Присъединяването на България към т.нар. Съвет за мир на Доналд

Присъединяването на България към така наречен Съвет за мир на Доналд Тръмп продължава да поражда съществени въпроси – освен за метода, по който е взето решението, само че и за дълготрайните последствия от него.

Подписът на премиера в оставка Росен Желязков към този момент сложи страната в необикновена интернационална компания, а съгласно политолози излизането от тази самодейност може да се окаже доста по-трудно, в сравнение с наподобява на пръв взор.

„ След като един път е подписано, въпреки и по сходен незабавен и полупубличен метод, изтеглянето на България няма да бъде доста евентуално. Но при ратификацията може би би трябвало да бъдат дефинирани рамките, в които България ще взе участие в тази самодейност “, разяснява пред БНР политологът проф. Огнян Минчев.

Според него на този стадий не може да се приказва за внезапна смяна във външнополитическата ориентировка на страната, само че самият акт на сключване не е без значение

По думите му той е по-скоро артикул на вътрешнополитически битки и опит за заемане на преференциални позиции в подтекста на нестабилната политическа конюнктура у нас.

„ На този стадий не мисля, че може да се приказва за някакво съществено препозициониране. Този автограф е по-скоро резултат от български вътрешнополитически съперничества и опити за взимане на преимуществени позиции “, уточни Минчев.

Политологът обаче очерта два основни аспекта, които вършат присъединяване на България проблематично

Първият е обвързван с интернационалния авторитет на страната. България се оказва единствената страна от Европейски Съюз, с изключение на Унгария, която се включва в тази конструкция.

„ Орбан не е изключително прилична компания за страна като България, която желае да бъде част от европейския център. От друга страна учредители са страни, по-голямата част от които са доминирани от властнически или полуавторитарни режими, което също не е изключително влиятелно за България “, акцентира Минчев.

Вторият аспект е надалеч по-дългосрочен и по-сериозен. Според него самият правилник на Съвета за мир е структуриран по този начин, че да трансформира организацията в инструмент за политическото въздействие на Доналд Тръмп даже след края на мандата му като президент.

„ Очевидно тук става въпрос за една частна интернационална самодейност, която в действителност проектира персоналната власт на Тръмп, прави го в качеството му на президент на Съединени американски щати, само че се прицелва и към времето, когато неговият мандат ще бъде изминал “, разяснява политологът.

Според Минчев това основава риск България да попадне в обстановка, в която в границите на този съвет да се вземат решения, противоречащи на българския народен интерес, изключително по чувствителни тематики, свързани с Балканите или района към страната.

„ От тази позиция си коства въпреки всичко да бъде разискван методът, по който България взе участие в тази самодейност “, предизвести той.

В същото изявление Огнян Минчев разяснява и навлизането на президента Румен Радев по-активно в политическия терен

По думите му това не е ново събитие, а по-скоро промяна на ролята.

„ Румен Радев не е ново лице, той просто е в нова роля. В тази нова роля той ще показва същите позиции “, съобщи Минчев.

Според него президентът ще продължи да балансира сред проруски възгледи и нуждата да се приспособява към европейския и евроатлантическия подтекст, когато е на интернационалните конгреси.

„ Ще бъде проруски, противоукраински надъхан, ще държи България да заема позиция, която дава приоритет на съветските ползи и в същото време, където върви в чужбина, ще се пробва да се приспособява към съответната рамка “, сподели политологът.

Проф. Минчев дефинира Радев като човек с властнически вид мислене и уточни, че той не е насочен към шерване на власт, само че в новата си политическа роля ще бъде заставен да търси партньорства.

Източник: БНР