Между расата и еволюцията има връзка
Американски академик потвърждава, че мозъкът при африканците е по-слабо развъртян. Новата доктрина на американски академик разбуни научните среди в Съединени американски щати и Европа, само че доводите му наподобяват научно издържани.
Наскоро Брус Лан, професор по генетика от Университета в Чикаго, показа пред научната общност резултатите от собствен ДНК-анализ, съгласно чието пояснение при едни хора се следят признаци за бърза еволюция на мозъка, а при други такива липсват.
Този извод предизвика нови горещи разногласия за връзката сред расата и интелекта, в които за следващ път се преплитат научният метод и чисто психически детайли.
В своето проучване проф. Лан твърди, че генетичните промени през последните няколко хиляди години са обвързани с размера на мозъка и равнището на интелекта и разгласява карти, показващи, че тези промени са необятно публикувани в Европа, Азия и двете Америки, само че не и в Африка на юг от Сахара.
Още през 1994 година други двама психолози изричат мнението, че ниските индикатори на афроамериканците в тестванията за просветеност имат генетичен съставен елемент и не са единствено разследване от обществените фактори.
Днес 37-годишният Лан твърди, че не си е поставял авансово за цел да свърже расата с интелекта и да стигне до сходни резултати, само че научните данни демонстрират, че при някои човешки популации гените на интелекта могат да бъдат по-добри, в сравнение с при други.
Интересите на Ланг са свързани точно с човешкия мозък. Въпреки че ДНК на шимпанзето и индивида съответствува на към 96%, мозъкът на хомо сапиенс е 4 пъти по-голям. Затова доста учени считат за разумно да се търси пропорционална взаимозависимост сред размера на мозъка и интелигентността.
Групата на Лан се е съсредоточила върху проучване ролята на 2 гена – АSPM и микроцефалина, свързани с размера на мозъка. Хора с недостатъци, на който и да е от тези гени се раждат с 3 по-малък мозък от естествения.
Статистическият разбор на моделите на ДНК демонстрира, че новите разновидности на всеки от двата гена бързо са се разпространявали в някои човешки популации и явно са им давали преимущества пред другите. Такива разновидности обаче се срещат по-често отвън рамките на Африка.
Според проф. Лан една от разновидностите, зародила преди към 40 хиляди години, по време съответствува с първите рисунки, открити в пещери както в Западна Европа, по този начин и в Сахарска Африка.
Друга разновидност, срещаща се постоянно в Близкия изток и Европа, е на възраст 5.8 хиляди години, т.е. съответствува с появяването и развиването на градската цивилизация и писмеността.
Според изнесените данни, нито една от тези вариации не е публикувана в Африка на юг от Сахара и по тази причина се прави изводът, че някои групи изостават от другите. Учените от водещ генетически център в Кеймбридж са провели още един разбор на данните и са декларирали, че са подготвени да признаят извода на Лан по отношение на еволюцията на гените.
