Амелия Еърхарт - първата жена, прелетяла над Атлантика
Амелия Еърхарт е американски летец. Тя е известна като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Този неповторим полет става вероятен поради невероятната непримиримост на дамата, която носи душа на птица. Историята на нейния живот заслужава да стане притежание на хората, тъй като наподобява на приказка за смелостта и вдъхновението.
Животът на Амелия Еърхарт
Амелия е родена в американския щат Канзас в самия завършек на ХІХ век. Тя и нейната сестра са отглеждани по-различно от девойките в Америка при започване на предишния век. Благовъзпитаната и тиха американска госпожица не е идеалът на родителите на Амелия и те оставят двете девойки да порастват на воля, поощрявайки смелите им занимания.
Те играя повече като момчета, в сравнение с момичешки игри. Детството построява у Амелия темперамент на непоколебима и смела персона, която не се отхвърля от задачите си. Самоделното влакче, с което играе, основава у нея визия за летенето, а това е неземно чувство. Малко ненадейно за нейния татко, на 10-годишна възраст тя отхвърля да се качи в аероплан, който вижда за първи път на панаир в щата Айова. Апаратът не разсънва интереса на момичето.
В тези първи години Амелия и нейната сестра минават през домашно обучение, за което се грижат гувернантката, майката и бабата на двете деца. Когато фамилията се реалокира в Айова, те потеглят на учебно заведение.
Семейството обаче минава през компликации, защото бащата на децата има проблеми с алкохола, които водят до уволнението му от работа. Семейството изпитва финансови компликации, имуществото им е иззето и това постанова девойките да бъдат изпратени при другари в Чикаго, с цел да завършат гимназиалното си обучение. Амелия Еърхарт се записва в лицей, само че не го приключва. На 20-годишна възраст младата дама получава документ за здравна сестра и работи във военна болница в Канада, само че напуща работата си след края на І международна война.
Амелия и летенето
На 23 години Амелия Еърхарт за първи път се качва на аероплан. Този миг прекатурва цялото по-нататъшно битие на младото момиче. Макар полетът да продължава едвам 10 минути, те се оказват задоволителни, с цел да разбере, че това е нейната орис.
Мечтите и тяхното реализиране обаче са разнообразни неща и с цел да реализира задачата си, Амелия работи всичко, което откри, с цел да си обезпечи средства за уроците по хвърчене. Не се поколебава да кара камион, да работи за телефонна компания, стига с това да се приближава до фантазията си. И през идната година тя към този момент е ученичка на една от първите дами в авиацията.
Половин година по-късно енергичната млада жена купува първия си аероплан и го назовава Канарчето. С него слага международен връх за най-голяма височина, на която лети жена.
През идната година Амелия взима своята брошура за водач и става шестнадесета по ред жена с такава компетентност. Бързо натрупва летателни часове без да допусне съществени произшествия, само че следващите фамилни компликации я принуждават да се реалокира и да стартира работа като преподавател и обществен служащ.
Авиацията обаче е влезнала към този момент в живота на Амелия Еърхарт и отказването от тази фантазия е невероятно. Тя става член на Американското сдружение по аеронавтика в Бостън, а по-късно и негов вицепрезидент.
Дейната жена работи като публицист, който написа за хвърчене, и е търговски представител на компания Кинър, която строи самолети.
Амелия Еърхарт прави усещане на американската общност със своя кураж и упоритости да следва фантазията си и става кумир на феминистките, които набират поддръжка и известност. Една дама от висшето общество, която мечтаела за полет над Атлантическия океан, стартира да я спонсорира.
Младата дама е изпратена като пътник, който би трябвало да води дневник при полет, траял рекордните 21 часа и приключил с церемониален церемониал и банкет при президента за екипажа. Това трансформира Амелия Еърхарт в популярна персона. Тя пътува, изнася лекции за летенето, написа книга и популяризира артикули, пропагандира и всичко това в интерес на авиацията. Активната работа на Амелия се концентрира върху развиването на авиацията и основаването на първите постоянни полети сред огромните градове - Ню Йорк и Вашингтон.
Любовта към летенето не напуща авиаторката нито за ден. Освен работата по значими планове, тя продължава да слага свои лични върхове. На 31-годишна възраст става първата жена, прелетяла над Северна Америка, печели призови места в други надпревари по хвърчене, в които взе участие. Тя работи и за Националната асоциация по аеронавтика. По нейно гледище женските върхове са отделени в независимо отчитане. То е възприето по-късно и от Международната федерация на водачите.
В идващите години рекордните полети се редуват. Амелия усъвършенства върха за най-високо издигнала се жена, а през 1932 година става и първата дама, прелетяла Атлантика за съвсем 15 часа. Не закъсняват и премиите - от американския Конгрес, от Франция, от географското общество и персонално от президента Хувър. На Амелия Еърхарт принадлежат редица върхове: на първата жена прелетяла от Хавай до Америка; първи полет до Мексико сити и назад и други.
Малко преди да навърши 40 години амбициозната дама взема решение, че е време за нов аероплан и полет към света. Тя не е първият човек, който взема решение за прелети към за Земята, само че полетът, който възнамерява, е най-дълъг. Трябва да измине съвсем 50 хиляди километра.
Амелия избира двама навигатори и се готви да излети от Хавай, само че заради щета в самолета полетът се отсрочва.
Все отново няколко месеца по-късно Амелия Еърхарт излетява с един навигатор, с цел да реализира проектите си. По пътя си стопира на южноамериканска земя, на черния континент, в Индия и Азия. Остава полетът над Тихия океан, само че самолетът изчезва ненадейно от радарите. Експедициите в търсенето на този прословут полет не дават никакъв резултат и две години по-късно Амелия Еърхарт публично е оповестена за мъртва.
Нови разкрития за гибелта на авиаторката
Съвсем инцидентно на един от необитаемите острови към Хавай са открити остатъци от аероплан, както и женска обувка, кости и други артефакти, които незабавно навеждат на мисълта за изчезналата авиаторка. По първични проучвания костите са оповестени за мъжки, само че повторното следствие с по-съвременна инсталация потвърждава, че това са остатъци на жена. Всичко дава индикации, че става въпрос за Амелия Еърхарт. Така може да се възвърне картината на случилото се със смелата жена.
Тя е живяла като същински Робинзон на необитаемия остров. Проверката на самолета демонстрира, че е направила над 100 опита да изпрати сигнал за злополучие, само че несполучливо, защото връзка може да се реализира единствено когато самолетът е в придвижване. Авиацията губи доста със гибелта на Еърхард, само че остава образецът на дамата, отдала живота си на летенето.
