Икономисти спорят кое е по-малкото зло - инфлация или рецесия
Американската стопанска система сега се движи " по ръба на бръснача " и евентуално към този момент е в криза след второ следващо тримесечие на свиваща се интензивност. Но макроикономическите индикатори към момента са разнопосочни и подхранват несигурността на пазарните участници.
В основата на дебата сред икономистите, политиците и централните банкери е фундаменталният въпрос кое е по-лошо - инфлацията или рецесията?
И по всичко проличава, че към момента няма еднопосочен отговор, написа CNN, представена от profit.bg.
Чрез агресивното повишение на лихвените проценти Федералният запас позволява, че възможната криза си коства риска, в случай че успее да " охлади " покачването на потребителските цени, което записва най-силните си темпове от четири десетилетия насам.
Много икономисти и анализатори обаче не са съгласни с тази концепция, като настояват, че по този начин нареченото " лекуване " на инфлацията посредством криза би било доста по-лошо от самата " болест ".
Разбира се, Фед би желал да избегне и двете. Централните банкери се стремят към така наречен „ меко кацане “, при което повишението на лихвените проценти е задоволително, с цел да забави търсенето, само че без да го задушава изцяло. Това би бил идеалният резултат, макар че даже и съгласно Федералния запас вероятността за реализирането на сходно " меко кацане " става все по-трудна.
„ Действията на Фед досега не подсигуряват криза, само че я направиха по-вероятна “, разяснява пред CNN шефът на Economic Policy Institute Джош Бивенс.
Сега има два евентуални сюжета - повече инфлация от типа, който видяхме през миналата година, или криза, която смъква цените, само че в това време покачва безработицата и стопира растежа на заплатите. Кой от тях е за предпочитане?
Аргументите за инфлацията
Джош Бивънс е един от поддържниците на тезата, че високата инфлация може и да е неприятна, само че рецесията сигурно е по-лоша. Основният му мотив е обвързван с нейното отражение върху пазара на труда.
„ Рецесията в действителност значи, че стопанската система приблизително ще е по-бедна, в сравнение с преди “, изяснява той.
Инфлацията явно изяжда заплатите на хората и това е неприятно нещо. Потребителските цени в Съединени американски щати се покачиха с към 9% предишния месец на годишна база, до момента в който заплатите регистрираха растеж от едвам 5,3%. Но, съгласно Бивънс, " рецесиите понижават заплатите доста по-надеждно, в сравнение с инфлацията “.
Един от главните причини на съперниците му е, че инфлацията е съпроводена и от психически проблем. След като концепцията за непрестанно растящи цени се вгради в душeвността на потребителя, тя може да сътвори самоизпълняващ се цикъл, който е сложен за спиране.
Според Бивънс обаче, този миг към момента не е доближат. В Съединените щати инфлацията се задържа устойчиво на равнище към 2% годишно през по-голямата част от последните четири десетилетия. Поради това хората нормално не чакат моментните равнища на инфлация от към 9% да се задържат за дълго.
„ Трябва да се възползваме от тези упования и това доверие “, споделя Бивънс.
Сенатор Елизабет Уорън е различен изтъкнат покровител на проинфлационната политика. Тя твърди, че първопричината за сегашната инфлация, в това число и за хаоса във веригата за доставки, провокиран от пандемията и войната в Украйна, е надалеч отвън юрисдикцията на Федералния запас.
" По-високите лихвени проценти няма да поправят растящите цени на силата и няма да разбият корпоративните монополи, за които и ръководителят на фед Джеръм Пауъл призна през януари, че покачват цените, просто тъй като могат ", написа Уорън в коментар за The Wall Street Journal.
Когато Федералният запас покачва лихвените проценти, той прави заемането на пари от гражданите и бизнеса по-скъпо. Това кара всички да харчат по-малко. Бизнесът забавя наемането, понижава работното време или редуцира служащи, защото търсенето понижава.
Според Елизабет Уорън, " това ще остави милиони хора – служащи с непропорционално по-ниски заплати и цветнокожи – с по-малки заплати или въобще без заплати “.
Аргументите за рецесията
В противниковия лагер са на мнение, че рецесиите, въпреки и да не са идеални, не са безусловно пагубни и могат даже да бъдат здравословни.
Те показват като образец 70-те години на предишния век, когато неконтролируемата инфлация скача до рекордните 14% през 1980 година Вследствие на това са нужни мъчителни покачвания на лихвените проценти и две поредни рецесии при започване на 80-те години, следени от тогавашния ръководител на Фед Пол Волкър, с цел да бъде пресечен цикълът на инфлацията.
„ Леката криза в този момент е за предпочитане пред тежката криза, сходна на онази от 80-те години, която ще бъде нужна за угнетяване на инфлацията, в случай че упованията се затвърдят “, изяснява икономистът Ноа Смит.
Освен това не всички рецесии са идентични. Съединените щати са минали през 34 рецесии от 1857 година насам, което прави почти по една на всеки пет години, по данни на Националното бюро за стопански проучвания. Всяка от тях продължава приблизително към 17 месеца, което значи, че през последните години, от началото на 21-ви век, Съединени американски щати са съумели да избегнат доста стопански спадове.
„ Хората са склонни да простят леките рецесии, само че в действителност се възмущават от високата инфлация “, написа Смит.
Според Лакшман Ачутан, съосновател на Института за проучване на икономическия цикъл, който дефинира датите на криза за 22 стопански системи по света, икономическите спадове от време на време могат да се смятат и за добра вест.
„ Рецесиите могат да бъдат пречистващи събития за стопанската система като цяло, принуждавайки неефективните колоси да излязат от бизнеса и да освободят място за по-пъргави съперници, които могат по-добре да задоволят потребностите на клиентите. Този път стопанската система се промени задоволително след пандемията, тъй че неизбежно ще се открият и нови бизнес благоприятни условия ", разяснява той пред CNN.
Изводите
Дали Съединените щати към този момент са в криза или към момента не са е спор, който зависи по-скоро от терминологията и макроикономическите елементи. Налице са задоволително признаци, че стопанската система се охлажда - търсенето на жилища понижава и доверието на потребителите пада.
В множеството рецесии федералните тласъци са характерен метод за поддръжка на стопанската система и възобновяване на вярата на потребителите. Но в този момент тези финансови " избавителни пояси " евентуално няма да се появят, тъй като по време на пандемията те към този момент бяха употребявани в големи мащаби.
„ Ако централната банка и институциите считат, че би трябвало да имаме криза, тъй като сме похарчили прекалено много през 2021 година, това води до съмнението, че този път няма да има финансови облекчения. Според мен тази политика е една огромна неточност ", счита Бивънс.
А дали опасенията му са основателни, евентуално ще стане ясно напълно скоро.
В основата на дебата сред икономистите, политиците и централните банкери е фундаменталният въпрос кое е по-лошо - инфлацията или рецесията?
И по всичко проличава, че към момента няма еднопосочен отговор, написа CNN, представена от profit.bg.
Чрез агресивното повишение на лихвените проценти Федералният запас позволява, че възможната криза си коства риска, в случай че успее да " охлади " покачването на потребителските цени, което записва най-силните си темпове от четири десетилетия насам.
Много икономисти и анализатори обаче не са съгласни с тази концепция, като настояват, че по този начин нареченото " лекуване " на инфлацията посредством криза би било доста по-лошо от самата " болест ".
Разбира се, Фед би желал да избегне и двете. Централните банкери се стремят към така наречен „ меко кацане “, при което повишението на лихвените проценти е задоволително, с цел да забави търсенето, само че без да го задушава изцяло. Това би бил идеалният резултат, макар че даже и съгласно Федералния запас вероятността за реализирането на сходно " меко кацане " става все по-трудна.
„ Действията на Фед досега не подсигуряват криза, само че я направиха по-вероятна “, разяснява пред CNN шефът на Economic Policy Institute Джош Бивенс.
Сега има два евентуални сюжета - повече инфлация от типа, който видяхме през миналата година, или криза, която смъква цените, само че в това време покачва безработицата и стопира растежа на заплатите. Кой от тях е за предпочитане?
Аргументите за инфлацията
Джош Бивънс е един от поддържниците на тезата, че високата инфлация може и да е неприятна, само че рецесията сигурно е по-лоша. Основният му мотив е обвързван с нейното отражение върху пазара на труда.
„ Рецесията в действителност значи, че стопанската система приблизително ще е по-бедна, в сравнение с преди “, изяснява той.
Инфлацията явно изяжда заплатите на хората и това е неприятно нещо. Потребителските цени в Съединени американски щати се покачиха с към 9% предишния месец на годишна база, до момента в който заплатите регистрираха растеж от едвам 5,3%. Но, съгласно Бивънс, " рецесиите понижават заплатите доста по-надеждно, в сравнение с инфлацията “.
Един от главните причини на съперниците му е, че инфлацията е съпроводена и от психически проблем. След като концепцията за непрестанно растящи цени се вгради в душeвността на потребителя, тя може да сътвори самоизпълняващ се цикъл, който е сложен за спиране.
Според Бивънс обаче, този миг към момента не е доближат. В Съединените щати инфлацията се задържа устойчиво на равнище към 2% годишно през по-голямата част от последните четири десетилетия. Поради това хората нормално не чакат моментните равнища на инфлация от към 9% да се задържат за дълго.
„ Трябва да се възползваме от тези упования и това доверие “, споделя Бивънс.
Сенатор Елизабет Уорън е различен изтъкнат покровител на проинфлационната политика. Тя твърди, че първопричината за сегашната инфлация, в това число и за хаоса във веригата за доставки, провокиран от пандемията и войната в Украйна, е надалеч отвън юрисдикцията на Федералния запас.
" По-високите лихвени проценти няма да поправят растящите цени на силата и няма да разбият корпоративните монополи, за които и ръководителят на фед Джеръм Пауъл призна през януари, че покачват цените, просто тъй като могат ", написа Уорън в коментар за The Wall Street Journal.
Когато Федералният запас покачва лихвените проценти, той прави заемането на пари от гражданите и бизнеса по-скъпо. Това кара всички да харчат по-малко. Бизнесът забавя наемането, понижава работното време или редуцира служащи, защото търсенето понижава.
Според Елизабет Уорън, " това ще остави милиони хора – служащи с непропорционално по-ниски заплати и цветнокожи – с по-малки заплати или въобще без заплати “.
Аргументите за рецесията
В противниковия лагер са на мнение, че рецесиите, въпреки и да не са идеални, не са безусловно пагубни и могат даже да бъдат здравословни.
Те показват като образец 70-те години на предишния век, когато неконтролируемата инфлация скача до рекордните 14% през 1980 година Вследствие на това са нужни мъчителни покачвания на лихвените проценти и две поредни рецесии при започване на 80-те години, следени от тогавашния ръководител на Фед Пол Волкър, с цел да бъде пресечен цикълът на инфлацията.
„ Леката криза в този момент е за предпочитане пред тежката криза, сходна на онази от 80-те години, която ще бъде нужна за угнетяване на инфлацията, в случай че упованията се затвърдят “, изяснява икономистът Ноа Смит.
Освен това не всички рецесии са идентични. Съединените щати са минали през 34 рецесии от 1857 година насам, което прави почти по една на всеки пет години, по данни на Националното бюро за стопански проучвания. Всяка от тях продължава приблизително към 17 месеца, което значи, че през последните години, от началото на 21-ви век, Съединени американски щати са съумели да избегнат доста стопански спадове.
„ Хората са склонни да простят леките рецесии, само че в действителност се възмущават от високата инфлация “, написа Смит.
Според Лакшман Ачутан, съосновател на Института за проучване на икономическия цикъл, който дефинира датите на криза за 22 стопански системи по света, икономическите спадове от време на време могат да се смятат и за добра вест.
„ Рецесиите могат да бъдат пречистващи събития за стопанската система като цяло, принуждавайки неефективните колоси да излязат от бизнеса и да освободят място за по-пъргави съперници, които могат по-добре да задоволят потребностите на клиентите. Този път стопанската система се промени задоволително след пандемията, тъй че неизбежно ще се открият и нови бизнес благоприятни условия ", разяснява той пред CNN.
Изводите
Дали Съединените щати към този момент са в криза или към момента не са е спор, който зависи по-скоро от терминологията и макроикономическите елементи. Налице са задоволително признаци, че стопанската система се охлажда - търсенето на жилища понижава и доверието на потребителите пада.
В множеството рецесии федералните тласъци са характерен метод за поддръжка на стопанската система и възобновяване на вярата на потребителите. Но в този момент тези финансови " избавителни пояси " евентуално няма да се появят, тъй като по време на пандемията те към този момент бяха употребявани в големи мащаби.
„ Ако централната банка и институциите считат, че би трябвало да имаме криза, тъй като сме похарчили прекалено много през 2021 година, това води до съмнението, че този път няма да има финансови облекчения. Според мен тази политика е една огромна неточност ", счита Бивънс.
А дали опасенията му са основателни, евентуално ще стане ясно напълно скоро.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ