Английски Дог
Английският дог е величествено куче, което излъчва аристократизъм и сигурност. Това е една от най-древните породи кучета. Английският дог е прочут също по този начин и като Английски мастиф.
История на Английски дог
Английският дог е старинна порода догообразни кучета, които са били известни на хората преди хиляди години. В античен Вавилон кучета, които доста наподобяват на актуалния Английски дог, са били употребявани за лов на лъвове и диви коне, както и за защита на жилищата на хората. В Европа и Азия прародителите на Английския дог са били употребявани за помощници на ловците. Асирийците са считали, че тези кучета са потребни, тъй като гонят надалеч злите духове. Затова в антична Асирия съвсем във всеки дом е имало теракотови статуетки на прародителите на Английския дог.
Породата е била селекционирана едвам през XIX век в Ирландия. Във Англия до ден сегашен Английският дог се употребява най-вече за защита. Английският дог се счита за една от най-едрите породи кучета.
Стандарт на Английски дог
Мъжките екземпляри от породата Английски дог доближават до 76 сантиметра височина, а женските - до 69 сантиметра височина. Мъжкарите тежат към 100 кг, а женските доближават до 90 кг. В някои случаи Английският дог може да тежи доста повече, всичко зависи от това каква е неговата приемственост и по какъв метод се отглежда. Затова стандартът на Английски дог не поставя горна граница на тежестта на кучетата от тази порода. Английският дог е солидно куче с добре развити мускули.
Мъжките са с по-едра глава от женските и с по-тежки кости. Кожата на Английския дог е еластична и компактно прилепнала към главата, само че в случай че кучето е във възбудено положение, може да се образуват гънки. Козината е къса, гъста и права, на пипане е много твърда и груба. Долният пласт четина е гъст и мек. Дългата и мека четина се счита за отклоняване от стандарта, както и вълнистата или къдрава четина. Цветът на козината на Английския дог е сребристо бежов, кайсиево бежов, може да има по този начин наречените тигрови райета. Независимо от цвета на козината ушите и носът на Английския дог би трябвало да са черни.
Около очите също има черни петна, както и на муцуната се оформя черна маска. Светлата маска, както и белите петна по козината на Английския дог се считат за съществено отклоняване от стандарта на породата. Устните на Английския дог са едри, с черен кант. Челюстите са мощни и добре развити. Ушите са ситуирани високо върху главата, клепнали са и са доста тънки. Очите на Английския дог са относително дребни, тъмнокафяви или лешникови и са с кръгла форма. Гърбът и гръдният панер на Английския дог са солидни. Крайниците са мускулести, лапите са солидни и кръгли. Опашката е ситуирана много високо и в умерено положение е отпусната надолу, а при възбуденост се надига до линията на гръбнака. Опашката е със сърповидна форма.
Грижи за Английски дог
Английският дог не е доста подобаващ за развъждане в апартамент, защото е преносимо куче, което изисква много място. Но заради положителния си темперамент Английският дог може да бъде отглеждан и в относително малко жилище, стига да му се обезпечават задоволително разходки, с цел да изразходва силата си. Английският дог е чинно и кротко куче. То не би трябвало да бъде затваряно в обособена стая, когато ви дойдат посетители, тъй като най-лошото, което може да направи, е да легне на пода до тях. Ако има добре уплътнена къщурка, която да го пази от студа и от жегите, Английският дог ще е най-щастлив в двор.
Ако живеете в апартамент, е добре да излизате най-малко два пъти на ден за по половин час с Английския дог. Препоръчва се Английският дог да се води на мотив, защото ловният му инстинкт е мощно изявен и той може да подгони по-дребно животно. Късата четина на Английския дог не изисква особени грижи, само че въпреки всичко се предлага един път седмично да избърсвате козината му с влажна забрадка. Зъбите на Английския дог имат потребност от изчеткване един път седмично, с цел да бъдат защитени от зъбен камък.
Обучение на Английски дог
Английският дог елементарно се учи да извършва команди, само че образованието би трябвало да стартира от доста ранна възраст. Добре е кучето да ви слуша, тъй като животно с такива размери мъчно може да бъде следено. Английският дог постоянно ще се съобрази с това, което желае от него стопанинът му, и ще направи всичко допустимо, с цел да го извърши. Английският дог доста рядко отхвърля да извършва команди, само че в случай че го направи, не би трябвало да се демонстрира груба мощ, защото най-вероятно повода е някакъв тип стрес.
Хранене на Английски дог
Основният проблем на Английския дог е, че е доста алчен и е податлив към преяждане. Хранете вашия Английски дог два или три пъти на ден. Препоръчва се да храните Английския дог с храна от премиум клас, с цел да му доставя нужните субстанции, изключително до момента в който кучето пораства. Английският дог може да се храни както със суха храна за кучета и консерви, по този начин и с натурални артикули. Ако решите да го храните с натурални артикули, би трябвало да избягвате свинското месо, за предпочитане е пилешкото, пуешкото, телешкото и агнешкото. Те може да са напълно леко термично обработени.
Английският дог добре приема сварените субпродукти, хрущялите и кокалите, като се изключи тръбните. Добавяйте в менюто на Английския дог млечно кисели артикули, твърдо сварени яйца, попарени с вряла вода и охладени овесени ядки, зеленчуци, витамини и минерали. Не се предлага да давате на Английския дог прясно мляко, защото то провокира стомашни проблеми.
Също по този начин не се предлага да давате на Английския дог пикантна храна, пушени меса, сурови яйца, сладки и тестени произведения, прекомерно солени храни, както и прекомерно горещи или студени храни. След като се нахрани, Английският дог би трябвало да полежи най-малко един час, с цел да не се провокира отичане на стомаха, както и преплитане на червата, което може да възникне заради внезапни придвижвания измежду преяждане при кучетата от тази едра порода.
Заболявания на Английски дог
Английският дог страда от някои генетично обусловени болести при кучетата, другояче е издържливо и крепко куче. Но все пак е податлив към отичане на стомаха, тазобедрена дисплазия, кардиомиопатия - заболяване на сърцето. Също по този начин британският дог може да страда от катаракта, недоразвитост на ретината, както и от артрит и затлъстяване. Английският дог доста би трябвало да се пази да не надебелее прекомерно доста, защото това провокира болести, които пораждат в резултат на затлъстяването.
Любопитни обстоятелства за Английски дог
Английският дог Зорба е приет за най-голямото куче в света с помощта на достижение, записано в Книгата на върховете Гинес. През 1989 година Зорба, който е бил висок по това време 89 сантиметра, и е бил дълъг 251 сантиметра. Сред върховете за най-тежък Английски дог е куче с тегло над 150 кг.
Въпреки че е голям, Английският дог е гальовен и добър и е съвършен за придружител. Кучетата от тази порода са положителни, спокойни и лаят рядко. Те са фамозни като джентълмените в кучешкия свят.
Английският дог неприятно понася жегите, по тази причина по време на горещините се предлага да се извежда единствено рано заран и късно вечер.
Въпреки че са измежду желаните породи за пазачи, Английските догове рядко демонстрират експанзия даже към непознати. Но самият тип на едро куче, тежащо към 100 кг, е в положение да изгони крадци и хора с неприятни планове. Интересен факт е, че когато британският дог се пробва да се концентрира, веждите му се свъсват и това придава на муцуната му доста злобен тип, което постоянно плаши хората.
Недостатъци на Английски дог
Не се предлага да се оставя Английският дог с прекомерно дребни деца, защото той може да ги нарани поради огромните си размери, макар че в никакъв случай не би показал експанзия към хлапета. Но без да желае, Английският дог може да събори детето или да го притисне неприятно.
Сред минусите на Английския дог е фактът, че тези кучета се хранят с висококачествена храна в огромни количества и развъждането им не излиза по никакъв начин на ниска цена.
Ако бъде съществено подразнен, Английският дог може да изпадне в гняв, само че с цел да се случи това, са нужни огромни старания от страна на този, който желае да ядоса това голямо куче.
