Децата си играят върху брега на световете ♥ Рaбиндранат ТАГОР
Ангелско слово за децата, назаем от стихосбирката „ Гитанджали “ на великия индийски влъхва, публицист, стихотворец, възпитател и разнолик гений Рабиндранат Тагор (1861 ~ 1941). През 1913 година изящните поетични бисери на книгата му са удостоени с Нобелова премия за литература, а Тагор става първият неевропеец, почетен с влиятелното отличие.
(Rabindranath Tagore in Kolkata, 1909)
♥
Върху брега на безпределни светове се сбират децата. Необятното небе над тях е неподвижно, а неспокойната вода лудува. Върху брега на безпределни светове се сбират децата с крясъци и танци.
Те подвигат пясъчни дворци и си играят с празни раковини. От изсъхнали листа изплитат лодките си и усмихнати ги пушат в корабоплаване над ширнатата пропаст. Децата си играят върху брега на световете.
Не знаят по какъв начин се плува, нито знаят по какъв начин се хвърлят мрежи. Ловци на бисери се гмуркат за бисери, търговци плават с корабите си, а пък децата събират камъчета и още веднъж ги пръскат. Те не дирят скрити съкровища, не знаят по какъв начин се хвърлят мрежи.
Морето се надига със смях и бледа усмивка озарява крайбрежието. Смъртоносните талази напяват на децата безсмислени балади, както пее майката над мъничката люлка. Морето си играе с децата и бледа усмивка озарява крайбрежието.
Върху брега на безпределни светове се сбират децата. По небето броди стихия, кораби потъват безследно във водите, гибелта навсякъде вилнее и деца играят. Върху брега на безпределни светове се стичат децата на великия си общ брой.
Сънят, който пробягва по очите на детето - знае ли някой отде идва той? Да, хората приказват, че неговото жилище е там, където в самодивското селце измежду горски сенки, осветени единствено от светулки, висят две плахи пъпки на вълшебството. Оттам той идва да целуне очите на детето.
Усмивката, която трепка по устните на спящото дете - знае ли някой къде се ражда тя? Да, хората приказват, че млад бледен лъч от новата луна докоснал крайчеца на есенен транспарантен облак и така усмивката се е родила в съня на утрото, окъпано в роса - усмивката, която трепка по устните на спящото дете.
Онази мека прохлада, която цъфти по детското телце - знае ли някой къде се е таила тя така дълго? Да, когато майката е била мъничко момиче, тя е обвивала сърцето й в най-нежното и безшумно свещенодействие на любовта - онази мека прохлада, която цъфти по детското телце.
Когато ти нося цветни играчка, детето ми, разбирам за какво е тази игра на цветове по облаците, на водите и за какво цветята са обагрени - когато ти давам цветни играчки, детето ми.
Когато пея, с цел да те накарам да танцуваш, чувствам същински за какво в листата има музика, за какво вълните пращат хора на гласовете си чак до сърцето на вслушалата се земя - когато пея, с цел да те накарам да танцуваш.
Когато нося лакомства за алчните ти шепи, виждам за какво в чашката на цвета има мед и за какво плодовете се наливат скритом със сладостен сок - когато нося лакомства за алчните ти шепи.
Когато те целуна, с цел да се усмихнеш, любов моя, добре разбирам какво наслаждение се лее от небето в утринната светлина и каква наслада носи на тялото ми летният ветрец - когато те целуна, с цел да се усмихнеш.
От: „ Гитанджали “, Рабиндранат Тагор, изд. Право, 1927 година
Снимка: Rabindranath Tagore in Kolkata, 1909, bg.wikipedia.org
