Инсинуации, мантри и решения: 12 инсинуации |
Анастас Кехайов има над 50-годишен опит в образованието и подпомагането на висшия мениджмънт на повече от 800 български и интернационалните компании.
Инженер по автоматика и телемеханика. Има дълготрайни специализации и стажове по макропрогнозиране и програмно целево обмисляне в IIAP Париж и информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.
Докторатът му е по доктрина на запасите, а доцентурата - по стратегическо ръководство.
Демагогиката е просвета за „ водене на народа “. Тя има общ корен с педагогиката, науката за образование и образование на деца, и андрагогиката, науката за образование на възрастни. Под „ водене на народа “ подразбираме „ водене за носа “. В антична Атина демагозите държали речи пред демоса, с цел да му внушат да поддържа нечии политически възгледи. С днешни думи казано, демагозите са били професионални политически представители. Те са употребявали прочувствена изразителност и пропагандни послания, като са ги насочвали към предразсъдъците, възприятията, страховете, суетите, фантазиите и очакванията на демоса.
Сега демагогията е изкуство за манипулиране на масите в поддръжка или отпор на нечии интереси, планове, дейности или резултати, било то на политическа или друга почва. Има два съществени типа принадлежности за операция, това са клеветите и мантрите. Първият тип операция е да се обявиш като герой, който взема решение обезпокоително звучащи пред хората, само че действително несъществени или измислени проблеми. Това са ИНСИНУАЦИИ. Инсинуацията, това е преднамерено и масирано разпространение на лъжеистини за да се отвлече вниманието от същината на един проблем, който или не желаеме да го решим, или желаеме да го решим по метод, който не е допустим за обектите на инсинуирането.
Вторият тип операция е с парещ възторг да се оферират решения на проблеми, които звучат привидно рационално, само че заобикалят сърцевината на тези проблеми. Това са МАНТРИ. Мантрата, това е повтаряно безчет пъти проклинание с вълшебни думи, които усилват нашите послания за влияние и отслабят непознатите благоприятни условия за противопоставяне. Инсинуациите унищожават вътрешната съгласуваност на обществото, а оттова и разклащат стабилността му. От друга страна мантрите отклоняват вниманието на обществото от истините за действителните проблеми и сковават неговата сила да им търси решения.
Тази публикация опровергава 12 клевети и 12 мантри и също по този начин подсказва решенията на 12 към този момент нерешени проблеми на обществото. Всичките тези 12 решения може да се сумират в това, че до момента в който не се оправи стопанската система, с нищо друго няма да се оправим. Защото способността на обществото да предотврати или пребори рецесии от каквото и да било естество е директна производна от положението, капацитета и растежа на стопанската система.
Статията не е рецензия, нито апологетика на многото парламенти и държавни управления, които управляваха в последните десетилетия. Всичко написано в нея са персонални визии на автора й, с които той не желае да визира или да ангажира хора, имащи други визии.
12 ИНСИНУАЦИИ
Инсинуация 1. Българите са измежду най-бедните поданици на Европа
Адам Смит, популярен британски икономист, е рекъл преди 250 години, че за общественото богатство се съди не по паричните приходи, а по виталния стандарт на семействата.
Ако приказваме за приход от заплати, изключително заплатите на множеството изпълнителски кадри и бюджетните заплати, истината е, че сме се наредили чак в края на опашката в Европа. Да, пенсиите са мизерни, само че не постоянно е правилно, че бедният пенсионер няма помощ от децата или че не би могъл да размени празното многостайно жилище с по-скромен дом.
Да, има и резултат на в допълнение обедняване, и то измежду най-бедните и малограмотни пластове хора, които съвсем глупави рибки, попадат в мрежите, които им се подмятат от растящия брой заложни къщи и всевъзможните форми на хазарт и игри на щастието.
Да, следим обществено разслоение с релативно едва показана междинна класа.
Впрочем, погрешно е, че междинната класа я образуват единствено притежатели на дребен бизнес. В междинната класа са и всички хора с високо възнаграждение – висши и междинни мениджъри, депутати и министри, висши държавни чиновници, офицери от армията, полицията и службите, върховен клир, магистрати, множеството ремонтни и механически фрагменти, спортисти, банкери, архитекти, геодезисти, летци и РВД диспечери, капитани далечно корабоплаване, хабилитирани лица, информатици, хирурзи и дентисти и други високо платени медици. Ще прибавим крупиета, телохранители, занаятчия готвачи, дилъри и търговски медиатори. Тук са и юристи, някои културни дейци и значително други хора със свободни специалности.
Но българинът е измежду най-имотните хора в света. Почти всеки има личен дом, че по два и повече, селска къща, вила или други парцели. Доста хора получават наеми и ренти.
Гражданинът, в случай че самият той няма градинка и лозе, в значително от случаите има верни ятаци на село. Ятаците го изхранват. Може и да е завещание от предходни и по-трудни времена, само че без значение дали има или няма земя и има или няма ятаци, българинът вари ракия, прави вино, затваря консерви и компоти, постанова туршии, пече чушки, бърка лютеници, цялостни наденици, разточва луканки и суджуци, вее чирози, осолява сланина.
Впрочем, персоналното прилагане на продукция от персонални стопанства не е сив бранш, не е сив сектор и обменът на артикули от персонални стопанства сред родственици, другари и съседи.
Зимите са меки, летата са дълги. Разходите за отопление и за топли облекла са невисоки.
Сравнено даже със прилежащите нам страни, имаме релативно евтини книги и вестници, образование, здравна помощ, превоз, известия, комунални услуги, издръжка.
Плюс всичко българинът безсрамно си лъже страната, а по този начин и ближните, като укрива данъци и краде публични богатства от всевъзможен тип когато и колкото се е докопал до тях.
Но дано да погледнем какъв е размерът на персоналните спестовни влогове, какво необуздано жилищно строителство избуява, по какъв начин кръчми, питейни заведения и МОЛ-ове пращят по шевовете, по какъв начин са задръстени пътищата от персонални коли с по един единствено човек в тях, по какъв начин шетат българските туристи из Европата, а и по целия непосредствен и отдалечен свят, или какви опашки от летовници са се проточили към Черното ни море и към гръцките и турските курорти.
Нека да забележим по какъв начин броят персонални коли приближава броя семейства, по какъв начин немалко от тях имат повече от една кола, по какъв начин спада междинната възраст на автомобилния парк. Нека погледнем и по какъв начин се обличат българите съпоставено с опърпаните якенца и дънки на чужденците, по какъв начин набъбват от артикули магазините за мебели и електродомакински уреди, как с нищо не са по-различни нашите универсални и профилирани магазини от тези в западния свят или какъв брой пари се харчат за козметики, фитнеси и всевъзможни занимания.
Показателят БНП на глава от популацията сочи невисок витален стандарт, само че и подвежда, защото огромен брой възрастни хора не вземат участие в основаването на народен артикул. По-говорящ индикатор е БНП, отвеян към броя действително заети, който е непосредствен до броя на работоспособните хора заради невиждано ниското ниво на безработицата. Но и този индикатор не е напълно меродавен, тъй като не регистрира заетостта в сивия бранш. Най-говорящият индикатор за стандарта на семействата, това е делът на разноските за изхранване в общата картина на разноските. Този дял нерешително само че и праволинейно спада. Същевременно, въпреки и постепенно, пораства делът на разноските за облекла, козметика, туризъм, спорт, развлечения, културен живот, коли, битово обзавеждане и строителство.
Инсинуацията, че ние сме измежду най-бедните поданици на Европа оправдава изкуственото подтискане на приходите, само че по-лошото е, че подкопава националното ни самочувствие. Българите не са измежду най-бедните поданици на Европа. Българите са богати европейци.
Инсинуация 2. Българското обучение е на отчайващо равнище
Български експерти, изключително инженерите и медиците, са търсени и се осъществят по целия свят. Но освен те. Няма специалност, в която българин да не се осъществя добре, стига да ги има изискванията за реализация. Българските дечица печелят купища медали в влиятелни интернационалните състезания по математика, физика и други естествени науки. Българските информатици ги признават в целия свят. Българските стартъпи са сполучливи. Мощни интернационалните компании изнасят своите мозъчни центрове в България. Повечето интернационалните компании у нас са се облегнали на напълно български мениджърски екипи.
България е дала и продължава да дава гении във всяка област. Интересно е може ли да се откриват и разпрострат гении в среда на отчайващо ниско равнище на образованието.
Впрочем, образоваността на нацията се образува по три линии. Първата линия, това са институциите за предучилищно, школско и висше обучение. Тези институции, добре или не чак толкоз, те въпреки всичко си правят работата. Втората линия, това е семейното възпитание за обич и почит към знанието. Всички образовани фамилии основават у децата си настройка за начетеност. Третата линия, това е ролята на обществото, включително и най-вече на медиите, при образуването на ценностната система на децата и младежта.
Тук има проблем. Ако младите порастват в среда на фолк диви, кръшни чалги и филми за лесно замогване, това отблъсква от образованието и ги тласка към лесните пътища.
Има и различен сходен проблем. Трудно е да образоваш деца на необразовани родители.
Поради синдрома на невежата те се плашат от образованието и го отхвърлят, тъй като не осъзнават или не са разбрали, че в днешно време образованието е освен изискване за почтено включване в трудовия пазар, само че и средство за равностойно социализиране.
Проблем за решение е отрицанието на част от българския народ към образованието. Ако по Конституция учебното обучение до 16-годишна възраст е наложително,
редно ли е да получават обществени помощи фамилии, чиито деца не вървят на учебно заведение.
Тук нещата са изкривени – един от индикаторите за образуване на учебни бюджети е броят на учениците. Този индикатор подтиква учебните заведения да афишират възпитаници фантоми.
Има и още нещо. Нужно ни е обучение, а не псевдообразование. Не е значим само обемът на просветителната работа, измерен като брой обучаеми, брой преподаватели и брой образователни дни, на база на който са образувани бюджетите на образователните заведения.
Много по-голям е резултатът от просветителната работа като качество на усвоените знания и умения. При учебното обучение резултатите ненапълно се виждат посредством външното оценяване. За висшето и следдипломно обучение тоя механизъм липсва.
Инсинуацията, че българското обучение е на отчайващо равнище, като се изключи че ни лишава от доверие към него и уронва националното ни самочувствие, тя служи най-много като маркетингова режисура, която зарежда учебните заведения и университетите в Европа и Съединени американски щати.
Никак не е правилно, че българското обучение е на отчайващо равнище, равнището е високо. Но че има какво още да се желае от българското обучение, то е радикално друга тематика.
Инсинуация 3. Българското опазване на здравето е в цялостен колапс
Вярно е, че здравето на българина е изумено от заболяванията на изнервеното съществуване, от нездравословните условия на труд в значително компании и организации, от неправилното хранене, от изкуствените храни и безразборния банкет на лекарства, от вредните пороци на цивилизацията, от физическото обездвижване, и то най-много при младежите и децата, а и от неналичието на здравни познания и просвета измежду една немалка част от народа.
Вярно е също, че живеем в нездравословна среда. Горим дърва, въглища, автомобилни гуми и остарели парцали, караме остарели коли, не мием улиците, застрояваме градинки и паркове, изсичаме гори, палим стърнища и есенни листа, т.е. дишаме мръсния въздух. Обличаме се в синтетика, спим в синтетични завивки, одобряваме синтетични медикаменти. Ядем и по-скоро преяждаме със сурогатни и най-вече тестени, тлъсти и солени храни.
Вярно е, че мрежата от здравни заведения не е съобразена с демографската структура и гъстотата на популацията, че има известно закъснение в материалното, техническо и логистично обезпечаване на здравната грижа, че бумащината изяжда забележителна част от работните запаси на медиците, че формулата за финансиране на здравните заведения е ялова, че новозавършили лекари бягат в чужбина, че не доближават медицински сестри.
Вярно е и туй, че вместо фармацевтиката да служи на медицината, виждаме противоположното.
Но дано кажем и друго. У нас не се чака с месеци да ти пристигна редът за специализирана диагностика и лекуване, доста чужденци се лекуват в България и то освен тъй като им излиза по-евтино, бременните гурбетчийки се връщат да раждат у нас, никой българин в чужбина не си лекува зъбите там, българите са овладели всички съвременни хирургични технологии. И на нашенските силиконки съвсем не им личат сикатрисите от интервенциите.
Има го и тоя безспорен факт, че за разлика от други напреднали в медицината страни, нашата медицина героично оказва помощ на инфектираните от COVID-19. И в случай че смъртността е измежду най-високите в света, тя не е заради колабирало опазване на здравето, а се дължи на ниския брой имунизирани. А за какво е невисок броят им, обясненията са отвън медицината.
Инсинуацията, че българското опазване на здравето е в цялостен колапс, служи на четири цели. Първо, служи да усъвършенства каналите за източване на здравноосигурителната каса. Второ, пренасочва нуждаещите се от лекарска грижа към частните медицински компании. Трето, сервира храна на здравните заведения в чужбина и на техните „ дилъри “ у нас. Вместо държавната помощ и доброволните дарения за лекуване в чужбина да ги дадем за развиване на материалната база на родната медицина, тези пари отиват в чужбина. Четвърто, тази клевета е удар върху националното самочувствие и самонадеяност.
Абсурдно е да се твърди и повярва, че българското опазване на здравето е в цялостен колапс.
Но че не сме въвели механизми, при които лечебните заведения и клиниките да са на стопанска сметка без да са търговски субекти, или пациентите да не доплащат за материали и консумативи, или да няма пробойни за източване на здравно-осигурителната каса, или да се преборим с бумащината и с бюрократщината, това са радикално други тематики.
Инсинуация 4. Производителността на труда в България е ниска
Вярно е за натуралната продуктивност на труда в браншове с огромен размер ръчен труд. Вярно е за предприятия с остарели и ниско производителни технологии и съоръжение. Вярно е за всички действия със слаба техническа и компютърна осигуреност на труда. Вярно е за предприятия, в които на мениджмънта му липсват познания и опит да овладее планирането и оперативното ръководство на своите индустриални и бизнес процеси. Вярно е и в случаите, в които компютърните системи пречат, а не оказват помощ на работата.
Не не е правилно за предприятия с високо производително софтуерно съоръжение, със мощни междинни мениджъри и с добре дипломиран действен личен състав. Не е правилно и за предприятията с съвършена вътрешна логистика, с изрядно поддържано съоръжение, с ниско незавършено произвеждане и с умерено във времето натоварване на ресурсите. Предприятия, работещи за експорт или като елементи от интернационалните вериги за доставка, те са принудени да си подвигат продуктивността, другояче те не са конкурентоспособни.
Процесът на повдигане на продуктивността посредством машинизация и автоматизация тече трудно, защото цената на живия труд у нас към момента е по-ниска от цената на техниката. Този проблем даже не е съзнателен – в случай че посредством техническо въоръжаване на труда той стане два пъти по-производителен, това значи със същия брой хора да произвеждаме два пъти повече, заплащането да е два пъти по-високо и да сме два пъти по-богати от в този момент.
Не е правилно, че продуктивността ще се увеличи посредством импорт на служащи от по-бедни страни, които са подготвени за същите пари да работят повече от българите. Напротив, това единствено ще отдалечава момента, в който трудът да получи същинската си и по-висока цена.
Инсинуацията, че продуктивността на труда у нас е ниска е опрощение за изкуствен натиск върху работните заплати, сякаш с цел да сме атрактивни за задграничните капитали. Тя подхранва и заблудата, че нарасналите приходи ще възбудят неукротима инфлация. Но директната последица от тази клевета е, че тя прогонва младежите да работят в чужбина, което освен забавя растежа на БНП, само че и утежнява демографската картина.
Производителността на труда в България не е измежду най-високите, само че не е критично ниска. А това, че има неизчерпаеми благоприятни условия тя да се покачва още и още, това е извечната задача на технологиите, индустриалната организация и мениджмънта.
Инсинуация 5. България е водеща измежду най-корумпираните страни в света
Българинът, сякаш незлоблив, без угризения усвоява порока, стига да вижда келепир от него. Ако търсим в подкупа средство за оцеляване и по-лек живот, корените са исторически. Не виним цар Калоян, само че турците са спрени до границите на католицизма и нямаше да гнием пет века под властта на най-ретроградното и корумпирано държавно устройство. От там идват и подкупността ни, и уменията ни да си решаваме проблемите с подкупи. Това не е самобичуване, корупцията е остарял кусур. Древните египтяни, гърци и римляни и те са били подкупни. Подкупността владее целия свят, а в страните, в които най-силно се крещи против корупцията, тъкмо там виждаме най-крещящите кавги за корупция.
Корумпирани сме както са корумпирани всички други хора и страни по света, само че у нас корупцията е някак по-видима и доста по-дразнеща, тъй като е корупция „ на дребно “ и тъй като дейната страна в нея са не толкоз корумпираните, колкото корумпиращите.
Проблемът е, че у нас се основава развъдна среда за корупция по институционален път. Държавната и локална администрация преднамерено усложнява процедурите и работи постепенно. Антикорупционният Закон за публичните поръчки е непрекъснат източник на корупция. Ниското възнаграждение на хората от всевъзможните контролни органи ги прави подкупни. Податливи на рушвет са и хората от органи, които преразпределят дефицитни запаси.
Има ли недостиг, има и подкупи – не доближават места в детските градини и в лечебните заведения, компаниите за ремонтни услуги са претрупани от поръчки, липсват артикули по складовете. Липсва ли ум, ето и среда за подкупи – подкупни академични даскали, подкупни оценители на недвижими парцели, подкупни движимости лица, подкупни арбитър реализатори... Подкупни са и някои властници. Получава се така, че крадецът вика: „ Дръжте крадеца! “.
Разни интернационалните органи и неправителствени организации правят оценка какво е равнището на битка с корупцията по броя депутати и министри в пандиза, което е неуместно, тъй като стъпва на хипотезата, че те са податливи на корупция по дифолт. Трябва да се гледа и корупцията в антикорупционните институции, единствено дето няма по какъв начин да я оценим.
Да не забравяме, че корупцията има две проявления. Едното е рушвет, другото е рекет. При подкупа ти даваш, с цел да получиш. При рекета ти желаят, с цел да те оставят да работиш. Дотук като че повече имахме поради подкупа, само че рекетът е къде къде по-зловреден.
Докато подкупът като че вирее повече в средите на ниско заплатения административен и надзорен уред, то рекетът е типичен инструмент на такива породи мафиотски структури, които са яхнали тлъсти сегменти на стопанската система с бърз оборот на капитала.
Има мафия на прекупвачите на селскостопански артикули. Иначе по какъв начин да разбираем за какво селяндур от Тракия с 50 дка лична земя, вместо да богатее от нея, върви в Гърция да бере маслини. Или по какъв начин да разбираем за какво на общинските пазари рядко се виждат самите производители. Има горска мафия. Има мафия на едрите арендатори. Има енергийна мафия. Има и други мафии. Рекетът е не по-малко нездравословен за обществото от подкупите.
Инсинуацията, че България е водеща измежду най-корумпираните страни в света, тя служи, с цел да оправдае реваншистките нагони на всяка новоизлязла на власт политическа мощ.
А това, че одитите и инспекциите не вкарват никого зад решетките, ни тласка да търсим недъзи в правосъдната власт. Във „ Величие и проваляне на куртизанките “ Оноре дьо Балзак споделя, че колкото хората ги е по боязън от закона, толкоз по-малко работа има за съда.
Това че България е водеща измежду най-корумпираните страни в света отчасти е правилно. Само че равнището на корупцията няма да падне посредством промени в правосъдната власт, а посредством премахване на източниците на корупция, посредством секване на каналите за корупция, основно по пътя на дигитализацията, и посредством възпитаване на антикорупционен морал.
Инсинуация 6. Българите са измежду най-нещастните хора на земята
Не знаем да има справедливи индикатори за оценяване на себеусещането, че си благополучен. Ако те интервюират или интервюират благополучен ли си, отговорът ти ще зависи от две неща. Първо, по какъв начин е дефиниран въпросът и не ти ли подсказва какъв отговор се чака от теб. Второ, в какво въодушевление те намират и податлив ли си да дадеш правилния за теб отговор. Българинът по природа е мрънкало и черногледец, липсва му и позитивният светоглед. Умее да си прикрива кривиците и не умее да си акцентира триумфите, с цел да се гордее с тях. Нормално е анкети за отвлечената категория „ благополучие “ да го подведат по какъв начин да отговори.
Ако се вгледаш в навъсените физиономии по опашките пред гишетата и в сивите лица и безизразните очи на изтощени хора в края на работния ден, хората наподобяват нещастни. Ако ги питаш имат ли проблем, драговолно го споделят, а в случай че го нямат, начаса го съчиняват.
Ако чак ушите кънтят от радостен шум от кръчми и нощни заведения, хората наподобяват щастливи.
Веселието и усмивките са мерило за благополучие, веселим се по-бурно и сме по-усмихнати от други нации. Да съпоставим излъчването на смях и наслада в един български рожден ден или женитба с това, което е при северните нации. Ние сме южняци, а южняците по рождение са радостни щастливи хора. Веселие и благосъстояние не постоянно вървят ръка за ръка, само че ние ще съумяваме да се веселим все по този начин добре и когато станем по-богати от в този момент. Друг въпрос е, че чувството за благополучие се уронва, и може би това да е предумишлено, от подтискащо черните вести по медиите, от плачливите турски и индийски сериали, от папараците на жълтия щемпел и от песимистичните внушения на обществените разбори. Тук дано да кажем, че тъкмо в тия страни, в които живее сякаш най-щастливото население, тъкмо там има най-вече превъртяли хора, най-вече самоубийства и максимален брой атентати върху почтени жертви в учебните заведения, по пазарите и на други публични места.
Инсинуацията, че българите сме измежду най-нещастните хора на земята, тя работи добре. Кажи 100 пъти на индивида, че е трагичен, най-после той по този начин ще се почувства. Кому служи тази клевета. Нещастните хора са вглъбени в нещастието си и им липсва ентусиазъм да потърсят благополучие, което ги прави податливи и на всевъзможни други черногледи внушения. Нещастните хора не имат вяра в личните си сили и това ги прави по-лесно управляеми.
Българите не са измежду най-нещастните хора на земята. Те са щастливи, че са българи и живеят в България. Никак не е инцидентно, че след най-често чуваното у нас благопожелание за здраве, другото и все по-често чувано у нас благопожелание е пожеланието за благополучие.
Инженер по автоматика и телемеханика. Има дълготрайни специализации и стажове по макропрогнозиране и програмно целево обмисляне в IIAP Париж и информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.
Докторатът му е по доктрина на запасите, а доцентурата - по стратегическо ръководство.
Демагогиката е просвета за „ водене на народа “. Тя има общ корен с педагогиката, науката за образование и образование на деца, и андрагогиката, науката за образование на възрастни. Под „ водене на народа “ подразбираме „ водене за носа “. В антична Атина демагозите държали речи пред демоса, с цел да му внушат да поддържа нечии политически възгледи. С днешни думи казано, демагозите са били професионални политически представители. Те са употребявали прочувствена изразителност и пропагандни послания, като са ги насочвали към предразсъдъците, възприятията, страховете, суетите, фантазиите и очакванията на демоса.
Сега демагогията е изкуство за манипулиране на масите в поддръжка или отпор на нечии интереси, планове, дейности или резултати, било то на политическа или друга почва. Има два съществени типа принадлежности за операция, това са клеветите и мантрите. Първият тип операция е да се обявиш като герой, който взема решение обезпокоително звучащи пред хората, само че действително несъществени или измислени проблеми. Това са ИНСИНУАЦИИ. Инсинуацията, това е преднамерено и масирано разпространение на лъжеистини за да се отвлече вниманието от същината на един проблем, който или не желаеме да го решим, или желаеме да го решим по метод, който не е допустим за обектите на инсинуирането.
Вторият тип операция е с парещ възторг да се оферират решения на проблеми, които звучат привидно рационално, само че заобикалят сърцевината на тези проблеми. Това са МАНТРИ. Мантрата, това е повтаряно безчет пъти проклинание с вълшебни думи, които усилват нашите послания за влияние и отслабят непознатите благоприятни условия за противопоставяне. Инсинуациите унищожават вътрешната съгласуваност на обществото, а оттова и разклащат стабилността му. От друга страна мантрите отклоняват вниманието на обществото от истините за действителните проблеми и сковават неговата сила да им търси решения.
Тази публикация опровергава 12 клевети и 12 мантри и също по този начин подсказва решенията на 12 към този момент нерешени проблеми на обществото. Всичките тези 12 решения може да се сумират в това, че до момента в който не се оправи стопанската система, с нищо друго няма да се оправим. Защото способността на обществото да предотврати или пребори рецесии от каквото и да било естество е директна производна от положението, капацитета и растежа на стопанската система.
Статията не е рецензия, нито апологетика на многото парламенти и държавни управления, които управляваха в последните десетилетия. Всичко написано в нея са персонални визии на автора й, с които той не желае да визира или да ангажира хора, имащи други визии.
12 ИНСИНУАЦИИ
Инсинуация 1. Българите са измежду най-бедните поданици на Европа
Адам Смит, популярен британски икономист, е рекъл преди 250 години, че за общественото богатство се съди не по паричните приходи, а по виталния стандарт на семействата.
Ако приказваме за приход от заплати, изключително заплатите на множеството изпълнителски кадри и бюджетните заплати, истината е, че сме се наредили чак в края на опашката в Европа. Да, пенсиите са мизерни, само че не постоянно е правилно, че бедният пенсионер няма помощ от децата или че не би могъл да размени празното многостайно жилище с по-скромен дом.
Да, има и резултат на в допълнение обедняване, и то измежду най-бедните и малограмотни пластове хора, които съвсем глупави рибки, попадат в мрежите, които им се подмятат от растящия брой заложни къщи и всевъзможните форми на хазарт и игри на щастието.
Да, следим обществено разслоение с релативно едва показана междинна класа.
Впрочем, погрешно е, че междинната класа я образуват единствено притежатели на дребен бизнес. В междинната класа са и всички хора с високо възнаграждение – висши и междинни мениджъри, депутати и министри, висши държавни чиновници, офицери от армията, полицията и службите, върховен клир, магистрати, множеството ремонтни и механически фрагменти, спортисти, банкери, архитекти, геодезисти, летци и РВД диспечери, капитани далечно корабоплаване, хабилитирани лица, информатици, хирурзи и дентисти и други високо платени медици. Ще прибавим крупиета, телохранители, занаятчия готвачи, дилъри и търговски медиатори. Тук са и юристи, някои културни дейци и значително други хора със свободни специалности.
Но българинът е измежду най-имотните хора в света. Почти всеки има личен дом, че по два и повече, селска къща, вила или други парцели. Доста хора получават наеми и ренти.
Гражданинът, в случай че самият той няма градинка и лозе, в значително от случаите има верни ятаци на село. Ятаците го изхранват. Може и да е завещание от предходни и по-трудни времена, само че без значение дали има или няма земя и има или няма ятаци, българинът вари ракия, прави вино, затваря консерви и компоти, постанова туршии, пече чушки, бърка лютеници, цялостни наденици, разточва луканки и суджуци, вее чирози, осолява сланина.
Впрочем, персоналното прилагане на продукция от персонални стопанства не е сив бранш, не е сив сектор и обменът на артикули от персонални стопанства сред родственици, другари и съседи.
Зимите са меки, летата са дълги. Разходите за отопление и за топли облекла са невисоки.
Сравнено даже със прилежащите нам страни, имаме релативно евтини книги и вестници, образование, здравна помощ, превоз, известия, комунални услуги, издръжка.
Плюс всичко българинът безсрамно си лъже страната, а по този начин и ближните, като укрива данъци и краде публични богатства от всевъзможен тип когато и колкото се е докопал до тях.
Но дано да погледнем какъв е размерът на персоналните спестовни влогове, какво необуздано жилищно строителство избуява, по какъв начин кръчми, питейни заведения и МОЛ-ове пращят по шевовете, по какъв начин са задръстени пътищата от персонални коли с по един единствено човек в тях, по какъв начин шетат българските туристи из Европата, а и по целия непосредствен и отдалечен свят, или какви опашки от летовници са се проточили към Черното ни море и към гръцките и турските курорти.
Нека да забележим по какъв начин броят персонални коли приближава броя семейства, по какъв начин немалко от тях имат повече от една кола, по какъв начин спада междинната възраст на автомобилния парк. Нека погледнем и по какъв начин се обличат българите съпоставено с опърпаните якенца и дънки на чужденците, по какъв начин набъбват от артикули магазините за мебели и електродомакински уреди, как с нищо не са по-различни нашите универсални и профилирани магазини от тези в западния свят или какъв брой пари се харчат за козметики, фитнеси и всевъзможни занимания.
Показателят БНП на глава от популацията сочи невисок витален стандарт, само че и подвежда, защото огромен брой възрастни хора не вземат участие в основаването на народен артикул. По-говорящ индикатор е БНП, отвеян към броя действително заети, който е непосредствен до броя на работоспособните хора заради невиждано ниското ниво на безработицата. Но и този индикатор не е напълно меродавен, тъй като не регистрира заетостта в сивия бранш. Най-говорящият индикатор за стандарта на семействата, това е делът на разноските за изхранване в общата картина на разноските. Този дял нерешително само че и праволинейно спада. Същевременно, въпреки и постепенно, пораства делът на разноските за облекла, козметика, туризъм, спорт, развлечения, културен живот, коли, битово обзавеждане и строителство.
Инсинуацията, че ние сме измежду най-бедните поданици на Европа оправдава изкуственото подтискане на приходите, само че по-лошото е, че подкопава националното ни самочувствие. Българите не са измежду най-бедните поданици на Европа. Българите са богати европейци.
Инсинуация 2. Българското обучение е на отчайващо равнище
Български експерти, изключително инженерите и медиците, са търсени и се осъществят по целия свят. Но освен те. Няма специалност, в която българин да не се осъществя добре, стига да ги има изискванията за реализация. Българските дечица печелят купища медали в влиятелни интернационалните състезания по математика, физика и други естествени науки. Българските информатици ги признават в целия свят. Българските стартъпи са сполучливи. Мощни интернационалните компании изнасят своите мозъчни центрове в България. Повечето интернационалните компании у нас са се облегнали на напълно български мениджърски екипи.
България е дала и продължава да дава гении във всяка област. Интересно е може ли да се откриват и разпрострат гении в среда на отчайващо ниско равнище на образованието.
Впрочем, образоваността на нацията се образува по три линии. Първата линия, това са институциите за предучилищно, школско и висше обучение. Тези институции, добре или не чак толкоз, те въпреки всичко си правят работата. Втората линия, това е семейното възпитание за обич и почит към знанието. Всички образовани фамилии основават у децата си настройка за начетеност. Третата линия, това е ролята на обществото, включително и най-вече на медиите, при образуването на ценностната система на децата и младежта.
Тук има проблем. Ако младите порастват в среда на фолк диви, кръшни чалги и филми за лесно замогване, това отблъсква от образованието и ги тласка към лесните пътища.
Има и различен сходен проблем. Трудно е да образоваш деца на необразовани родители.
Поради синдрома на невежата те се плашат от образованието и го отхвърлят, тъй като не осъзнават или не са разбрали, че в днешно време образованието е освен изискване за почтено включване в трудовия пазар, само че и средство за равностойно социализиране.
Проблем за решение е отрицанието на част от българския народ към образованието. Ако по Конституция учебното обучение до 16-годишна възраст е наложително,
редно ли е да получават обществени помощи фамилии, чиито деца не вървят на учебно заведение.
Тук нещата са изкривени – един от индикаторите за образуване на учебни бюджети е броят на учениците. Този индикатор подтиква учебните заведения да афишират възпитаници фантоми.
Има и още нещо. Нужно ни е обучение, а не псевдообразование. Не е значим само обемът на просветителната работа, измерен като брой обучаеми, брой преподаватели и брой образователни дни, на база на който са образувани бюджетите на образователните заведения.
Много по-голям е резултатът от просветителната работа като качество на усвоените знания и умения. При учебното обучение резултатите ненапълно се виждат посредством външното оценяване. За висшето и следдипломно обучение тоя механизъм липсва.
Инсинуацията, че българското обучение е на отчайващо равнище, като се изключи че ни лишава от доверие към него и уронва националното ни самочувствие, тя служи най-много като маркетингова режисура, която зарежда учебните заведения и университетите в Европа и Съединени американски щати.
Никак не е правилно, че българското обучение е на отчайващо равнище, равнището е високо. Но че има какво още да се желае от българското обучение, то е радикално друга тематика.
Инсинуация 3. Българското опазване на здравето е в цялостен колапс
Вярно е, че здравето на българина е изумено от заболяванията на изнервеното съществуване, от нездравословните условия на труд в значително компании и организации, от неправилното хранене, от изкуствените храни и безразборния банкет на лекарства, от вредните пороци на цивилизацията, от физическото обездвижване, и то най-много при младежите и децата, а и от неналичието на здравни познания и просвета измежду една немалка част от народа.
Вярно е също, че живеем в нездравословна среда. Горим дърва, въглища, автомобилни гуми и остарели парцали, караме остарели коли, не мием улиците, застрояваме градинки и паркове, изсичаме гори, палим стърнища и есенни листа, т.е. дишаме мръсния въздух. Обличаме се в синтетика, спим в синтетични завивки, одобряваме синтетични медикаменти. Ядем и по-скоро преяждаме със сурогатни и най-вече тестени, тлъсти и солени храни.
Вярно е, че мрежата от здравни заведения не е съобразена с демографската структура и гъстотата на популацията, че има известно закъснение в материалното, техническо и логистично обезпечаване на здравната грижа, че бумащината изяжда забележителна част от работните запаси на медиците, че формулата за финансиране на здравните заведения е ялова, че новозавършили лекари бягат в чужбина, че не доближават медицински сестри.
Вярно е и туй, че вместо фармацевтиката да служи на медицината, виждаме противоположното.
Но дано кажем и друго. У нас не се чака с месеци да ти пристигна редът за специализирана диагностика и лекуване, доста чужденци се лекуват в България и то освен тъй като им излиза по-евтино, бременните гурбетчийки се връщат да раждат у нас, никой българин в чужбина не си лекува зъбите там, българите са овладели всички съвременни хирургични технологии. И на нашенските силиконки съвсем не им личат сикатрисите от интервенциите.
Има го и тоя безспорен факт, че за разлика от други напреднали в медицината страни, нашата медицина героично оказва помощ на инфектираните от COVID-19. И в случай че смъртността е измежду най-високите в света, тя не е заради колабирало опазване на здравето, а се дължи на ниския брой имунизирани. А за какво е невисок броят им, обясненията са отвън медицината.
Инсинуацията, че българското опазване на здравето е в цялостен колапс, служи на четири цели. Първо, служи да усъвършенства каналите за източване на здравноосигурителната каса. Второ, пренасочва нуждаещите се от лекарска грижа към частните медицински компании. Трето, сервира храна на здравните заведения в чужбина и на техните „ дилъри “ у нас. Вместо държавната помощ и доброволните дарения за лекуване в чужбина да ги дадем за развиване на материалната база на родната медицина, тези пари отиват в чужбина. Четвърто, тази клевета е удар върху националното самочувствие и самонадеяност.
Абсурдно е да се твърди и повярва, че българското опазване на здравето е в цялостен колапс.
Но че не сме въвели механизми, при които лечебните заведения и клиниките да са на стопанска сметка без да са търговски субекти, или пациентите да не доплащат за материали и консумативи, или да няма пробойни за източване на здравно-осигурителната каса, или да се преборим с бумащината и с бюрократщината, това са радикално други тематики.
Инсинуация 4. Производителността на труда в България е ниска
Вярно е за натуралната продуктивност на труда в браншове с огромен размер ръчен труд. Вярно е за предприятия с остарели и ниско производителни технологии и съоръжение. Вярно е за всички действия със слаба техническа и компютърна осигуреност на труда. Вярно е за предприятия, в които на мениджмънта му липсват познания и опит да овладее планирането и оперативното ръководство на своите индустриални и бизнес процеси. Вярно е и в случаите, в които компютърните системи пречат, а не оказват помощ на работата.
Не не е правилно за предприятия с високо производително софтуерно съоръжение, със мощни междинни мениджъри и с добре дипломиран действен личен състав. Не е правилно и за предприятията с съвършена вътрешна логистика, с изрядно поддържано съоръжение, с ниско незавършено произвеждане и с умерено във времето натоварване на ресурсите. Предприятия, работещи за експорт или като елементи от интернационалните вериги за доставка, те са принудени да си подвигат продуктивността, другояче те не са конкурентоспособни.
Процесът на повдигане на продуктивността посредством машинизация и автоматизация тече трудно, защото цената на живия труд у нас към момента е по-ниска от цената на техниката. Този проблем даже не е съзнателен – в случай че посредством техническо въоръжаване на труда той стане два пъти по-производителен, това значи със същия брой хора да произвеждаме два пъти повече, заплащането да е два пъти по-високо и да сме два пъти по-богати от в този момент.
Не е правилно, че продуктивността ще се увеличи посредством импорт на служащи от по-бедни страни, които са подготвени за същите пари да работят повече от българите. Напротив, това единствено ще отдалечава момента, в който трудът да получи същинската си и по-висока цена.
Инсинуацията, че продуктивността на труда у нас е ниска е опрощение за изкуствен натиск върху работните заплати, сякаш с цел да сме атрактивни за задграничните капитали. Тя подхранва и заблудата, че нарасналите приходи ще възбудят неукротима инфлация. Но директната последица от тази клевета е, че тя прогонва младежите да работят в чужбина, което освен забавя растежа на БНП, само че и утежнява демографската картина.
Производителността на труда в България не е измежду най-високите, само че не е критично ниска. А това, че има неизчерпаеми благоприятни условия тя да се покачва още и още, това е извечната задача на технологиите, индустриалната организация и мениджмънта.
Инсинуация 5. България е водеща измежду най-корумпираните страни в света
Българинът, сякаш незлоблив, без угризения усвоява порока, стига да вижда келепир от него. Ако търсим в подкупа средство за оцеляване и по-лек живот, корените са исторически. Не виним цар Калоян, само че турците са спрени до границите на католицизма и нямаше да гнием пет века под властта на най-ретроградното и корумпирано държавно устройство. От там идват и подкупността ни, и уменията ни да си решаваме проблемите с подкупи. Това не е самобичуване, корупцията е остарял кусур. Древните египтяни, гърци и римляни и те са били подкупни. Подкупността владее целия свят, а в страните, в които най-силно се крещи против корупцията, тъкмо там виждаме най-крещящите кавги за корупция.
Корумпирани сме както са корумпирани всички други хора и страни по света, само че у нас корупцията е някак по-видима и доста по-дразнеща, тъй като е корупция „ на дребно “ и тъй като дейната страна в нея са не толкоз корумпираните, колкото корумпиращите.
Проблемът е, че у нас се основава развъдна среда за корупция по институционален път. Държавната и локална администрация преднамерено усложнява процедурите и работи постепенно. Антикорупционният Закон за публичните поръчки е непрекъснат източник на корупция. Ниското възнаграждение на хората от всевъзможните контролни органи ги прави подкупни. Податливи на рушвет са и хората от органи, които преразпределят дефицитни запаси.
Има ли недостиг, има и подкупи – не доближават места в детските градини и в лечебните заведения, компаниите за ремонтни услуги са претрупани от поръчки, липсват артикули по складовете. Липсва ли ум, ето и среда за подкупи – подкупни академични даскали, подкупни оценители на недвижими парцели, подкупни движимости лица, подкупни арбитър реализатори... Подкупни са и някои властници. Получава се така, че крадецът вика: „ Дръжте крадеца! “.
Разни интернационалните органи и неправителствени организации правят оценка какво е равнището на битка с корупцията по броя депутати и министри в пандиза, което е неуместно, тъй като стъпва на хипотезата, че те са податливи на корупция по дифолт. Трябва да се гледа и корупцията в антикорупционните институции, единствено дето няма по какъв начин да я оценим.
Да не забравяме, че корупцията има две проявления. Едното е рушвет, другото е рекет. При подкупа ти даваш, с цел да получиш. При рекета ти желаят, с цел да те оставят да работиш. Дотук като че повече имахме поради подкупа, само че рекетът е къде къде по-зловреден.
Докато подкупът като че вирее повече в средите на ниско заплатения административен и надзорен уред, то рекетът е типичен инструмент на такива породи мафиотски структури, които са яхнали тлъсти сегменти на стопанската система с бърз оборот на капитала.
Има мафия на прекупвачите на селскостопански артикули. Иначе по какъв начин да разбираем за какво селяндур от Тракия с 50 дка лична земя, вместо да богатее от нея, върви в Гърция да бере маслини. Или по какъв начин да разбираем за какво на общинските пазари рядко се виждат самите производители. Има горска мафия. Има мафия на едрите арендатори. Има енергийна мафия. Има и други мафии. Рекетът е не по-малко нездравословен за обществото от подкупите.
Инсинуацията, че България е водеща измежду най-корумпираните страни в света, тя служи, с цел да оправдае реваншистките нагони на всяка новоизлязла на власт политическа мощ.
А това, че одитите и инспекциите не вкарват никого зад решетките, ни тласка да търсим недъзи в правосъдната власт. Във „ Величие и проваляне на куртизанките “ Оноре дьо Балзак споделя, че колкото хората ги е по боязън от закона, толкоз по-малко работа има за съда.
Това че България е водеща измежду най-корумпираните страни в света отчасти е правилно. Само че равнището на корупцията няма да падне посредством промени в правосъдната власт, а посредством премахване на източниците на корупция, посредством секване на каналите за корупция, основно по пътя на дигитализацията, и посредством възпитаване на антикорупционен морал.
Инсинуация 6. Българите са измежду най-нещастните хора на земята
Не знаем да има справедливи индикатори за оценяване на себеусещането, че си благополучен. Ако те интервюират или интервюират благополучен ли си, отговорът ти ще зависи от две неща. Първо, по какъв начин е дефиниран въпросът и не ти ли подсказва какъв отговор се чака от теб. Второ, в какво въодушевление те намират и податлив ли си да дадеш правилния за теб отговор. Българинът по природа е мрънкало и черногледец, липсва му и позитивният светоглед. Умее да си прикрива кривиците и не умее да си акцентира триумфите, с цел да се гордее с тях. Нормално е анкети за отвлечената категория „ благополучие “ да го подведат по какъв начин да отговори.
Ако се вгледаш в навъсените физиономии по опашките пред гишетата и в сивите лица и безизразните очи на изтощени хора в края на работния ден, хората наподобяват нещастни. Ако ги питаш имат ли проблем, драговолно го споделят, а в случай че го нямат, начаса го съчиняват.
Ако чак ушите кънтят от радостен шум от кръчми и нощни заведения, хората наподобяват щастливи.
Веселието и усмивките са мерило за благополучие, веселим се по-бурно и сме по-усмихнати от други нации. Да съпоставим излъчването на смях и наслада в един български рожден ден или женитба с това, което е при северните нации. Ние сме южняци, а южняците по рождение са радостни щастливи хора. Веселие и благосъстояние не постоянно вървят ръка за ръка, само че ние ще съумяваме да се веселим все по този начин добре и когато станем по-богати от в този момент. Друг въпрос е, че чувството за благополучие се уронва, и може би това да е предумишлено, от подтискащо черните вести по медиите, от плачливите турски и индийски сериали, от папараците на жълтия щемпел и от песимистичните внушения на обществените разбори. Тук дано да кажем, че тъкмо в тия страни, в които живее сякаш най-щастливото население, тъкмо там има най-вече превъртяли хора, най-вече самоубийства и максимален брой атентати върху почтени жертви в учебните заведения, по пазарите и на други публични места.
Инсинуацията, че българите сме измежду най-нещастните хора на земята, тя работи добре. Кажи 100 пъти на индивида, че е трагичен, най-после той по този начин ще се почувства. Кому служи тази клевета. Нещастните хора са вглъбени в нещастието си и им липсва ентусиазъм да потърсят благополучие, което ги прави податливи и на всевъзможни други черногледи внушения. Нещастните хора не имат вяра в личните си сили и това ги прави по-лесно управляеми.
Българите не са измежду най-нещастните хора на земята. Те са щастливи, че са българи и живеят в България. Никак не е инцидентно, че след най-често чуваното у нас благопожелание за здраве, другото и все по-често чувано у нас благопожелание е пожеланието за благополучие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ