Следващите 30 | Андрю Кийн: Очаквам създаването на технократски и хуманистични партии
Андрю Кийн е американски бизнесмен, водещ на предаването Keen On и създател на книги на софтуерна тема като How to Fix the Future, The Cult of the Amateur и други. В книгите и предаванията си Кийн най-често е сериозен към модела на софтуерните компании, тяхното въздействие върху политиката и обществения ред. " Капитал " беседва с него след. В лекцията си на сцената на Digitalk казахте, че бъдещето е прецакано. Защо?
- Обичайно ние сме тези, които прецакват бъдещето. За мен най-силният закон на света е този на непредвидените последици. Ако през 2002 година, когато днешните софтуерни компании занапред се зараждаха, бяхме създали вярна прогноза по какъв начин ще наподобява през 2023 година, всички щяха да се смеят. Ако тогава бяхме говорили за капитализма на непрекъснатото наблюдаване, хората щяха да кажат, че това е немислимо, пресилено. С други думи, никой няма съответен проект. Никой не знае какво тъкмо ще бъде бъдещето и всеки, който твърди, че се пробва да го предскаже или да напише сюжет по какъв начин тъкмо да се случи, всекидневно се проваля. Бъдещето не е едно нещо. Преди да дойда в София, гледах кино лентата Blackberry, драматизация на историята на Blackberry. Те смятаха, че знаят какво ще е бъдещето, преди бъдещето им да бъде срутено от iPhone. Ако някой в миналото е разбирал бъдещето, това е Стив Джобс, само че даже той не е могъл да си показа по какъв начин тъкмо iPhone ще промени света.
Идеята за бъдещето е нереална и е неверно да си мислим, че ние го прецакваме планувано. Това е и един от проблемите, тъй като няма съответна отговорност, която някой да носи. Когато Марк Зукърбърг споделя " движи се бързо и чупи неща ", това е супермаркетингов слоган. И най-после това и се случи, де - той счупи обществото по метода, по който го разбирахме до неотдавна. Това е различен урок: бъдещето е доста чупливо, изключително когато сме прекомерно вложени да го създадем по метода, по който желаеме и сме го дали обещание. Затова и в този момент съм малко по-оптимистичен за изкуствения разсъдък (AI), в сравнение с за уеб технологиите. Дори Сам Олтман и останалите евангелисти на AI знаят какъв брой могат да се объркат нещата там.
Реклама Проблемът с говоренето в ретроспекция постоянно е, че забравяме, че ние искахме всички тези неща - свързването на всички хора, потреблението на допустимо най-вече данни за оптимизация на процеси. Защо тогава сме разочаровани?
- О, някои хора изобщо не са разочаровани. Не бих спорил да вземем за пример, че всичко, което Фейсбук направи, е неприятно. Днес в действителност може да приказваш с баба си в Индия, освен това надалеч освен през Фейсбук. Проблемът с уеб технологиите е, че към момента не може да приемем елементарния факт, че няма безвъзмезден обяд. Клише е, само че е правилно. Когато някой ти дава нещо гратис, постоянно има измама. Уловката тук беше, че ние се превърнахме в продукта. Ние сме продуктът. Всеки път когато влизаме в интернет, сме бомбардирани от реклами за неща, които може би в действителност желаеме, без наложително да имаме потребност от тях. Всичко това разконцентрира, дезориентира. Ние, в резюме, желаеме всичко. Искаме безвъзмездни артикули, желаеме бързи артикули, готини артикули. Но не можем да имаме всички тези неща, без да плащаме за тях - все нещо би трябвало да дадем. Ние не разбирахме какво тъкмо даваме, това не беше осведомен избор. Интернет фирмите знаеха какво получават, само че ние не знаехме какво даваме.
Тук е огромният въпрос при AI - сега изобщо не е ясно по какъв начин тъкмо изкуственият разсъдък ще прави пари за фирмите, които го създават. Голяма част от ChatGPT и останалите модели взимат данните си от нашето ползване на обществени мрежи - Twitter, Reddit и други Казвам това, с цел да подчертая, че няма някаква ясна граница сред ерата на AI и ерата на уеб платформите и обществените мрежи. Това е просто нова глава в същата книга. Вероятно доста по-революционна и по-ужасяваща глава, където машини могат освен да приказват по способи, които наподобяват езика на хората, само че и вършат все по-трудна за засичане разликата сред нас и тях. Доскоро това беше нашето най-голямо преимущество. Хората имахме език, само че в този момент ще би трябвало да се похвалим с нещо друго, което ни отличава.
Гледайки към последните 30 години, допустимо ли е да предвиждаме идващите 30 години? Дори развитият AI евентуално би бил подготвен в идващите пет години.
- Ще са повече от пет. Може би 10 или 15, само че да. Когато си дадем сметка за 30 години обратно, вие не сте били роден, а на мен ми се ще да не съм бил роден. България се е трансформирала трагично, Съединени американски щати също се трансформираха фрапантно, въпреки и по по-малко явни способи. Ако се върнем назад до 1993 година, голямата част от хората не знаеха какво е интернет, а аз занапред се учех. Нямаше браузъри. Можеше да пращаш имейли, само че не можеше да си онлайн по метода, по който го разбираме в този момент, без да си същински технолог. Накратко, нямаше интернет, имаше единствено имейл, който се ползваше единствено от малцина хора на Източния бряг. Тим Бърнърс-Лий сътвори системата World Wide Web през 1989 година, което намирам за занимателно, тъй като историята на България също се дели на преди и след 1989 година, когато пада Берлинската стена.
От друга страна, 30 години са доста в един смисъл на думата и не толкоз доста в различен. Те са доста, когато приказваме за технологии и устройствата в джобовете ни, само че хората се обличаха по същия метод. Може би не в България, където по това време даже дънките бяха разкош, само че в Съединени американски щати хората изглеждаха по подобен метод. Музиката, литературата, нищо от тези неща не се е трансформирало радикално през последните 30 години. Така че технологията е единственото, което в действителност движи забележимата смяна. Останалата част от културата е сходна.
Реклама
Колкото до 2053 година, преди всичко се надявам, че към момента ще съм тук. Извън това бих предположил, че измененията ще са доста по-драматични, в сравнение с през последните 30 години. Не толкоз по повод по какъв начин използваме технологиите, въпреки да съм уверен, че няма да носим смарт телефони в джобовете си, колкото във връзка с това какво вършим. Работа, интеракции, ръководство. Очаквам промени, които не можем да си представим в този момент, и последици, които никой не е планувал по дизайн.
Когато си говорите с бизнесмени и вложители от Силициевата котловина, мислят ли хората за обществените промени, които постановат, или е просто въпрос на бизнес и облаги?
- Не би било почтено да генерализирам. Имам другари, които се занимават с рисков капитал и които бих определил като някои от най-отговорните хора, които познавам. Но имам възприятието, че с тях сме се намерили тъкмо тъй като сме сходни характери и не търсим тези, които са просто алчни. Марк Андреесен да вземем за пример има доста необичайно виждане за човечеството и неговото бъдеще.
Има обаче едно нещо, за което може да генерализираме, и то е, че хората в рисковия капитал най-често са извънредно умни. Най-умните хора отиват в този бизнес, тъй като там са най-големите награди. Никой не изяжда рисковия капитал съгласно закона на джунглата - рисковият капитал изяжда другите. Истинските рискови капиталисти обаче са малко. Много хора се назовават по този метод, само че не са в действителност, тъй като това е поле, в което спечелилият взима всичко. Тази промишленост прочее също се трансформира доста и изключително в идващите години AI ще бъде голям фактор при вложенията.
За доста хора на Запад моделът на Сингапур наподобява все по-привлекателен. Социалните мрежи сигурно трансформираха политиката. Какво очаквате, че ще се случи във връзка с симбиозата технологии - политика в идните десетилетия?
- Очаквам основаването и възхода на нападателно технократски партии, които ще желаят да употребяват данни и технологии за всяко решение, с цел да могат да си обяснят света по разумен метод. Сингапур е забавен образец, тъй като е нещо като квазидемокрация. В Китай също има нещо такова, без да има каквато и да било народна власт. За доста хора на Запад моделът на Сингапур наподобява все по-привлекателен. Дори Тайван и Южна Корея, които са демокрации, се заиграват с радикалния технократизъм. Една от аргументите за това е, че той отстранява всички тези старания, които са нужни за поддържането на народна власт по западен модел. Това е от една страна - софтуерни партии, които ще желаят да поправят бъдещето посредством данни. Другата страна е, че чакам напредък на един тип зелени, човешки партии - такива, които да се концентрират съответно върху това, че сме хора. Мисля, че разделянето ляво и дясно, изключително както го разбираме в Съединени американски щати и Западна Европа, към този момент загуби тежестта си. Не мисля, че тази смяна би била нещо неприятно. Дебатът сред хуманистите и технократите би могъл да бъде доста по-полезен, в сравнение с сегашния сред леви и десни, който най-често е просто неясен. Най-малкото най-малко ще бъде съответен за съвремието ни. Също както индустриалната гражданска война сътвори индустриални и работен партии, в този момент цифровата AI епоха ще роди нов тип цифрови партии и един нов тип политика.
- Обичайно ние сме тези, които прецакват бъдещето. За мен най-силният закон на света е този на непредвидените последици. Ако през 2002 година, когато днешните софтуерни компании занапред се зараждаха, бяхме създали вярна прогноза по какъв начин ще наподобява през 2023 година, всички щяха да се смеят. Ако тогава бяхме говорили за капитализма на непрекъснатото наблюдаване, хората щяха да кажат, че това е немислимо, пресилено. С други думи, никой няма съответен проект. Никой не знае какво тъкмо ще бъде бъдещето и всеки, който твърди, че се пробва да го предскаже или да напише сюжет по какъв начин тъкмо да се случи, всекидневно се проваля. Бъдещето не е едно нещо. Преди да дойда в София, гледах кино лентата Blackberry, драматизация на историята на Blackberry. Те смятаха, че знаят какво ще е бъдещето, преди бъдещето им да бъде срутено от iPhone. Ако някой в миналото е разбирал бъдещето, това е Стив Джобс, само че даже той не е могъл да си показа по какъв начин тъкмо iPhone ще промени света.
Идеята за бъдещето е нереална и е неверно да си мислим, че ние го прецакваме планувано. Това е и един от проблемите, тъй като няма съответна отговорност, която някой да носи. Когато Марк Зукърбърг споделя " движи се бързо и чупи неща ", това е супермаркетингов слоган. И най-после това и се случи, де - той счупи обществото по метода, по който го разбирахме до неотдавна. Това е различен урок: бъдещето е доста чупливо, изключително когато сме прекомерно вложени да го създадем по метода, по който желаеме и сме го дали обещание. Затова и в този момент съм малко по-оптимистичен за изкуствения разсъдък (AI), в сравнение с за уеб технологиите. Дори Сам Олтман и останалите евангелисти на AI знаят какъв брой могат да се объркат нещата там.
Реклама Проблемът с говоренето в ретроспекция постоянно е, че забравяме, че ние искахме всички тези неща - свързването на всички хора, потреблението на допустимо най-вече данни за оптимизация на процеси. Защо тогава сме разочаровани?
- О, някои хора изобщо не са разочаровани. Не бих спорил да вземем за пример, че всичко, което Фейсбук направи, е неприятно. Днес в действителност може да приказваш с баба си в Индия, освен това надалеч освен през Фейсбук. Проблемът с уеб технологиите е, че към момента не може да приемем елементарния факт, че няма безвъзмезден обяд. Клише е, само че е правилно. Когато някой ти дава нещо гратис, постоянно има измама. Уловката тук беше, че ние се превърнахме в продукта. Ние сме продуктът. Всеки път когато влизаме в интернет, сме бомбардирани от реклами за неща, които може би в действителност желаеме, без наложително да имаме потребност от тях. Всичко това разконцентрира, дезориентира. Ние, в резюме, желаеме всичко. Искаме безвъзмездни артикули, желаеме бързи артикули, готини артикули. Но не можем да имаме всички тези неща, без да плащаме за тях - все нещо би трябвало да дадем. Ние не разбирахме какво тъкмо даваме, това не беше осведомен избор. Интернет фирмите знаеха какво получават, само че ние не знаехме какво даваме.
Тук е огромният въпрос при AI - сега изобщо не е ясно по какъв начин тъкмо изкуственият разсъдък ще прави пари за фирмите, които го създават. Голяма част от ChatGPT и останалите модели взимат данните си от нашето ползване на обществени мрежи - Twitter, Reddit и други Казвам това, с цел да подчертая, че няма някаква ясна граница сред ерата на AI и ерата на уеб платформите и обществените мрежи. Това е просто нова глава в същата книга. Вероятно доста по-революционна и по-ужасяваща глава, където машини могат освен да приказват по способи, които наподобяват езика на хората, само че и вършат все по-трудна за засичане разликата сред нас и тях. Доскоро това беше нашето най-голямо преимущество. Хората имахме език, само че в този момент ще би трябвало да се похвалим с нещо друго, което ни отличава.
Гледайки към последните 30 години, допустимо ли е да предвиждаме идващите 30 години? Дори развитият AI евентуално би бил подготвен в идващите пет години.
- Ще са повече от пет. Може би 10 или 15, само че да. Когато си дадем сметка за 30 години обратно, вие не сте били роден, а на мен ми се ще да не съм бил роден. България се е трансформирала трагично, Съединени американски щати също се трансформираха фрапантно, въпреки и по по-малко явни способи. Ако се върнем назад до 1993 година, голямата част от хората не знаеха какво е интернет, а аз занапред се учех. Нямаше браузъри. Можеше да пращаш имейли, само че не можеше да си онлайн по метода, по който го разбираме в този момент, без да си същински технолог. Накратко, нямаше интернет, имаше единствено имейл, който се ползваше единствено от малцина хора на Източния бряг. Тим Бърнърс-Лий сътвори системата World Wide Web през 1989 година, което намирам за занимателно, тъй като историята на България също се дели на преди и след 1989 година, когато пада Берлинската стена.
От друга страна, 30 години са доста в един смисъл на думата и не толкоз доста в различен. Те са доста, когато приказваме за технологии и устройствата в джобовете ни, само че хората се обличаха по същия метод. Може би не в България, където по това време даже дънките бяха разкош, само че в Съединени американски щати хората изглеждаха по подобен метод. Музиката, литературата, нищо от тези неща не се е трансформирало радикално през последните 30 години. Така че технологията е единственото, което в действителност движи забележимата смяна. Останалата част от културата е сходна.
Реклама
Колкото до 2053 година, преди всичко се надявам, че към момента ще съм тук. Извън това бих предположил, че измененията ще са доста по-драматични, в сравнение с през последните 30 години. Не толкоз по повод по какъв начин използваме технологиите, въпреки да съм уверен, че няма да носим смарт телефони в джобовете си, колкото във връзка с това какво вършим. Работа, интеракции, ръководство. Очаквам промени, които не можем да си представим в този момент, и последици, които никой не е планувал по дизайн.
Когато си говорите с бизнесмени и вложители от Силициевата котловина, мислят ли хората за обществените промени, които постановат, или е просто въпрос на бизнес и облаги?
- Не би било почтено да генерализирам. Имам другари, които се занимават с рисков капитал и които бих определил като някои от най-отговорните хора, които познавам. Но имам възприятието, че с тях сме се намерили тъкмо тъй като сме сходни характери и не търсим тези, които са просто алчни. Марк Андреесен да вземем за пример има доста необичайно виждане за човечеството и неговото бъдеще.
Има обаче едно нещо, за което може да генерализираме, и то е, че хората в рисковия капитал най-често са извънредно умни. Най-умните хора отиват в този бизнес, тъй като там са най-големите награди. Никой не изяжда рисковия капитал съгласно закона на джунглата - рисковият капитал изяжда другите. Истинските рискови капиталисти обаче са малко. Много хора се назовават по този метод, само че не са в действителност, тъй като това е поле, в което спечелилият взима всичко. Тази промишленост прочее също се трансформира доста и изключително в идващите години AI ще бъде голям фактор при вложенията.
За доста хора на Запад моделът на Сингапур наподобява все по-привлекателен. Социалните мрежи сигурно трансформираха политиката. Какво очаквате, че ще се случи във връзка с симбиозата технологии - политика в идните десетилетия?
- Очаквам основаването и възхода на нападателно технократски партии, които ще желаят да употребяват данни и технологии за всяко решение, с цел да могат да си обяснят света по разумен метод. Сингапур е забавен образец, тъй като е нещо като квазидемокрация. В Китай също има нещо такова, без да има каквато и да било народна власт. За доста хора на Запад моделът на Сингапур наподобява все по-привлекателен. Дори Тайван и Южна Корея, които са демокрации, се заиграват с радикалния технократизъм. Една от аргументите за това е, че той отстранява всички тези старания, които са нужни за поддържането на народна власт по западен модел. Това е от една страна - софтуерни партии, които ще желаят да поправят бъдещето посредством данни. Другата страна е, че чакам напредък на един тип зелени, човешки партии - такива, които да се концентрират съответно върху това, че сме хора. Мисля, че разделянето ляво и дясно, изключително както го разбираме в Съединени американски щати и Западна Европа, към този момент загуби тежестта си. Не мисля, че тази смяна би била нещо неприятно. Дебатът сред хуманистите и технократите би могъл да бъде доста по-полезен, в сравнение с сегашния сред леви и десни, който най-често е просто неясен. Най-малкото най-малко ще бъде съответен за съвремието ни. Също както индустриалната гражданска война сътвори индустриални и работен партии, в този момент цифровата AI епоха ще роди нов тип цифрови партии и един нов тип политика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ