Пътят на Christo
Анани и Христо доста пъти разказваха по какъв начин са се разделили. Христо изчакал Анани да се ожени и отпътувал за Прага на идващия ден след сватбата. Разменили си палтата - Анани му дал хубавото палто, което имал от вуйчо си, като по-представително за чужбина, а Христо оставил ученическия си шинел. И по този начин се оказали разграничени за 27 години. От София единият потеглил към Европа и света, а другият - към Габрово с режисьора Любомир Шарланджиев и натрупа актьори. На Анани по никакъв начин не му се прибирало в Габрово, което свързваше най-много със загатна за това по какъв начин към края на 40-те години татко му бил ненадейно задържан и след това изпратен в пандиза. Неведнъж споделяше, че най-големият боязън, който е изпитвал в живота си, бил, когато двамата с Христо, хванати за ръце, минали около приземния прозорец на габровската милиция, където чули, че е арестуван татко им. Когато двамата братя най-накрая се видяха през 1982 година, събираха и преподреждаха спомените си като пъзел.Диди Сотирова - Явашева Прага - 24.12. 1956 година
Мили Анани,
Вече повече от месец мина от както съм в Прага, а аз като че ли се преродих. Не знаеш, мое благо братче, какво стана с мене, с моите показа за изкуството. Боже? Знаеш ли, че напоследък от две седмици съм неизмеримо благополучен. Просто на върха, мое братче. Толкова неща изживявам, че просто, с цел да рисувам би трябвало да се успокоя. Щях да ти пиша по късно, само че не мога, във екстаз съм от прелестния човек на изкуството, от актьора и режисьора E.F.Burian. Просто невероятни неща станаха с мен. Аз с никой човек на изкуството не съм приказвал по този начин искрено. То е хубаво с такива познати. Той ме предложения, както знаеш, да изучавам в неговия спектакъл и да бъда художник (негов асистент). Просто това е спектакъл знамение. У нас е цяла злополука, покруса. Аз там гледах " Швейк " - вълшебно, " Дървеница " - Маяковски - връх на плакатната, политическата и модернистичната режисура. Невъобразимата " Просяшка опера " от Брехт в преправка на Буриян, това беше ужасно тръпнещо изкуство и върхът, най-блестящо, най-силно театрално зрелище, не това не е спектакъл, а всичкото изкуство - " Бели нощи " на Достоевски - сантиментални възспоменания и дейности направени от Бурян - смут - гениално. Не братче не можеш да си представиш какво беше " Бели нощи " - това е украшение. Гениална режисура, всичко което съм виждал до момента бледнее, никой по този начин не е схванал руснака.
Реклама
Това е единение сред спектакъл, музика, пластика. Целият театър е камерен - музиката е написана от Буриян върху претекстове от Чайковски - всяка дума, имитация на актьора, дава отговор на прочут музикален звук - дан, бим върху рояла - на рояла свири самия Буриян, художествено оформление, изумления, смут, човек се побърква. Играят единствено два души - и жена която мие дъски, ето сцената: не може да се покаже, аз ще ти изпратя фотоси.
С К И Ц А
Играе се върху въртяща сцена, с приведен футуристичен под. Просто невъобразима хубост. Как се срещнах с Буриян, Анани, братовчеда, звъни и споделя, че съм във екстаз от театъра му, той дефинира среща, 3-часов диалог, ужасно ме обикна, видя фотосите, изключително му харесаха " копачките " и слабото момиче (последната работа), по-късно предложение да остана в театъра му, той е национален актьор и (много авторитетен човек в държавното управление и партията) по-късно посещаване на подготовки, по галерии, близки негови художници, вечер диалози и така нататък Мечта. Днеска към този момент имах извънредно забавен диалог с него за изкуството и театъра. Той е бил във Франция, персонален другар е на Шарл Дюлен, Пикасо и редица френски художници, актьори и музиканти. Също е другар на Берт. Брехт и И.Бекер. Към френския спектакъл има доста сериозно отношение - особено за Жан Вилар - споделя безукорен надарен и отличен актьор и режисьор, само че нищо ново. За него изкуството е откривателство, нововъведение, дълбока задача да се откри най-съвременно и съвременно звучене. Театърът е дейности, това е най-важното. Сега във Франция споделя има извънреден модернист като Марсел Марсо-мимическият актьор, който в действителност съставлява нова мисъл. Аз в другите си писма ще класифицирам неговите изявления за изкуството и театъра. Говорихме с него за моите планове за " ХII нощ ". Той видя скици, които носех за " Рюи Блас ". За " 12 нощ " сподели, че в случай че бихме осъществили тези планове с бялото и черно, и лачените костюми, театърът в Габрово би станал авангард. Той приказва доста забавно, да вземем за пример за Юго. Ще слага Хамлет през месец март. Изумителна просто режисура. Той споделя, за мене щом ми би трябвало стълба на сцената, ще сложа, само че може на на никое място да не води, да няма особено значение. Изкуството е хубост, повече от всичко в живота, изкуството прави това което никой не е видял до в този момент. Силно е експресивно. Например неговата Офелия се удавя като публиката вижда всичко, само че играе удавяне, на напълно гола сцена и зад нея нарисувана река, само че по този начин е направено! Ужас! Невероятно! За Буриян деяние, пластика и нововъведение и изключителна дикция. Той слага в този момент една дискусионна пиеса. Пиеса единствено за дикция, само че извънредно необикновено забавна като изкуство.
Тъмнина - (сцената) прожектор в десния ъгъл осветява мъж в цивилни облекла, седнал той приказва на публиката: аз съм този и този, хората мислят едни по този начин за мене, други иначе, познавам една млада жена, с нея се срещнах по този начин и така нататък приказва на публиката. В левия ъгъл светва прожектор - млада жена - тя приказва на публиката - аз съм тая и тая, едни мислят за мене по този начин, други иначе, срещнах се е един мъж, по този начин стана и така нататък, по-късно двамата стават и се ръкуват и споделят на публиката - свършихме. Помисли! Към нея той изрече извънредно забавни аналитични мисли във връзка със пластика, нерв и тематики на новото време, с действието на сцената. За това ще пиша в детайли.
Реклама
Анани, ужасно съм разтревожен като ти пиша, знаеш, че претърпявам нещата. Буриян, споделя ние с тебе си харесваме по характер. Аз в този момент не мога да остана в театъра, ти разбираш. Аз нищо не мога да понеса към този момент в противоположна посока. Ти няма да ми се сърдиш, ще пиша в детайли за " Рюй Блас ". Аз би трябвало да изучавам живопис и да бъда където има познати, а оттова ще забележим. Аз би трябвало да изучавам. Буриян ми сподели " за за тебе при мене всеки път ще има място ". И въпреки всичко да си помисля. Той от месец май открива свое ателие академия на модерното изкуство - спектакъл, художествено, актьорско, режисьор ще бъдат - 10 души, споделя единствено да желая. Помисли ще схванеш за какво не мога. Аз нищо към този момент не мога да понеса, няма потребност да се срещам с хора които четири години не ме разбираха, хора които са егоисти, които ме мачкаха и ми втълпяваха, че изкуство се прави по този начин, както те споделят. Тия четири години не могат да се сравнят с тоя един месец (като изключим моите ходения по селата, които са толкоз скъпи за мене). Аз мисля за тебе мое братче, не знам ти не си самичък, само че би трябвало да учиш, в случай че искаш при Буриян, аз приказвах за тебе на него. Това ще бъдат 2-3 години, мисля ще ти бъдат потребни. Ти би трябвало да видиш безусловно. Изкуството на първо място. Но всичко зависи от тебе. Буриян споделя, че ще желае да си кореспондираме, споделя ми " ти непремено ще ми пишеш за всичко ". Анани, ти разбираш, аз в никакъв случай през живота не съм срещал такава сърдечност, такава топлина на човек на изкуството, мой учител. Това е страшна тъга. Толкова неща, които мислех за изкуство, излязоха верни и още повече неща катастрофираха ужасно. Защо аз знаех неща, които са подла неистина, нелепости и цинични, с цел да бъдат изкуство. Какво има в Академиите - нищо. Това е доста значимо
..
индивидът на изкуството да бъде изобретател. Но за това се изисква изключителна просвета. Страшна, невероятна. И то освен книги да се четат, човек би трябвало да усети пулса, нерва на времето. Буриян е извънреден разсъдък, при него има ужасно горене и характер - страхотна просвета. Завчера ми разправя: аз да рисувам не мога, аз съм аматьор изследвам човешката физиономия (той слага драматизация на чешка класическа повест " Вера Лукашова " - невъобразима постановка) - изучавам анатомия от четири години, само че това е математика /сяда на пианото и свири сонати " Математика " (страшно, страховит ум). Човешката физиономия е комплекс и споделя Пикасо е знамение. Марсо е извънреден гений. Той прави това, което никой не е правил за него, аз имам поради и J.L Baraut, само че Марсо синтезира и новаторства и ми демонстрира негови фотоси (изключителен актьор играе " бедния Пиеро " ) и Буриян споделя единствено, че той за какво играе Пиеро, можеше да бъде и елементарен човек от Франция (и се чуква с мене с чашката). Ходя на подготовки. Това не е подготовки... не, Анани, това е толкоз забавно. Буриян е неизмеримо либерален, забавен, нямам думи. Аз го запитвам какъв брой репетира на маса и по кое време на сцена. Той се усмихва и споделя артистите прочитат пиесата и хайде на сцената, само че зависи от пиесата. Но той е същински актьор. Метод е социалистическият натурализъм споделя той, само че какво е способ? Аз работя и върша изкуство и се смее и ми разправя за Станиславски, " че има хора( които показват системата на Станиславски, само че имам един другар актьор, той се учил, надарен реализатор на Станиславски, какво споделя тоя актьор: без говорене той споделя на един да му донесе шаран (риба) и той му донася хамсийка, е по какъв начин ще разбере, че хамсийка не е шаран ". Анани ти се чудиш и мислиш, че са нелепости, о не това е във връзка, че актьорът както ни учат би трябвало да изяснява зад всяка имитация. Това наподобява неуместно, само че е надълбоко достоверно. Буриан по-късно ми демонстрира и филми на своята режисура на " Едип цар " - ужасно. Как е почнал работа пиесата - цялата пиеса е сложена като барелеф - симетрично - отляво, отдясно, ужасия и жанр. Артистите почнали подготовки без реплики, без говорене, по-късно на музикално ритмично разчленяване на речта в строфите на старогръцки език и най-после скулптиране на артистите?! Как лицата не са маски, само че са скулпира с еластичен грим и най-после една позната разправя, че това зрелище било същинско знамение. При посещение на театърът в Швейцария " Едип Цар " бил посрещнат със ставане на крайници на цялата театрална аудитория.
Мило братче, прощавай за това дълго и несъмнено към този момент отегчително писмо. Но аз се вълнувам. Такава топлина и схващане в никакъв случай не съм срещал. Аз не мога да бъда там, където по този начин неискрено се отнасяха към изкуството. Пиши( благо братче! Аз в никакъв случай няма да те не помни. Знам( че ти е мъчително и тъжно, мъчително се работи. Научих, че Шарло доста се тревожил и бил разтревожен към премиерата на " Година на пътешествие ". За " Рюи Блас " ще пиша подробн, имам толкоз нови мисли и хрумвания, нека се осъществят в Габрово, най-малко някои.
Мили Анани,
Вече повече от месец мина от както съм в Прага, а аз като че ли се преродих. Не знаеш, мое благо братче, какво стана с мене, с моите показа за изкуството. Боже? Знаеш ли, че напоследък от две седмици съм неизмеримо благополучен. Просто на върха, мое братче. Толкова неща изживявам, че просто, с цел да рисувам би трябвало да се успокоя. Щях да ти пиша по късно, само че не мога, във екстаз съм от прелестния човек на изкуството, от актьора и режисьора E.F.Burian. Просто невероятни неща станаха с мен. Аз с никой човек на изкуството не съм приказвал по този начин искрено. То е хубаво с такива познати. Той ме предложения, както знаеш, да изучавам в неговия спектакъл и да бъда художник (негов асистент). Просто това е спектакъл знамение. У нас е цяла злополука, покруса. Аз там гледах " Швейк " - вълшебно, " Дървеница " - Маяковски - връх на плакатната, политическата и модернистичната режисура. Невъобразимата " Просяшка опера " от Брехт в преправка на Буриян, това беше ужасно тръпнещо изкуство и върхът, най-блестящо, най-силно театрално зрелище, не това не е спектакъл, а всичкото изкуство - " Бели нощи " на Достоевски - сантиментални възспоменания и дейности направени от Бурян - смут - гениално. Не братче не можеш да си представиш какво беше " Бели нощи " - това е украшение. Гениална режисура, всичко което съм виждал до момента бледнее, никой по този начин не е схванал руснака.
Реклама
Това е единение сред спектакъл, музика, пластика. Целият театър е камерен - музиката е написана от Буриян върху претекстове от Чайковски - всяка дума, имитация на актьора, дава отговор на прочут музикален звук - дан, бим върху рояла - на рояла свири самия Буриян, художествено оформление, изумления, смут, човек се побърква. Играят единствено два души - и жена която мие дъски, ето сцената: не може да се покаже, аз ще ти изпратя фотоси.
С К И Ц А
Играе се върху въртяща сцена, с приведен футуристичен под. Просто невъобразима хубост. Как се срещнах с Буриян, Анани, братовчеда, звъни и споделя, че съм във екстаз от театъра му, той дефинира среща, 3-часов диалог, ужасно ме обикна, видя фотосите, изключително му харесаха " копачките " и слабото момиче (последната работа), по-късно предложение да остана в театъра му, той е национален актьор и (много авторитетен човек в държавното управление и партията) по-късно посещаване на подготовки, по галерии, близки негови художници, вечер диалози и така нататък Мечта. Днеска към този момент имах извънредно забавен диалог с него за изкуството и театъра. Той е бил във Франция, персонален другар е на Шарл Дюлен, Пикасо и редица френски художници, актьори и музиканти. Също е другар на Берт. Брехт и И.Бекер. Към френския спектакъл има доста сериозно отношение - особено за Жан Вилар - споделя безукорен надарен и отличен актьор и режисьор, само че нищо ново. За него изкуството е откривателство, нововъведение, дълбока задача да се откри най-съвременно и съвременно звучене. Театърът е дейности, това е най-важното. Сега във Франция споделя има извънреден модернист като Марсел Марсо-мимическият актьор, който в действителност съставлява нова мисъл. Аз в другите си писма ще класифицирам неговите изявления за изкуството и театъра. Говорихме с него за моите планове за " ХII нощ ". Той видя скици, които носех за " Рюи Блас ". За " 12 нощ " сподели, че в случай че бихме осъществили тези планове с бялото и черно, и лачените костюми, театърът в Габрово би станал авангард. Той приказва доста забавно, да вземем за пример за Юго. Ще слага Хамлет през месец март. Изумителна просто режисура. Той споделя, за мене щом ми би трябвало стълба на сцената, ще сложа, само че може на на никое място да не води, да няма особено значение. Изкуството е хубост, повече от всичко в живота, изкуството прави това което никой не е видял до в този момент. Силно е експресивно. Например неговата Офелия се удавя като публиката вижда всичко, само че играе удавяне, на напълно гола сцена и зад нея нарисувана река, само че по този начин е направено! Ужас! Невероятно! За Буриян деяние, пластика и нововъведение и изключителна дикция. Той слага в този момент една дискусионна пиеса. Пиеса единствено за дикция, само че извънредно необикновено забавна като изкуство.
Тъмнина - (сцената) прожектор в десния ъгъл осветява мъж в цивилни облекла, седнал той приказва на публиката: аз съм този и този, хората мислят едни по този начин за мене, други иначе, познавам една млада жена, с нея се срещнах по този начин и така нататък приказва на публиката. В левия ъгъл светва прожектор - млада жена - тя приказва на публиката - аз съм тая и тая, едни мислят за мене по този начин, други иначе, срещнах се е един мъж, по този начин стана и така нататък, по-късно двамата стават и се ръкуват и споделят на публиката - свършихме. Помисли! Към нея той изрече извънредно забавни аналитични мисли във връзка със пластика, нерв и тематики на новото време, с действието на сцената. За това ще пиша в детайли.
Реклама
Анани, ужасно съм разтревожен като ти пиша, знаеш, че претърпявам нещата. Буриян, споделя ние с тебе си харесваме по характер. Аз в този момент не мога да остана в театъра, ти разбираш. Аз нищо не мога да понеса към този момент в противоположна посока. Ти няма да ми се сърдиш, ще пиша в детайли за " Рюй Блас ". Аз би трябвало да изучавам живопис и да бъда където има познати, а оттова ще забележим. Аз би трябвало да изучавам. Буриян ми сподели " за за тебе при мене всеки път ще има място ". И въпреки всичко да си помисля. Той от месец май открива свое ателие академия на модерното изкуство - спектакъл, художествено, актьорско, режисьор ще бъдат - 10 души, споделя единствено да желая. Помисли ще схванеш за какво не мога. Аз нищо към този момент не мога да понеса, няма потребност да се срещам с хора които четири години не ме разбираха, хора които са егоисти, които ме мачкаха и ми втълпяваха, че изкуство се прави по този начин, както те споделят. Тия четири години не могат да се сравнят с тоя един месец (като изключим моите ходения по селата, които са толкоз скъпи за мене). Аз мисля за тебе мое братче, не знам ти не си самичък, само че би трябвало да учиш, в случай че искаш при Буриян, аз приказвах за тебе на него. Това ще бъдат 2-3 години, мисля ще ти бъдат потребни. Ти би трябвало да видиш безусловно. Изкуството на първо място. Но всичко зависи от тебе. Буриян споделя, че ще желае да си кореспондираме, споделя ми " ти непремено ще ми пишеш за всичко ". Анани, ти разбираш, аз в никакъв случай през живота не съм срещал такава сърдечност, такава топлина на човек на изкуството, мой учител. Това е страшна тъга. Толкова неща, които мислех за изкуство, излязоха верни и още повече неща катастрофираха ужасно. Защо аз знаех неща, които са подла неистина, нелепости и цинични, с цел да бъдат изкуство. Какво има в Академиите - нищо. Това е доста значимо
..
индивидът на изкуството да бъде изобретател. Но за това се изисква изключителна просвета. Страшна, невероятна. И то освен книги да се четат, човек би трябвало да усети пулса, нерва на времето. Буриян е извънреден разсъдък, при него има ужасно горене и характер - страхотна просвета. Завчера ми разправя: аз да рисувам не мога, аз съм аматьор изследвам човешката физиономия (той слага драматизация на чешка класическа повест " Вера Лукашова " - невъобразима постановка) - изучавам анатомия от четири години, само че това е математика /сяда на пианото и свири сонати " Математика " (страшно, страховит ум). Човешката физиономия е комплекс и споделя Пикасо е знамение. Марсо е извънреден гений. Той прави това, което никой не е правил за него, аз имам поради и J.L Baraut, само че Марсо синтезира и новаторства и ми демонстрира негови фотоси (изключителен актьор играе " бедния Пиеро " ) и Буриян споделя единствено, че той за какво играе Пиеро, можеше да бъде и елементарен човек от Франция (и се чуква с мене с чашката). Ходя на подготовки. Това не е подготовки... не, Анани, това е толкоз забавно. Буриян е неизмеримо либерален, забавен, нямам думи. Аз го запитвам какъв брой репетира на маса и по кое време на сцена. Той се усмихва и споделя артистите прочитат пиесата и хайде на сцената, само че зависи от пиесата. Но той е същински актьор. Метод е социалистическият натурализъм споделя той, само че какво е способ? Аз работя и върша изкуство и се смее и ми разправя за Станиславски, " че има хора( които показват системата на Станиславски, само че имам един другар актьор, той се учил, надарен реализатор на Станиславски, какво споделя тоя актьор: без говорене той споделя на един да му донесе шаран (риба) и той му донася хамсийка, е по какъв начин ще разбере, че хамсийка не е шаран ". Анани ти се чудиш и мислиш, че са нелепости, о не това е във връзка, че актьорът както ни учат би трябвало да изяснява зад всяка имитация. Това наподобява неуместно, само че е надълбоко достоверно. Буриан по-късно ми демонстрира и филми на своята режисура на " Едип цар " - ужасно. Как е почнал работа пиесата - цялата пиеса е сложена като барелеф - симетрично - отляво, отдясно, ужасия и жанр. Артистите почнали подготовки без реплики, без говорене, по-късно на музикално ритмично разчленяване на речта в строфите на старогръцки език и най-после скулптиране на артистите?! Как лицата не са маски, само че са скулпира с еластичен грим и най-после една позната разправя, че това зрелище било същинско знамение. При посещение на театърът в Швейцария " Едип Цар " бил посрещнат със ставане на крайници на цялата театрална аудитория.
Мило братче, прощавай за това дълго и несъмнено към този момент отегчително писмо. Но аз се вълнувам. Такава топлина и схващане в никакъв случай не съм срещал. Аз не мога да бъда там, където по този начин неискрено се отнасяха към изкуството. Пиши( благо братче! Аз в никакъв случай няма да те не помни. Знам( че ти е мъчително и тъжно, мъчително се работи. Научих, че Шарло доста се тревожил и бил разтревожен към премиерата на " Година на пътешествие ". За " Рюи Блас " ще пиша подробн, имам толкоз нови мисли и хрумвания, нека се осъществят в Габрово, най-малко някои.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ