд ще имаме опция да участваме в щурма на човечеството и на Европейския съюз в проучване на тази голяма част, която покрива земната повърхнина.
- Българските полярници осъществихте българската фантазия – България на три морета, в тази ситуация България е и на два континента. Все още ли Антарктида остава мистерия за човечеството?
- Много от българите може би си споделят: „ Аман от тази Антарктида! Какво толкоз я изследват?! ” Но Антарктида е един континент, който е по-голям от Европа, по-голям от Австралия, освен това той е открит единствено преди 200 години. Тогава за пръв път на континента стъпва човешки крайник. А на Ледения континент предстоят големи открития, които касаят цялото човечество.
Продължават научните проучвания и на останалите континенти, като за тази активност се дават големи средства. За другите континенти научните проучвания датират още от античните римляни, египтяни, от античните гърци. Тези проучвания са от преди новата епоха, до момента в който проучванията на Антарктида са почнали едвам преди 200 години. Така че има доста, което този континент ще даде за човечеството и България взе участие в този взлом в проучването на Антарктида, изключително с кораба, който отива до такава степен.
Ние сме доста издирван сътрудник и ще участваме в огромни интердисциплинарни планове за проучване освен на сушата на континента Антарктида, само че и на Южния океан, който го заобикаля. Тези интернационалните планове се финансират доста съществено, не е като при нас, в България, финансират се с милиони. Включвайки се в подобен интернационален план, България може да си покрие огромна част от разноските за потреблението на този транспортен съд и за действието му. Ние имаме инфраструктура, която е включена към пътната карта за научна инфраструктура към Министерство на образованието и науката и тя може да носи доходи.
Защото в случай че нямаме научна инфраструктура, която да предлагаме за взаимна работа, ние единствено може да си продаваме труда и да сме едни наемни служащи в Европейския съюз. Затова би трябвало да се стремим България да излезе от това изолирано състояние, в което сме, дори и в науката. Ако погледнем %, който се отделя за просвета от бюджета на България, спрямо това на останалите европейски страни, единствено може да се усмихнем.
Проф. Пимпирев с горделивост демонстрира, че България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия контракт. По силата на това интернационално съглашение всяка от 29-те страни-членки има 1/29 част от континента. Договорът преглежда Антарктика като теоретичен резерват и открива независимост на научните изследвания, като не разрешава военна активност на континента
- За страдание това се отнася и за културата и за образованието.
- Не би трябвало да бъде по този начин, тъй като виждаме една страна като Хърватия, която беше призната за член на Европейския съюз след нас - тя претърпя убийствена война и сега е и в Шенген, и в еврозоната. А ние какво вършим? Очевидно би трябвало да се промени политиката, която водим. Освен това проучването на океаните с нашия транспортен съд е една доста сериозна геополитика.
Русия владее една огромна част от Арктика. Досега имаше взаимни планове за проучване с научните институции на Руската федерация, само че след началото на войната на Русия против Украйна тези връзки бяха прекратени. Така че Европа би трябвало да се консолидира и да изследва доста съществено, както Южния океан, по този начин и Северния ледовит океан. Защото от световното стопляне тези океани се освобождават от леда и се трансформират морските и комерсиалните пътища за транспорт на полутечен нефт, на газ. Това е един огромен бизнес, това е геополитика.
Ръководителят на българските полярни експедиции по време на среща в Берлин на страните от Антарктическия контракт през 2022 г.
- Става дума за запаси и нагледно казано за това кой ще ги владее - петрол, газ, злато, редки метали.
- Да, тъкмо по този начин. С кораба " Св. св. Кирил и Методий " ние излизаме на международния пазар, тъй като ние вършим просвета, ние ставаме морска нация. Срамота е 30 години да няма транспортен съд, който да плава под български байрак. Преди 30 години ние фактически бяхме морска нация – имахме риболовна флота, като корабите-майки стояха целогодишно в пристанището на Монтевидео, а настрана целогодишно ловяхме риба съвсем до Шетландските острови. Имахме моряци, привикнали с сложни условия за работа.
Цели градове като Созопол и Поморие се изхранваха, защото популацията имаше работа на тези кораби. Изведнъж след измененията това изчезна и тези кораби към този момент ги няма. И някой си постави милионите в джоба и никой не приказва за това. Оттогава ние не сме морска нация, което е срамотия за нас. И с този транспортен съд, който ще прекоси Световния океан ние ще си върнем самочувствието освен на полярна, само че и на морска нация. Има всевъзможни завистници, които споделят: „ Какъв е този остарял транспортен съд, на 38 години. “ Те да прочетат, че междинната възраст на канадската научноизследователска флота е 35 години. И тогава да приказват какъв остарял транспортен съд сме били купили.
- Да, изпреварихте моя въпрос – желаех да ви помоля да коментирате отзиви от типа „ Цялата Мара втасала в този момент ще изследваме Антарктика и за какво е нужно да се хвърлят толкоз доста пари за полярни експедиции? "
- Антарктида е най-голямата естествена научна лаборатория в света. Антарктида е цялостен континент, където няма антропогенни замърсявания, провокирани от човешката активност. Там могат да се вършат най-чистите проучвания. Освен това на Ледения континент са и най-суровите условия на Земята. През зимата температурите доближават до -90 градуса, каквито са температурите на Марс. Така че умерено може да кажем, че Антарктида е земният път на човечеството към Космоса. НАСА приготвят екипажа си за Марс точно в Антарктида. Има проучвания, които не могат да бъдат осъществени на другите континенти и могат да бъдат направени единствено на Белия континент.
В българската база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън
- В екипа, който ще отплава с кораба " Св. св. Климент Охридски " има географ, биолог, радиолог, сеизмолог, кожен лекар. Върху какви научни планове ще се концентрирайте по време на 31-та полярна експедиция?
- Акцентът на съвсем всички наши антарктически експедиции е върху научните проучвания, тъй като този континент ни дава опция да вършим проучвания, които засягат цялото човечество. Ние сме в колаборация със страните от целия свят, със страни като Аржентина, Чили, Бразилия, несъмнено с европейските страни. Почти всички полярни европейски страни са работили на нашата база. Там са работили и учени от Япония, Съединени американски щати, Канада, Южна Корея, от всички развити страни.
Ние сме търсени за научни проучвания. И точно по тази причина аз доста се веселя, че тази година български учени показаха доста положителни планове за утвърждение от Комисията към Националния център за научни проучвания към Министерството на образованието и науката. Тези планове имат искания за приемане на доста влиятелни научни резултати.
Едната област, която изследваме, са биоложките науки, тъй като на Антарктида има неповторим скотски и растителен свят, който живее единствено там. Никъде другаде го няма. Не приказвам единствено за лишеи и мъхове и животни като тюлени, пингвини, китове. Говоря за микроорганизми, които обитават почвата – така наречен перма почва – замръзнала почва, която сега се разтапя от световното стопляне. Важно е да бъдат изучавани ензимите, които отделят тези микроорганизми.
Лаболаторията в Пловдив към Института по микробиология особено се занимава с проучване на дрождите, които се отделят, тъй като от тях се вършат нови медикаменти. Тези дрожди се намират единствено в Антарктида, образуват се при характерни условия и се намират единствено там.
В тази замръзнала почва могат да се намерят някои бактерии, които са били хибернирали, т.е. те са в замръзнало положение, само че в този момент се съживяват и могат да донесат и доста гибелни варианти и вируси, за които няма лек. Затова е значимо да се организират сходен вид проучвания, те са значими за цялото човечество и ние имаме планове за проучвания на тези дрожди и микроорганизми.
Изследваме и неповторимия скотски и растителен свят – изследваме каква е замърсеността, дали замърсеността от останалите континенти доближава до Антарктида. Това е значимо за екологията на този най-чист континент. Освен това има и доста планове, които изследват минерализациите в скалите, тъй като по продължение на океана, където климатът е по-мек и по-топъл, се разкриват коренни скали, които са богати на доста метали.
По време на предходната експедиция нашите учени потвърдиха за пръв път, че на остров Ливингстън, покрай нашата база, има злато. Има и доста редки метали като тантал и ниобий, без които не може да се направи нито една батерия за мобилни телефони, не може да се направи нито един акумулатор за електрическите коли. Говорим, че ще минем на електрически коли, само че нали, с цел да се построи акумулаторът, който ще дава ток и с цел да върви този автомобил, ще би трябвало да извлекат скъпите метали от земята. А те свършват и не се възобновяват. Но ето в Антарктида ги има.
Коренните поданици на Антарктида наоколо до българската полярна база
Когато стане въпрос да се разпределят тези благосъстояния, тъй като те се изчерпаха на останалите континенти, тогава ние ще сложим нашите проучвания на масата и можем да имаме искания какво да вземем.
По този метод ние гледаме в бъдещето, тъй като българинът доста рядко гледа в бъдещето. Той гледа по какъв начин да оцелее в днешния ден и по тази причина сме на това състояние. А великите народи гледат постоянно в бъдещето. Затова преди повече от 500 години са изпращали флотилиите на Колумб и Магелан да търсят нови светове. Те не знаят къде отиват в безбрежния океан, само че търсят нови земи с дървени кораби с платна. Докато на нас тогава това не ни е минавало през мозъка.
Тогава нациите са откривали Новия свят. Испания, Португалия, Англия, викингите са се впускали в тази голяма за времето си случка. И аз съм благополучен, че ето към този момент българите още веднъж се връщаме да изследваме Световния океан след 30-годишен застой. Защото ние спряхме да бъдем морска нация, спряхме да бъдем и галактическа нация. Сега най-малко се връщаме към морската нация, което въпреки всичко е по-реално.
Българската полярна база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън, който се намира в архипелага Южни Шетландски острови в Западна Антарктика
- Един от научноизследователските планове на Антарктида е обвързван с проучването на сънищата на хора, които стъпват за пръв път на Ледения континент. Бихте ли споделили до какви открития стигнаха учените?
- Миналата експедиция имахме един специфичен план, който да изследва този феномен.
Обикновено новите полярници, които идват за пръв път сънуват умряли близки като живи. Те идват при тях, беседват и там има някакви неповторими прекарвания. Аз персонално също съм сънувал през първите години, когато вървях на Антарктида. Но защото към този момент 30 пъти съм ходил на Ледения континент, там съм си у дома и към този момент не сънувам сходни сънища. Но който идва за пръв, му се случват сходни необикновени неща. Може би на Антарктида има някаква сила, някакъв тунел, който отива някъде в отвъдното. Не мога към момента да кажа.
Искахме да забележим какво ще каже науката, по тази причина държим на този план. Неврологът доктор Нейко Нейков носеше специфична инсталация, която изследваше мозъка по време на сън. Действително има някакви импулси, които са по-загадъчни. Той е в развой на проучване на този феномен, само че към момента няма дефинитивни изводи, готви се обява по тематиката. И ние чакаме.
- Какво беше възприятието, което изпитахте, когато за пръв път стъпихте на Антарктида и връщате ли се в оня миг преди 44 години?
- Връщам се, несъмнено. Това е неповторимо възприятие. Имах възприятието, че ходя на друга планета. Ти идваш от един свят, който е обитаем и който има различен метод и темп на живот. Преди да отида на Антарктида бях в хималайска експедиция за нанагорнище на хималайския връх – Ама Даблам. Върнах се в София и след една седмица отпътувах за Антарктида. Можех да направя сравнението сред хималайските върхове, тъй като вървях на базовия лагер на Еверест – на Анапурна – там също има ледници, само че там всичко е обитаемо. Вървиш в една джунгла и отиваш в ледени полета и това няма нищо общо с Антарктида.
На Ледения континент попадаш в една яловост, в една непорочност и пингвините ти се костват като някакви извънземни. Все едно си попаднал на друга планета. Това е неповторимо чувство. Тази непорочност, този безспир на бяло и черно със скалите, безконечният ден, който имаме, т.е слънцето не залязва 24 часа – това е неповторимо чувство. Няма по какъв начин да не се връщам към тези мемоари. Така че изпитвам завист на тези, които отиват за пръв път на Антарктида.
Известният академик бе почетен с почетното звание " Доктор хонорис идея " на Висшето военноморско учебно заведение във Варна на тържествена гала през октомври 2021 година
- Проф. Пимпирев, и вие ли заминавате с кораба на Стефановден?
- Не, аз ще пътувам през януари с друга група от 27 души – учени и логистици, с които ще продължим градежа на научната лаборатория на българската база и несъмнено ще продължим и с научните планове. В групата ще има 8 публицисти, които ще отразят 31-та полярна експедиция. Цялата тази група ще се качи в Мар дел Плата – това е едно от най-големите пристанища на Атлантическия океан – в Аржентина, където нашият транспортен съд, откакто е минал Атлантика, ще спре да зареди с гориво, вода, пресни хранителни артикули. В момента към този момент повече от 10 дни зареждаме кораба във Варна - тирове с храна, с съоръжение, с пречиствателни съоръжения, инсинератори. Това е една много сложна и виновна работа.
Български полярници отпред с проф. Пимпирев на път за Ледения континент
- Как празнувате Коледа и Нова година на Антарктида?
- Много пъти съм чествал Коледа и Нова година там, тъй като това е сезонът на полярните проучвания. На Антарктида в този момент е лято. Ние там сме си в България – полярната ни база е едно малко парче от България. И честваме по този начин, както честваме и у дома, там е нашето семейство. На Бъдни вечер някоя дама или някой полярник, измежду тях има доста положителни готвачи, вършат питката с парата, вършат се постни ястия, имаме и изкуствена елха, която украсяваме.
Всеки поставя обичан амулет на елхата, взет от вкъщи, да му припомня за уюта. Но при нас също става уютно. Всички сядаме към масата. Най-възрастният разчупва питката, виждаме на кой се пада парата. Това е едно фамилно празнуване, както си е обикновено и в България. Например нашите съседи по база испанците за Бъдни вечер носят особено от Испания огромни лангусти. На Коледа всички отиваме в параклиса " Свети Иван Рилски ", палим по свещичка и по-късно се готвим към този момент за празнуването на Коледа. Ако не сме си купили прасенце от Южна Америка, хапваме или пилета, или свински пържоли.
Испанският дипломат Алехандро Поланко Мата връчи на проф. Христо Пимпирев високото отличие „ Командор на Ордена на Исабел Католическа “, с което го награди крал Фелипе VI
- Проф. Пимпирев, преди дни бяхте отличен с висок испански медал. Лично крал Фелипе VI подписа указа за вашето награждаване. Зарадва ли това самопризнание?
- Мога да кажа, че съм извънредно благополучен, тъй като това е медал, който е един от най-високите в Испания и е учреден през 1812 година Ние тогава не сме имали страна. Този медал от този момент не е променян и до момента се връчва с лента. Аз съм Командор на Ордена на Исабел Католическа - доста почетно звание. Чувствам се доста поласкан, че точно на мен се връчва подобен медал и то от една велика колониална мощ като Испания. За мен той е доста по-ценен от всички други ордени, които ще получа, тъй като тук като знам на кого се дават ордените, няма да съм доста удовлетворен да се наредя до някои хора.
- Какво е вашето благопожелание за Новата година и каква е вашата вяра за 2023 година?
- Мога да пожелая единствено здраве – това е най-важното, тъй като човек като е болен нищо не може да направи. Затова дано първо сме здрави, дано да се обичаме, да спрем да си завиждаме, да спрем да се подлагаме на критика, дано работим в екип, дано дружно да се борим с компликациите и по този начин и страната ще върви напред.
Снимки: Личен списък,
Български антарктически институт
и Булфото
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ