Ангел Найденов е от атрактивните политици на новата генерация в

Ангел Найденов е от атрактивните политици на новата генерация в България. Роден е на 28 септември 1958 година в Кърджали, като детската му фантазия е била да е моряк. Затова и евентуално е ученик на Висшето военноморско учебно заведение „ Никола Вапцаров “ във Варна. Навигацията, която учи там, очевидно му служи като опит за добра ориентировка в живота.
Биографията и кариерното му развиване са забележителни. Бивш регионален шеф е на Хасково. Депутат от Българска социалистическа партия в седем Народното събрание – от 37-ото Народно събрание. Дългогодишен член на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия и някогашен представител на Националния съвет на партията.
Министър на защитата е в кабинета „ Орешарски ” – от 29 май 2013 година до 6 август 2014 година През ноември 2014 година обаче Найденов бе изваден от тогавашния водач Михаил Миков от управителния орган на столетницата с претекста, че е заместник-председател на парламентарна група и би трябвало да се следва делене на партийните задължения от тези в Народното събрание.

При образуването на кабинета „ Борисов 2 ” той и Георги Гергов бяха проводници на тезата, че Българска социалистическа партия би трябвало да взе участие в ръководството. Това нито бе разбрано, нито възприето от съпартийците му.
След излизането си от дейната политика Найденов, който има изявени пристрастия към НАТО, сътвори Център за проучване на защитата и сигурността.
Ангел Найденов има разкрепостено, само че отговорно публично държание. Той е брачен партньор на националния омбудсман Мая Манолова. Бившата му жена Нина пък е почитан доктор в Димитровград. Радва се на внуци и от двете си връзки.
Найденов е спортна натура, постоянно може да бъде забелязан на тенис корта, да кара велосипед или запалено да разяснява футболен мач.

– Г-н Найденов, вие сте неоспорим потенциал в региона на защитата и националната сигурност. Сега вашата партия Българска социалистическа партия желае избор на съмнение към кабинета тъкмо по тази тематика, вършат се и спекулации с падналия край Крумово хеликоптер Ми-17, какво се случва в действителност във Военновъздушни сили?
– Аз няколко пъти като министър съм бил на посещаване в авиобаза „ Крумово “. И единствено положителни усещания имам от екипажа, както и от качествата на водачите във Военновъздушни сили като цяло.
– Познавахте ли персонално капитаните Пантилеев и Неделчев, тяхна ли е виновността за случая?
– Съболезнования и светла им памет на капитаните Пантилеев и Неделчев. И доста се надявам за бързото възобновяване на бордния инженер – офицерски претендент Каменов. Дано този случай да не се отрази трайно върху здравето му, върху душeвността му и върху избора му на специалност. Не, не ги познавах персонално, само че сигурно сме се виждали.

– Има ли версия за злополуката, която ви звучи по-убедително от всички останали?
– Ясно е, че има една водеща версия за този драматичен случай. И това е техническа щета. Другите две също по този начин бяха огласени – пилотска неточност, която е малко евентуална, и изискванията на средата. Разбира се, следствието, което се води сега и от Военноокръжна прокуратура, и от профилирания отдел на Военна полиция, ще направи своите изводи. Нямам подозрения в опитността на водачите.
– Това беше екипаж от спасители, този хеликоптер беше единственият, квалифициран и оборудван за гасене на горски пожари. Как в този момент ще се търсят заместващи други възможности – и като машини, и като водачи?
– Има няколко неща, които видяхме във времето след случая и които станаха ясни с помощта на изказванията на командирите на ВВВ и на министъра на защитата Красимир Каракачанов. Споменаха го и специалисти, някогашни военнослужещи, офицери от запаса на Военновъздушни сили. Прави усещане, първо, че от наличните военнотранспортни хеликоптери единствено един лети. И то този, който падна. Този Ми-17 беше фактически единственият, оборудван за гасене на пожари. Очевидно, че би трябвало да се върви с бързи темпове към ремонт и възобновяване летателната валидност минимум на един от другите налични приземни хеликоптери от този вид. И несъмнено, оборудването му с нужните уреди за присъединяване в гасенето на пожари. Второто, което прави усещане, е, че, въпреки и опитни, водачите летят по 25 часа приблизително годишно при службата, която имат във Военновъздушни сили, в случай че санитарният най-малко е сред 80 и 100. Дори в тази ситуация не приказвам за нормата от 160 до 180 часа. Т.е. всичко тава дава съображение да забележим резултата от систематичното недофинансиране. И в действителност да стане ясно какво стои зад настояването за обезпечаване на нужните средства. А това е човешкият живот и здраве. Впрочем същото можем да забележим и в извода за това, че българската войска, въпреки че извършва дилемите си със усложнение, с ограничавания, отчасти даже в някои връзки, само че ги извършва с риск за живота и здравето на военнослужещите. Ето, виждаме го материализирано в един драматичен случай, за жалост.

– Очевидно става дума за пари. За какъв брой доста става дума и фактически може ли бюджетът да си разреши такива средства, или би трябвало да се търсят екзотични разновидности като взаимно наблюдаване над небето ни с летателни средства на други страни от НАТО и даже единствено от непознати ескадрили?
– Тук приказваме за разнообразни неща. Първо, би трябвало да имаме поради, че страната е належащо да обезпечи, да поставя старания в няколко направления във връзка с техниката и на въоръжението, с които разполага или които би трябвало да придобием. Първата посока е ремонт и поддържане на редовността, бойната успеваемост и техническата валидност на техниката и въоръжението, с които разполагаме. Това е главното, с цел да разчитаме на някакъв потенциал и боеспособност на българската войска. Второ, би трябвало да се върви в посоката за рационализация на техниката и на въоръжението там, където това е допустимо. И несъмнено, там, където скоро не се обрисува те да бъдат сменени. И третата посока – това е превъоръжаването. Придобиването на ново въоръжение и техника, с които ние би трябвало не просто да преодолеем нашата назадничавост, а да преодолеем софтуерната и техническа бездна, която съществува сред нас и нашите сътрудници в НАТО. Че към този момент и на Балканите, в случай че щете, сравненията със прилежащите страни.

– Възможна ли е доктрина на конспирацията, съгласно която случаят с Ми-17 да е бил предизвикан от сътрудници на страни, които са заинтригувани от компрометирането точно на тази преобладаващо руска техника отпреди измененията, с цел да осъществят те личните си машини тук? Съмнения в тази посока изрази ръководителят на парламентарната група на „ Обединени патриоти “ Волен Сидеров.
– Това надвишава даже параметрите на тайното мислене. Не желая да върша разсъждения в тази посока. Изглежда ми безусловно несериозно това като схващане и метод. Да, този вертолет е от 1989 година Възрастта на техниката и на въоръженията, с които разполагаме, е от порядъка на 35, 50 и над 50 години даже. Но това е, което имаме сега. Не може с магическа пръчка да се подмени цялото въоръжение и техника. Просто тъй като нямаме пари. Виждате, че за три от плановете за превъоръжаване ние на процедура би трябвало да изразходваме повече от 4 милиарда и 300 млн. лв.. Става дума единствено за една част от бойните самолети, за част от сухопътните машини и за патрулните кораби. Ако добавите новите 1 милиарда и 800 млн. за идната половина от бойните самолети, ще видите какво значи това. Това са към 6 милиарда лв. единствено за три от плановете, които предстоят като рационализация.

– Президентът Радев споделя, че „ лобизмът убива “. Възможно ли е фактически избрани политици и техните кръгове да са заинтригувани от лансирането на съответни модели и компании?
– Не ме карайте да пояснявам думите на президента. Иначе, човек мъчно може да се отърси от съмненията за лобизъм или за ползи при която и да е от покупко-продажбите. И това се случва освен в България. В случая евентуално се има поради фактът на отлагането старта на плана за рационализация на Военновъздушни сили и придобиването на новия вид военен аероплан. Отлагането значи закъснение, значи, че тези средства, които бяха заделени в бюджета за предходната година – над 400 милиона, останаха неизползвани и отидоха в друго направление. Скептичен съм дали до края и на тази ще се подписа съответен контракт и ще стартира реализация на плановете за рационализация. Означава, че и тези над 400 милиона също ще останат в бюджетния остатък. Т.е. тези потребности на армията, свързани с увеличение на средствата, още веднъж ще останат неосъществени и проблемите няма да бъдат решени. А те са пари, техника и хора.

– Самият президент Радев не се ли яви в някаква степен лобист с форсирането по плана за подписване на договорка с „ Грипен “?
– Не знам да има директно обвиняване или укор за интервенция на президента Радев. А и който има сходни учредения и причини, дано да ги изложи.
– Такива политически формулировки несъмнено имаше.
– Който ги има, да ги изясни. Аз не съм измежду тях.
– Сега още веднъж сме на старта на разглеждането на офертите за многоцелеви аероплан за българските Военновъздушни сили. Явно ще купуваме Ф-16. Откъде – от Португалия, трета приложимост, или може би израелски втора ръка след визитата на премиера Борисов по Светите места?
– Нека не вървим в посоката на хипотези и на тайното мислене. Това, което знам, е, че сега следва изпращането на претенции за обвързващи предложения. Съответно би трябвало да се получат отговорите от фирмите и страните, които попадат в листата на плана. Отговорите ще бъдат прегледани в конкурсната комисия. Друг е въпросът, че като се погледнат цените на новопроизведените бойни самолети, една забележителна част от тях ще отпаднат заради рестриктивните мерки на финансовата рамка, която е гласувана.

– Вашият Център за проучване на защитата и сигурността проучва ли детайлно тази обстановка и чува ли ви някой по някакъв метод?
– Да. Имаме мнения и на уеб страницата на центъра, и в бюлетините, които публикуваме, в мненията, които споделяме като специалисти. Дали ни чуват? Надявам се. Бюлетините ги разпращаме и до профилираните комисии в Народното събрание. Чуват ни евентуално тъкмо толкоз, колкото чуват и всички останали експертни центрове, които работят в това направление. Не знам какъв е резултатът. Трудно ми е да кажа.
– Тече международното състезание по футбол. Гледате ли го, ентусиаст ли сте?
– Да, в рамките на естественото.
– Имате ли си любимец?
– Традиционно залагам на Англия. Но с възобновения си състав – мъчно ми е да мисля, че те биха постигнали кой знае какъв триумф. Разбира се, няма да е кой знае какъв брой учудващо, в случай че първенец стане и някой от латиноамериканските тимове. Португалия, Испания – също.

– Г-жа Мая Манолова позволява ли ви да се отдавате на тая футболна пристрастеност?
– Не виждам причина да ме ревнува и да ми лишава това наслаждение.
– Тя е с доста висок рейтинг, даже по-висок от този на президента Радев. Това не ви ли кара да се чувствате в нейната сянка?
– О, не. Няма подобен проблем. Имам си личен профил, биография, резултати. Имам съзнанието за личната си значителност, както и да прозвучи това.
– Планирате ли нещо за лятото?
– Още не сме взимали сходни решения. Тепърва ще мислим. Има време. Август е към момента надалеч.
Източник retro.bg