Националното унижение, което е нужно на Америка
Американците доближиха до уикенда, съвпадащ с националния празник 4 юли, унизени, както евентуално в никакъв случай до момента. Тази година те са имали един общ проект – да победят ковид, само че не са го изпълнили, написа Дейвид Бруукс във вестник The New York Times в материал, който отразява персоналната позиция на създателя.
В сряда добавихме 50 000 позитивни теста (за Covid-19, б.р.), рекордна цифра. Други страни побеждават заболяването, а кривата на заразяване у нас нараства толкоз бързо, колкото през март.
Този неуспех ще докара до други провали. Според Бюрото за броене, 1/3 от американците демонстрират признаци на клинично изразена тревога или меланхолия. През май смъртността от подозрения за предозиране с медикаменти се е нараснала с 42%. Малки бизнеси, колежи и центрове за отдих ще останат затворени.
Американците най-малко не отхвърлят тежестта на разтърсванията в страната през последните 3 месеца. Според изследване, извършено от изследователския център Pew, 71% от американците са възмутени от актуалното положение на страната, а 66% са обезпокоени. И единствено 17% изпитват възприятие на горделивост.
Има два позитивни момента в метода, по който американците реагират на актуалната обстановка. Първо, ние сме очевидци на невероятни промени в отношението на американците към расовите проблеми. Приблизително 60% от американците през днешния ден считат, че афроамериканците са подложени на голяма или забележителна дискриминация.
Откакто започнаха протестите и разрушаването на монументи, хората чакаха негативен отговор от белите. Има малко доказателства за такава негативна реакция, с цел да не се каже, че те въобще не съществуват. Има признаци, че белите се опасяват авансово от рецензии против тях при положение на най-малко малко несъгласие.
Второ, американците взеха решение да се отърват от Доналд Тръмп. Неправилните му дейности по време на пандемията провокираха отрицателно отношение към него от по-старото потомство. Неговите расистки изказвания по време на расови вълнения го дискредитират измежду всички групи от популацията.
Ще бъда доста благополучен, когато Тръмп си отиде, само че си заслужава да се означи, че освен поради Доналд Тръмп американците не са имали същински режим на изолираност, а по-късно, в края на април, те още веднъж започнаха да се движат свободно.
Не беше Тръмп този, който ходеше на питейни заведения в Тампа, Остин и Лос Анджелис през юни. И не Тръмп, облечен в болничен халат, сподели на американците, че защото идеята им е обективна, те могат краткотрайно да не съблюдават режима на изолираност. Щом на хората им бъде казано, че е допустимо да се наруши карантината за едно нещо, те ще я нарушат за доста повече.
Поради фокуса ни върху обстоятелството, че Доналд Тръмп се оправя доста неприятно, ние се разсейвахме от по-сериозните проблеми и започнахме да се отнасяме към тях изумително пасивно. Разбира се, това е неуспехът на републиканците, само че това е и наш общ неуспех и беше резултат от общите неуспехи, които претърпяхме през последните няколко десетилетия.
В деня, когато Тръмп напусне поста си, ние ще имаме по-младо потомство, чиито вероятности за живота ще бъдат по-лоши от на техните родители. Ще имаме културен хайлайф, който не знае доста за хората в " алена " Америка (щатите, чието население поддържа най-вече републиканците, б.р.) И всеки ден излиза наяве, че те " бъркат ". Ще продължим да имаме чудовищно неравноправие, сегрегация по местоживеене, намаляващ обществен капитал и рецесия в основаването на семейство.
Възходът на Тръмп на власт през 2016 година беше признак на всички тези рецесии, доста преди той да има късмет да стане спомагателна причина за тях.
Кой е главният проблем? Деймън Линкър споделя: " Това е еднакво на отхвърли на доста американци да мислят във връзка с общественото цяло – те просто не желаят да мислят какво би било по-добре за обществото. Не мислят за общо или публично богатство. Всеки от нас има вяра, че знае какво е най-хубавото за него самия. "
Бих добавил, че този индивидуализъм, обществен изолационизъм и нарцисизъм са резултат от по-дълбока рецесия, а точно рецесия на легитимността. През 1970 година, във време като нашето, Ървинг Кристол написа: " Точно както хората дълго време не могат да устоят възприятие на духовна повърхностност в персоналния си живот, те не могат да одобряват за дълго време общество, в което властта, привилегиите и собствеността не се разпределят съгласно някои морално значими критерии. "
Много хора се оглеждат и правят оценка изискванията у нас: какво е отношението към черните американци, по какъв начин се унищожават общностите, какъв брой неефикасен е Вашингтон. Те виждат всичко и схващат: подобен живот няма смисъл. Всичко това не вдъхва религия, не вдъхва самонадеяност. Те не се усещат част от тази страна.
Ако не върнем духа на нацията, в случай че нямаме мощно възприятие за принадлежност, в случай че нямаме единно общество, тогава няма да жертваме себе си за общото богатство. Изправени сме пред цяла поредност от съществени, ужасни проблеми и ние, става известно, не сме в положение да създадем обикновеното нещо – да си сложим тази проклета маска.
В дните, водещи до този уикенд и празника на четвърти юли, мислех за сцена от кино лентата " Добрият Уил Хънтинг ". Виждаме по какъв начин Уил реализира всички тези математически подвизи и блестящи словесни пируети, само че воин, изпълняван от Робин Уилямс, го води на скамейка в парка и му споделя цялата истина за грозната същина на неговия темперамент. " Гледам те и не виждам интелигентен, самонадеян човек, виждам смело и кокетно дете. "
Последните 3 години бяха като Робин Уилямс, който приказва на цялата страна - " поведенческа интервенция " или думите на горчивата истина. Надявах се, че рецесията ще ни сплоти, само че тя усложни всичко и то единствено се утежни. И в този момент съм угрижен не толкоз от популизма или пробуждането на радикални сили, колкото от необятно публикуваната загуба на религия в страната.
Надявам се, че всички, някъде надълбоко в себе си, имаме буйна обич към общата ни страна и идеалния облик на Америка като фар на плурализма на 21 век.
Четвърти юли ще бъде подобаващ ден за придобиване на тази религия.
В сряда добавихме 50 000 позитивни теста (за Covid-19, б.р.), рекордна цифра. Други страни побеждават заболяването, а кривата на заразяване у нас нараства толкоз бързо, колкото през март.
Този неуспех ще докара до други провали. Според Бюрото за броене, 1/3 от американците демонстрират признаци на клинично изразена тревога или меланхолия. През май смъртността от подозрения за предозиране с медикаменти се е нараснала с 42%. Малки бизнеси, колежи и центрове за отдих ще останат затворени.
Американците най-малко не отхвърлят тежестта на разтърсванията в страната през последните 3 месеца. Според изследване, извършено от изследователския център Pew, 71% от американците са възмутени от актуалното положение на страната, а 66% са обезпокоени. И единствено 17% изпитват възприятие на горделивост.
Има два позитивни момента в метода, по който американците реагират на актуалната обстановка. Първо, ние сме очевидци на невероятни промени в отношението на американците към расовите проблеми. Приблизително 60% от американците през днешния ден считат, че афроамериканците са подложени на голяма или забележителна дискриминация.
Откакто започнаха протестите и разрушаването на монументи, хората чакаха негативен отговор от белите. Има малко доказателства за такава негативна реакция, с цел да не се каже, че те въобще не съществуват. Има признаци, че белите се опасяват авансово от рецензии против тях при положение на най-малко малко несъгласие.
Второ, американците взеха решение да се отърват от Доналд Тръмп. Неправилните му дейности по време на пандемията провокираха отрицателно отношение към него от по-старото потомство. Неговите расистки изказвания по време на расови вълнения го дискредитират измежду всички групи от популацията.
Ще бъда доста благополучен, когато Тръмп си отиде, само че си заслужава да се означи, че освен поради Доналд Тръмп американците не са имали същински режим на изолираност, а по-късно, в края на април, те още веднъж започнаха да се движат свободно.
Не беше Тръмп този, който ходеше на питейни заведения в Тампа, Остин и Лос Анджелис през юни. И не Тръмп, облечен в болничен халат, сподели на американците, че защото идеята им е обективна, те могат краткотрайно да не съблюдават режима на изолираност. Щом на хората им бъде казано, че е допустимо да се наруши карантината за едно нещо, те ще я нарушат за доста повече.
Поради фокуса ни върху обстоятелството, че Доналд Тръмп се оправя доста неприятно, ние се разсейвахме от по-сериозните проблеми и започнахме да се отнасяме към тях изумително пасивно. Разбира се, това е неуспехът на републиканците, само че това е и наш общ неуспех и беше резултат от общите неуспехи, които претърпяхме през последните няколко десетилетия.
В деня, когато Тръмп напусне поста си, ние ще имаме по-младо потомство, чиито вероятности за живота ще бъдат по-лоши от на техните родители. Ще имаме културен хайлайф, който не знае доста за хората в " алена " Америка (щатите, чието население поддържа най-вече републиканците, б.р.) И всеки ден излиза наяве, че те " бъркат ". Ще продължим да имаме чудовищно неравноправие, сегрегация по местоживеене, намаляващ обществен капитал и рецесия в основаването на семейство.
Възходът на Тръмп на власт през 2016 година беше признак на всички тези рецесии, доста преди той да има късмет да стане спомагателна причина за тях.
Кой е главният проблем? Деймън Линкър споделя: " Това е еднакво на отхвърли на доста американци да мислят във връзка с общественото цяло – те просто не желаят да мислят какво би било по-добре за обществото. Не мислят за общо или публично богатство. Всеки от нас има вяра, че знае какво е най-хубавото за него самия. "
Бих добавил, че този индивидуализъм, обществен изолационизъм и нарцисизъм са резултат от по-дълбока рецесия, а точно рецесия на легитимността. През 1970 година, във време като нашето, Ървинг Кристол написа: " Точно както хората дълго време не могат да устоят възприятие на духовна повърхностност в персоналния си живот, те не могат да одобряват за дълго време общество, в което властта, привилегиите и собствеността не се разпределят съгласно някои морално значими критерии. "
Много хора се оглеждат и правят оценка изискванията у нас: какво е отношението към черните американци, по какъв начин се унищожават общностите, какъв брой неефикасен е Вашингтон. Те виждат всичко и схващат: подобен живот няма смисъл. Всичко това не вдъхва религия, не вдъхва самонадеяност. Те не се усещат част от тази страна.
Ако не върнем духа на нацията, в случай че нямаме мощно възприятие за принадлежност, в случай че нямаме единно общество, тогава няма да жертваме себе си за общото богатство. Изправени сме пред цяла поредност от съществени, ужасни проблеми и ние, става известно, не сме в положение да създадем обикновеното нещо – да си сложим тази проклета маска.
В дните, водещи до този уикенд и празника на четвърти юли, мислех за сцена от кино лентата " Добрият Уил Хънтинг ". Виждаме по какъв начин Уил реализира всички тези математически подвизи и блестящи словесни пируети, само че воин, изпълняван от Робин Уилямс, го води на скамейка в парка и му споделя цялата истина за грозната същина на неговия темперамент. " Гледам те и не виждам интелигентен, самонадеян човек, виждам смело и кокетно дете. "
Последните 3 години бяха като Робин Уилямс, който приказва на цялата страна - " поведенческа интервенция " или думите на горчивата истина. Надявах се, че рецесията ще ни сплоти, само че тя усложни всичко и то единствено се утежни. И в този момент съм угрижен не толкоз от популизма или пробуждането на радикални сили, колкото от необятно публикуваната загуба на религия в страната.
Надявам се, че всички, някъде надълбоко в себе си, имаме буйна обич към общата ни страна и идеалния облик на Америка като фар на плурализма на 21 век.
Четвърти юли ще бъде подобаващ ден за придобиване на тази религия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ