Луди ли сте, ако инвестирате дългосрочно?
Анализатори и вложители не престават да спорят по какъв начин би трябвало да се влага - дълготрайно, или краткосрочно. Всяко едно от двете течения си има своите именити покровители.
Всъщност, няма еднопосочен отговор, кой от двата капиталови стила е по-добър. Истината е, че те са подобаващи за другия вид вложители, които имат разнообразни капиталови цели и приемливост към риск, както и за другите времеви цикли.
Един образец - по време на изгубеното десетилетие в Съединени американски щати, при което вложителите на финансовите пазари записаха нулев приръст на капитала си, доста по-нашумяла бе тактиката за интензивно вложение. На процедура, това бе и единствения метод да се печели на финансовите пазари, тъй като тактиката " купи и хвани " (buy and hold) не работеше.
През последните девет години обаче, когато видяхме втория най-дълъг бичи пазар в щатската история, вложителите започнаха още веднъж да приказват за превъзходството на дълготрайното вложение, или по този начин наречената тактика " купи и хвани ".
И още един образец... Акциите на Apple доближиха напълно скоро пазарна капитализация от 1 трилион $. Това прави компанията първата американска обществена компания достигала сходен размер на оценка.
От момента, в който компанията показа своя емблематичен iPhone през 2007-ма година, досега, акциите на Apple са поскъпнали с 1 100%. Само за последната година, те прибавиха близо една трета към цената си.
Поскъпването на книжата на компанията от нейното основаване през 1980-та година, възлизат на забележителните 50 000%. Това е 25 пъти повече от представянето на необятния щатски показател S&P 500 за същия интервал.
През 2006-та година, компанията отчиташе продажби от 20 милиарда $ и облага от близо 2 милиарда $. През миналата година продажбите на Apple се покачиха до 229 милиарда $, а облагата й - до 48.4 милиарда $. Това я прави най-печелившата обществено листната щатска компания.
Най-просто казано - тактиката " купи и хвани " е работила добре за вложителите.
Историята обаче, познава и други случаи на огромни компании докоснали тази граница и след това сринали се. Например китайската PetroChina доближи моментно капитализация от 1.1 трилиона $, откакто бе листната в Шанхай през 2007-ма година, въпреки и главната част от акциите й да са благосъстоятелност на китайското държавно управление. За съпоставяне към днешна дата, пазарната оценка на китайската петролна компания е към 220 милиарда $. Или тук дълготрайното вложение не е донесло положителни резултати на вложителите.
Може да се заключи, че постоянно вложителите е добре да стартират да се оглеждат към противоположната тактика, след дълго доминиране на една от двете такива и когато всички стартират да приказват, че метода за вложение е единствено един. Например, след девет години доминация на дълготрайното вложение " купи и хвани ", може би е време тази тактика да бъде сменена с по-краткосрочни и по-активни тактики.
Робърт Киосаки, създател на няколко бестселъра в региона на вложението, измежду които " Богат татко, безпаричен татко ", да вземем за пример, счита че би трябвало да сте " луди с цел да инвестирате дълготрайно "
И една от аргументите за това е, че парите към този момент не са скъпи, добавя Киосаки. Това стана действителност след решението на президента Никсън от 1971-ва година, щатският $ да се раздели със " златния стандарт ". Това бе доста неприятно решение за бедните и междинната класа. Както споделя Бърни Сандърс - " благосъстоянието и неравенстото сред небогати и богати е най-голямата морална рецесия, пред която се е изправяла Америка ".
Киосаки счита още, че напълно скоро, светът ще стане очевидец на най-лошата борсова рецесия в историята.
" В момента сме пред ръба на пропастта. Никога до момента не сме били там. Ако към момента пестите пари, в изискванията на отрицателни лихви, то значи сте луди. Ако инвестирате с дълготраен небосвод, на пазар който няма никаква връзка с действителността, то значи сте луди ", счита създателят.
Разбира се в контраст на Киосаки идват вложителите в стойност, като да вземем за пример Уорън Бъфет. За Бъфет най-хубавия времеви небосвод за една инвестиция е " безкрайност ". Както той обича да споделя, вложителите би трябвало да спрат да гледат към моментните резултати на таблото и да се концентрират върху играта. Друг известен откъс на дълготрайния вложител е - " краткосрочните прогнози, би трябвало да се заключват от вложителите ". Само, че има един дребен проблем... Дребните вложители, могат да срещнат компликации при вярното идентифициране на най-хубавите " безконечни вложения ", което в никакъв случай не е било усложнение за Бъфет...
В умозаключение мога да кажа, че всеки самичък ще дефинира за себе си, дали избира да е кратковременен, или дълготраен вложител. В последна сметка обаче, значимото е когато се удари чертата, резултатът да е позитивен. /money.bg
Всъщност, няма еднопосочен отговор, кой от двата капиталови стила е по-добър. Истината е, че те са подобаващи за другия вид вложители, които имат разнообразни капиталови цели и приемливост към риск, както и за другите времеви цикли.
Един образец - по време на изгубеното десетилетие в Съединени американски щати, при което вложителите на финансовите пазари записаха нулев приръст на капитала си, доста по-нашумяла бе тактиката за интензивно вложение. На процедура, това бе и единствения метод да се печели на финансовите пазари, тъй като тактиката " купи и хвани " (buy and hold) не работеше.
През последните девет години обаче, когато видяхме втория най-дълъг бичи пазар в щатската история, вложителите започнаха още веднъж да приказват за превъзходството на дълготрайното вложение, или по този начин наречената тактика " купи и хвани ".
И още един образец... Акциите на Apple доближиха напълно скоро пазарна капитализация от 1 трилион $. Това прави компанията първата американска обществена компания достигала сходен размер на оценка.
От момента, в който компанията показа своя емблематичен iPhone през 2007-ма година, досега, акциите на Apple са поскъпнали с 1 100%. Само за последната година, те прибавиха близо една трета към цената си.
Поскъпването на книжата на компанията от нейното основаване през 1980-та година, възлизат на забележителните 50 000%. Това е 25 пъти повече от представянето на необятния щатски показател S&P 500 за същия интервал.
През 2006-та година, компанията отчиташе продажби от 20 милиарда $ и облага от близо 2 милиарда $. През миналата година продажбите на Apple се покачиха до 229 милиарда $, а облагата й - до 48.4 милиарда $. Това я прави най-печелившата обществено листната щатска компания.
Най-просто казано - тактиката " купи и хвани " е работила добре за вложителите.
Историята обаче, познава и други случаи на огромни компании докоснали тази граница и след това сринали се. Например китайската PetroChina доближи моментно капитализация от 1.1 трилиона $, откакто бе листната в Шанхай през 2007-ма година, въпреки и главната част от акциите й да са благосъстоятелност на китайското държавно управление. За съпоставяне към днешна дата, пазарната оценка на китайската петролна компания е към 220 милиарда $. Или тук дълготрайното вложение не е донесло положителни резултати на вложителите.
Може да се заключи, че постоянно вложителите е добре да стартират да се оглеждат към противоположната тактика, след дълго доминиране на една от двете такива и когато всички стартират да приказват, че метода за вложение е единствено един. Например, след девет години доминация на дълготрайното вложение " купи и хвани ", може би е време тази тактика да бъде сменена с по-краткосрочни и по-активни тактики.
Робърт Киосаки, създател на няколко бестселъра в региона на вложението, измежду които " Богат татко, безпаричен татко ", да вземем за пример, счита че би трябвало да сте " луди с цел да инвестирате дълготрайно "
И една от аргументите за това е, че парите към този момент не са скъпи, добавя Киосаки. Това стана действителност след решението на президента Никсън от 1971-ва година, щатският $ да се раздели със " златния стандарт ". Това бе доста неприятно решение за бедните и междинната класа. Както споделя Бърни Сандърс - " благосъстоянието и неравенстото сред небогати и богати е най-голямата морална рецесия, пред която се е изправяла Америка ".
Киосаки счита още, че напълно скоро, светът ще стане очевидец на най-лошата борсова рецесия в историята.
" В момента сме пред ръба на пропастта. Никога до момента не сме били там. Ако към момента пестите пари, в изискванията на отрицателни лихви, то значи сте луди. Ако инвестирате с дълготраен небосвод, на пазар който няма никаква връзка с действителността, то значи сте луди ", счита създателят.
Разбира се в контраст на Киосаки идват вложителите в стойност, като да вземем за пример Уорън Бъфет. За Бъфет най-хубавия времеви небосвод за една инвестиция е " безкрайност ". Както той обича да споделя, вложителите би трябвало да спрат да гледат към моментните резултати на таблото и да се концентрират върху играта. Друг известен откъс на дълготрайния вложител е - " краткосрочните прогнози, би трябвало да се заключват от вложителите ". Само, че има един дребен проблем... Дребните вложители, могат да срещнат компликации при вярното идентифициране на най-хубавите " безконечни вложения ", което в никакъв случай не е било усложнение за Бъфет...
В умозаключение мога да кажа, че всеки самичък ще дефинира за себе си, дали избира да е кратковременен, или дълготраен вложител. В последна сметка обаче, значимото е когато се удари чертата, резултатът да е позитивен. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ